Решение по дело №3729/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2962
Дата: 16 май 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20241100503729
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2962
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. Иванова

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20241100503729 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3729/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. К. М. ЕГН
**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.„******* срещу решение №20102713 от 12.09.2023 г
постановено по гр.д.№33502/16 г на СРС , 44 състав ; с което са отхвърлени исковете на
въззивника срещу „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, които искове са с правно основание чл.424 ГПК и
чл.439 ГПК , да се признае за установено , че не дължи сумата от 2668,52 лв. главница по
Договор за издаване на кредитна карта от 17.09.2004г„ ведно със законна лихва от
8.02.2012г. до окончателното плащане, сумата от 680,93 лв. договорна лихва за периода от
7.11.2005г. до 7.02.2012г„ сумата от 2782,08 лв. наказателна лихва за същия период, и
сумата от 511,37 лв. съдебни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист въз
основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.02.2012г. по ч.гр.д.№
260/2012г. по описа на Районен съд Кюстендил.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Налице са новооткрити
обстоятелства по чл.424 ал.1 ГПК , защото не е имало подлежащо на изпълнение вземане в
полза на банката . Не е имало предпоставки за обявяване на задължението за предсрочно
изискуемо и не се дължат процесните суми. Процесните суми са погасени по давност ,
защото подаването на молби до ЧСИ не прекъсва давността , както и същата е изтекла към
датата на съдебното решение на СРС
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът
е имал възможност да се запознае с всички книжа , въз основа на които е издадена заповедта
за изпълнение , включително ОУ . Ищецът е могъл да подаде възражение срещу заповедта за
изпълнение и да обжалва незабавното изпълнение . Давността е спирана и прекъсвана по
изпълнителното дело .Искането на изпълнителни действия прекъсва давността и същата е
прекъсвана през 2015 г и 2016 г .По време на настоящото дело давността е спряна по чл.115
ал.1 б.ж ГПК .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.11.2023 г
и е обжалвано в срок на 29.11.2023 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че страните не спорят , че процесиите вземания за
главница, лихви и разноски са съдебно установени със заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК от 10.02.2012г. по ч.гр.д.№
260/2012г. по описа на Районен съд Кюстендил, издадена в полза на „Обединена Българска
Банка“ АД срещу ищеца и други длъжници. Банката е представила извлечение от
счетоводните си книги за вземания по Договор за издаване на кредитна карта от
17.09.2004г., сключен с наследодателя на длъжниците М. А. М.а, починала на 7.11.2004г. Не
се спори също, че заповедта за изпълнение по отношение на длъжника М. К. М. - ищец в
настоящото производство, е влязла в сила, след като е Определение от 4.10.2013г. по гр.д.№
401/2013г. Кюстендилският окръжен съд е приел, че постъпилото от него възражение по
реда на чл. 414 ГПК не е подадено в законовия срок и е отменил постановеното от
заповедния съд Определение от 2.04.2013г. за обезсилване на заповедта поради
непредставяне от заявителя на доказателства за предявяване на иск за установяване на
оспорените вземания съобразно дадените му за това указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Според СРС по реда на чл. 424 ГПК длъжникът може да се позовава на факти, настъпили
преди издаване на заповедта за изпълнение или преди изтичане на срока за възражение по
чл. 414 ГПК. Съгласно дадените разяснения по т. 16 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
твърдените от ищеца факти по иск по чл.424 ГПК следва да са от съществено значение и да
са новооткрити Ако фактите са били известни на длъжника преди изтичане на срока за
възражение, те не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила
заповед за изпълнение. С иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението на
2
вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение на основание новонастъпили факти -
осъществени след изтеклия срок по чл.414, ал.2 ГПК, респ. след приключване на съдебното
дирене в производството по уважения иск по чл. 422 ГПК, тъй като по-рано настъпилите
факти, от които извежда възраженията си срещу изпълняемото право, освен ако не твърди
обстоятелства по чл. 424 ГПК, се явяват преклудирани.
Според СРС в случая ищецът твърди, че не е могъл да узнае, респ. да се снабди с
документи до изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед ,
които документи касаят изискуемостта на вземанията по нея. Искът по чл. 424 ГПК е
допустим , но е недоказан . От материалите по проведеното заповедно производство се
установява, че банката заявител е предявила вземанията си по процесния договор в целия
остатъчен непогасен размер на кредита, позовавайки се на настъпила предсрочна
изискуемост на основание чл. 38 от Общите условия към договора. Със заявлението са
представени освен самия договор, и Общите условия, съдържащи посочената клауза,
съгласно която при неплащане на която и да е погасителна вноска от страна на длъжника
банката може да направи предсрочно изискуем целия усвоен кредитен лимит, без да
уведомява предварително картодържателя. В Общите условия е указано, че същите са
одобрени от Кредитния комитет на банката е Протокол от 20.07.2005г. и влизат в сила от
същата дата. Видно от представена по делото покана-уведомление е изх.№ 269-11 от
05.08.2011г., след смъртта на картодържателя М. А. М.а банката е търсила изпълнение по
процесния договор от нейните наследници, сред които и ищеца, като им е предоставила срок
за доброволно изпълнение на непогасените задължения по кредита. Не е спорно и от
приложеното известие за доставяне се установява, че ищецът е получил поканата на
16.08.2011г. Представена е молба от ищеца до банката е вх.№451-15/27.07.2015г. е искане да
му бъдат предоставени преписи от книжата по кредитното досие на М. М.а. По делото са
налични договор и ОУ , приети е решение на Кредитния комитет № 73/20.04.2004г., които
ищецът твърди да са му предоставени в отговор, като в посочените Общи условия липсва
разпоредба аналогична на тази на чл. 38 от Общите условия от 2005г.
Според СРС доколкото банката е канила ищеца да изпълни просрочените задължения по
договора след смъртта на длъжника М.а, то най-късно в момента на получаване на поканата
за изпълнение ищецът е узнал за наличието на този договор и това, че по същия има
непогасени задължения, за които кредиторът претендира плащане от него и останалите
наследници. Ищецът е могъл още към този момент да се снабди с документите по
кредитното досие и да установи съдържанието на договора, от който произтичат търсените
от него задължения, включително Общите условия към същия. След получаване на
издадената заповед за незабавно изпълнение, връчена му с поканата за доброволно
изпълнение, ищецът отново, вече като страна по инициираното от банката заповедно
производство, е имал възможност при полагане на нормално дължимата грижа да се
запознае с книжата по същото и да оспори търсените от него вземания с твърдения, че
същите не са изискуеми при сочените от банката условия. При наличието на представени с
подаденото заявление по чл. 417 ГПК всички документи, от които банката извежда
3
претендираните като изискуеми и непогасени вземания, включително Общите условия от
2005г., ищецът е могъл до изтичане на срока за подаване на възражение да релевира
възраженията си за недължимост на вземанията поради липса на материалноправните
предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост, както и да реализира защитата си
по реда на чл.419 ГПК с обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение. В тази
връзка, не могат да бъдат споделени съображенията на ищеца, че към този момент той не е
знаел съдържанието на действащите при подписване на договора Общи условия на банката
и това, че същите не са уреждали право на банката да обяви предсрочна изискуемост при
условията, предвидени в клаузата на чл. 38 от новите Общи условия. С оглед отправената
му преди това извънсъдебна покана за плащане, както беше посочено по-горе, ищецът е
могъл да се снабди с документите от кредитното досие, а до изтичане на срока за
възражение е могъл да установи и съдържанието на представените от банката в заповедното
производство Общи условия и своевременно да възрази срещу заповедта, включително да
наведе оспорванията си, основани на изложените в исковата молба твърдения, че няма
основание да отговаря за задълженията на картодържателя М.а след смъртта й, както и че
към договора не биха могли да се прилагат приети след сключването му нови Общи
условия, с които длъжникът не се е съгласил. Следователно сочените от ищеца
обстоятелства не са новооткрити по смисъла на чл.424 ал.1 ГПК и ищецът е могъл да
релевира съответните факти с възражение по чл. 414 ГПК.
Според СРС погасителната давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение е
релевирана с иск по чл.439 ГПК. По отношение на процесиите вземания, доколкото са
признати е влязла в сила заповед за изпълнение, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложение
намира 5- годишният срок на погасителна давност. Според Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от взискателя
само с искане за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност.
Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото тълкувателно решение, в рамките на
изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД е
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и е
предприемането на всяко отделно действие за принудително изпълнение, изграждащо
съответния способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение до длъжника, проучването на имущественото му състояние,
извършването на справки и набавянето на документи от съдебния изпълнител не са
същински действия за принудително събиране на вземането, а само подготвят изпълнението,
4
респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния
срок. С посоченото по-горе тълкувателно решение е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980г., което приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. Съгласно Тълкувателно
решение №3 от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, задължителното
тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното
решение, с което постановлението е счетено за загубило сила. Поради това докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, на основание чл. 115, ал. 1,6. „ж“
ЗЗД. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980г.
Според СРС в случая давността е била прекъсната за първи път с подадената от банката
молба от 24.02.2012г. до съдебния изпълнител за предприемане на принудително
изпълнение за вземанията по изпълнителния лист, доколкото същата съдържа искане за
прилагане на конкретно посочени изпълнителни способи. С образуване на изпълнителното
дело въз основа на тази молба течението на прекъснатата давност е спряло, като давност не е
текла по време на висящността му до 26.06.2015г. Започналата да тече след 26.06.2015г.
нова давност, също петгодишна (арг. от чл. 117, ал. 1 ЗЗД) е била последователно
прекъсвана с всяко искане на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, като
считано от последното такова искане, направено с молба от 8.12.2016г., давностният срок не
е изтекъл до приключване на съдебното дирене в настоящото производство.
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба .
Законосъобразно е прието , че не е налице фактическия състав по чл.424 ГПК . Ищецът е
могъл да се снабди с всички документи от кредитното досие на наследодателя си , както и
липсват нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Позоваването на
разпоредби от ОУ би имало значение при евентуален иск по чл.422 ГПК , но няма
отношение към възможността въззивникът да подаде възражение срещу заповедта за
изпълнение , още повече , че мотивиране на същото не се изисква .
По иска по чл.439 ГПК законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че
погасителната давност за процесните вземания по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД след влизане
в сила на заповедта за изпълнение е 5-годишна . В случая липсва период от 5 години , през
който давността да е изтекла , защото давността е била спирана и прекъсвана . Според
мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи .
Спрямо ищеца са наложени запори на средства от пенсия и леки автомобили . Постъпването
на суми от запора на пенсията на въззивника до 2018 г също прекъсва давността , защото
5
при налични плащания взискателят няма правен интерес да иска нови изпълнителни
действия .
В течение на настоящото дело /пред СРС и СГС/ давността е спряна на основание чл. 115,
ал. 1, б. „ж“ ЗЗД - решение №500 от 27.03.2023 г по гр.д.№720/22 г на ВКС , IV ГО и
решение №50099 от 28.11.2023 г по гр.д.№3614/20 г на ВКС , III ГО. Следователно
процесните вземания не са погасени по давност и към датата на приключване на устните
състезания пред въззивния съд .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . Пред СГС разноски се
дължат от въззивника .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20102713 от 12.09.2023 г постановено по гр.д.№33502/16 г на
СРС , 44 състав .
ОСЪЖДА М. К. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.„******* да заплати на
„Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ******* гр.София 100 лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6