Р Е Ш
Е Н И Е
№ 133
гр. Бургас, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4888 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д. - Д.Я.”, ЕИК ********* срещу
Наказателно постановление № 441532-F467573 от 20.05.2019
г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за
нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
В жалбата се излагат твърдения, че не е описано кое лице
е извършило нарушението. Сочи, че при извършване на проверката е бил издаден
фискален бон, поради което държавата не е била ощетена. Жалбоподателят, редовно
уведомен не се представлява.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С.оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.01.2019 г. в 13:15 часа свидетелят Н.С. в качеството си на инспектор
по приходите към ТД на НАП - Бургас е извършил проверка в обект –павилион, находящ
се в гр. Бургас, ж.к. „С.“ до блок **, стопанисван от жалбоподателя. Свидетелят
С. извършил контролна покупка на 2 броя минерални води, за която му била
издадена касова бележка. Свидетелят С. констатирал, че на касовата бележка
липсва наименование на стоката и наименование на данъчен департамент.
Установило се, че неправилно се маркират продажбите на предлаганите стоки в
обекта в данъчен департамент „ДП 03“. Други нарушения не са били установени при
извършената проверка.
За установеното нарушение свидетелят С. съставил срещу жалбоподателя АУАН
на 19.01.2019 г., а впоследствие на 20.05.2019 г. било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства
и свидетелските показания на актосъставителя. По делото не се събра доказателствен
материал,
който
да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва така
приетите за осъществили се от съда факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В действителност нито в АУАН, нито в НП е посочена нарушената точка от чл. 26, ал. 1 от Нредбата, но както в АУАН, така и в НП фактически подробно е описано нарушението, поради което според съда не е налице неяснота на вменения на жалбоподателя нарушен фактически състав от Наредбата. Изложено е, че на издадената касова бележка не се съдържа наименование на стоката и наименование на данъчен департамент. Тези установени при проверката от свидетеля С. факти се квалифицират като извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН, в който подробно е описано нарушението и е бил съставен в присъствие на упълномощено лице на жалбоподателя, което е подписало АУАН и не е вписало в него възражения. Следователно жалбоподателят е бил напълно наясно с повдигнатото обвинение за извършено административно нарушение и правото му на защита не е било нарушено. Ето защо съдът намира, че непосочването на нарушената точка от чл. 26, ал. 1 от Наредбата не представлява допуснато съществено нарушение в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, което да влече отмяна на обжалвания акт.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение, като при извършена проверка на търговски обект – павилион, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „С.“ до блок ** се е установило, че в издадена касова бележка при покупка на 2 броя минерални води, не се е съдържало наименование на стоката и наименование на данъчен департамент. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата предвижда посочените реквизити като задължителни за фискалната касова бележка, издавана от фискално устройство в обекта. След като в случая в издадената на свидетеля С. касова бележка е липсвало наименование на стоката и наименование на данъчен департамент, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.185, ал. 2,
изр.последно, вр. ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание „имуществена санкция” в
размер от 500 лв. до 2000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от
наказващия орган като относима към процесното нарушение и на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът
намира, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 441532-F467573 от 20.05.2019 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ
на НАП, с което на ЕТ „Д. - Д.Я.”, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2,
изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер
на 500 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „Д. - Д.Я.”,
ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП гр. Бургас сумата от 80 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС