РЕШЕНИЕ
№
гр.Разград, 17.03.2020г.
Разградският окръжен съд в отритото
заседание на девети март, две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Членове:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
При секретар Светлана Лазарова
като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №41 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и
сл. от ГПК.
В.гр.дело №41/2020г. по описа на РОС е
образувано по въззивната жалба на ОД на МВР-Разград, подадена чрез гл.юрисконсулт Снежана Маринова против Решение
№ 598/03.01.2020г., постановено по гр.дело №2172/2019г. по описа на Разградски РС,
с което съдът е осъдил жалбоподателя, в
качеството му на работодател да заплати на Д.Т.Т., с посочен съдебен адрес *** 379.12
лева, представляваща възнаграждение за положен труд от 354.21 часа над нормативно
предвидените часове за периода 01.09.2016г.-30.06.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 31.10.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и деловодни
разноски в размер на 480 лева.В тежест на жалбоподателя е възложил заплащането
на ДТ и деловодни разноски, сторени от съда.
В жалбата се сочи на необоснованост, неправилност и незаконосъобразност
на решението на РРС.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго
по същество на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.Излагат се подробни
съображения.Претендират се разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.Страната
не прави доказателствени искания.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана
страна в процеса – ответник в първоинстанционното производство.
Насрещната страна е депозирала в срок отговор на
въззивната жалба, като застъпва становище за нейната неоснователност.Не
прави доказателствени искания.
В съдебно заседание подадената жалба се поддържа от въззивника,чрез
пълномощник.
Въззиваемата страна депозира писмена молба, с която поддържа подадения
отговор.
Разградският окръжен съд, като съобрази, доводите и становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът Д.Т.Т. е предявил иск срещу
ответника ОД на МВР-Разград за заплащане на сума в размер на 2181,60 лв. -
допълнително възнаграждение за извънреден труд от над нормо часове в размер на
336,34 часа за периода 01.09.2016г. – 31.07.2017 г., като пред РС, предвид
изготвената по делото СЧЕ е допуснато изменение на иска, за заплащане на сумата
2379,12 лв. за 354,21 часа положен труд над норматива.
Ответникът оспорва
иска като неоснователен, като излага подробни съображения ,както с отговора на
исковата молба, така и в с.з.пред районния съд.
За времето от 01.09.2016 г. до
30.06.2019 г. ищецът като държавен служител е изпълнявал функциите на
полицейски орган, патрулно-постова дейност в РУ Лозница към ОД- на МВР-Разград,
при двусменен режим на работа -
12-часова смяна, соъобразно изготвени графици.
Организацията на работното време, отчитането и компенсирането му са
регламентирани в представените три заповеди на директора на ОДМВР Разград
№330з-1682/26.08.2016г., №330з-88/13.01.2017г. и № 943/16.04.2018г. Същите съдържат разпоредби, според които положеният
труд, извън работното време се компенсира при условията и в размерите,
определени от ЗМВР, както и, че
положеният извънреден труд не може да надвишава размера за компенсиране,
предвиден в същия закон.В същите не е налична регламентация, по отношение
превръщането на отработените нощни часове в дневни такива.
Пред РС е
изготвена, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по
която, след проверка в счетоводството на ответника и изготвените графици
приема, че в периода 01.09.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е положил труд в
размер на 3 924 часа, от които 2 397 часа са положен труд в интервала от
22,00 до 6,00 часа/нощен труд/. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на
2739.77 часа, като разликата между отчетения по протоколи и
преизчисления нощен труд възлиза на 342.77 часа.Възнаграждението за тези
часове, вещото лице е изчислило с коефициент за положен извънреден труд и е
определило в размер на 2287.15 лева.В съд.заседание, предвид представен график
за м.юни 2019г.вещото лице е приело общо 354.21 часа положен от ищеца труд над
нормата и съответно дължимо възнаграждение в размер на 2379,12 лв.
Въз основа на
приетото от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
Налице е обвързаност между страните по делото от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, издадени във връзка със същия.
В закона липсва препращаща норма,
даваща основание да се прилагат
субсидиарно, както разпоредбите на КТ, а така също и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т. ч. и
НСОРЗ.
ЗМВР е специален нормативен акт,
регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР като
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др.Предвид този му характер, размерът на дължимото
допълнително възнаграждение следва да се определя съобразно специалните
правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация
Наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Последните са посочени в чл. 178 от ЗМВР.Те се дължат за положен
извънреден труд- чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Правната уредба на нощният труд
на служителите в МВР за процесния период е регламентирана в чл.187,ал.1 от ЗМВР
във вр. ал. 3 и чл. 179 от с. з., както и в Наредба № 8121з-592 /25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които
са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната дейност.Тези
нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите
в системата на МВР, поради което не могат да намерят приложение нормите както
на КТ, така и на НСОРЗ. / в т. см. и решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5169/2014 г., ІІІ ГО/.
В този смисъл
неправилно първостепенния съд е приел, че е налице непълнота в специалната
уредба, поради което на служителя се дължи допълнително възнаграждение за
положен от него извънреден труд, определен по правилата на НСОРЗ.
В случая такава
непълнота не е налице.За положения от служителите в системата на МВР извънреден
труд и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират
правоотношенията между страните по делото и в съответствие с тях на служителя е
заплатен изцяло положения от него нощен труд.
НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ. В чл. 2 от нея е очертано
приложното й поле като същата е неприложима дори за работещите по трудово
правоотношение в администрация- чл. 2, ал. 3. НСОРЗ не следва да се прилага
субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице изрична специална
правна уредба.
Претенцията на
служителя за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на
положения от него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен
акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между
страните, поради което е изцяло неоснователна.
Ето защо
атакуваното решение се явява неправилно, както в частта му за претендираната главница, така и
по отношение на акцесорната претенция за
заплащане на лихва за забава, поради което следва да бъде отменено, а
предявеният иск отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в двете инстанции и 47.58лв. - внесена ДТ за
въззивно обжалване.
Водим от горното, Разградският
окръжен съд,
РЕШИ:
Отменя решение № 598/03.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 2172/2019г. по описа на РС Разград, като вместо това
постановява:
Отхвърля иска,
предявен от Д.Т.Т. *** за заплащане на сумата 2 379.12лв., представляваща
възнаграждение за положен труд от 354.21 часа над нормативно предвидените
часове за периода 01.09.2016г.-30.06.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Д.Т.Т. да
заплати на ОД на МВР гр.Разград сумата 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред районния съд,
сумата 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд и сумата 47.58лв. деловодни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР