Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 25.10.2019 Град К.В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На двадесет
и пети септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Цветана ЧАКЪРОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1146 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 32, ал.2 от ЗС.
Ищците – Р.М.Г.
и С.С.Г. твърдят, че на 29.07.2015г. починал бащата
на ищеца - М.Г. Я., бивш жител ***. След неговата смърт, майка му му продала
собствените си 6/10 ид.ч. от жилищна сграда, стопански постройки и други
подобрения, построени в общинско дворно място в село С., съставляващо УПИ
IX-273, в кв. 25 по плана на селото, при съседи: от две страни улици, УПИ
I-275, УПИ II-274 и УПИ VIII-270. През 2017г., сестра му З.М.П.и брат му П.М.Г.,
му продали техните 2/10 ид.ч. Към този момент бил собственик, в режим на
съпружеска общност на 9/10 ид.ч. и съсобственик с другия му брат - С.М.Г.,
който притежавал наследствената от баща им 1/10 ид.ч.
МОЛЯТ съда, да
постанови решение, с което да извърши разпределение на ползването на жилищната
сграда, стопанската постройка, която ответника е обособил, като жилище и
дворното място, при квоти: 9/10 ид.ч. за ищеца и 1/10 ид.ч. за ответника.
Ответникът - С.М.Г.
счита, че иска се явява допустим и е основателен, дотолкова, доколкото следва
да се уреди ползването на съсобствен имот, останал в наследство от баща му и
техен общ наследодател. Не оспорва, че ищците притежават 9/10 ид.ч. от имота,
придобити от първия от тях по наследство и покупка, а втория ответник по силата
на закона, като съпруг на първия ищец, като също се явява съсобственик. Оспорва
претенцията за допускане до разпределение правото на ползване върху имота посочен
в исковата молба. До такова разпределение следва да се допусне не така описания
имот, а само част от имота, а именно: Само паянтова едноетажна жилищна сграда,
състояща се от две стаи с отделен вход за тях, с обща площ около 60 кв.м.,
построени в северозападната част на УПИ IX-273, кв.25 по плана на с.С., одобрен
със Заповед №976/1994г. Тези две стаи били строени от родителите им още преди
1986г. Само те следва да са предмет на настоящото дело. Като тези две стаи били
построени върху общинско место, без да е учредено право на строеж върху същото
от Общината в полза на родителите им. Със Заповед № 401/07.10.1986г. на
Председателя на ОНС - К.било отстъпено право на строеж на ищеца върху общинска
земя, представляваща по тогава действащия план на село С. парцел XI-държавно, в
квартал 31, с площ около 500 кв.м.
Със Заповед №
402/07.10.1986г. на Председателя на ОНС - К.на ответника му било отстъпено
право на строеж върху общинска земя, представляваща по тогава действащия план
на село С. парцел XII-държавно, в квартал 31, с площ от 523 кв.м., като имал
право да застрои еднофамилна жилищна сграда, с приземен етаж със застроена площ
от 90 кв.м. Стойността на това право на строеж било оценено на 900 лева, които
внесъл по сметка на общината, през ДСК на 29.12.1986г. На същата дата -
29.12.1986г. сключил договор с ОбНС за отстъпеното
право на строеж върху имота. И на същия ден подал молба за издаване на виза за
строеж в този имот. Издадена му била и скица за проучване и проектиране. Именно
в този имот, на който му било отстъпено право на строеж, попадали и въпросните
две стаи, построени от родителите му, но на практика незаконно. Междувременно
си построил една стая залепена до двете стаи на родителите му, но с отделен
вход и независима от тях, дори и покривите били отделни. В тези две стаи
живеели родителите им до смъртта на баща им през 2015г. След това, ищецът дошъл
със съпругата си от град Е.и се настанил да живее в тези две стаи, заедно с
майка им. Започнали ежедневни кавги и разправии и постоянно били в конфликт. В
двора, върху който му било отстъпено право на строеж, в западната му част до
улицата си построил навеси за животни и за съхранение на зимнина. Започнал да
преустройва едната стая в жилищна. Тъй като ищците започнали да извършват самоуправни действия в двора му и да разрушават навесите,
подал жалба в полицията и общината, по които се извършвали проверки. Тъй като
го заплашвали и с физическа саморазправа бил принуден да се изнесе от стаята
си, заедно със съпругата си и да отиде да живее в съседен имот, в къщата на
сина му. Така от няколко месеца, не могъл да си ползва неговата стая, в която
разбирал, че ищците настанили майка им. Не могъл да ползва и навесите, които си
построил сам. Категорично заявява, че никога не е ползвал тези две стаи на
родителите им и след това, прехвърлени на ищците от другите съсобственици.
Нямал никакви претенции да ги ползва и не възразявал ищците да си ги ползват
изцяло. Против бил да ползват неговата стая и да търсят разпределение на
ползването й, както и на навесите му. Това им искане било недопустимо, тъй със
съпругата му били единствени собственици на стаята и на навесите, построени от
тях, въз основа на отстъпеното му право на строеж, още през 1986г., като се
явявал и ползвател на частта от 523 кв.м., представляваща УПИ ХII-държ, в кв.31 по
обезсиления план на селото от 1961г., представляващ западната половина от УПИ
IX-273, кв.25 по сега действащия план на селото от 1994г. Претенциите на ищците
да ползват тази част от парцела биле изцяло недопустими, тъй като само
ответникът бил ползвател, въз основа на отстъпеното му право на строеж върху
този имот.
Твърди, че
правото на строеж, учредено на ищеца е от 1986г. е за съседния парцел от изток
на неговия, а именно за УПИ XI-държ., кв.31 по
обезсиления план на селото. Сега представляващ източната част от УПИ IX-273,
кв.25 по сега действащия план на селото от 1994г., и ищеца следвало да има
право на ползване само върху тази си част на имота, а не върху учредената на
ответника част, и върху която сега се искало разпределение на ползването.
Сочи, че през
1994г. бил изработен нов устройствен план на селото,
одобрен със Заповед №976/1994г., в следствие на което, парцелът върху който му
било отстъпено право на строеж и парцела върху който било учредено отстъпено
право на строеж на ищеца, ставал един нов общ по-голям парцел, а именно УПИ IX-
273, кв.25, с площ от около 950 кв.м., видно от приложената по делото скица,
както и от Акт №2939/02.08.2013г. за частна общинска собственост. Счита, че
ищците били само собственици на 9/10 ид.ч. от двете стаи, поради което следва
да се допусне разпределение на ползването само върху тези две стаи.
Пристроената стая била изцяло негова, както и навесите в западната част на
парцела били само и единствено негови и на съпругата му и не следвало да се
допуска като предмет на разпределение на ползването. Противопоставя се да се
допусне разпределение ползването на дворното място, което съответствало на УПИ XII-държ., с площ от 523кв.м. по обезсиления план на селото
от 1961г. а сега е западната част от УПИ IX-273, кв.25. Като за разликата над
тези квадрати нямал каквато и да било претенция да ползва. Нямал претенции и не
желаел да ползва тези двете стаи, от които притежавал 1/10 ид.ч. по наследство
от баща му. За неговата стая и навесите си плащал данъците към Община К., в
уверение на което прилага и данъчна оценка за тези имоти.
Моли съда, да
постанови решение, с което да бъде допуснати до разпределение правото на
ползване следния недвижим имот, а именно: Жилищна сграда, състояща се от две
стаи, с отделен вход за тях, с площ около 60 кв.м. находящи
се в северозападната част на УПИ IX-273, кв.25 по плана на с.С., одобрен със
Заповед №976/1994г. Моли съда да отхвърли претенцията за допускане до
разпределяне правото на ползване върху другата стая, прилепена към посочената
жилищна сграда, с отделен вход за нея, както и стопанските постройки в
западната част на парцела до улицата, тъй като същите били изяло негови и на
съпругата му собственост, както и да отхвърли претенцията за разпределение на
ползването на дворното място, тъй като само и единствено аз той имал право на
ползване, учредено му от община К.върху 523 кв.м., представляващо западната
половина от новообразуваното IX- 273, като за разликата над тази площ нямал
претенции за ползване. Претендира за направените по делото разноски.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от представения нотариален акт № 94, том IV,
рег. № 8815, дело № 694/2005г. на нотариус С. ***, М.Г. Я. и К.А.Я.а били
признати за собственици по силата на давностно владение на паянтова едноетажна жилищна сграда от 70
кв.м., стопански постройки и навеси, построени върху общинска земя, находяща се
в село С., съставляваща УПИ IX-273, кв.25 по плана на селото.
От
представеното Удостоверение за наследници № 30/11.04.2017г. на Кметство с. С.,
Община К.се установява, че М.Г. Я. е починал на 29.07.2015г., като същият е оставил
за законни наследници – преживяла съпруга - К.А.Я.а и децата си – З.М.П., Р.М.Г.,
П.М.Г. и С.М.Г..
Доколкото е
описания имот е в режим на СИО, след смъртта на М.Г. Я., общността е прекратена
при равни за дялове. Съгласно член 5, ал. 1 във връзка с член 9, ал. 1 от ЗН,
преживялата съпруга и децата на наследодателя наследяват в равни части
имуществото на наследодателя им – в случая по 1/10ид.ч. Така от процесния имот,
К.А.Я.а притежава 6/10 ид.ч. (5/10 ид.ч. от
прекратената СИО и 1/10 ид.ч. по наследяване), а З.М.П., Р.М.Г., П.М.Г. и С.М.Г.,
по силата на наследяване от баща притежават по 1/10 ид.ч.
От
представените по делото копия от нотариален акт № 59, том V, рег. № 9887, дело № 804/2015г. и нотариален акт
№ 193, том I, рег. № 2414, дело № 189/2017г., двата на
нотариус С. *** се установява, че част от наследниците са се разпоредели с
наследствените си части от процесния имот, като З.М.П.и П.М.Г. са прехвърлили
по силата на покупко-продажба на брат си Р.М.Г. собствените си 2/10 ид.ч. от
имота, а К.А.Я.а е прехвърлили по силата на покупко-продажба на сина си Р.М.Г.
собствените си 6/10 ид.ч. от имота.
Доколко от
представеното удостоверение на сключен граждански брак, издаден въз основа на
Акт за граждански брак № 1/15.01.1998г. на Община Е.се установява, че към
датата на двете прехвърлителни сделки, Р.М.Г. и бил в
брак със С.С.Г., то придобитите от него 8/10 ид.ч. са
в режим на СИО със С.С.Г..
Представената
по делото скица № 209/19.04.2017г., издадена от Община К.удостоверява
регулационния статут на имота, като в текстовата част от скицата е
удостоверено, че одобрения подробен устройствен план
за УПИ IX-273, кв.25 по плана на с.С. е извършен със Заповед №976/1994г., както
е удостоверено и обстоятелството, че земята е общинска собственост, съгласно
Акт за ЧОС № 2939/20.08.2013г., а С.М.Г. и Р.М.Г. са собственици на
постройките.
От
представения нотариален акт № 98, том III, рег. № 5166,
дело № 478/2018г. на нотариус С. ***, Р.М.Г. и С.О.Г. са признати за
собственици в режим на СИО въз основа на отстъпено право на строеж върху
държавно място от 29.12.1968г. на ОбНС – К.на жилищна
сграда от 20 кв.м. и второстепенна постройка от 35 кв.м., построени върху
общинско място, съставляващо УПИ IX-273, кв.25 по плана на с.С.. Във връзка с
цитирания нотариален акт е изискана и нотариалната преписка, в която се съдържа
документи от административната преписка по отстъпено право на строеж върху
държавно място със Заповед № 402/07.10.1986г.
на Председателя на Общински народен съвет – К.и Договор за отстъпено
право на строеж от 29.12.1986г. на С.М.Г. за еднофамилна жилищна сграда от 90
кв.м. в парцел XII, в кв. 31 по
плана на село С., Община К.. Съдържащото се в преписката Удостоверение №
94-00-7649/26.09.2018г. на Община К.удостоверява, че УПИ IX-273, кв.25 по плана
на с.С., е частично идентичен с имота, описан в Договор за отстъпено право на
строеж от 29.12.1986г.
По
делото са изготвени две заключения по допуснати и приети съдебно техническа
експертиза от вещото лице В.Г., неоспорени от страните, които се възприемат от
съда като обективни и компетентно изготвени. Съгласно заключението, прието в
съдебно заседание на 22.05.2019г. се установява следното:
А. Вещото лица при огледа на място
установило, че по границите на имота са построени огради, които не съвпадат със
заснетите в плана, одобрен през 1994г. В Приложение № 4 от заключението се
материализираните огради по границите на ползване, изчертани
със зелени линии и щрихи, които съответстват частично на плана от 1961г. (по
северната и източна граници) и на плана от 1994г. (по западната граница), а
южната граница не съответства на линия от плановете. Към настоящия момент от
сградите, заснети в плана от 1994г., съществува само ПМЖ от 70 кв.м. В имота (в
границите на ползване по зелените линии и щрихи) са построени още:
-нова жилищна
сграда на два етажа-2МЖ с приблизително местоположение, изчертано
с червени линии в Приложение № 4 и означена с номер 1 в червен кръг;
-по западната
граница на имота е построена кирпичена стопанска сграда по червените линии, със
срутен покрив с площ 5.50 х 4.00 = 22 кв.м., означена с № 2 в Приложение № 4; северно
от тази сграда се твърди че е съществувал навес в граници по червените линии, означен
с номер 3 в Приложение № 4. От този навес е останала само стената, съвпадаща
със западната граница на имота- снимка № 12, а всичко друго е разрушено.
-по южната
граница на имота е построена външна тоалетна с площ 2.00х1.5 = 3 кв.м., означена с номер 4 и стопанска
сграда по червените линии, означена с № 5 в Приложение № 4 с размери 3.70/2.00
м.
Б. Съгласно заключението на вещото лице,
ПМЖ сградата от 70 кв.м с външни размери на място 14.40/4.20м. не е
пристроявана ако се сравняват размерите й с тези в плана одобрен 1994г .Тази
сграда има два входа:
- единият
осигурява влизане в помещение разположено в западната част на сградата с външни
размери 4.00/4.20 м.,оцветена в жълто в Приложение № 4, а другия вход осигурява
влизане в помещения разположени в източната част на сградата, с общи външни
размери 10.40/4.20 м.
Не се
установява функционална връзка между източната и западната част на сградата
ПМЖ.
Няма разлика в
структурата и цвета на мазилката на сградата, но има вертикална пукнатина по
фасадата в зоната, където зида разделя условно сградата на западна и източна
част - снимка № 8 .
Покрива на
източната част на сградата ПМЖ е ремонтиран основно, а на западната част не е
ремонтиран. При огледа бяха наведени твърдения, че е ползван различен дървен
материал за покривната конструкция - снимка № 7,8, което доказвало пристрояване
на западното помещение. Този факт обаче не вещото лице не може да приеме за безспорен,
тъй като не са представени никакви доказателства за това - какви точно
материали за вложени при строителството на старата покривна конструкция.
В. Съгласно заключението на вещото лице,
УПИ XII – държавен, кв.31 по плана от 1961г. върху който е отстъпено право на
строеж на С.Г. заема западната част на УПИ IX-273, кв. 25 от действащия план - Приложение
№ 3.
ПМЖ сградата
от 70 кв.м., с външни размери на място 14.40/4.20м., заснета в плана 1994г. попада
в УПИ XII – държавен, кв.31 по плана от 1961г.
Постройки № 2
и№ 3 от Приложение №4 са извън границите на УПИ XII – държавен, кв.31 по плана
от 1961г.
Постройка № 4
от Приложение № 4 е в границите на УПИ XII-държавен, кв.31 по плана от 1961г.
УПИ XI-държавен,
кв.31 по плана от 1961г. заема средната част на УПИ IX-273, кв. 25 от
действащия план от 1994г. В него няма постройки. Започнати са основи на сграда
- снимка № 6 и 13.
Г. Съгласно заключението на вещото лице,
новата жилищна сграда на два етажа-2МЖ, с приблизително местоположение, изчертано с червени линии в Приложение № 4 и означена с
номер 1, в червен кръг попада в УПИ X- държавен, кв.31 по плана от 1961г.
Д. Съгласно заключението на вещото лице,
стопанска сграда по червените линии, означена с № 5 в приложение № 4 с размери
3.70/2.00 м е извън границите на УПИ X-държавен кв.31 по плана от 1961г.
В заключение,
вещото лице сочи, че не може да изготви варианти за разпределение на
ползването, тъй като е необходимо да се укаже в задачата - какво точно ще се
разпределя, незастроената част или застроена и незастроена част на имота: в
какви граници, УПИ, имоти, или граници на настоящото ползване според
комбинирана скица - Приложение № 4/; кои части от жилищната сграда ще се
включат в отделните дялове във връзка с установеното ползване в нея както и за
останалите сгради и постройки.
С
оглед приетото заключение на вещото лице, съдът изхождайки от предмета на
спора, докладван по делото с протоколно определение от 07.11.2018г., неоспорен
от страните, въз основа на който се приема, че ищците са сезирали съда с иск по
чл. 32 от ЗС само досежно ползването на жилищната
сграда, стопанската постройка, оставена в наследство от М.Г. Я. и дворното
място е дал възможност на вещото лице да допълни заключението си по поставените
от съда задачи, като даде варианти за разпределение ползването на дворно място,
представляващо УПИ IХ-273 при
квоти 9/10 идеални части към 1/10 идеални части, както и разпределение право на
ползване на ПМЖ, отразена и в скица № 209 от 19.04.2017г., при квоти 9/10
идеални части към 1/10 идеални части, доколкото при огледа вещото лице е
констатирало, че отразената в скицата, сграда като „ПС“ е разрушена и на нейно
място не е построена нова сграда.
Съгласно
заключението на вещото лице от 20.06.2019г., прието в открито съдебно заседание
на 25.09.2019г., същото е предложило за разпределение на реалното ползване на
имот УПИ IX-273, в кв. 25 по плана от 1994г., както следва:
-дял I - за С.М.Г.
с площ 102 кв.м., по точки означени с цифри 1,2,3,4,5,6,8,8,1
в Приложение № 9, съответен на квота 1/10, в който попада западната част на
сградата ПМЖ със застроена площ 16.8 кв.м.
-дял II - за Р.М.Г.
с площ 918 кв.м., по точки означени с цифри 8,6,5,4,11,12,13,14,15,16,17,18,8, в
приложение № 9, съответен на квота 9/10, в който попада и източната част
(посочени в обстоятелствената част от заключението като посока) на сградата ПМЖ
със застроена площ 44 кв.м.
При така
обособените дялове, съществуващия сега вход на имота от западната улица остава
да обслужва само дял I. За обслужване на дял II ще е необходимо да се направи
нов вход за имота.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Разпределянето
на ползването е дейност на съда, с която той администрира отношенията на
съсобствениците по определяне на начина на използване на съсобствения имот,
когато те не могат доброволно да постигнат споразумение за това. Съдът следва
да съобрази както правата на съсобствениците в съсобствеността, така и
наличните сгради и трайни подобрения. При така установените по делото факти и
представени по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
страните са съсобственици на процесния имот, като ищците притежават общо 9/10
ид.ч., а ответникът - 1/10 ид.ч. Предявеният иск с правно основание член 32, ал.
2 от ЗС. Доколкото страните не са оспори приетото от съда, с доклада по реда на
чл. 146 от ГПК, че предмет на спора са само ползването на жилищната сграда, стопанската
постройка, оставени в наследство от М.Г. Я. и дворното място, всички останали
твърдения за собственост и доказателства за това са неотносимо
по делото.
От
представените писмени доказателства, в т.ч. - нотариален акт № 94, том IV, рег. № 8815, дело № 694/2005г. на нотариус С. ***,
съдът приема че процесната сграда, първоначално е
придобита по давностно владение с площ от 70 кв.м., построена върху общинска
земя. Съгласно заключението на вещото лице, към настоящия момент от сградите,
заснети в плана от 1994г., съществува само ПМЖ от 70 кв.м. – предмет на
настоящия иск.
Съдът намира иска
за допустим, с оглед на изложеното от ищците, че не могат да постигнат съгласие
относно разпределението на ползването на съсобствените
им с ответника постройки в дворно място, описано по-горе, както и с оглед на
обстоятелството, че в производството по делото участват всички съсобственици.
Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация
на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ,
по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано или е
взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от
собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно
участието в съсобствеността за разпределяне ползуването
на общия имот. От посочената дефинитивност на
претенцията следва, че съдът по този иск не разрешава спор за собственост между
страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни
права върху вещта - обект на администрирането, определящи правната фигура на
съсобственост.
Съдът намира,
че разпределянето на ползването следва да стане съобразно начина на ползване на
постройките и към настоящия момент от страните и установеното от вещото лице,
като на ищците се предостави да ползва Дял II,
съобразно заключението на вещото лице от 20.06.2019г., съдържащо се на л.
121-123 от делото, с площ 918 кв.м., по точки означени с цифри
8,6,5,4,11,12,13,14,15,16,17,18,8, в приложение № 9, съответен на квота 9/10, в
който попада и източната част на сградата ПМЖ със застроена площ 44 кв.м.
На ответника следва
да се предостави Дял I, съобразно
заключението на вещото лице от 20.06.2019г., съдържащо се на л. 121-123 от
делото, с площ 102 кв.м., по точки означени с цифри 1,2,3,4,5,6,8,8,1 в Приложение № 9, съответен на квота 1/10, в който
попада западната част на сградата ПМЖ със застроена площ 16.8 кв.м.
Съдът намира,
че този вариант удовлетворява най-пълно и справедливо правата на страните в
съсобствеността и е съобразен с изградените сгради в имота. Посочения вариант
се оказва според съда и по-добър с оглед препятстване възникването на бъдещи
конфликти между страните при ползването на помещенията, като не се нарушава волята
им и не се навлиза в разпределените части от дворното място между страните,
като за обслужване на дял II ще е необходимо да се направи нов вход за имота.
По отношение
на разноските:
Тъй като искът
по член 32, ал. 2 от ЗС по своята правна природа е правно средство за
осъществяване на съдебна администрация на гражданско отношение между
съсобствениците за създаване на промяна в използването и служенето с общата вещ
и предвид постановеното решение, посредством което се възприема вариант
различен от искания и от двете страни, то разноските направени по делото са за
сметка на всяка една страна, така както ги е направила.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на жилищната сграда,
стопанската постройка, построени в общинско дворно място в село С.,
съставляващо УПИ IX-273, в кв. 25 по плана на селото, при съседи: от две страни
улици, УПИ I-275, УПИ II-274 и УПИ VIII-270, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ЗА
ПОЛЗВАНЕ на Р.М.Г. с ЕГН ********** и С.С.Г. с
ЕГН **********,***, ДЯЛ ВТОРИ с площ
918 кв.м., по точки означени с цифри 8,6,5,4,11,12,13,14,15,16,17,18,8, в
приложение № 9, съответен на квота 9/10, в който попада и източната част на
сградата ПМЖ със застроена площ 44 кв.м., колорирана
в син цвят на скица Приложение № 9 към заключението на СТЕ от 20.06.2019г.,
лист 123 от делото, неразделна част от решението.
ПРЕДОСТАВЯ ЗА
ПОЛЗВАНЕ на С.М.Г. *** с ЕГН **********, ДЯЛ ПЪРВИ с площ 102 кв.м., по точки означени с цифри
1,2,3,4,5,6,8,8,1 в Приложение № 9, съответен на
квота 1/10, в който попада западната част на сградата ПМЖ със застроена площ
16.8 кв.м., колорирана в жълт цвят на скица
Приложение № 9 към заключението на СТЕ от 20.06.2019г., лист 123 от делото,
неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.