Решение по дело №83/2022 на Районен съд - Елин Пелин
| Номер на акта: | 53 |
| Дата: | 3 май 2022 г. (в сила от 11 май 2022 г.) |
| Съдия: | Петко Русев Георгиев |
| Дело: | 20221820200083 |
| Тип на делото: | Частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 5 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ по решение от 03.05.2022 г. по ЧНД № 83/2022 по описа на РС Елин
Пелин
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по искане на прокурор от Районна прокуратура – гр. Елин Пелин за
настаняване на задължително лечение в специализирано заведение на Н. Д. Г., ЕГН
**********. Сочи се, че същата била с поставена диагноза „Параноидна шизофрения.
Параноидно - халюцинаторен синдром“. Според снетите сведения психичното заболяване
било от повече от двадесет години, като същата многократно изпадала в психични кризи и е
била лекувана в различни психиатрични заведения. В дните преди подаване на молбата
Н.Д.Г. била напрегната и агресивна спрямо околните, държала се неадекватно, обиждала
майка си и Т.А. с думите „педераст“, „джудже“ и ги заплашвала, че ще ги ликвидира, както
и че ще запали апартамента, в който тримата живеели, ритала Ананиева по тялото и й
скубела косата, блъскала А., ходела гола или с разпокъсани дрехи. Сочи се, че Г. не
поддържала хигиена, не била критична към състоянието си и не приемала предписаните й
лекарства, а ги изхвърляла, не желаела доброволно да посети лечебно заведение. По време
на проверката същата била напрегната, не е давала смислени отговори на поставените й
въпроси и е повтаряла е едно и също, отричайки, че страда от психично заболяване, а преди
приключване на разговора е избягала.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането. В хода на съдебните прения
прокурорът пледира, че Н. Д. Г. следва да бъде настанена за задължително лечение за срок
от един месец при стационарна форма на лечение съобразно заключението на вещото лице.
Защитникът адв. Карлова счита, че направеното искане за настаняване е основателно и
следва да бъде уважено. Счита, че Н. Д. Г. следва да бъде настанена за срок и форма според
становището на вещото лице.
В съдебно заседание Н. Д. Г. прави неясни изложения. Сочи, че ходила на църква и се пеела
песнички.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Освидетелстваната Н. Д. Г. е родена на .... г. в гр. Елин Пелин, с адрес: г. Е.П., ул. „Р. К.“ №
, ет. , с основно образование, неомъжена, българка, българска гражданка, с ЕГН **********.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Нели Димитрова Георгиева
живеела с майка си С.а Т. А. и съпруга й Т. Й. А., като преди два месеца същите се
прибрали от Германия. Н. Д. Г. била агресивна спрямо майка си С. Т. А., като я удряла и
бутала. Н. Д. Г.казвала на Т. Й. А., че е „педераст“, а на майка си Стоянка, че е „джудже“ и
„палечка“, като денонощно си говорела. Нели слагала хапчета в устата си, но после ги
изплювала. Свидетелят А. П. Д. сочи, че живеел в съседен апартамент, като чувал Нели да се
кара с майка си С.
Видно от заключението на вещото лице д-р Ц.Д. П., специалност – психиатър, по
назначената съдебно – психиатрична експертиза, че Н. Д. Г. страда от „ПАРАНОИДНА
ШИЗОФРЕНИЯ“, като заболяването датира от 2005 година. Поради невъзможност за
рационална корекция на действията и непредвидимост на постъпките, освидетелстваната
представлява опасност за здравето и живота на околните и може допълнително да увреди
своето здраве. Има риск с поведението си да провокира агресия от други лица върху себе си.
Предвид горе изложеното, считам, че лицето се нуждае от оказване на специализирани
медицински грижи и задължително настаняване на лечение. Предлага се задължителното
лечение да бъде при стационарна форма за срок от един месец в ЦПЗ София ЕООД. Поради
1
липсата на критичност и недооценка на състоянието си, освидетелстваната не може да
изразява информирано съгласие за лечението си, като такова може да даде нейната майка -
Стоянка Трайкова Ананиев. Сочи се, че заболяването е с вероятна давност от около 2005 г.,
като началото се проявява с неврозоподобни оплаквания, тревожност, безсъние,
сензитивност. Следват неколкократни хоспитализации с подобни оплаквания и лечение. По-
късно през 2010 г. по повод възбудна симптоматика и параноиден синдром диагнозата е
променена на параноидна шизофрания. Неколкократно е хоспитализирана в психиатричен
стационар, включително и по спешност, със съдействието на органите на реда. Настоящото
влошаване на състоянието е с давност от няколко дена - станала напрегната, възбудена,
налитала на бой, нарушил се съня. Шизофренните разстройства се характеризират с
фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията и с афект, който е или
несъответен, или пристъпен. Параноидната шизофрения е най-честия тип шизофрения. При
нея се нарушава способността за отчитане на морално - етичните и правни последствия от
действията. Заболяването изисква дългосрочно поддържащо медикаментозно лечение. При
непровеждането му, психичното състояние на болните обикновено се влошава, действията
стават непредвидими и това значително увеличава риска от извършване на
противообществени прояви по болестни мотиви или себеувреждане. Досегашният ход на
болестта при освидетелстваната показва, че неприлагането или бързото прекратяване на
поддържащата терапия увеличава риска от рецидив. Наличната психотична продукция
определя поведението й, поради което същата представлява опасност за собственото си
здраве и живот, като може да застраши сигурността на околните, което прави необходимо
провеждането на задължително лечение.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена, след като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: обясненията на Нели Димитрова Георгиева,
показанията на свидетелите С.Т. А., Т.Й. А. и А. П. Д. епикриза от 22.03.2012г., епикриза от
10.02.2018г., справка от „ЦПЗ София“ ЕООД от 01.04.2022 г. и заключението на съдебно-
психиатричната експертиза на вещото лице д-р Ц.Д. П.. Събраните по делото доказателства
са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си относно
обстоятелствата, релевантни за настоящото производство.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от
правна страна.
Съгласно чл. 155 ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал.
1, т. 1 и 2 ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което
представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно
здравето им. Лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗ са психичноболни с установено сериозно
нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с
изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; както и тези с умерена,
тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза безспорно
се установи наличието на медицинския критерий за задължително настаняване и лечение на
освидетелстваната Н.Д. Г., а именно че същата страда от „ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ“,
заболяване по чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
От събрания по делото доказателствен материал се установи наличието и на юридическия
критерий за задължително лечение, а именно поради заболяването си освидетелстваната Н.
Д. Г. представлява опасност за себе си или за околните.
С оглед изложеното по-горе, след придобиване на непосредствено впечатление за
състоянието на освидетелстваната Н. Д. Г.и като взе предвид становището на вещото лице,
съдът намира, че Н. Д. Г.следва да бъде настанена на задължително лечение в „Център за
психично здраве София“ ЕООД, гр. София 1202, бул. „Сливница” № 309, като се определи
2
срок на настаняването и лечението от един месец при стационарна форма на провеждане на
лечението.
Вещото лице е установило, че освидетелстваната не е способна да дава информирано
съгласие за лечението си, поради което е необходимо определянето на лице по чл. 162, ал. 3
ЗЗ, а именно: майка й С. Т.А., с адрес: с. г. Е. П., ул. „Р. К.“ № , ет. .
Съдът намира, че на основание чл. 163, ал. 2 ЗЗ следва да постанови, че обжалването на
решението не спира изпълнението му.
Направените в хода на производството разноски остават за сметка на бюджета на съда.
По тези съображения съдът постанови решението си.
3