№ 1035
гр. София , 16.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 17 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова
и прокурора Гергана Павлова Кюркчийска (РП-Враца)
Сложи за разглеждане докладваното от Петър В.. Сантиров Частно
наказателно дело № 20211100202842 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Д. ТР. В., редовно призован и доведен от Затвора
гр.София, се явява лично, доведен от органите на Съдебна охрана.
ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВА адв. Б.Х. от САК, служебен защитник. По делото
е приложено уведомително писмо съгласно предходно съдебно определение,
с което адв.Х. е определен да представлява осъдения в настоящото
производство.
ЗА СГП прокурор К..
Началника на Затвора гр.София, редовно призован, се представлява от
инсп.Т.Г., представя заповед № Л-220/16.06.2021г., с която е упълномощена
да представлява изп.функциите Началник на затвора гл.инсп.Р.Д..
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам против адв.Х. да ме защитава.
ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ: Да се назначи адв.Х. за служебен защитник
на осъдения.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАЗНАЧАВА адв.Х. за служебен защитник в настоящото производство
на осъдения Д.В..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход, няма процесуална пречка.
Инсп.Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Х.: Да се даде ход на делото, няма пречки.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и материалите по
делото, намира, че не са налице пречки по хода на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на осъдения по затворническо досие с
приложен снимков материал, както следва:
Д. ТР. В. – роден на ****г. в гр.София, българин, български гражданин,
осъждан, неженен, живее на съвместни начала без сключен граждански брак,
с дете, със средно образование, работил до задържането му във фирма РАТО
като мотокарист, с постоянен адрес в гр.София, ул. „****, настоящ адрес в гр.
София, ул. „****, с ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на осъдения правата, с които разполага в настоящото
производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Ясни са ми правата. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ докладва постъпила от представителя на затворническата
администрация актуална справка за лишения от свобода Д. ТР. В. към днешна
дата.
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознати сме, моля същата да бъде
приобщена към доказателствата по делото, тъй като е относима към делото.
2
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните счита, че
предоставената справка е относима към предмета по доказване на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото справка от
16.09.2021г. относно фактически изтърпяното, включително и от работа, и
остатъка за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание „лишаване от
свобода“.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на постъпилата молба от Д.В. за
условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, съгласно съдебно определение по реда на чл.23-25 от
НК на Плевенския ОС, по което изтърпява същото.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Поддържам молбата си.
АДВ.Х.: Моля да бъде уважена молбата. Поддържам молбата.
ИНСП.Г.: Оспорваме молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така депозираната молба е неоснователна.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за събиране на нови доказателства.
Считам делото за изяснено от фактическа страна.
ИНСП.Г.: Нямам искания за събиране на нови доказателства
АДВ.Х.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания за доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА всички писмени и гласни доказателства,
3
приложени по делото.
Счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Съжалявам за всичко, което съм направил като бях
навънка. Имам дете на 11 г., бях много млад и правих само глупости, такава
ми беше компанията. Аз съм спортист, работя в училище, работя във фитнеса,
имах награда медал преди един месец, не знам защо не е отразено в доклада.
Аз имам наказание – това е затвор, или ще се сбиеш, или ще стане нещо
друго, няма как да не стане нещо.
Имам майка, имам дете, за което да се грижа. Тепърва трябва да
изтърпя 10-годишна присъда в Гърция, имам да търпя и тук една година,
искам само да ми се махне остатъка от десетгодишната ми присъда.
Пак казвам, видях много лошо в тоя живот и то от затвора, и съм си
взел поука. Съжалявам, наистина съжалявам. Искам просто да ми дадете шанс
да си гледам детето. Това ми е мечта.
По отношение на докладите това е нормално да ме нападат. Нямам
какво да кажа по докладите.
Тепърва трябва да ходя и в Гърция, не знам докъде ще стигна, не знам
какво ще стане със живота ми. Не издържам, не знам дали ще ме разберете, не
издържам, много време съм в затвора, аз трябва да се грижа за сина си
наистина. Администрацията в затвора не работят абсолютно с никой, с
лишени от свобода не се работи, казвам Ви истината.
АДВ.Х.: Моля да уважите молбата като основателна. Считам, че тя
отговоря на двете кумулативни предпоставки, като на първо място е
изтърпяно повече от 90 % от наложеното наказание - от десет години остават
още осем месеца да се търпят. Смятам, че и втората кумулативна
предпоставка може да бъде прието, че е изпълнена. Видно от доклада на
инспектора социална дейност е, че моят подзащитен работи, участва в
работата с него относно превенцията и превъзпитанието му, учил е в затвора,
завърши образованието си. Има данни, че са му наложени три наказания, като
едното от тях е отменено, последното, от Административния съд. Както и той
каза, не са описани в доклада, има и награди.
4
В доклада на инспектора не се заявява по категоричен начин, че той не
може да се превъзпита, а и опасността от рецидив не е особено голяма, както
и опасността за обществото, ако излезе. Както виждате и от досието, и дори и
да му приспаднете тези осем месеца, тепърва има да лежи още години и
трябва да бъде екстрадиран в Гърция и няма да може да излезе на свобода,
така че считам, че няма да е опасен за обществото още известно време. И по
други дела са заявявали социалните работници, че са много затворниците и
не може да се работи ефективно с тях, така че не може да се вземе преценка.
Моят подзащитен заяви, че разбира грешките си, взел си е поука, иска
да излезе на свобода и да се грижи за семейството и сина си, и да работи.
Моля да бъде уважена молбата му.
ИНСП.Г.: Като вземем в началото това, че УПО е една правна
възможност, която се предоставя на осъдените лица, показали поведение
повече и над обичайното такова, в този смисъл становището на Началника на
затвора е отрицателно, тъй като лишеният от свобода В. не е с това
поведение. Това е така, тъй като при водената корекционна работа след
направените оценки, оценката от рецидив към обществото е в средни
стойности от 73 точки, което, като граница от 80 т вече са високи. Рискът за
обществото е отчетен като висок. Това, че е наказан неколкократно, макар и
една от заповедите да е отменена от Административния съд, говори за
неговото колебливо поведение. Отделно, прогресивната пенетенциарна
система не е изпълнена, тъй като едва от м. 07.2021г. режимът е заменен от
строг на общ.
Предвид това считам, че целите и задачите на наложеното наказание не
са изпълнени и моля да не уважавате молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така депозираната молба за УПО от
осъденото лице е неоснователна при следните мотиви:
От така приложените писмени доказателства се установява, че към
момента лицето търпи наказани лишаване от свобода в размер на 10 години,
определено му по НЧД 1290/17г. по описа на ОС Плевен за деяния по чл.198 и
чл.195 НК със зачитане на предварителен арест от 4 дни.
Към 16.09.2021г лицето фактически е изтърпяло наказание в размер на
8 г 3 м 13 дни със зачитане от работа 1г 15 дни и остатък от 8 м и 2 дни. От
така приобщените към делото писмени доказателства е видно, че след
изтърпяване на наказанието по горецитирата съвкупност, В. следва да търпи
наказание лишаване от свобода 1 г, наложено по НОХД 390/2014г. по описа
на РС Червен бряг за деяние по ч.195 НК, след което осъденият следва да
бъде предаден на Гръцките власти по издадена ЕЗА за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в размер на 9 г 11 м 28 дни, като
5
екстрадицията на лицето е допусната с решение по НЧД 1290/2017г. по описа
на СГС.
От изложеното е видно, че е налице още една валидна присъда,
издадена от съд на държава-членка, която подлежи на изпълнение съгласно
решение от 21.09.2017г. по дело № S 171/2016г. на съда на Европейския съюз.
Тоест, възниква задължение за българската държава това лице незабавно да
бъде предадено след приключване изтърпяване наказанията в РБ.
Съгласно по-старата установена съдебна практика, фактическите
предпоставки за постановяване на УПО се преценяват само по отношение на
последното наказание, а съгласно на възприетото от АС СОФИЯ
фактическите предпоставки всъщност са към наказанието, което търпи в
момента лицето, тоест ½ от наказанието, което търпи към момента следва да
е фактически изтърпяно. Именно поради горното намирам, че с оглед по-
новата практика формално само е налице първата законова предпоставка,
която е кумулативно изискуема фактическа предпоставка по чл.70 НК.
От друга страна, от приобщения към делото доклад е видно, че през
периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, осъденото
лице е полагало труд, награждаван е еднократно и е наказван три пъти. Едно
от наказанията е погасено по давност, едно е актуално, а последното е
отменено от съда.
При оценка на правонарушението обаче е констатиран среден риск от
рецидив и то към горната граница – 79 точки, а както представителят на
затвора поясни, от 80 точки се счита, че вече е налице висок риск от рецидив.
Този резултат обаче, от данните по делото е видно, че е колеблив,
непостоянен, а рискът от вреди за обществото се оценява на висок и среден за
останалите лишени от свобода.
От доклада се установява, че осъденото лице се отличава с агресивно
поведение, което говори за невъзможност за овладяването му в определени
рискови ситуации. Не може да се направи изводът, че осъденото лице чрез
примерно поведение и честно отношение към труда, да е доказало, че се е
поправило.
От приобщения към делото доклад е видно, че осъденото лице по
време на престоя си в пенетенциарното заведение е обективирал такова
поведение, което налага продължаване на корекционния процес поради
наличието на ясно изразени дефицити в определени зони.
С оглед практиката и препоръчителния регламент – препоръка 2003822
на съвета на министрите на Европа, то моля, уважаемия съд, при
постановяването на своето решение да вземе предвид доклада на
Затворническата администрация, защото това е една специализирана
администрация, която прави оценка на риска въз основа на утвърдена научна
методика на поведението на лицето, както и има лични възприятия и
наблюдения върху поведението на осъденото лице.
6
Видно от горното намирам, че не е налице категорична и доказана
трайна позитивна промяна в поведението на осъденото лице и не са
изпълнени в пълен обем предпоставките за постановяване на УПО,
обективирани в постановление 7/75г. на ОСНК. Още повече, следва да
отбележа, че в досието изрично е отбелязано, че Д.В. е опасен от бягство,
което всъщност е показателно за неговата обществена опасност. А, когато се
прави преценка за баланса между личния интерес и обществения, намирам, че
в конкретния случай натежава обществения интерес, в каквато насока е
практиката на ЕСПЧ.
Предвид горното намирам, че не са налице кумулативните
предпоставки на разпоредбата на чл.439А НПК по отношение наказанието,
което предстои да търпи осъденото лице и настоящето наказание, както и
поради това, че няма достатъчни доказателства така наложеното и търпяно
към момента наказание да е изиграло своята специална превенция, заложена в
разпоредбата на чл. 36, ал.1 от НК.
При така изложените мотиви, моля, уважаемият съд да постанови
определение, с което да остави молбата на осъденото лице без уважение,
поради липсата на законовите предпоставки за ктова.
Благодаря.
СЪДЪТ предоставя последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Моля да ми бъде уважена молбата. Това за бягството
аз за пръв път го чувам. Не знам как го измисля администрацията. Аз не съм
Пабло Ескубар.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
След проведено тайно съвещание обяви решението си публично в
присъствието на страните по делото.
СЪДЪТ като съобрази становището на страните, събраните по делото
доказателство и относимите към произнасянето законови разпоредби намира
за установено следното:
Производството е по реда на Глава ХХХV НПК, а именно:
Производство във връзка с изпълнение на наказанията, Раздел І Предсрочно
7
освобождаване, образувано по молба на осъдения Д. ТР. В., която молба в
днешното съдебно заседание се поддържа както от него, така и от защитата
му. Излагат се съображения, че са налице посочените в закона предпоставки
за условно предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание, работи и е дал доказателства за
своето поправяне. Становището на представителя на Началника на затвора е,
че молбата на осъдения не следва да бъде уважена. Същото становище заема
и явилия се прокурор от СГП.
Съдът, на първо място отчете, че разпоредбата в посочената глава и
раздел на НПК е сравнително нова такава, от месец 02.2017г. и която
разпоредба дава право на осъдените лица сами също да инициират
производство като настоящо такова, в което производство съдът на първо
място е длъжен за изследва визираните в разпоредбата на чл.70 НК
обстоятелства, дали са налице по отношение на осъдения В., за да прецени,
дали да уважи молбата му или не.
Съдът следва да се запознае с доказателства по делото, събрани по реда
на НПК, а това са затворническото досие на осъдения и останалите писмени
доказателства - доклади, оценки, справки. Воден от изложеното положение в
конкретния случай СЪДЪТ намира за установено следното:
По делото са налични съответните съдебни актове в т.ч. присъда,
мотиви, съдебни актове на горните инстанции, видно от които същият търпи
наказание в размер на десет години „лишаване от свобода“.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, изменена с брой 13/2017г. в
Държавен вестник в сила от 07.02.2017г., съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за
своето поправяне и изтърпял фактически не по-молко от една втора от
наложеното му наказание, която е относима към този осъден и от посочените
по-горе данни се установява, че ½ от наложеното на осъдения В. наказание е
5 години. Видно от днес представената справка към днешна дата същият е
изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на 9 г 3 м и 28 дни.
Доказателствата за поправянето на осъдения съгласно разпоредбата на
8
чл.439а от НПК са всички обстоятелства, които сочат положителна промяна
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието му като добро
поведение, участието в трудови, спортни, образователни, обучителни
квалификационни и други дейности или специализирани програми за
въздействие и обществено полезни прояви. Доказателства за поправянето се
установяват от съответните оценки на осъдения, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата, както и други източници на информация за
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода.
В конкретния случай лицето е полагало труд, видно от приложената
актуална заповед за това.
Освен всичко друго, съдът е длъжен да посочи, че законът не задължава
съда да освободи условно предсрочно което и да е било лице при фактически
изтърпяно не по-малко от една втора от наложеното наказание, а му дава
право да прецени дали кумулативно са изпълнени посочените в чл.70, ал.1
НК условия, а именно: да прецени дали са налице данни за поправката на
лицето след престоя му в пенетенциарното заведение.
Видно от посочения план на присъдата е констатиран риск във горната
граница на средния размер – 79 точки при граница 80 точки. Вследствие на
провеждания корекционен процес оценката на риска от рецидив е снижена, но
поради допуснати нарушения на ЗИНЗС оценката на риска от рецидив отново
е завишена до размер 73 точки. Проблемни зони си остават криминалното
минало на осъдения, отношението му към правонарушението, начин на живот
и обкръжение, емоционални и муждуличностни проблеми, умения за
мислене.
От приложения доклад за лишения от свобода от ИСДВР А. е
отбелязано, че същият е награждаван, но в същото време е отбелязано, че е
три пъти наказан. Въпреки, че едно от наказанията е отменено от
Административен съд, то същото не изключва факта на извършването му по
същество. Отмяната касае административните последици.
Много внажно е да се отбележи, че лицето след първоначалното си
постъпване в затвора - първоначално в Ловеч, след което преведен в София,
неколкократно е преместван от СЦЗ в ЗО Кремиковци поради нарушение на
9
правилата. Изпращан в Кремиковци за добро поведение, след което за
нетолкова добро поведение връщан в СЦЗ неколкократно. Този факт сам по
себе си, въпреки че не касае пряко предмета по настоящото производство,
ясно очервата критерий, по който съдът следва да изгради своята преценка
относно поведението на лицето в рамките на пенетенциарното заведение.
Неслучайно в същия доклад е посочено в раздел „риск от сериозни вреди“:
риск за обществото - висок, риск за другите лишени от свобода – среден.
Неслучайно и част от наказанията са наложенси след спречкване с други
лишени от свобода при саморазправа.
Следва да се отбележи, че прогнозата за личността в доклада по
отношение на осъдения е, че дефакто е изпълнил първата предпоставка на
закона, но втората изискваща се по закон такава не е налице, доколкото
според съответните компетентни длъжностни лица е, че при него не е
настъпила промяна в поведението, която да очертае възможност за наличие на
втората задължителна по закон предпоставка, като изрично е заявено, че
целите и задачите, заложени в плана за присъдата не са изпълнени докрай и
актуалните проблемни зони, по които работата следва да продължи,
прогресивната пенетенциарна сисмета не е изпълнена и всички доказателства
в тази насока водят до последователно колебливо поведение от страна на
лишения от свобода.
Не са последно място, следва да се отбележи, че след изтърпяване на
това наказание същият следва да изтърпи отделно наказание в размер на една
година „лишаване от свобода“, наложено от РС Червен бряг, след което му
предстои изтърпяване на десетгодишна ефективна присъда в Р.Гърция, за
което е допусната и влязла в сила екстрадиция по искане на компетентните
гръцки власти.
Така изложеното има отношение по заявеното от осъдения, че си е взел
поука от извършеното и не представлява опасност за околните, с което
становище настоящият съдебен състав не се съгласява.
Всичко изолжено до момента, множеството присъди, вкюлчително и
такива преди настоящата, говорят за трайно установени противоправни
навици и начин на поведение, които настоящият съдебен състав в
прозиводство по чл. 439А НПК следва изрично да прецени към настоящия
10
момент и счита, че не са налице основания, обуславящи втората
предпоставка, а именно: преценката, че осъденият е дал категорични
доказателства за своето поправяне и същият не е опасен за околните, което
според настоящия съдебен състав не е налице.
Като съобрази горепосоченото и данните по делото, съдът счита, че не
са налице основания за освобождаване предсрочно условно на осъдения Д.
ТР. В., поради което молбата му следва да бъде оставена без уважение.
ВОДЕН от горното и на основание чл.440 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. ТР. В. за условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ по НЧД №1290/2017г. на ОС Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от осъдения и началника на
затвора и протест на прокурора в 7-дневен срок от днес пред САС, по реда на
Глава ХХІІ от НПК.
СЪДЪТ разяснява на осъдения, че в случай на влизане в сила на
постановеното по-горе определение, нова молба или предложение за условно
предсрочно освобождаване може да се направи не по-рано от 6 месеца от
деня на влизане в сила на определението.
Да се издаде препис от протокола на адв.Х. за представяне пред НБПП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.34
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11