№ 230
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110133876 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. П. срещу ****, с която е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск за сумата от
400 евро – обезщетение за отменен полет № **** от 16.09.2022 г. по направление ****,
ведно със законната лихва от 08.03.2023 г. до окончателното плащане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12397/2023 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди, че е закупил самолетен билет за полет на ответника № **** от ****
на 16.09.2022 г. Сочи, че се е явил навреме на летището, но полетът е бил отменен, като му е
предоставена информация, че отмяната на полета се дължи на извънредни обстоятелства, но
оспорва наличието на такива. Сочи, че разстоянието по въздух между **** е 1 729.39 км.,
поради което му се дължи обезщетение в размер на 400 евро. Твърди, че е поканил
ответника да плати задължението си чрез неговата онлайн платформа и чрез покана за
доброволно изпълнение по имейл, но плащане не е извършено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника,
но в подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение той посочва, че полетът е бил отменен
поради стачка на служителите в Управление на въздушното движение във Франция, поради
което обезщетение не се дължи. Претендира разноски за заповедното производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
1
Искът е допустим като предявен в законоустановения срок, при наличие на
подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 12397/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Основателността на исковата претенция се обуславя от доказването от ищеца на
следните предпоставки: съществуването на валидно правоотношение с ответника по
договор за въздушен превоз, за което ищецът има потвърдена резервация; че се е явил на
гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; отмяна на
полета; размера на дължимото обезщетение, включително разстоянието между двете
летища.
В случая с Определение № 33913/27.09.2023 г. са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор
за превоз на пътници за полет № **** от **** на дата 16.09.2022 г., като ищецът има
потвърдена резервация за полета; че ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно
от 45 минути преди обявения час за излитане; че разстоянието между двете летища е 1
729.39 км.; че полетът е отменен.
Във възражението по чл. 414 ГПК въздушният превозвач твърди, че отмяната на
полета се дължи на стачка в Управление на въздушното движение във Франция, но в
исковото производство с молба от 26.10.2023 г. признава задължението, като релевира
възражение за неговото плащане в хода на процеса.
При това положение съдът намира за доказано възникването на вземане на ищеца
срещу ответника в претендирания размер.
С протоколно определение от 14.12.2023 г. е обявено за безспорно плащането на
10.10.2023 г. на сумата от 1 852.33 лв., с която са погасени: главница в размер на 782.33 лв.;
законна лихва в размер на 60 лв.; държавна такса в размер на 50 лв.; адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 480 лв.; адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 480 лв. Извършеното в хода на
процеса плащане следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното
решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
След като плащането на главницата е извършено в хода на процеса, ответникът е
станал повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе отговорността за
всички сторени от ищеца разноските за заповедното и за исковото производство, възлизащи
на по 25 лв. – държавна такса за всяко от производствата, както и той следва да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца
възнаграждения за оказаната безплатна адвокатска помощ в заповедното и в исковото
производства – в размер на по 480 лв. /с включен ДДС/ за всяко от производствата. В случая
обаче дължимите на ищеца и на неговия процесуален представител разноски са заплатени,
поради което допълнителни суми не следва да им бъдат присъждани.
2
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от М. А.
П., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: **** иск с правно основание чл. 5, § 1, б. „в“ вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро –
обезщетение за отменен полет № **** от 16.09.2022 г. по направление ****, ведно със
законната лихва от 08.03.2023 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12397/2023 г. по описа на
СРС, 85 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3