Определение по дело №115/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС)

Настоящето съдебно производство е образувано по искова молба на М. Н. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], с която се претендира ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да бъде осъден да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лева настъпили в следствие на действия на длъжностни лица в администрацията в Затвора [населено място] в периода 18.09.2023 – 16.02.2024г., с които на ищеца са издавани устни заповеди да работи по почистване на канали и шахти.

Настоящата съдебна инстанция счита, че исковата молба е НЕДОПУСТИМА, поради следните доводи:

Видно от приобщеното Адм.дело №228/2024г. по описа на Административен съд Враца, с Определение №769/16.04.2024г. е оставено без разглеждане искането на ищеца за прекратяване на неправомерни действия от страна на надзорно-охранителния състав, а именно – да работи като чистач и каналджия в пределите на ЗОЗТ – Бойчиновци. В мотивите на прекратителното определение е посочено, че видно от представените по делото доказателства – докладна записка на л. 15 от делото, цитираните действия се основават на Заповед № 2650/21.08.2023 г. на Началника на Затвора Враца, с която ищеца е назначен като общ работник в строителството, да осъществява доброволен труд, за което последният е дал изрично писмено съгласие. Съдът е посочил, че искането по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, каквото е процесното, не следва да се разглежда по същество, тъй като твърдяното действие/бездействие не се отнася до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, респ. не е налице хипотеза, която да изисква прекратяване на действие/бездействието, така че да се преустанови понасяне на изтезание, нечовешко или унизително отношение. Полагането на труд, е право на лишените от свобода, установено с нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му. Правото на труд е една възможност, зависеща единствено от волята на лицето, на което правото е предоставено, дали да го реализира или не. От реализирането на правото на труд лицето може да се откаже във всеки един момент.

При наличието на безспорно установяване по делото, че въпроса дали са налице незаконосъобразни действия на органите на затворническата администрация свързани предмета на настоящето производство е решен със съдене акт, с който е прието, че има недопустимост на претенцията е налице основание за прекратяване на настоящето съдебно производство, тъй като допустимостта на иска е обвързана с въпроса има ли действия на органите на затворническата администрация, които е решен.

Пълнотата изисква да се отбележи, че по искова претенция на същия ищец е образувано Адм.дело №112/2024г. по описа на Административен съд Монтана в което следва да бъде решен по същество въпроса за претърпените вреди в следствие на накърнените права на лишения от свобода в съответствие с установяване на нарушения на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, като настоящият съдебен спор не обвързва решението по Адм.дело №112/2024г. по описа на Административен съд Монтана.

Водим от горното и като счете, че искова молба на по искова молба на М. Н. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], с която се претендира ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да бъде осъден да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лева настъпили в следствие на действия на длъжностни лица в администрацията в Затвора [населено място] в периода 18.09.2023 – 16.02.2024г., с които на ищеца са издавани устни заповеди да работи по почистване на канали и шахти, настоящият състав на Административен съд Монтана

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на М. Н. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], с която се претендира ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да бъде осъден да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по Адм.дело №115/2024г. по описа на Административен съд Монтана.

Да се уведомят страните и администрацията на Затвор [населено място], че за ОСЗ на 05.09.2024г. не следва да се явяват страните и призования свидетел.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд Монтана в седемдневен срок от съобщаване му на страните.