№ 62
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000044 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр.
2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.
Обжалвано е Решение № 225 от 13.12.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по търг.д. № 843/2021 г., с което съдът е
потвърдил отказ № *** от 18.11.2021 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията по заявление вх. № *** на Й. СТ. ЕНЧ., депозирано по партидата
на „С.“ ООД, ЕИК *** за вписване заличаването й като съдружник, поради
прекратяване на участието й на основание чл. 125, ал.2 ТЗ, за което е
отправено писмено предизвестие до дружеството.
Жалбоподателят Й. СТ. ЕНЧ. ЕГН ********** настоява обжалваното
решение да бъде отменено, като бъде постановено вписване на заявеното
обстоятелство.
Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор
Д.М. чрез юрисконсулт И.К. е подала писмен отговор, с който е жалбата е
оспорена като неоснователна, а искането е да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски.
Съдът, след като провери основателността на оплакванията, изложени
във въззивната жалба и представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна
в едноседмичен срок от връчване на решението.
С решение № 225 от 13.12.2021г., постановено по т.д. № 843/2021г. по
описа на ОС Пловдив е потвърден отказ № *** от 18.11. 2021 г. на
длъжностното лице по регистрацията към АВ, постановен по заявление вх. №
*** на Й. СТ. ЕНЧ. за вписване по партидата на „С.“ ООД, ЕИК ***
заличаването й като съдружник в дружеството, поради прекратяване
участието й на основание чл. 125, ал.2 ТЗ чрез едностранно предизвестие.
Съдът е приел, че обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрацията
е съобразен с изискването на закона – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, която разпоредба
очертава легитимираните субекти като заявители и макар да изключва
съдружника, то след като е осъществен фактическия състав по прекратяване
участието му в дружеството и при бездействие на последното именно той е
легитимиран да бъде заявител с оглед гарантиране достоверността на
вписаните в регистъра обстоятелства, без да е необходимо да представя
доказателства за внесен капитал, равен на дела на напусналия съдружник,
както и изменен учредителен акт. Въпреки това обаче и като е приел, че не е
спазена разпоредбата на чл. 47 ГПК съдът е направил извод, че изявлението
на напускащия дружеството не е достигнало до адресата, респ. не са
настъпили последиците на прекратяване на членството му, поради което и е
потвърдил постановения отказ.
Наведеният довод в жалбата е, че постановеното решение е
незаконосъобразно, тъй като съдът е направил погрешна преценка за това, че
към момента на връчването по реда на чл. 47 ГПК, редакцията на закона не е
предвиждала изискването за посещение три пъти в различно часово време,
през работен и неработен ден с една седмица промеждутък на посещенията,
поради което и извода на съда за неспазването й е необоснован.
Жалбата е неоснователна. Настоящият състав на съда не споделя
разбирането, изразено от ОС Пловдив, че съдружникът може да заяви за
вписване обстоятелствата по прекратяване участието си в дружеството в
резултат на отправено писмено предизвестие при условията на чл. 125, ал.2
ТЗ. С разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ са очертани лицата,
легитимирани да заявят искане за вписване, заличаване и обявяване на
обстоятелства в търговския регистър. Нормата е императивна и изчерпателно
очертава легитимираните за това субекти. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от
ЗТРРЮЛНЦ е препращаща като предвижда легитимация да подадат
заявление и за други лица в предвидените в закон случаи. Препращането е
само към изрично уредените със закон хипотези на признато право и на лица,
извън изброените в чл. 15, т. 1 и т. 3 от ЗТР, да заявяват обстоятелства за
вписване, заличаване или обявяване в ТР, каквито са например хипотезите на
2
чл. 141, ал. 5 ТЗ и чл. 233, ал. 5 ТЗ. Тъй като това законово оправомощаване е
изрично, то същото не може да бъде прилагано по аналогия за други случаи,
както е предложил решаващия състав на ОС Пловдив, дори и целта да е да се
гарантира достоверността на данните в регистъра. Не е налице и празнота,
която да бъде запълнена чрез правоприлагане по аналогия, тъй като текста на
разпоредбата е ясен – друго лице, предвидено в закон. Законът не урежда
възможността съдружник в ООД сам да заяви за вписване подлежащите на
вписване обстоятелства по прекратяване на участието му в дружеството,
поради което и съдружникът не е легитимиран да подаде заявление за
вписване на същото обстоятелство. Казаното до тук е достатъчно
постановения отказ да бъде потвърден, респ. жалбата срещу него оставена без
уважение.
Предвид изложеното до тук и въпреки липсата на особена практическа
необходимост, следва да се обсъди и оспорения в жалбата извод на съда,
обусловил неоснователност на жалбата, че всъщност отправеното от
напускащия съдружник предизвестие не е достигнало до дружеството, респ.
не е изпълнен фактическия състав на чл. 125, ал.2 ТЗ. Мотив да стори това
съдът е намерил като е отчел, че предприетото връчване на изявлението на
Й.Е. не достигнало до дружеството, тъй като връчването на адреса на
управителя по реда на чл. 47 ГПК е нередовно. Вярно е твърдението на
жалбоподателя, че редакцията на чл. 47 ГПК към момента на връчването –
м.05.2015г. не е предвиждала изискване за извършени посещения три пъти в
различно часово време, през работен и неработен ден с една седмица
промеждутък на посещенията, но изменението й в посочения смисъл с ДВ, бр.
86 от 2017г. е наложено от утвърдената съдебна практика в посочения
смисъл. Затова и доколкото приложението на чл.47 ГПК е крайна мярка
същото следва да бъде удостоверено надлежно по начина, възприет
първоначално от съдебната практика и след това намерил израз в стореното
през 2017г. изменение на процесуалния закон.
Изводът е, че постановеното съдебно решение като краен акт е
законосъобразен отговор на повдигнатия за разрешаване спор, поради което и
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 81 ГПК в полза на
Агенция по вписванията следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция за юристконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.23,
ал.1, т.5 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 225 от 13.12.2021г. постановено по т.д.
№ 843/2021г. описа на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Й. СТ. ЕНЧ. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д.“ № 28 А да
заплати на Агенция по вписванията сума в размер на 80 лв., представляваща
направени разноски за юристконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4