РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Троян, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20224340100708 по описа за 2022 година
Цитираното по-горе дело е образувано по искова молба от М. А. Х. с
ЕГН – **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Р. Г.
Г., от Адвокатска Колегия - Ловеч, срещу „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***,
гр.София, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., с правно основание
чл.124 ал. от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК с цена на иска – 432.95 лева.
Твърди се, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК №312 от 04.07.2017г., ответникът е осъден да заплати на
„Мобилтел“ ЕАД, ЕИК ***, понастоящем „А1 България“ЕАД сумата 171.03
лева (сто седемдесет и един лева и три стотинки), представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима за ползване на
далекосъобщителни услуги, по договори, както следва: По ДОГОВОР с №
***от 15.06.2013 г. за ползване на далекосъобщителни услуги, съгласно
Фактура № ********* с падеж на плащане 13.08.2014 г. за отчетен период от
09.07.2014 г. до 08.08.2014 г. и по ДОГОВОР с № ***от 20.08.2013 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура № ********* с
падеж на плащане 19.05.2014 г. за отчетен период от 16.08.2014 г. до
15.09.2014 г.; в едно със законната лихва върху сумата 171.03 лева, считано
от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 47.35 лева
(четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава, начислена върху фактури №********* от
13.08.2014 и № ********* от 19.09.2014 г.; сумата 25.00 лева (двадесет и пет
лева), представляваща разноски по делото за платена държавна такса; и
сумата 180.00 лева (сто и осемдесет лева), представляваща адвокатски
1
хонорар.
Излага се, че по молба на кредитора ответник от 20.12.2017 г. до Частен
съдебен изпълнител В. П. с Рег.№ 879 в Камарата на ЧСИ, с район на
действие - Окръжен съд Ловеч, е образувано изпълнително дело №
20188790400442 от 2018 г. по описа на ЧСИ срещу длъжника – ищец М. А. Х.,
с ЕГН -**********.
Сочи се, че частният съдебен изпълнител след образуване на изп.дело е
изпратил до „***" ЕООД, с ЕИК ***, ***, уведомление с Изх.№
01045/16.01.2018 г. и ЗС с Изх.№ 01052/16.01.2018 г. - за връчване на
длъжника М. А. Х., с ЕГН-**********; запорно съобщение с Изх.№
01052/16.01.2018 г. - за налагане на запор върху всяко възнаграждение за
труд, което се изплаща на длъжника М. А. Х., с ЕГН-**********, получени от
М. Б. П. - *** в дружеството на 22.02.2018 г., и разписката за получаване е
върната на ЧСИ по изпълнителното дело. Твърди се, че е изпратено до
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК ***, гр.СОФИЯ, запорно
съобщение с Изх.№ 1063/16.01.2018 г. - за налагане на запор върху банкови
сметки, на името на длъжника М. А. Х., с ЕГН-**********, като е установено
от изпратеното от банката писмо Изх.№ ЗС-03-2433/01.02.2018 г., че по
сметките на длъжника няма налични средства.
Излага се, че след 22.02.2018 г. (датата на получаване на уведомление с
Изх.№ 01045/16.01.2018 г. и запорно съобщение с Изх.№ 01052/16.01.2018 г.
от М. Б. П. - *** в дружеството, на 22.02.2018 г.„ връчени на длъжника, и
върната на ЧСИ), по изпълнителното дело не са извършвани други действия,
поради което и съгласно чл.433 ал.1 точка 8 от Граждански процесуален
кодекс, изпълнително дело № 20188790400442 от 2018 г. по описа на ЧСИ - В.
П. с Рег.№ 879 в Камарата на ЧСИ, с район на действие-Окръжен съд Ловеч, е
прекратено по силата на закона, като разноските на взискателя следва да
останат за негова сметка.
Намира, че претендираните от ответника суми по изпълнителното дело,
с общ размер 432.95 лева, представляват периодични вземания, поради което
и на основание чл.111 буква „в" предл. З от Закон за задълженията и
договорите, същите са погасени по давност.
Моли да бъде постановено решение, с което предявеният от ищеца
отрицателен установителен иск с правни основания: чл. 124 an. 1 от ГПК, във
връзка с чл.111 буква „в" предложение 3 от Закон за задълженията и
договорите да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение
на ответника „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, Адрес: ***, че ищецът
М. А. Х., с ЕГН - **********, с постоянен адрес: ***, не дължи сума в размер
на 432.95 лева (четиристотин тридесет и два лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща незаплатени задължения за ползвани мобилни
услуги, присъдени по изпълнителния лист от 2017 г., издаден от Районен съд
-Троян по Ч Гр.Д. № 620/2017 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20188790400442 от 2018 г. по описа на ЧСИ - В. П. с
Рег.№ 879 в Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Ловеч,
както следва: - главница - 171.03 лева (сто седемдесет и един лева и три
стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
за ползване на далекосъобщителни услуги, по двата договора:- По договор
2
с№***от 15.06.2013 г. за ползване на далекосъобщителни услуги, съгласно
Фактура № ********* с падеж на плащане 13.08.2014 г. за отчетен период от
09.07.2014 г. до 08.08.2014 г.; и - По договор с № ***от 20.08.2013 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура № ********* с
падеж на плащане 19.05.2014 г. за отчетен период от 16.08.2014 г. до
15.09.2014 г.; в едно със законната лихва върху сумата 171.03 лева, считано от
29.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 47.35 лева
/четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ представляваща
мораторна лихва за забава, начислена върху фактури №********* от
13.08.2014 и № ********* от 19.09.2014 г., сумата 25.00 лева /двадесет и пет
лева/, представляваща разноски по делото за платена държавна такса; и
сумата 180.00 лева /сто и осемдесет лева/, представляваща адвокатски
хонорар
По реда на чл.131 от ГПК, на ответникът са връчени препис от исковата
молба и доказателствата. В предвиденият от закона едномесечен срок
депозира писмен отговор, в който излага съображения за недопустимост,
поради отсъствието на положителна процесуална предпоставка за
съществуването правото на иск - правен интерес от търсената защита, а по
същество за неоснователност.
Счита, че възражението за изтекла погасителна давност може да се
направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла
давността, иска да получи изпълнение, поради което подобно възражение не
може да се направи извън исковия процес. Излага, че ищецът е имал
възможността да възрази в срок срещу заповедта и да инициира исково
производство, като в случай че не стори това, заповедта влиза в сила и се
ползва със стабилитет, като от влизането на заповедта в сила, започва да тече
нова давност. Счита, че липсата на възражение се отъждествява с
признаването на вземането от длъжника, което признание може да бъде
изрично или с конклудентни действия.
Излага се, че при липса на подадено възражение от длъжника,
заповедното производство приключва без извършване на съдебна проверка на
съществуването на вземането по исков ред, поради което не се стига до
предявяване на иск, следователно разпоредбите на чл. 116, б. „б" и чл. 115, б.
„ж" от ЗЗД са неприложими. Твърди се, че с връчване на препис от
издадената заповед за изпълнение, длъжникът е уведомен както за
основанието и размера на вземането, така и за последиците от неподаване на
възражение в законоустановения срок. Твърди се, че съгласно чл. 117 ал. 1 от
ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а според ал. 2
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, тоест, давността по отношение на процесиите вземания е
прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, от която дата е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок.
По изложените съображения намира искът за недопустим, алтернативно
за неоснователен, като моли същият да бъде отхвърлен.
По направеното възражение за недопустимост:
Настоящият състав счита, че правната квалификация на предявения иск
е чл.439 ГПК доколкото се характеризира с оспорване на изпълняемото право
3
- за сумите от 171.03 лева главница и 47.35 лева, лихва, за които суми е бил
издаден изпълнителен лист по ч..гр.д №620/2017 г. Районен съд Троян, по
което е издадена Заповед № 312/04.07.2017 г. за изпълнение на парично
задължение, влязла в законна сила през 2017 г.
Съдът намира, че правният интерес на ищеца е обусловен от наличието
на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Настоящият
състав възприема изразените становища в постановените по реда на чл.290
ГПК Решение № 22/10.03.2022 г. постановено по гр. дело № 1112/2021 година
на ВКС, Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д.№ 903/2021 г. на ВКС,
Решение по гр.д. № 1812/2015г.на ІV г.о. на ВКС, както и в Определение по
ч.т.д.№ 1660/2016г. на І т.о. постановено от ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
В същите е посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от
установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в
полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко
време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете.
Молят да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират разноски.
В съдебно заседание, редовно призования ищец не се явява и не се
представлява. В депозирано по делото искане вх.№ 6083/29.12.2022 г. от М.
А. Х., чрез пълномощник адв. Р. Г. от АК-Ловеч, моли делото да се гледа в
тяхно отсъствие, като по съществото на спора моли исковата претенция като
основателна да бъде уважена. Аргументите си адв.Г. излага в представена по
делото писмена защита.
За редовно призования ответник, в с.з. не се явява представител. В
депозирана по делото молба вх.№ 329/20.01.2023 г. от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
чрез юриск. П. П., изразяват становище по хода на производството. Молят да
бъде отхвърлена исковата претенция и да им бъдат присъдени направените
поделото разноски в размер на 150.00 лева, представляващи юрисконсултко
възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящото гр.д. и ч.гр.д.№620/2017г. на ТРС се
установява, че настоящият ответник е подал заявление до РС-Троян, с което
моли да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 ГПК срещу М. А. Х.- ищец в настоящото производство за сумата
171.03 лева (сто седемдесет и един лева и три стотинки), представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима за ползване на
далекосъобщителни услуги, по договори, както следва: По Договор с № ***от
15.06.2013 г. за ползване на далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура №
4
********* с падеж на плащане 13.08.2014 г. за отчетен период от 09.07.2014 г.
до 08.08.2014 г. и по Договор с № ***от 20.08.2013 г. за ползване на
далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура № ********* с падеж на
плащане 19.05.2014 г. за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК №312/ 04.07.2017г., постановена по ч.гр.д.№620/2017г. по описа на ТРС,
за сумата от 171.03лева, представляващи задължение по два договора за
мобилни услуги, в едно със законната лихва върху сумата 171.03 лева,
считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 47.35
лева (четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава, начислена върху фактури №********* от
13.08.2014 и № ********* от 19.09.2014 г. .; сумата 25.00 лева (двадесет и пет
лева), представляваща разноски по делото за платена държавна такса; и
сумата 180.00 лева (сто и осемдесет лева), представляваща адвокатски
хонорар.
От приложеното по настоящото дело и изп.д.№ 442/2018 г. по описа на
ЧСИ В. П., рег.№879 на КЧСИ се установява, че същото е инициирано по
молба на "А1 България" ЕАД /предишно наименование „Мобилтел“ЕАД,
депозирана на 04.01.2018г. пред ЧСИ. С молбата взискателят е възложил на
ЧСИ предприемането на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Установява се следната хронология на извършените по изпълнителното
дело действия:
Частният съдебен изпълнител, след образуване на изп.дело е изпратил
до „***" ЕООД, с ЕИК ***, ***, уведомление с Изх.№ 01045/16.01.2018 г. и
ЗС с Изх.№ 01052/16.01.2018 г. - за връчване на длъжника М. А. Х., с ЕГН-
**********; запорно съобщение с Изх.№ 01052/16.01.2018 г. - за налагане на
запор върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника М.
А. Х., с ЕГН-**********, получени от М. Б. П. - *** в дружеството на
22.02.2018 г., и разписката за получаване е върната на ЧСИ по
изпълнителното дело. Изпратено е до „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, с
ЕИК ***, гр.СОФИЯ, запорно съобщение с Изх.№ 1063/16.01.2018 г. - за
налагане на запор върху банкови сметки, на името на длъжника М. А. Х., с
ЕГН-**********, като е установено от изпратеното от банката писмо Изх.№
ЗС-03-2433/01.02.2018 г., че по сметките на длъжника няма налични
средства.
С оглед на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
приема следното:
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, е предявен при наличието
на издаден на 27.09.2017г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№620/2017г. по описа
на РС-Троян въз основа на Заповед за изпълнение № 312/ 04.07.2017г. и е
обоснован с твърдения за новонастъпил факт – погасяване по давност на
изпълняемото право, който настоящият състав намира за неоснователен и
недоказан поради следните съображения:
Между страните не съществува спор, че по силата на издаден
изпълнителен лист на 27.09.2017г. по ч.гр.д.№620/2017г. по описа на РС-
Троян въз основа на Заповед за изпълнение № 312/ 04.07.2017г. ищецът бил
осъден да заплати на ответното дружество сумата 171.03 лева (сто седемдесет
5
и един лева и три стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима за ползване на далекосъобщителни услуги, по договори,
както следва: По Договор с № ***от 15.06.2013 г. за ползване на
далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура № ********* с падеж на
плащане 13.08.2014 г. за отчетен период от 09.07.2014 г. до 08.08.2014 г. и по
Договор с № ***от 20.08.2013 г. за ползване на далекосъобщителни услуги,
съгласно Фактура № ********* с падеж на плащане 19.05.2014 г. за отчетен
период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г., в едно със законната лихва върху
сумата 171.03 лева, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата 47.35 лева (четиридесет и седем лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху
фактури №********* от 13.08.2014 и № ********* от 19.09.2014 г. .; сумата
25.00 лева (двадесет и пет лева), представляваща разноски по делото за
платена държавна такса; и сумата 180.00 лева (сто и осемдесет лева),
представляваща адвокатски хонорар.
В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена в производство по чл.410 от ГПК. Съгласно
действащата правна уредба, доколкото заповедното производство се
инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез
искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за
изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига
едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК,
като искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Целта на уредната фикция в закона е да се
охранят правата на заявителя с оглед евентуално изтичащия междувременно
давностен срок. В същото време обаче, съгласно съдебната практика, същият
ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира
вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и константната
практиката на ВКС и по-конкретно Решение №781 от 25.05.2011 год- на ВКС
по гр.д. №12/2010 год., III г.о., ГК, Определение № 480 от 27.07.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение №633 от
07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II т.о., ТК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.,
ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6
2566/2013 г., IV г. о., ГК.
Съгласно настоящата уредба на заповедното производство издаването
на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт
– заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и
която съставлява съдебно изпълнително основание (по аргумент от
разпоредбата на чл.404, т.1, предл.3 от ГПК). Правните последици на влязлата
в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в
разпоредбата на чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1,
т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно, съгласно константната съдебна практика на
ВКС по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е
придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в
каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Този извод се подкрепя и от мотивите на ТР №4 от 18.06.2014 год. по
т.д. №4/2013 год., ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че "... процесуалните
действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй
като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ.
не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила
заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди
изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени,
искът не би могъл да бъде уважен... ".
В този смисъл е необходимо да се отбележи, че извън хипотезите на
чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК е недопустим друг иск за оспорване на
вземане, което е установено с влязла в сила заповед за изпълнение не само
поради невъзможността за пререшаемост на спора с оглед правилото на
чл.299 ГПК, но и поради преклудиращият ефект на силата на присъдено
нещо. В този смисъл следва да бъде посочено, че за разлика от общият исков
процес, при който преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо
настъпва в края на съдебното дирене в последната инстанция по същество
(което по правило е въззивното производство), то при влязлата в сила заповед
за изпълнение преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва
с изтичане на срока за подаването на възражения срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
В същата насока е и Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д.
№1562/2015 год., I т.о., ТК, в което изрично е посочено, че „задължителната
практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира
7
окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение
влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237
от ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В същата насока
са Решение №781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III г.о.,
ГК, Решение №207 по гр.д. №7030/2014 год. IV г. о., ГК,
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в
сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които
могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови
писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/
обосновават извода, че при настъпване, респективно стабилизиране
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с
влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява
пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували
до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.
Когато е налице влязла в сила заповед за изпълнение същата
стабилизира вземането, поради което от влизането й в сила започва да тече
нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от разпоредбата на
чл.117, ал. 2 ЗЗД.
В настоящият случай, Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК №312/ 04.07.2017г., постановена по ч.гр.д.№620/2017г. по
описа на ТРС е влязла в сила на 22.08.2017г., от който момент започва да тече
5г. давностен срок, който изтича на 22.08.2022г. Междувременно, на
04.01.2018г. е образувано изп.дело №442/2018 г. по описа на ЧСИ Велислав
Петров, рег.№879 на КЧСИ, по което на 22.02.2018г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, което е извършено преди изтичане на
петгодишната погасителна давност. С посоченото действие давността е била
прекъсната и от 22.02.2018 год. е започнала да тече нова петгодишна давност,
която към датата на образуване на настоящото гр.дело №708/2022г. –
06.10.2022г. не е изтекла.
Поради изложеното, съдът намира, че иска за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 171.03лева,
представляващи задължение по два договора за мобилни услуги, в едно със
законната лихва върху тази сумата до окончателното изплащане; сумата
47.35 лева (четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху фактури
№********* от 13.08.2014 и № ********* от 19.09.2014 г. , за които е бил
издаден изпълнителен лист на 27.09.2017г. по ч.гр.д.№620/2017г. на ТРС се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Х. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Р. Г. Г., АК - Ловеч, срещу „А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, с искане
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че М. А. Х. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, не дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, с ЕИК ***, гр.София сумата 171.03 лева (сто седемдесет и един лева и
три стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,
дължима за ползване на далекосъобщителни услуги, по договори, както
следва: По Договор с № *** от 15.06.2013 г. за ползване на
далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура № ********* с падеж на
плащане 13.08.2014 г. за отчетен период от 09.07.2014 г. до 08.08.2014 г. и по
Договор с № *** от 20.08.2013 г. за ползване на далекосъобщителни услуги,
съгласно Фактура № ********* с падеж на плащане 19.05.2014 г. за отчетен
период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г.; в едно със законната лихва върху
сумата 171.03 лева, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата 47.35 лева (четиридесет и седем лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху
фактури №********* от 13.08.2014 и № ********* от 19.09.2014 г.; сумата
25.00 лева (двадесет и пет лева), представляваща разноски по делото за
платена държавна такса; и сумата 180.00 лева (сто и осемдесет лева),
представляваща адвокатски хонорар, за което е бил издаден изпълнителен
лист от 27.09.2017 год. по ЧГД 620/2022г., поради изтекла давност.
ОСЪЖДА М. А. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете на
Съвета на директорите А. Д. и М. М. сумата от 150.00 лева /сто и петдесет/
лева, представляваща направени деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
9
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10