Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2591 по
описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на П.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***5, чрез адв.Г.Н., адвокат от ВАК, против ЗАД „****“, ЕИК:****, с
правно основание чл. 386, ал.1 КЗ за осъждане ответника, да заплати на П.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***5 сумата от 7496 /седем хиляди четиристотин
деветдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, вследствие на настъпилото в периода от 10.12.2020г. до
11.12.2020г. противозаконно отнемане на собствения му лек автомобил марка ****,
година на производство 2014г., цвят- черен металик, с рама ****, с per. № ****., застрахован при застрахователя със
застраховка „Булстад каско
стандарт“, по застрахователна полица №**** от 11.09.2020г., валидна от
11.09.2020г. до 10.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 149,97 /сто четиридесет и девет лева и деветдесет и седем
стотинки/лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 7 496 лева, дължимо за периода от 12.12.2020г.
/датата следваща кражбата на колата/ до 21.02.2021г. /дата предхождаща
подаването на исковата молба в съда/, а също и всички сторени съдебни и
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба
ищеца твърди, че за времето от 20.00 часа на 10.12.2020г. до 08.00 часа на
11.12.2020г. неизвестен извършител противозаконно е отнел собствения му лек
автомобил марка ****, година на производство 2014г., цвят-черен металик, с рама
****, с per. № ****. През посочения период
автомобилът се е намирал в неохраняем паркинг, с контролиран
достъп на адрес: гр.Варна, ул.„****“ № 12. Твърди, че веднага е сигнализирал
органите на реда за случая, като е било образувано ДП с вх. № 1435/11.12.2020г.
на III РПУ на гр.Варна за извършено престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Твърди,
че към този момент автомобилът е бил застрахован при ЗАД „****“, ЕИК **** със
застраховка „Булстад каско
стандарт“, на основание застрахователна полица № **** от 11.09.2020г., валидна
от 11.09.2020г. до 10.09.2021г. Твърди, че веднага е информирал и
застрахователя за кражбата, за което е била образувана претенция по щета № ****.
Твърди, че с
писмо от 12.01.2021г. ответното дружество е уведомило ищеца, че действителната
стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие,
определена на база помесечно овехтяване от датата на
застраховане до дата на кражбата е в размер на 22 148 лева, от която сума
застрахователят е приспаднал санкция от 30% за липсата на регистрационен талон
част 2 от 6644 лева. Твърди, че на това основание е получил по предварително
посочена от него банкова сметка ***. Ответникът е отказал да изплати на П.Г.
разликата до определеното от него застрахователно обезщетение.
Твърди, че не е
съгласен и с размера на определеното от застрахователя обезщетение /22 148
лева/, като приема, че дължимата му от ответника сума е 23 000 лева /като се
добавят подобренията, които са правени по колата след застраховането й/, като
от нея следва да се извади вече изплатената му сума 15 504 лева и остава
дължима сумата от 7496 лева.
Приема, че
ответното дружество му дължи и сумата от 149,97 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 7496
лева, дължимо за периода от 12.12.2020г. /датата
следваща кражбата на колата/ до 21.02.2021г. /дата предхождаща подаването на
исковата молба в съда/.
В постъпилия в срока по чл.131 ГПК отговор на ИМ,
ответното дружество
ЗАД „****“ изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Оспорва факта на настъпване на застрахователно събитие, при описания в исковата
молба механизъм. Възразява, че изнесените от застрахованото лице данни, касаещи
настъпване на застрахователното събитие не отговорят на действителните. Оспорва
и размера на претенцията, като счита, че същия не съответства на действителната
стойност на отнетото МПС, към датата на събитието. Отправя искане за отхвърляне
на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Безспорно е
между страните и ненуждаещо се от доказване, че страните по делото са и страни
по договор за застраховка „Булстрад каско стандарт“, на
основание застрахователна полица № **** от 11.09.2020г., валидна от
11.09.2020г. до 10.09.2021г. на лек
автомобил марка ****, година на производство 2014г., цвят- черен металик, с
рама ****, с per. № ****, че във връзка с
констатираното застрахователно събитие при ответника е образувана преписка по щета № ****, както и ДП №1435/20г. на Ш-то
РПУ. Безспорно е, че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 15504
лева.
На 11.09.2020г.
е сключен договор за имуществена застраховка „Каско
на МПС” между ЗАД „****“, ЕИК:**** и П.К.Г., собственик на лек автомобил марка ****,
година на производство 2014г., цвят- черен металик, с рама ****, с peг. № ****, обективиран в
застрахователна полица №****, валидна от 11.09.2020г. до 10.09.2021г.,
включително срещу риск „Кражба или грабеж на МПС”, при уговорена
застрахователна сума от 23 000 лв. и застрахователна премия, платена в
пълен размер.
По делото не
бяха събрани доказателства за някакви увреждания по автомобила към момента на
сключване на застрахователния договор, а и липсват подобни твърдения от
страните.
Съдът не споделя
становището на ищеца за направени по автомобила подобрения, след сключване на
застрахователния договор. Представените по делото писмени доказателства
установяват извършени ремонтни дейности на двигателя и на ходовата част на
автомобила. В същото време липсват твърдения и доказателства, че към момента на
сключване на застрахователния договор двигателя и ходовата част на автомобила
са били в неизправно състояние. Т.е. съдът приема, че причината за извършване
на ремонтните дейности е възможно да е възникнала след сключването на
застрахователния договор, доколкото застраховка „Пълно Каско“
не покрива риск повреда на двигател, или ходова част, непричинени от някакво
изрично уговорено застрахователно събитие.
В т.2 от Раздел
IV е посочено, че застрахователната сума се договаря
между страните по застрахователното правоотношение и не може да надвишава
действителната стойност на МПС към датата на сключване на застрахователния
договор.
В конкретния
случай, след извършения оглед на превозното средство застрахователят е
определил, че паричната сума, представляваща горна граница на отговорността на
застрахователя, възлиза на 23000 лв., или доколкото не е уговорено друго в
застрахователния договор, то посочената в същия застрахователна сума от
23 000 лв. безусловно представлява и действителната стойност на
застрахованото МПС. Именно върху тази стойност, ответникът е определил и
застрахователната премия, която застрахованият е платил в пълен размер.
В срока на
действие на договора, за времето от 20.00 часа на 10.12.2020г. до 08.00 часа на
11.12.2020г. автомобилът се е намирал в неохраняем
паркинг, с контролиран достъп на адрес: гр.Варна, ул.„****“ № 12 и неизвестен
извършител противозаконно го е отнел от ищеца.
Установява се, че ищецът веднага е сигнализирал
органите на реда за случая, като е било образувано ДП с вх. № 1435/11.12.2020г.
на III РПУ на гр.Варна за извършено престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
На същата дата ищецът е информирал и застрахователя за
кражбата, за което е била образувана претенция по щета № **** и е представил
към уведомителното писмо всички изискуеми документи и декларации за заплащане
на застрахователно обезщетение, с изключение на свидетелство за регистрация на
МПС – II част, за което изрично е отбелязано, че се е намирало
в автомобила.
Ищецът П.К.Г. признава, че към деня на настъпване на
застрахователното събитие втората част от регистрационния талон на автомобила
се е намирала в самия отнет автомобил и по тази причина не го е предал на
застрахователя.
Застрахователят е образувал ликвидационна преписка по
щета №****, като е определил и изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 15504,00 лв.
Наличието на валиден застрахователен договор между
страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск „кражба“ и
надлежното изпълнение на задълженията на ищеца във връзка със заявяване на
събитието и представяне на необходимите документи обуславят извод, че са налице
предпоставките по чл. 405, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразно заключението на вещото лице А.А. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, при щателно задълбочено и внимателно запознаване с предоставените
ми по делото документи в т.ч. и от снимковия материал приложен в делото и след
направеното пазарно проучване за пазарната стойност на автомобилите аналогични
на процесното конкретно ППС, към датата на настъпване
на застрахователното събитие, пазарната стойност на автомобила е била в
диапазона от 21500 до 23900лева, според най масовите сайтове за продажба на
автомобили - Мобиле.бг. и в
Ауто.бг от 19900 до 26000 лева. Имайки впредвид горепосочените данни вещото лице приема, че
действителна стойност на конкретния автомобил към датата на кражбата е бил на
стойност от 22825лева. Вещото лице изчислява стойността на твърдените от ищеца
извършвани след сключване на застрахователния договор подобрения по автомобила.
Установява, че след закупуването на автомобила и след застраховането му е
извършен ремонт на двигателя и на ходовата част, като стойността на труда
възлиза на 1350лева а частите при отремонтирането на
ходовата част възлизат на 580лева а за двигателя - 3383.06лева.
Спорен между страните е въпросът за размера на
застрахователното обезщетение.
С договора за застраховка застрахователят се задължава
да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се
лице застрахователно обезщетение или парична сума. Договорът се сключва в
писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития
риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие;
застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване;
подписите на страните. Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари, като
сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава
действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в уговорения срок. Обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да се установи по безспорен начин: противоправно
и виновно поведение, в резултат на което са били причинени вреди на ищеца;
вредата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за
застраховка; деликтът да представлява предвиден и
покрит застрахователен риск; застрахованият да е изпълнил задълженията си по
уведомяване на застрахователя в съответствие с изискванията на закона,
респективно общите условия на договора; застрахователят да е изпаднал в забава
поради неплащане на дължимото обезщетение.
По делото не се спори, а и се установява от
представената застрахователна полица, наличие на застрахователно правоотношение
между двете насрещни по правния спор страни. Налице е сключен застрахователен
договор "Каско Стандарт" на МПС, клауза
"Пълно Каско", която клауза съгласно ОУ на
застрахователното ответно дружество обхваща различни събития, вкл. и кражба на цяло МПС, грабеж на цяло МПС.
Не е спорно в производството, че в рамките на
застрахователния период, на 10.12.2017 г., процесният
лек автомобил, марка ****, година на производство 2014г., цвят- черен металик,
с рама ****, с peг. № ****, е бил противозаконно
отнет, като по случая е образувано досъдебно производство №1435/11.12.2020г. по
описа на III РУМВР Варна. За настъпилото
събитие, застрахователят е бил уведомен, като по случая е била образувана щета
№ ****/2020г.
Отказът за плащане на застрахователно обезщетение в
пълен размер, съответно – наличието на обстоятелства за частично освобождаване
отговорността на застрахователя, в процеса ответната страна мотивира, като
излага твърдения за неизпълнение на задълженията от страна на застрахования,
свързани с представяне на оригиналните документи на превозното средство (свидетелство за регистрация
част II), в случай на риск от кражба
или грабеж. Твърди се, че "малък талон" - свидетелство
за регистрация част II - е оставена в
застрахования автомобил.
Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 от КЗ е предвиден само
като правна възможност, а не безусловно. Законът предвижда редица императивни
правила, с които договорът за застраховка и Общите условия на застрахователя
следва да са съобразени, като в противен случай са недействителни. Императивни
са и правилата на закона, регламентиращи правото на застрахователя да откаже
плащане на обезщетение. Според чл. 408 от КЗ, застрахователят
може да откаже да плати, когато: лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение умишлено е причинило застрахователното събитие; при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи,
предвидени със закон.
По този въпрос е налице и константна съдебна практика,
постановена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Така в Решение №
173/22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 727/2012 г., II т. о., ТК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК) е прието, че
застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.); ,
ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на
вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение
на застрахования, което е последващо спрямо
възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за
действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на
вредите или към ограничаването им.
В Решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г.,
ІІ т. о. на ВКС е застъпено становище, че за упражняване потестативното
право на застрахователя за намаляване
на застрахователното обезщетение, респ. отказ за заплащането му, в случай на
предписано от застрахователя определено поведение, на още по-голямо основание -
при изрично уговорена между страните договорна клауза с това съдържание и
санкция, не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между
неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното
застрахователно събитие, но подлежи на преценка вида на съответното
неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което е от естество да
способства настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на
вредите, в съответствие с чл. 207, ал. 1 КЗ (отм). В Решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г.
ІІ т. о. на ВКС е прието, че за да бъдат защитени интересите на застрахования,
не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността
на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е
предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на
застрахователя. Последният израз се въвежда за първи път в застрахователното и
търговското право. Става дума, както за значителност на неизпълнението, така и
на самото задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова
задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и
без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява
своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл. 211, т. 2 КЗ (отм.); ,
аналогична на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ,
застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги
изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено
увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се
приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване
на застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може да
откаже да заплати застрахователното обезщетение.
Подобно на гореизложените съображения с Решение № 49
от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК също е прието, че
приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.); е
обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото.
От данните по делото се установява, че ищецът не е
изпълнил задължението си, регламентирано в „Глава
Пета - Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие
на пожар и кражба", Параграф III, т.2, да не оставя в застрахованото МПС свидетелството за регистрацията му (част II), като е предвидено, че ако
застрахованият не представи част II на свидетелството за регистрация (когато
свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалява
застрахователното обезщетение с 30 % (тридесет процента). По делото не се
спори, а и доказателствата позволяват еднозначен извод за изразено съгласие между страните, довело до
възникване на правна връзка, регламентирана от правилата на чл. 343 и сл. КЗ. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
обезщетение. Няма спор по делото, че договорът е сключен при общи условия,
връчени на ищеца при сключване на договора и застрахователната премия е
заплатена. Няма и спор, че е настъпило застрахователно събитие при
декларираните пред застрахователя обстоятелства. Ответникът основава отказа си
да плати обезщетение на довод, че е налице изключен риск. По силата на чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия. Рискът произтича от
вероятността да настъпи определено събитие, обективно годно да засегне зачетен
от правния ред интерес за застрахования. От
тази гледна точка и договорът за
застраховка следва да очертае опасностите, спрямо които застрахователят поема
риска и съответно тези, за които не се
ангажира – арг. от чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ.
Съгласно Клауза - Кражба, застрахователят покрива кражбата на цяло МПС.
Законодателят разграничава еднозначно застрахователното събитие като основание за ангажиране отговорността на
застрахователя от ангажимента на застраховащия да предотврати нежеланото
събитие или да ограничи вредните последици от непредотвратимо събитие. Ето защо
и пренебрегването на предписаните от застрахователя мерки не обосновава хипотезата
на изключен риск, а обуславя самостоятелно основание за
застрахователя да откаже изпълнение на задължението по договора или да ограничи
отговорността си при все, че покрито от застраховката събитие е настъпило.
Съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ
застрахователят е в правото си да откаже плащане на обезщетение, когато
застрахователното събитие е предизвикано умишлено от ползващия се от
застрахователното правоотношение или когато събитието е причинено от
неизпълнение на конкретно задължение, значимо с оглед интереса на
застрахователя и предписано със закон или със застрахователния договор. В
случая застрахователния договор, част от
който са и съобщените на застрахования общи условия, предписва задължение за застрахования да не оставя свидетелството за регистрация на автомобила в самия
автомобил. Установява се, че водачът на автомобила не се е съобразил с това
предписание. Невъзможен обаче остава изводът, че това неизпълнение е довело до
застрахователното събитие. Наличните документи в кабината на автомобила не
водят до установяване на фактическа власт върху движимата вещ, каквото е
очертаното в случая застрахователно събитие, поради което не е възможен нито
извод, че е довело (според терминологията на чл. 408, ал. 1, т. 3 ТЗ) до
кражбата, нито че кражбата е следствие на оставените талони, което се изисква
от чл. 395, ал. 4 изр. първо ТЗ, за да възникне основание за отказ.
Значимо за
интереса на застрахователя се явява възможността автомобилът да бъде
своевременно открит – откритият автомобил изключва вредата, а евентуално
редуцира отговорността на застрахователя до причинените щети по автомобила. Свидетелството за регистрация легитимира неговия приносител
като овластен да управлява автомобила, поради което
неизпълнението на задължението хипотетично би могло да затрудни откриването на
автомобила. Настоящият състав приема обаче, че за
разлика от чл. 207, ал. 2 изр. второ КЗ –
отменен, която норма определя неизпълнението на дадено предписание за отстраняване на източниците на опасност
за увреждане на застрахованото имущество,
условието на чл. 395, ал. 5 КЗ изрично
обуславя намаляване на обезщетението от доказана причинно-следствена връзка
между неизпълненото задължение и настъпилото застрахователно събитие, съответно
обективно оценим принос на неизпълнението за вида
или размера на вредата. С оглед на законодателния подход при очертаване рамките
на застрахователното правоотношение предположението за
връзка между пренебрегнатата мярка и неяснотата за
местонахождението на застрахования автомобил остава без правно значение.
Ответникът се ползва от противопоставеното възражение, поради което и дължи да
докаже било причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на
застрахователното събитие, било наличието на обективен измерител за реалния принос на неизпълнението към
естеството, съответно обема на причинената вреда. По делото нито се твърди,
нито се установява за периода от оставяне
на автомобила до обявяването му за
издирване автомобилът да е преминал проверка и следователно няма основание за извод, че пълната загуба, чието
обезщетяване се търси, е обусловена от пренебрегнатата охранителна мярка.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователят дължи да заплати обезщетение, съразмерно на претърпените вреди
към деня на настъпване на застрахователното събитие или договорена
застрахователна стойност. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ действителна
застрахователна стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество. При условията на чл. 162 ГПК съдът възприема за меродавно заключението на вещото лице.
Ето защо счита предявения иск за
основателен и доказан до сумата от 7321 лв. За
разликата до пълния предявен размер 7496 лева, следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховане, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3
или 5. От своя страна чл.108, ал.1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т.
1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1,
които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. Когато не са
представени всички доказателства по чл. 106 КЗ по застраховките по
ал. 1, с изключение на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините
по ал. 1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. В
случаите по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
когато не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1. Съдът приема,
че доколкото е безспорно установено, че ищецът не е изпълнил задължението си да
предостави втора част на свидетелството за регистрация на МПС, то на практика
не може да се приеме, че ответното дружество е изпаднало в забава, предвид
обвързването на предоставяне на всички изискуеми документи със срока за
изплащане на обезщетение.
Предвид горното съдът приема, че ответното дружество
не дължи обезщетение за забава и исковата претенция е неоснователна.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за уважената част от претенцията, възлизащи на 1196,72 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответната страна не представя доказателства за
разноски, поради което съсът не дължи произнасяне за
евентуалното им присъждане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
"****", гр. ****, пл."****" №5, ЕИК ****, представлявано от
Изпълнителните директори ****и ****ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***5 сумата от 7321 лв. /седем хиляди триста двадесет и
един лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, вследствие на настъпилото в периода от 10.12.2020г. до 11.12.2020г.
противозаконно отнемане на собствения му лек автомобил марка ****, година на
производство 2014г., цвят- черен металик, с рама ****, с per.
№ ****., застрахован при застрахователя със застраховка „Булстад
каско стандарт“, по застрахователна полица №**** от
11.09.2020г., валидна от 11.09.2020г. до 10.09.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***5
против ЗАД "****",
гр. ****, пл."****" №5, ЕИК ****, представлявано от Изпълнителните
директори ****и ****иск за сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща разлика между претендираната от 7496 лв. и присъдената от 7321 лв.,
явяваща се остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, вследствие на настъпилото в периода от 10.12.2020г. до
11.12.2020г. противозаконно отнемане на собствения му лек автомобил марка ****,
година на производство 2014г., цвят- черен металик, с рама ****, с per. № ****., застрахован при застрахователя със
застраховка „Булстад каско
стандарт“, по застрахователна полица №**** от 11.09.2020г., валидна от 11.09.2020г.
до 10.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***5
против ЗАД "****",
гр. ****, пл."****" №5, ЕИК ****, представлявано от Изпълнителните
директори ****и ****иск за сумата от 149,97 /сто четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 7 496 лева, дължимо за периода от 12.12.2020г.
/датата следваща кражбата на колата/ до 21.02.2021г. /дата предхождаща
подаването на исковата молба в съда/, на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД
"****", гр. ****, пл."****" №5, ЕИК ****, представлявано от
Изпълнителните директори ****и ****ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***5 сумата от 1196,72лв. /хиляда сто деветдесет и шест
лева и 72 ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: