Решение по дело №239/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 127

Гр. Видин, 06.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд  Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

седми октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борис Борисов

Административно дело №

239

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по жалба на Х.С.Х. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 05/06/3/0/00277/3/01/04/01 от 06.06.2019г. издаден от директора на ОД на ДФЗ Монтана.

Жалбоподателят счита оспореният акт за незаконосъобразен като твърди, че направените констатации за нарушение на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони. Моли за отмяна на оспорения акт.  

Претендира разноски.

Ответникът - директора на ОД на ДФЗ Монтана, чрез процесуалния си представител счита подадената жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Х.  

, като физическо лице е подал на 19.07.2016 г. Заявление за подпомагане по  подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на млади стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 605005. Приложен е бизнес план и на 03.08.2017г. е сключен договор № 05/06/3/0/00277 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. С писмо изх. № 01-123-6500/47 от 06.02.2019г. ДФ „Земеделие е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 АПК. В указания 14-дневен срок, в ОД на ДФ „Земеделие“ - Монтана е постъпило възражение с вх. №01-123-6500/47#1 от 26.03.2019г. Последвал е оспорения АУПДВ с който е отказано изплащането на финансовата помощ и е постановено възстановяване на сума в размер на 19 558 лева, като мотивите са, че са нарушени разпоредбите на чл.19, ал. 5, във връзка с чл.19, ал.1, т.4 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. /Наредба №10 от 10.06.2016г./ и чл. 14, ал.1, т.7 от Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 05/06/3/0/00277 от 03.08.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доказателствата, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на акта насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, за който е налице правен интерес. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспореният АУПДВ № 05/06/3/0/00277/3/01/04/01 от 06.06.2019г. издаден от директора на ОД на ДФЗ Монтана е издаден от компетентен орган в изискуемата форма видно от заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно чл. 20а ал. 4 ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.  

Актът е постановен в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, кореспондиращи помежду си, поради което е надлежно мотивиран.

При извършената служебна проверка не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.  

Съдът намира, че оспореното уведомително писмо е съответно на закона, при следните съображения:

Видно от бизнес плана /стр 46/ от делото земеделското стопанство /пчелин/ е разположено в УПИ в с. Ошане, общ. Белоградчик и е планински необлагодетелствано.  В подадената от Х. на 06.06.2018г. в ОД на ДФ “Земеделие“ гр. Монтана заявка за второ плащане местоположението на стопанството също е с. Ошане, общ. Белоградчик, обл. Видин. Заявеното местоположение отговаря на Удостоверението за регистрация на животновъден обект № 51/ 17.05.2016 г., Договор за наем на недвижим имот ПИ 312, в кв.22 и Декларация опис на животните в животновъдния обект, заверена от официален ветеринарен лекар от 04.06.2018г. Видно от приложение № 1 от Договора кандидатът е получил приоритет и максималната оценка 10 именно в случай, че стопанството е разположено в планински район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват – приета с ПМС № 30 от 15.02.2008г. и в сила от 26.02.2008г. При извършените на 18.06.2018г. от експерти на отдел РРА към ОД на ДФ “Земеделие“ гр. Монтана посещение на място на стопанството е установено, че в регистрирания от Х. животновъден обект в с. Ошане, общ. Белоградчик, обл. Видин няма пчелни семейства, а същите са на брой 132 бр.  и  са установени от проверяващия екип в с. Войница, обл. Видин.
 В контролния лист от посещението на място като забележка е отбелязано, че са спазени нормативните изисквания, касаещи подвижното пчеларство, вкл. настаняването и преместването на пчелините, но са  представени на проверяващия екип ветеринарномедицински свидетелства за придвижване /ВМС/ на пчелните семейства №№0008290 и 0008291, двете от 2016г., както и Удостоверение с per. №29 от 09.08.2016г., издадено от кметския наместник на с. Войница. 

 Релевантно за случая е безспорно установеното обстоятелство, че   не е спазен договора респ. чл.14, ал.1, т.7 проектът е получил приоритет по критериите, посочени в чл.19, ал. 1 и кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Землището на с. Войница не е в териториалния обхват на планинските райони, видно от Приложение №1 към Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват, приета с ПМС № 30 от 15.02.2008г. Ето защо, промяната на местоположението на отглежданите от  пчелни семейства е в нарушение на критерия за подбор, за който проектът е получил приоритет, съгласно Приложение № 1 от сключения договор с ДФ “Земеделие“. Съда счита за неоснователно възражението, че кошерите са преместени тъй като Х. практикува подвижно пчеларство. При проверката на 29.09.2016г. в контролния лист в графата резултат от проверката на място е отразено, че по „думи на бенефициера кошерите са временно преместени за презимуване“ според приложена декларация. От събраните данни по преписката за настоящия състав се налага извода, че кошерите никога не са се намирали в с. Ошане, където следва да им е мястото. Смисълът на даване на безвъзмездна помощ е именно разположението на обекта  в планински район и реално наличие на пчелин точно там. Според логиката на жалбоподателя той е регистрирал един имот по документи, след което може да обикаля с кошерите си където поиска, което е правно неиздържано и житейски неприемливо. От момента на подписване на договора е следвало да спазва поетите задължения според нормативно установеното в Наредбата.

Ето защо в обобщение следва да се посочи, че в хода на валидно проведено административно производство, компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеното в процесния акт е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, съгласно в полза на ответника следва да бъдат присъдени, платими от жалбоподателя, поисканите разноски. Направени са разноски за юрисконсултско възнаграждение, което определено съобразно спецификата на производството по реда на чл. 7 ал. 1 т. 4 вр. с параграф 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 100 лева.

Воден от горното и на осн. чл.172,ал.1 от АПК, Административният съд

                                           РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.Х. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 05/06/3/0/00277/3/01/04/01 от 06.06.2019г. издаден от директора на ОД на ДФЗ Монтана, като неоснователна.

ОСЪЖДА Х.С.Х. *** да заплати на ОД на ДФЗ Монтана сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :