Решение по дело №89/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.63в) от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Й. с [ЕГН] от гр. Добрич, ул.“....“ №..., вх...., ет...., ап.... срещу Решение №307/23.12.2024 г. по АНД №960/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич в частта, с която е потвърдено НП №22-0851-001130/22.08.2022 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич в частта му, с която на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 буква в) от Закона за движението по пътищата (на 31.07.2022 г. в 13.47 часа в гр. Добрич на кръстовището на ул.“Дунав“ и ул.“Александър Стамболийски“ като водач на лек автомобил след допуснато ПТП при наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата го напуснал, без да уведоми службата за контрол и да изпълни нейните указания) на основание на чл.175 ал.1 т.5 от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Касаторът посочва, че са допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Настоява за отмяна на оспореното решение и за отмяна на издаденото наказателното постановление. Претендира присъждането на сторените по делото разноски.

В законния срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на административнонаказващия орган.

В съдебното заседание процесуалният представител на Й. Г. Й. е заявил, че решението на Районен съд – Добрич е неправилно и незаконосъобразно; при анализирането на събраните по делото доказателства в решението си съдът сам е признал, че не са налице доказателства за неговата виновност и на това основание е отменил наказателното постановление в първата част от вмененото му деяние; по втората част на наказателното постановление съдът е изменил наказанието до законоустановения минимум; самият съд противоречи сам на себе си, като счита, че не са налице очевидци и не са налице доказателства за неговата виновност; в тази връзка моли за отмяна на оспореното решение и на процесното наказателно постановление, а също и за присъждането на направените разноски за първата и настоящата инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич смята жалбата за неоснователна; по делото безспорно е установено, че след ПТП виновният водач го е напуснал, като не е уведомил органите на МВР, въпреки че в резултат на ПТП са настъпили щети и върху другия автомобил; за това нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева, която е към минимума, предвиден от законодателя, както и лишаване от правоуправление в размер на три месеца, което е в размер над средния, предвиден от закона; напълно правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление в частта за извършеното нарушение по чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата и го е изменил в частта за нарушението по чл.123 ал.1 т.3 буква в) от Закона за движението по пътищата, намалявайки наказанието лишаване от право да управлява МПС на един месец; настоява за потвърждаването на решението на Районен съд – Добрич като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че на 31.07.2022 г. в 13.47 часа в гр. Добрич на кръстовището на ул.“Дунав“ и ул.“Александър Стамболийски“ като водач на лек автомобил с рег. №[рег. номер] при извършването на маневра завой надясно по ул.“Александър Стамболийски“ навлязъл частично в лентата за насрещно движение и ударил изчакващия на знак „Б2 - СТОП“ автомобил „БМВ“ с рег. №[рег. номер], при което са причинени материални щети на автомобилите; след допуснато ПТП при наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата не спрял и напуснал местопроизшествието, без да уведоми службата за контрол и да изпълни нейните указания; допуснати са нарушения по чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата, защото предприел маневра, създавайки опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, както и по чл.123 ал.1 т.3 буква в) от Закона за движението по пътищата, тъй като при наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата го напуснал, без да уведоми службата за контрол и да изпълни нейните указания; на основание на чл.179 ал.2 и чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата на Й. Г. Й. са наложени глоба в размер на 200 лева за първото нарушение и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца за второто нарушение.

В обжалваното решение районният съд е приел, че на жалбоподателя не може да се вмени извършването на първото нарушение, тъй като от разпитите на свидетелите не се установява точния механизъм на извършването на нарушението и виновността на извършителя; това води до незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП в частта относно първото нарушение и до неговата отмяна; относно второто нарушение Районен съд – Добрич е посочил, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и водещи до незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление в тази част, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин; изпълнителното деяние представлява поведението на жалбоподателя, който не е спрял, за да установи последиците от настъпилото произшествие материални вреди, когато с другия участник е имало разногласия относно обстоятелствата, свързани с него; процесното деяние не представлява маловажен случай, тъй като в чл.189з) от Закона за движението по пътищата е наложена забрана за прилагането му за такива нарушения; нарушението по чл.123 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата е несъмнено и доказано, а изложената теза за липсата на субективна съставомерност е напълно опровергана; при определянето на вида и размера на наказанието за второто нарушение административнонаказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за неговата индивидуализация; наказателното постановление е било отменено в частта относно наложеното наказание за първото нарушение и изменено в частта за наложеното наказание за второто нарушение чрез намаляването на срока на лишаване от право да управлява МПС на 1 месец. При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на частично обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства; въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че касаторът на 31.07.2022 г. в 13.47 часа в гр. Добрич на кръстовището на ул.“Дунав“ и ул.“Александър Стамболийски“ като водач на лек автомобил след допуснато ПТП при наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата не спрял и напуснал местопроизшествието, без да уведоми службата за контрол и да изпълни нейните указания. Това се установява както от представените по делото писмени доказателства, така и от разпитите на допуснатите свидетели. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсата на доказателства за неговата виновност за самото ПТП води до несъставомерност и на второто нарушение – напускането на мястото на произшествието е самостоятелно административно нарушение, което може да бъде извършено както от виновния, така и от пострадалия водач; при безспорно установеното напускане на произшествието от страна на жалбоподателя и при настъпилите имуществени вреди на другия автомобил същият е бил санкциониран в съответствие с приложимите законови норми. Затова правилно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на второто деяние от обективна и субективна страна. Несъмнено е налице виновно поведение от страна на Й. Г. Й. и законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал на основание на чл.175 ал.1 т.5 във връзка с чл.123 ал.1 т.3 буква в) от Закона за движението по пътищата.

С оглед на изложеното решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде оставено в сила, като с оглед изхода от спора на касатора не се дължат сторените по делото разноски.

Водим от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №307/23.12.2024 г. по АНД №960/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич в частта, с която е потвърдено НП №22-0851-001130/22.08.2022 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич в частта му, с която на Й. Г. Й. с [ЕГН] от гр. Добрич, ул.“...“ №..., вх...., ет...., ап.... за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 буква в) от Закона за движението по пътищата на основание на чл.175 ал.1 т.5 от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.