№ 36
гр. Шумен, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20233600900034 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Ред стар сървиз“
ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „..........“, № 16,
представлявано от управителя В.Д., действаща чрез адвокат Ж. М. А. с адрес за призоваване
и съобщения в гр. Варна, ул. „......“, № 2а, ет.3 против „Гарант строй“ ООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „.......“, № 55, ет.2, ап.2, представлявано от
управителя А.М.П.. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
38 862.72 лв., представляваща част от общо дължима парична сума в размер на 77 725.43 лв.,
по договор за услуга от 04.10.2022 г.
Заедно с отговора на исковата молба ответникът е депозирал насрещна искова молба,
с която претендира ищецът по първоначалния иск да му заплати сумата от 82 934.47 лв.,
представляваща заплатен аванс по неизпълнен договор за услуга от 04.10.2022 г. в размер на
70 569.47 лв. и дължима по договора неустойка в размер на 12 365.00 лв.
В срока по чл.367, ал.1 и чл.372, ал.1 от ГПК не са подадени допълнителна искова
молба по първоначалния иск и отговор по насрещния иск.
Ищецът по първоначално предявения иск „Ред стар сървиз“ ЕООД твърди, че
претенцията му произтича от следните факти: На 04.10.2022 г. между ищецът и ответното
дружество е сключен договор за услуга. С договорът ответникът възлага на ищеца да
извърши текущ ремонт на сградата на ОУ „......“ в с. ......., общ. ....., обл. Русе. Дължимото
възнаграждение за извършване на възложената, с договора, работа е 148 384 лв. Ищецът е
изпълнил изцяло възложените му строително ремонтни работи (СРР) и е направил опити за
среща с представителя на ответника за тяхното приемане, но той е отказал всякакъв контакт.
1
Към датата на предявяване на иска дължимата сума е в размер на 77 725.43 лв.
Ответникът счита искът за недопустим, а ако съдът приеме, че е допустим, твърди, че
е изцяло неоснователен и го оспорва по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че
на 04.10.2022 г. между него и ищеца е сключен договор за услуга, с който на последния е
възложено изпълнението на СРР свързани с текущия ремонт на сградата на ОУ „......“ в с.
......., общ. ...... На 14.10.2022 г., въз основа на поетото с договора задължение и издадената
от ищеца фактура № **********/11.10.2022 г., ответникът е привел сумата от 70 649.47 лв.,
представляваща аванс в размер на 50% от стойността на подписаният договор. Но въпреки
заплатеният аванс ищецът не е изпълнил възложената му с договора работа. Това е
наложило СРР предмет на сключения между страните договор, да бъдат възложени на трето
лице – „Инфрастрой 76“ ЕООД, което изцяло ги е изпълнило.
С гореизложените твърдения „Гарант строй“ ООД обосновава и претенцията си по
насрещния иск за възстановяване на заплатения от него на „Ред стар сървиз“ ЕООД аванс,
като платен на отпаднало основание. „Гарант строй“ ООД е отправил до „Ред стар сървиз“
ЕООД нотариална покана, с която е развалил сключения между тях договор, поради
неговото неизпълнение и го е поканил да възстанови заплатения аванс, както и да заплати,
предвидената в договора неустойка в размер на 12 365 лв. Нотариалната покана е връчена на
13.07.2023 г., но до настоящия момент „Ред стар сървиз“ ЕООД не е възстановил получения
аванс и не е заплатил дължимата неустойка.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното:
На основание чл.194, ал.1 във вр. с чл.112, ал.1 от ЗОП и протокол на комисия
назначена със Заповед № 438 от 13.09.2022 г., утвърден на 20.09.2022 г., „Гарант строй“
ООД е определен за изпълнител на обществена поръчка с предмет „Извършване на текущ
ремонт на сградата на ОУ „......“ в с. ......., общ. ....., обл. Русе“. Въз основа на това на
06.10.2022 г. между ОУ „......“, като възложител и „Гарант строй“ ООД като изпълнител е
сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 01/06.10.2022 г. Предмет на
договора е извършване на текущ ремонт на сградата на училището, като стойността на СРР,
които изпълнителят се е задължил да изпълни е в размер на 309 167.46 лв. Непосредствено
преди това на 04.10.2022 г. „Гарант строй“ ООД е подписал договори за услуга с „Ред стар
сървиз“ ЕООД и „Инфрастрой 76“ ЕООД, в качеството им на подизпълнители на
съответната част от СРР по договора от 06. 10.2022 г. Всеки един от подизпълнителите се е
задължил да извърши възложените му СРР, за което ще му бъде заплатено възнаграждение в
размер на 148 384.90 лв. с вкл. ДДС – чл.6. Съгласно чл.9 от договорите разплащането ще се
осъществява по следния начин: Авансово плащане в размер на 50 % от уговорената с
договора цена в срок от 30 календарни дни след датата на последното по време действие –
изпращане на възлагателно писмо от възложителя до и издаване от изпълнителя и
представяне на възложителя на фактура за дължимата част от цената. Окончателно плащане,
представляващ дължимия остатък между реално изпълнените СРР и платения аванс се
извършва в срок до 30 календарни дни, от датата на последното по време действие, а
2
именно: представяне на протокол за приемане на действително извършените СРР, съставен
от изпълнителя и подписан от възложителя; приемо-предавателен протокол за приемане на
изпълнението по договора без забележки и издаване от изпълнителя и представяне на
възложителя на фактура за дължимата сума. Договорът влиза в сила от датата на неговото
сключване, като срокът за изпълнение на възложените СМР е 45 календарни дни, считано от
изтичането на три календарни дни от получаването на възлагателното писмо и приключва с
подписването на приемо-предавателен протокол без забележки – чл.4, ал.1 и ал.2.
На 11.10.2022 г. „Ред стар сървиз“ ЕООД издава фактура № ********** с получател
„Гарант строй“ ООД за сумата от 70 659.47 лв., представляваща 50% авансово плащане по
договор за услуга от 04.10.2022 г. за текущ ремонт на сграда на ОУ „......“ с. ......., общ. .....,
обл. Русе. Видно от платежно нареждане с дата 14.10.2022 г., сумата по фактурата е
заплатена от „Гарант строй“ ООД с превод по банковата сметка на „Ред стар сървиз“ ЕООД.
С нотариална покана изх. № 2 от 01.02.2023 г. „Гарант строй“ ООД е поканил „Ред
стар сървиз“ ЕООД да изпълни задълженията си по договор за услуга от 04.10.2022 г., като
изпрати в тридневен срок от получаване на поканата хора, необходимото строително
оборудване и техника в сградата на ОУ „......“ за предприемане на действия по изпълнение
предмета на договора, за което ще се състави двустранен протокол. Поканата е получена от
„Ред стар сървиз“ ЕООД на 02.02.2023 г.
На 22.02.2023 г. между „Гарант строй“ ООД в качеството му на възложител и
„Инфрастрой 76“ ЕООД в качеството му на изпълнител е подписан Анекс № 1/22. 02.2023 г.
към договор за услуга от 04.10.2023 г. С анекса, като се съобразява, че „Ред стар сървиз“
ЕООД не възнамерява да изпълни своята част от възложените в договор за услуга от
04.10.2022 г. ангажименти, възложителят възлага на изпълнителя допълнителни СРР, като
размера на договореното между страните възнаграждение за изпълнение на работата се
увеличава на 296 768.87 лв. Към анекса е приложена нова количествено стойностна сметка,
предвид нововъзложените СРР. Третото лице е изпълнило изцяло възложените му СМР и ги
е предало на „Гарант строй“ ООД като са съставени и подписани от тях 2 бр. акт обр. 19 -
протокол за установяване на видовете натурални работи, подлежащи на разплащане.
С нотариална покана рег. № 3697, том 1, Акт 143 от 05.07.2023 г. на нотариус Л.Г. в
район РС-Варна, рег. № 116 на НК, „Гарант строй“ ООД е уведомил „Ред стар сървиз“
ЕООД, че разваля сключения с него договор за услуга от 04.10.2022 г. и го е поканил в
седмодневен срок от получаване на поканата да възстанови заплатения на 14.10.2022 г. по
фактура № 576/11.10.2022 г. аванс в размер на 70 569.47 лв., като едновременно с това
заплати, предвидената в чл.23 от договора неустойка възлизаща на 12 365 лв. Видно от
приложената по делото разписка, поканата е получена от „Ред стар сървиз“ ЕООД на
13.07.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на
експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на страните са
редовно водени. Сделката, обективирана в сключения между страните договор за услуга от
04.10.2022 г. е надлежно осчетоводена в счетоводствата им.
3
Осчетоводяването в „Ред стар сървиз“ ЕООД е следното: Дт 411/1 „Клиенти“/ Кт
412/12 „Клиенти по аванси“ – 58 882.89 лв.; Дт 411/1 „Клиенти“/ Кт 453/2 „ДДС продажби“
– 11 776.58 лв.; Дт 503/3 „Банка“/ Кт 411/1 „Клиенти“ – 70 659.47 лв.
Осчетоводяването в „Гарант строй“ ООД е както следва: Дт 402 „Доставчици по
аванси“/ Кт 401 „Доставчици“ - 58 882.89 лв.; ДТ4531 „ДДС по покупки“/ Кт 401 - 11 776.58
лв.; Дт 401 „Доставчици Кт 50306 „Банка“ – 70 659.47 лв.
Сумата от 70 659.47 лв. е заплатена от „Гарант строй“ ООД по сключения на
04.10.2022 г. договор за услуга и на 17.10.2022 г. е постъпила по банковата сметка на „Ред
стар сървиз“ ЕООД, като в счетоводството му е отразена със следния счетоводен запис: Дт
503/3 „Банка“/ Кт 411/1 „Клиенти“ – 70 659.47 лв.
„Ред стар сървиз“ ЕООД е издало една фактура по договора за услуга от 04.10.2022 г.
- № **********/11.10.2022 г., която е осчетоводена в счетоводствата на страните по начина,
посочен по – горе. Фактурата е осчетоводена в „Гарант строй“ ООД с право на ползване на
данъчен кредит, включена е в дневника за покупките за периода, за който се отнася и в
справката-декларация по ЗДДС за същия период. „Гарант строй“ ООД е ползвал данъчен
кредит по фактурата.
В счетоводството на „Гарант строй“ ООД са надлежно осчетоводени сключените с
„Инфрастрой 76“ ЕООД договор за услуга от 04.10.2022 г. и анекс № 1/22.02.2022 г. към
договор за услуга от 04.10.2022 г. В счетоводството на „Гарант строй“ ООД са осчетоводени
са две фактури, издадени от „Инфрастрой 76“ ЕООД: фактура № **********/10.10.2922 г. на
стойност 70 591.98 лв. с вкл. ДДС и основание „50% аванс по договор от 04.10.2022 г….“ и
фактура № **********/31.
03.2023 г. на стойност 226 162.10 лв. с вкл. ДДС и основание “текущ ремонт на сграда на
ОУ „......“…по договор от 04.10.2022 г.“ И двете фактури са включени в дневника на
покупките за периодите, за които се отнасят и в справките-декларации по ЗДДС за същите
периоди и „Гарант строй“ ООД е ползвал данъчен кредит по тях.
С оглед на така изложените в първоначалната исковата молба обстоятелства и нейния
петитум, съдът приема, че налице е правен спор относно задължението на ответника, в
качеството му на поръчващ да заплати част от уговореното и дължимо възнаграждение за
изпълнена от ищеца работа. Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от
ЗЗД във вр. с чл.258 и чл.266 от ЗЗД.
Предвид изложените в насрещния иск обстоятелства и петитум налице е спор
относно задължението на „Ред стар сървиз“ ЕООД да върне получената парична сума поради
отпадане на основанието въз основа на което я е получил. Налице е и акцесорна претенция
за неустойка, поради неизпълнение на задължението му да изработи възложената му с
договора работа. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно
основание чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от
4
ГПК от 10.01.2024 г.
Разгледани по същество първоначалната искова претенция на „Ред стар сървиз“
ЕООД е неоснователна, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен между страните договор за изработка по смисъла на
чл.258 и следв. от ЗЗД, по силата на който ищецът е поел задължението да изпълни
възложените му с него СРР – текущ ремонт на сградата на ОУ „......“ в с. ......., общ. ....., обл.
Русе. В тежест на ищеца по този иск е да докаже фактът, че е изправната страна по договора
и е изпълнил задълженията си по него качествено и в срок, а ответникът е приел
изработеното по договора. В хода на процеса твърденията на ищеца, че е изпълнил
възложената му работа и е поканил ответното дружество да я приеме не бяха подкрепени с
доказателства. Представената по делото проформа фактура № 16/26.06.2023 г. не е първичен
счетоводен документ, не е правно обвързваща и не задължава получателя да извърши
плащане на издателя й. Т.е. тя не доказва изпълнение от ищеца на поетото от него
задължение по договора за услуга от 04.10.2022 г. Представените от ответника анекс към
сключения между него и „Инфрастрой 76“ ЕООД договор за услуга и извършеното
допълнително разплащане на изпълнените от него СРР, представляващи текущ ремонт на
сградата на училището, както и заключението на ССЕ потвърждават, че ищеца не е
изпълнил възложената му работа, което е наложило ответника да потърси услугите на
третото лице.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме за вярно
твърдението на ищеца, че ответника не се е отзовал на многобройните покани да приеме
изработеното, това не възпрепятства предаването на изпълнените СРР. В случая намира
приложение чл.170, ал.2 от ЗУТ. Разпоредбата урежда хипотезата, когато и след покана от
заинтересованата страна не се яви представител на възложителя за съставяне на акта за
предаването и приемането на СРР, в този случай той се замества от органа издал разрешение
за строеж или от упълномощено от него длъжностно лице. С оглед на това предявеният на
основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и чл.266 от ЗЗД иск за сумата от
38 862.72 лв., представляваща част от дължима парична сума в размер на 77 725.43 лв., по
договор за услуга от 04.10.2022 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Разгледани по същество предявените от ответника насрещни искове са ос- нователни,
поради следните съображения:
Ищецът претендира на основание чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД
заплатения от него аванс по разваления поради неизпълнение на ответника договор.
Налице е валидно сключен договор за изработка от 04.10.2022 г. По силата на този
договор ищецът в качеството си на поръчващ е възложил на ответника в качеството му на
изпълнител да изпълни СРР, подробно уточнени в договора. В доказателствена тежест на
всяка от страните е да докаже изпълнение на задълженията си, породени от договора. От
събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си да приведе уговорения в чл.9, ал.1, т.1 от договора аванс в размер на в
5
размер на 50% от уговореното възнаграждение. Няма доказателства по делото, които да
установят факта на изпълнение на задълженията от страна на ответното дружество, поради
което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение.
Неизпълнението по същество е нов правнорелевантен факт, настъпил в
съществуващото, между страните, облигационно отношение, който поражда нови
последици, като за ищеца възниква правото, регламентирано в чл.87 от ЗЗД да развали
договора.
Фактическият състав на потестативното право за разваляне на договора е уреден в
чл.87, ал.1 от ЗЗД и включва неизпълнение на задължение на една от страните по
двустранен договор и това неизпълнение се дължи на причина, за която тя отговаря. В
текста на разпоредбата е залегнало принципното разбиране на законодателя, че развалянето
на договора е крайно средство, поради което е предвидено кредиторът да предупреди
длъжника и му предостави допълнителен срок за изпълнение на задължението му, като
предпоставка за разваляне на договора – Решение № 196 от 11-04.2012 г. по т.д. № 994/2010
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно
изявление до длъжника.
В конкретния случай ищецът е съобразил действията си изцяло с разпоредбата, като
първоначално е поканил длъжника да започне изпълнението на поетите с договора от
04.10.2022 г. задължения в срока, посочен в поканата. Поканата съдържа изричното
предупреждение, че след изтичане на срока ищецът ще реализира правото си да развали
договора. Срокът е изтекъл на 05.02.2023 г. Поради обстоятелството, че ответникът не е
предприел действия за изпълнение на задълженията си, ищецът е развалил сключения с
ответника договор за услуга от 04.10.2022 г. Изричното волеизявление на ищеца за
разваляне на договора е обективирано в нотариална покана, получена от ответника на
13.07.2023 г. Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето има обратно действие, т.е. с обратна
сила отпада основанието, на което страните са престирали и всяка дължи връщане на
даденото. Следователно на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за ответника е възникнало
задължението да върне получената по договора сума в размер на 70 569.47 лв.,
представляваща заплатения от ищеца аванс. С оглед на това исковата претенция по
отношение на заплатения аванс е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло,
така както е предявена.
По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Налице е валидно сключен търговски договор, съгл. чл.286, ал.1 от ТЗ. Страните по
договора са търговски дружества (чл.64, ал. 1, т. 3 от ТЗ), които съгл. чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ са
търговци. Ответникът по насрещния иск не е депозирал отговор по чл.367 от ГПК и
съответно не е направил възражение за прекомерност, респективно за нищожност. На
следващо място съгл. чл.309 от ТЗ не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Независимо от това
съдът следва да прецени дали претендираната от ищеца неустойка се явява прекомерна и
съответно нищожна. Прекомерната неустойка излиза извън присъщата й санкционна
6
функция и може да накърни добрите нрави, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. В този смисъл мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Задължението да следи служебно за
спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на
неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на клаузата за
неустойка, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. Засиленото
служебно начало при съблюдаване на добрите нрави и на императивните правни норми,
които имат значение за спорното търговско правоотношение, изключва приложението на
преклузията по чл.367, ал.1 от ГПК във вр. с чл.370 от ГПК спрямо възражението на
ответника по иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за нищожност на клаузата за
неустойка. С оглед на това съдът следва да извърши служебна проверка и да обсъди
евентуалната нищожност на клаузата за неустойка.
Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД има за цел да обезпечи изпълнението на
поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от евентуалното им
неизпълнение. Но освен тези две функции, предвид възможността размерът на неустойката
да надхвърля този на реално претърпените вреди неустойката има и наказателна функция, а
именно да санкционира неизправната страна по договора. Включването в договора на
клауза, предвиждаща неустойка е проявление на свободата на договаряне изрично уредено в
чл.9 от ЗЗД. Но разпоредбата ограничава приложното поле на автономията на волята.
Страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
За да бъде присъдена претендираната неустойка е необходимо наличието на няколко
предпоставки: 1) неустойката да е уговорена между страните или да е установена от закон
или друг нормативен акт; 2) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов
да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го
е изпълнил лошо, или със забава. В конкретния случай съконтрахентите са включили в
договора за услуга от 04.10.2022 г. клауза за неустойка (чл.23), съгласно която при пълно
неизпълнение на договора изпълнителят заплаща на възложителя неустойка в размер на 10%
от стойността на договора. Налице е компенсаторна неустойка, която се дължи от
изпълнителя при пълно неизпълнение на поетите от него задължения. Ищецът, в качеството
си на възложител, е изпълнил задължението си да приведе уговорения с договора аванс. От
друга страна, ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.
Уговорената в договора неустойка, предвид, че цената на договора е 123 654.08 лв.
без ДДС, е в размер на 12 365.40 лв. Целта е да се предотврати неизпълнение от страна на
ответника на основното му задължение по договора, което има за предмет изпълнение на
СРР, конкретизирани в договора. В хода на процеса не са представени доказателства за
размера на реално претърпените от ищеца вреди. Вследствие на обстоятелството, че
ответникът изцяло не е изпълнил задълженията си произтичащи от договора за услуга,
ищецът е бил лишен от възможността да се ползва от авансово заплатената парична сума.
Дължимата законна мораторна лихва върху преведения аванс от 70 659.47 лв. за периода от
7
датата на плащането му 14.102022 г. до датата на предявяване на насрещния иск 16.08.2023
г. е в размер на 6 817.97 лв., съгл. ПМС № 426 от 18.12.2014 г. и разпоредбата на чл.162 от
ГПК. Т.е. уговорената с договора компенсаторна неустойка надхвърля около 1.81 пъти
размерът на законната мораторна лихва за съответния период. С оглед спецификата на
съществуващото между страните търговско правоотношение, вида на уговорената
неустойка, наличието на пълно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му
произтичащи от договора и глобалната сума на неустойката, представляващ 10% от
стойността на СРР, които ответникът е бил длъжен да изпълни, съдът приема, че
неустойката не е излязла извън присъщите й функции и не води до неоснователно
обогатяване на ищеца. Санкционният характер на неустойката не е ескалирал до нива, които
са несъвместими с добрите нрави и необходимата добросъвестност в търговските
взаимоотношения. Ответникът не е ангажирал доказателства, с оглед разпределението на
доказателствената тежест в процеса, че е погасил задължението си. С оглед на това съдът,
счита, че предявения на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД иск е основателен и доказан и следва
да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК и съобразно изхода на делото по
първоначално предявените и насрещните искове, „Ред стар сървиз“ ЕООД следва да заплати
на „Гарант строй“ ООД направените по делото разноски в общ размер на 3 467.38 лв., от
които заплатена държавна такса –3 317.38 лв. и депозит за възнаграждение на вещо лице –
150.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от „Ред стар сървиз“ ЕООД,
ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „..........“, № 16, представлявано
от управителя В.Д. против „Гарант строй“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „.......“, № 55, ет.2, ап.2, представлявано от управителя А.М.П. иск
с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 и чл.266 от ЗЗД да му
заплати сумата от 38 862.72 лв., представляваща част от общо дължима парична сума в
размер на 77 725.43 лв., по сключен между страните договор за услуга от 04.10.2022 г.
Осъжда „Ред стар сървиз“ ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „..........“, № 16, представлявано от управителя В.Д. да заплати на „Гарант строй“
ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „.......“, № 55, ет.2, ап.2,
представлявано от управителя А.М.П. сумата от 82 934.47 лв. от която 70 569.47 лв.,
представляваща заплатен аванс по сключен между страните договор за услуга от 04.10.2022
г. и 12 365.00 лв.представляваща дължимата по договора неустойка, както и сумата от
3 467.38 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9