РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
при секретаря
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от
съдия РАЙЧЕВА КАН дело № 143 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.Б.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник М.П. ***,
против Решение № 19 от 07.01.2020 г., постановено по АНД № 2015/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0001264 от 26.09.2019 г. на Началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация”
- Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта, с която по
т. 2 за нарушение на чл. 12, § 2, б. ”б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1,
т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата и
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивната
инстанция е приела, че на нарушението е дадена правилна правна квалификация,
доколкото то следвало да се субсумира не под текста на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, а под този на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от същия закон. Сочи, че съгласно чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 държавите-членки не налагат на
водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във
времето, когато не са били в превозното средство, поради което неправилно
районният съд приел, че санкцията е наложена в съответствие със закона.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП по т. 2.
Касационният ответник - Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, представлявана от директора В.Ш., предвид
настъпилите на 01.02.2020 г. изменения в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него НП РС - Русе е
приел, че в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество съдът е приел, че извършването на нарушението по т. 2 от
НП е правилно установено и доказано. Налице е било нарушение на чл. 12, §. 2,
б. "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" на AETR, за
което нормата на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр предвижда налагане на
административно наказание.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението по ЗАвПр и авторството на деянието са правилно
установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред
наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални
нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства,
които е обсъдил поотделно и във взаимовръзка, като въз основа на доказателствената
съвкупност, правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е
анализирал установените факти и приложимите правни норми и е приел, че
нарушението е правилно установено и безспорно доказано, като предвиденото за
него наказание е определено от закона в абсолютен размер. Обсъдил е двете
възражения на жалбоподателя – за квалифициране на превоза като „международна
транспортна операция” по смисъла на AETR и Регламент (ЕО) № 561/2006 г.,
съответно за приложимостта на разпоредбите на AETR към процесния превоз и за правната
квалификация на нарушението. Мотивиран така, РС - Русе е потвърдил
наказателното постановление по т. 2.
Касационната
инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и
приложението на закона. Обосновано въззивната инстанция е приела, че касаторът,
като водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Р
Турция за Финландия през територията на Република България с превозно средство,
регистрирано в първата страна, която макар да не е страна – членка на ЕС, е
такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл. 2, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично
предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън
Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство,
вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните средства,
регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR,
за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно посочената
Европейска спогодба, към изискванията на която препраща и посочената в
наказателното постановление разпоредба на чл. 78, ал.1, т. 2 от ЗАвПр.
Неоснователен
е доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, наведен и пред
касационната инстанция, за неправилна квалификация на нарушението и съответно
прилагането на относимата санкционна норма в НП. От съдържанието на АУАН и НП,
а и от показанията на разпитания актосътавител, безпротиворечиво се установява,
че в хода на проверката, при снемане на информацията от картата на водача чрез
съответния софтуерен продукт, се е установило, че конкретен времеви период
жалбоподателят не е въвел чрез функцията на тахографа за ръчно въвеждане
необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва дигиталния тохаграф. Това задължение водачът има съгласно
посочената разпоредба на чл. 12, §. 2, б. "б", т. (ii) от
Приложение "Контролен уред" на AETR. Според нея, когато в резултат на
отсъствие от превозното средство водачът не може да използва контролния уред по
допълнение 1Б (т. е. дигитален тахограф), монтиран на превозното средство,
периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире, букви "б",
"в" и "г" по-долу, а именно всички други периоди на работа,
други периоди на разположение и прекъсванията и дневните почивки, трябва да се
запишат на картата на водача с използване на функцията за ръчно въвеждане,
осигурена от записващото оборудване. За нарушението й се прилага именно санкционната
разпоредба на чл. 93в ал. 11 от ЗАвПр, а не тази по чл. 93в, ал.17, т. 3 от ЗАвПр,
която санкционира друг вид нарушение, касаещо задължение на водача по чл. 12,
§. 7, б. "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" на
AETR. В случая на водача не е било повдигнато обвинение, нито е бил
санкциониран за това, че при проверката не е представил ръчни записи и
разпечатки за съответните периоди, поради което и сочената деятелност е
ирелевантна за настоящия спор.
Неоснователно е и възражението на касатора, обосновано
с разпоредбата на чл.34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014. В случая, както беше посочено, е
приложим не този регламент, а Европейската спогодба (AETR). Самата спогодба
обаче, подобно на регламента, също не създава задължение за представяне на
удостоверение за дейности от водачите. Както е посочено и в т. 1 от Допълнение
3 към Приложението на Европейската спогодба (AETR), в съответствие с член 12
bis на тази спогодба автомобилните превозвачи могат да използват предвидените
образци на формуляри за улесняване на проверките на пътя, т. е. да ползват
предвиденото в това допълнение удостоверение за дейности. Очевидно е, че
ползването му е само възможност, а не задължение. Всъщност, видно и от т. 1 от
Допълнение 3 към Приложението на Европейската спогодба (AETR), удостоверението
за дейности се използва, когато водачът е бил в отпуск по болест, в годишен
отпуск или е управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на
спогодбата, както е определен в член 2 на тази спогодба, т. е. не е бил
ангажиран с управлението на товарен автомобил, който попада в нейното приложно
поле. По различен начин стои въпросът с периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна
почивка". Тези периоди, макар да не обхващат периода на управление на
товарния автомобил, така, както това понятие е дефинирано в чл. 1, б.
"ф" от Европейската спогодба (AETR), са пряко свързани с управлението
и са обхванати от предвиденото за водача работно време (арг. от чл. 12, § 2 от
Приложение "Контролен уред" към Европейската спогодба (AETR). По тази
причина за тяхното доказване се изисква не удостоверение за дейности, а въвеждането
им по указания в закона начин, което именно не е сторено от касатора и за което
той е бил наказан.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл.218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от
пороци, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 07.01.2020
г., постановено по АНД № 2015/2019 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.