Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260626
гр. Русе, 23.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI – ти граждански състав в публично заседание на
двадесет и първи декември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3390
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
И.В.Г. заявява, че е баща и законен
представител на В.И.Г., роден на ***г. Пояснява, че с влязло в сила съдебно
решение №43/15.01.2020г., постановено по гражданско дело №6112/2019г., Районен
съд – Русе му предоставил упражняването на родителските права по отношение
детето Виктор, определил режим на лични контакти между майката Б.П.М. и
малолетния и осъдил ответницата да заплаща месечна издръжка за сина си.
Твърди, че Б.М. не
поддържа връзка с него и детето, не осъществява режима на лични отношения и не
заплаща определената от съда издръжка. Дезинтересирала
се от родителските си задължения и въпреки опитите си, ищецът не могъл да се
свърже с нея.
С поведението си,
ответницата препятствала правото на Виктор да бъде снабден с международен
паспорт и да пътува извън пределите на страната. Поддържа, че по този начин
синът му е лишен възможността да посещава други държави с развлекателна,
туристическа, спортна и образователна цел, което би се отразило благоприятно на
интелектуалното му и социално развитие.
И.Г. счита, че е в
интерес на детето да пътува в страни от Европейския съюз, Република Турция и Република
Сърбия, тъй като ще развива познанията си за света и чуждите култури.
Моли съда да постанови
решение, с което да замести
съгласието на майката Б.П.М., ЕГН ********** за издаване международен паспорт
на детето Виктор И. Г., ЕГН ********** и разрешение детето да пътува два пъти
годишно извън пределите на Република България, в страните членки на Европейския
съюз, Република Турция и Република Сърбия, придружено от бащата И.В.Г., ЕГН **********
или упълномощено от него лице, без да се иска предварително писмено съгласие на
майката Б.П.М., ЕГН **********.
В срока по
чл.131 от ГПК Б.П.М. не е
депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към исковата молба
удостоверение за раждане е видно, че Б.П.М. и И.В.Г. са родители на В.И.Г.,
роден на ***г.
С влязло в сила
съдебно решение №43/15.01.2020г., постановено по гражданско дело №6112/2019г.,
Районен съд – Русе предоставил на И.Г. упражняването на родителските права по
отношение детето Виктор, определил режим на лични контакти между майката Б.П.М.
и малолетния и осъдил ответницата да заплаща 152.50 лева месечна издръжка за
сина си.
Ангажирани са писмени доказателства, с които
се установява, че Б.М. има четири деца: Й. Г. Т., роден на ***г.; В.И.Г., роден
на ***г.; А. А. И., родена на ***г. и К.А. И., родена на ***г.
С показанията на В. И. Г. се
установява, че майката се е дезинтересирала от
родителските си задължения и през последните приблизително четири години е
преустановила контактите със сина си. Виктор имал желание да посещава страни от
ЕС и да гостува на близки на баща си, които са се установили в РТурция и РСърбия.
Според изложеното в приетия по
делото социален доклад, основните грижи за Виктор се полагат от бащата, който
задоволявал адекватно основните потребности на сина си от дом, уют,
здравеопазване, образование. Детето било привързано към баща си. Имало желание
да пътува до различни страни от Европа. Мечтаело да лети със самолет, за да
може да посети роднините си в Кралство Великобритания.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира
правно, предявения иск по чл.127а СК.
В разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД
е предвидено, че разрешение за напускане страната от малолетен се дава след
писмено съгласие на родителите. При разногласие между родителите, нормата
препраща към разпоредбата на чл.127а СК. След като от страна на майката липсва
съгласие за пътуване на детето в чужбина, т.е. по този въпрос не е налице
единно становище на родителите, съдът приема, че между тях е налице спор по
смисъла на чл.127а, ал.2 от СК. Касае се за спорна съдебна администрация в
семейните отношения, като в този смисъл решението на съда замества съгласието
на родителя.
Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши
пълнолетие, не може да упражни това право нито само, нито със съдействието на
единия от родителите. Когато има нужда да пътува в чужбина, при разногласие
между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период
от време и до определени държави; неограничен брой пътувания, но до определени
държави и/или да определи местоживеенето му извън страна. Предпоставка за
основателността на претенцията е интереса на детето, а обстоятелствата, които
трябва да се съобразят в тази насока са визирани в §1, т.5 ДР на ЗЗДет. В контекста на производството по чл.127а, ал.2 СК е
необходимо да бъдат отчетени физическите, психическите и емоционални
потребности на детето, евентуалните положителни или отрицателни последици,
които биха настъпили за него при уважаване или отхвърляне на иска, както и
възможните опасности, свързани с пътуването в чужбина.
От изложеното в социалния доклад е видно, че В. има желание да пътува
извън страната и да посещава роднини, които живеят в чужбина, но
възможностите му в тази насока са ограничени предвид липсващото съгласие на
майката да напуска пределите на страната.
Поведението на Б.М., която през последните години е преустановила контактите със сина си,
безпочвено ограничава Виктор и правото му на свободно придвижване извън
пределите на страната. Не е в интерес на малолетния да бъде лишен от
възможността да посети и опознае живота, нравите и културата в други страни.
Евентуално пътуване и пребиваване извън пределите на Република България,
несъмнено ще допринесе за социалното и духовното му развитие и ще обогати
представите му за света. Съобразявайки родителския капацитет на бащата и
интересите на детето, съдът приема, че при липса на съгласие от страна на
майката, следва да бъде дадено разрешение Виктор временно да напуска страната, придружаван от
бащата или упълномощено от него лице.
По отношение срока, за който се дава
разрешението и периода на пътуването:
В задължителната практика на ВКС се
приема, че "В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече
придобиват ежедневен и битов характер....", както и че периодите на
пътувания и броя на пътувания не следва да се ограничават (решение
№295/04.12.2015г. на ВКС по гражданско дело №3212/2015г., ІІІ г.о.; решение
№403/29.02.2016г. на ВКС по гражданско дело №6903/2014г., ІV г.о.). По
аналогични съображения съдът приема, че е необходимо разрешението за пътуване
на детето извън пределите на страната, придружавано от своя баща или упълномощено
от него лице да бъда дадено за период до навършване на пълнолетие, два пъти
годишно, в неучебни дни.
Предвид
изложеното, съдът,
Р Е Ш
И :
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на майката Б.П.М., ЕГН ********** за издаване международен
паспорт на детето В.И.Г., ЕГН **********, както и всички документи, необходими
за напускане на страната.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на майката Б.П.М., ЕГН **********, детето В.И.Г., ЕГН **********
да напуска два пъти годишно, в неучебни дни, пределите на Република България,
да пътува до страни - членки на Европейския съюз, Република Турция и Република
Сърбия, придружено от бащата И.В.Г., ЕГН ********** или упълномощено от него
лице, без да се иска предварително писмено съгласие на майката Б.П.М., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: