№ 531
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Т. Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000533 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №77/07.04.2022г., постановено по търг. д. №1102/2021г. по
описа на Окръжен съд С.З., ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК ********** е осъдено да
заплати на Б. С. С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Л. Д. Т., ЕГН ********** сумата от 30 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от 11.10.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 03.12.2020г. до датата на окончателното изплащане по посочена
банкова сметка. Отхвърлен е искът на Б. С. С., чрез неговата майка и законен
представител Л. Д. Т. против ЗАД „О.З.“ АД за сумата над 30 000лв. до
претендираните 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от
11.10.2020г. Б. С. С., чрез неговата майка и законен представител Л. Д. Т. е
осъден да заплати на ЗАД „О.З.“ АД сумата от 1 351,20лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска. ЗАД „О.З.“ АД е
осъдено да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 1 200лв. за държавна такса, съразмерно уважената част от иска,
1
както и сумата от 360лв. за възнаграждение на вещи лица, съразмерно
уважената част от иска, платена от бюджета на съда.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „О.З.“ АД. Въззивната
жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция за
неимуществени вреди и акцесорната такава са уважени. Жалбоподателят
счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано,
несъобразено със събраните по делото доказателства. Изложени са
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
застрахованият при ответника водач на МПС виновно и противоправно е
причинил увреждания на ищеца. Позовава се на разпоредбата на чл.48 от
ЗДвП. Освен това се твърди, че първостепенният съд неправилно е приел, че
липсва съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 от
ЗЗД. В тази насока е коментирано заключението от допуснатата по делото
съдебноавтотехническа експертиза относно констатираното от същата
поведение на участниците в процесното ПТП. Твърди се и че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че липсва съпричиняване с оглед
неправилно проведено лечение от страна на ищеца. В тази насока е
коментирано заключението от съдебнопсихологичната експертиза, а именно,
че не било проведено лечение, от което пострадалият би се повлиял много
добре. Жалбоподателят се позовава на неизпълнение от страна на
пострадалия на предписаната му рехабилитация – неполагане на дължимата
грижа за възстановяване чрез рехабилитация. На следващо място е въведено
оплакване, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
не е съобразен с принципите на справедливостта и е прекомерен.
Жалбоподателят се позовава на заключението от съдебномедицинската
експертиза, като твърди, че определеният размер обезщетение не е съобразен
с времетраенето и интензитета на преживените от ищеца болки и неудобства,
с краткия възстановителен период. Наведени са доводи, че депозираните по
делото гласни доказателства не следва да се кредитират, като в тази насока
жалбоподателят се позовава на допуснати процесуални нарушения –
неправилно приложение на разпоредбите на чл.171 ал.1 от ГПК и чл.172 от
ГПК. Коментирани са свидетелските показания. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция за
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и акцесорната такава да
бъдат отхвърлени изцяло или размерът на обезщетението за неимуществени
вреди да бъде намален. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответник – жалбата Б. С. С. /понастоящем непълнолетен/, действащ
лично и със съгласието на майка си – Л. Т., в представения отговор по чл.263
ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба.
С подадената въззивна жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – Б. С. С. /малолетен към
момента на предявяване на исковата молба/, чрез своята майка и законен
представител Л. Д. Т., е изложил фактически твърдения за наличие на
предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 11.10.2020г., в гр. С.З., на
ул. „К.“ до №*, водачът К.Г.М. на лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“, с
рег. №********, нарушил правилата за движение по пътищата и ударил
движещия се велосипедист Б. С. С., с което реализирал ПТП. При инцидента
сериозно пострадал Б. С.. За произшествието бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №**********/ 2020г. Образувано било и
досъдебно производство №***/2020 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на
МВР - гр. С.З.. След злополуката пострадалият Б. С. е транспортиран до
УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД - С.З.. Приет е в Клиниката по ортопедия и
травматология с оплаквания за силни болки, оток, ограничени и болезнени
движения в областта на дисталната част на тибията и дясна глезенна става,
3
невъзможна самостоятелна походка. Поставена е диагноза:
Остеоепифизиолизис тибие декстра. На 14.10.2020г. ищецът е подложен на
оперативна интервенция, при която, под венозна анестезия, му е направена
репозиция - закрито наместване на отделена епифиза, тибия и фабула. След
релаксация е извършена и закрита репозиция, като е обездвижен с циркулярна
гипсова имобилизация. Ищецът е изписан на 15.10.2020г., като са му дадени
указания да ходи с две помощни средства, без да натоварва крайника, да
приема аналгетици при нужда и да носи гипсовата имобилизация за 30 дни.
Наведени са съображения, че пътният инцидент е причинил на Б. С. внезапно
и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания.
Изложени са подробно факти относно претърпените физически и психически
неудобства, етапа на лечението. Твърди се, че вследствие инцидента, ищецът
не посещавал училище и бил изолиран от своите връстници, което го
направило изнервен и тревожен. Постоянните болки се отразили зле
емоционално на ищеца. Все още изпитвал силна болезненост в областите на
травмите и сериозно била затруднена физическата му активност. Изживеният
стрес от произшествието рефлектирал и върху общото емоционално
състояние на ищеца. Страхувал се да управлява велосипед. Разстройвал се
всеки път, спомняйки си за ужаса, изживян при случилото се с него по време
на описаното ПТП. Сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент.
Срамувал се от синините, охлузванията и видимите наранявания, както и
белезите, които били останали след катастрофата, тъй като същите били
загрозяващи. Имал притеснения, че никога няма да се възстанови напълно и
ще изпитва болки завинаги. Станал е избухлив и изнервен. Страданията
продължават, като възстановяването все още не е приключило.
Отговорността на ответника се ангажира и се основава на наличието на
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
л.а. „Р.М.С.“, с рег. №********, по застрахователна полица
№****************, валидна до 05.06.2021г. Ищецът отправил до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени с молба вх. №99-8584/03.12.2020г. Но с Писмо изх. №99-
10473/ 04.03.2021г., въпреки представените от ищцовата страна
доказателства, ответникът отказал изплащането на обезщетение по
образуваната щета.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
4
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 03.12.2020г. – датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът – ЗАД „О.З.“ АД оспорва така предявения иск. Не се оспорва само
наличието на валидно сключен договор по застраховка „Гражданска
отговорност“, но се оспорват всички останали фактически твърдения,
изложени в исковата молба. Възраженията по основателността на иска се
поддържат с въззивната жалба, посочени по – горе.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
разпоредбата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е
признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по
разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД,
да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото
обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установено в първоинстанционното производство и неспорно в
настоящето е наличието на претърпени от страна на ищеца Б. С.
неимуществени вреди. Съгласно заключението от съдебномедицинската
експертиза, изготвена от вещо лице ортопед-травматолог, претърпените от
5
ищеца увреждания са следните: травма на дясната подколенница в областта
на глезенната става - счупване на дълга тръбеста кост на десния долен
крайник.
Не се спори и че уврежданията са в резултат от ПТП, настъпило на
11.10.2020г., в гр. С.З., в междублоково пространство, което ПТП е
възникнало между л.а. „Р.М.С.“, с рег. №********, управляван от водача
К.М. и ищеца, който е управлявал велосипед.
С оглед основното, правоизключващо възражение, поддържано от
жалбоподателя по основателността на иска, първият спорен въпрос е налице
ли е виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Р.М.С.“
или ПТП-то се дължи на виновно поведение на ищеца, като участник в
движението. Релевантен за изясняването на този спорен въпрос е механизмът
на настъпилото ПТП, а той е изяснен компетентно и изчерпателно от
заключението на допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебноавтотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице, процесното ПТП възниква в междублоково пространство северно от ул.
„К.“, гр. С.З., източно от жилищна кооперация №** на ул. „К.“. Лек
автомобил марка „Р.М.С.“, с рег.№******** се е движил на заден ход от юг
на север, а велосипедистът - от запад на изток. Скоростта на л.а. „Р.“,
движейки се на заден ход преди и към момента на удара е една и съща и
варира от 5 до 10 км/ч или средно 7,5 км/ч , която е технически реална с
настъпването на произшествието. ПТП е настъпило в междублоковото
пространство и от потеглянето на заден ход до мястото на удара, лекият
автомобил е изминал около 9,0м. Скоростта на велосипеда, управляван от Б.
С., непосредствено преди удара е била между 8 и 16 км/ч или средно може да
се приеме 12 км/ч. Видимостта на водача на л.а е била ограничена от сградата
до която е бил паркиран автомобилът /източно от нея/. При тази пътна
обстановка липсват хоризонтална и вертикална маркировка, пътни знаци,
както и всякаква регулация на движението. Настилката е силно износена с лек
наклон на юг и на изток.
При така описаната пътна обстановка и пътна ситуация, заключението
на вещото лице е, че от техническа гледна точка причина за настъпването на
удара е несъобразената скорост на движение на лекия автомобил на заден ход
съобразно разстоянието на видимост по отношение на велосипедиста.
6
Действията които би трябвало да извърши водача на л.а. „Р.“ , за да не допусне
настъпването на ПТП, са: да се придвижи на такова разстояние, на което да
има видимост в посока запад и според видимостта си да подбере скорост на
движение, при която би имал техническа възможност при аварийно
задействане на спирачната система на автомобила си да спре преди мястото
на удара; да установи дали приближават ППС към мястото, което ще пресече
л.а. „Р.“; да започне и продължи мА.ра само в случай, че няма приближаващи
ППС. Причините за настъпване на процесното ПТП са, че водачът на л.а „Р.“
не се е съобразил скоростта си на движение с видимостта която се е
откривала от автомобила при движение на заден ход с оглед да има
техническа възможност да спре преди мястото на удара при незабавно и
аварийно задействане на спирачната система на автомобила. А съгласно
разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението; по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Разпоредбата
на чл.48 от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателят, е неприложима в
настоящия казус, тъй като същата регламентира правила за движение на
кръстовище, а в случая не се касае за преминаване през кръстовище.
Следователно категоричен е изводът на вещото лице, че причините за
възникване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил,
който е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40 и
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП последните, вменяващи задължение на всеки участник
в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки
за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората.
Заключението е компетентно изготвено и не е оспорено от страните. Или
установена е вината, като проявна форма на деликта в поведението на водача
на лекия автомобил и като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Противоправното поведение на водача на лекия автомобил се
изразява в неспазване правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40
ал.1 и ал.2 и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ето защо оплакването на жалбоподателя,
че не е установено виновно противоправно поведение от страна водача на
лекия автомобил, като елемент от фактическия състав на непозволеното
7
увреждане и предпоставка за ангажиране безвиновната, функционална
отговорност на застрахователя, е неоснователно. Анализът на заключението
от съдебноавтотехническата експертиза и гласните доказателства, касаещи и
поведение на малолетния велосипедист, не променя извода за наличие на
деликтно поведение от страна на водача на МПС.
Налице е причинна връзка между противоправното поведение на водача
на лекия автомобил М. и причинената вреда. Установен е и специфичният
елемент на визираната в чл. в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ
функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица
№****************, валидна до 05.06.2021г.
Констатациите от съдебноавтотехническата експертиза относно
механизма на ПТП са относими и към следващия спорен въпрос -
релевираното от ответника и настоящ жалбоподател възражение за
съпричиняване, каквото възражение застрахователят има право да направи,
съгласно чл.432 ал.2 от КЗ и каквото възражение своевременно е въведено в
процеса.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден.
Твърденията за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия
като цяло се свеждат до нарушение изискването на чл.79 от ЗДвП, а именно,
че управляваният от Б. С. велосипед не е имал изправни спирачки; механичен
или електронен звънец или друг звуков сигнал; устройство за излъчване на
добре различима светлина и светлоотразител. Съгласно заключението от
съдебноавтотехническата експертиза, произшествието не е било запазено /тъй
8
като водачът е оказал помощ на пострадалото дете и същото е откарано от
него за оказване на медицинска помощ в МБАЛ „проф.Ст.К.“ С.З./. Няма
данни дали велосипедистът С. е бил с функциониращи спирачки,
светлоотразители, осветително устройство, звънец, светлоотразителна
жилетка или каска. Евентуалната липса на тези компоненти обаче би дала
минимално отражение велосипедистът да бъде забелязан по-рано от водача на
автомобила, тъй като има препятсвие по линията на пряката видимост между
двете ППС - сградата на кооперация №*. Т.е. – от една страна от страната,
носеща доказателствена тежест да установи наличие на съпричиняване, не е
установено по категоричен начин, че велосипедът, управляван от С., не е бил
снабден със сигнализиращите устройства, посочени в чл.79 от ЗДвП.
Преценката за липса на съпричиняване се извежда преди всичко с оглед на
това, че увреждането би било причинено, дори и при наличие на
сигнализиращи устройства на велосипеда. За да е налице съпричиняване по
смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Що се отнася до
позоваването във въззивната жалба на поведението на пострадалия като
участник в движението, посредством коментиране заключението от
съдебноавтотехническата експертиза, следва да се посочи: Вярно е, че
заключението от автотехническата експертиза съдържа констатации относно
поведение на велосипедиста – че не е съобразил скоростта си и пътната
обстановка – това, че в междублокови пространства се движат автомобили, за
да паркират. Такава конкретна форма на поведение от страна на
велосипедиста обаче не е въведена като възражение за съпричиняване. Дори и
описаното поведение да е създало условия за настъпване на ПТП /като се има
предвид и че се касае за поведение на малолетен/, то това поведение е
незначително съпоставимо с поведението на водача на МПС. Оплакването на
жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва
съпричиняване с оглед неправилно проведено лечение от страна на ищеца,
неполагане на дължимата грижа за възстановяване чрез рехабилитация, освен
че е форма на нововъведено възражение за съпричиняване, непочиващо на
новоузнати факти и обстоятелства, е и неоснователно. По делото липсват
данни за неизпълнение от страна на пострадалия на предписана му
рехабилитация. В заключението от допуснатата по делото
9
съдебнопсихологичната експертиза липсват констатации, че не било
проведено лечение, от което пострадалият би се повлиял много добре, както
се твърди от жалбоподателя. Препоръките на вещото лице – психолог,
съдържащи се в разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание за
осъществяване на психотерапевтична подкрепа, не се препокриват с
констатации за неправилно проведено психотерапевтично лечение. Ето защо
правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва съпричиняване от
страна на ищеца за настъпилия вредоносен резултат.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство е относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца
неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, интензитетът и
продължителността на търпените болки и страдания, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни доказателства и писмени такива – медицинска документация и
заключенията от съдебномедицинската и съдебнопсихологичната експертиза.
От показанията на свидетелите М. - съпруг на майката на ищеца и Г. С.а
10
– сестра на ищеца, се установява, че вследствие ПТП-то ищецът е бил в
изключително тежко физическо и психическо състояние. Свидетелите
депозират показания относно състоянието на ищеца след болничния му
престой. Същият е изпитвал силни болки и се е нуждаел от чужда помощ.
След инцидента бил стресиран и уплашен. Не е можел да се придвижва за
период от месец, тъй като е бил с гипсова лонгета, след което с патерици. Не
е посещавал училище за същия период. Изпитвал е притеснение и неудобство
при посещение в училище, тъй като се е нуждаел от помощ от съученик при
придвижване с една патерица.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушение
разпоредбата на чл.171 от ГПК. В протокола от съдебно заседание от
10.03.2022г., който притежава изключителната доказателствена сила по
смисъла на чл.152 от ГПК, не е отразено, че свидетелите присъстват при
разпита на вещите лица и другите свидетели, като липсват и данни за
предприети процесуални действия по реда на чл.151 от ГПК. Дори и да е
нарушена разпоредбата на чл.171 ал.1 от ГПК, то това не се е отразило на
правилността на крайните изводи на съда. Показанията на двамата свидетели,
преценени и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират изцяло,
като идентични, непосредствени и убедителни и съвпадащи с писмените
доказателства - медицинска документация и преди всичко със заключението
от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебномедицинска експертиза.
Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, както се
посочи, вследствие на ПТП-то ищецът е получил травма на дясната
подколенница в областта на глезенната става - счупване на дълга тръбеста
кост на десния долен крайник. На 14.10.2020г., под обща венозна анестезия, е
направено закрито наместване на отделената епифиза на тибията. След
постигане на репозицията глезенната става е обездвижена с циркулярна
гипсова имобилизация. Следоперативният период е протекъл със
стабилизиране на общото и локално състояние, с подобрение на локалния
статус. При липса на фебрилитет и без значими субективни оплаквания е
дехоспитализиран на 15.10.2020г. с окончателна диагноза:
Остеоепифизиолизис тибие декстра. Препоръчан е щадящ двигателен режим -
ходене с две помощни средства без натоварване на крайника; аналгетик при
нужда; да носи гипсовата имобилизация 30 дни.
11
В конкретния случай се касае за остеоепифизиолиза на голямата
пищялна кост в зоната над глезенната става. Терминът остеоепифизиолиза
означава, че счупването се състои от два компонента: разместване на
епифизата спрямо дългата тръбеста част на костта и заедно с това счупване на
долната част на тибията /в тръбестата зона /без разместване. Общият период
на възстановяване е над 30 дни, поради което тази фрактура покрива медико
биологичния признак на средна телесна увреда. Счупването на дълга тръбеста
кост, в случая на десния долен крайник, прави същия крайник функционално
немощен и неизползваем за целия период на имобилизация и на последващата
рехабилитация и раздвижване. Това продължава до лекарска преценка, че
костта е сраснала и може да бъде натоварвана. Болковият симптом е много
силен в момента на травмата и до обездвижване на крака. В следващите
часове и дни болката отслабва, поради липса на подвижност между
фрагментите, но все пак се поддържа поради наличие на растящ оток. След
осъществяване на репозицията и имобилизацията с гипсова превръзка също
има 2-3 дни, през които болката е силна. В следващият период тя отслабва.
Отново има покачване на нивото на болката при премахването на гипса и
започване на раздвижването на близките стави и до изглаждане и балансиране
на походката. Като се има предвид, че към момента на получената травма
ищецът е бил на 13г. възраст и периодът на имобилизация е бил около 30 дни,
то задължително след снемането на имобилизацията следва да има период на
раздвижване на глезенната става. Пълното раздвижване е винаги за период по
- дълъг от периода на обездвижване. Общият период на оздравяване
/възстановяване, до изглаждане на походката/ е бил около 2,5 - 3 месеца,
който е сравнително по-кратък с оглед ниската – растежна възраст на ищеца.
През периода на имобилизация, т.е. до около 15.11.2020г. ищецът се е
нуждаел от помощ в битово отношение - ставане, сядане, лягане, изправяне
от легнало положение, преобличане, тоалет, което е продължило до около 35-
40-я следтравмен ден.
Доколкото неимуществените вреди са негативни отражения в
психоемоционалната сфера на индивида, то от значение е и заключението от
допуснатата по делото съдебнопсихологична експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице - психолог инцидентът се е отразил негативно
върху психиката на ищеца. Б. С. е изпитал шок и е бил в състояние на Остра
12
стресова реакция. Лечението и периодът на възстановяване се е отразило
отрицателно върху психиката на ищеца. Същият е с повишено ниво на
тревожност и невротизъм, показващи наличието на безпокойство, проблеми
със съня и страх от автомобили от „това, което може да се случи отново“.
Станал е много затворен, вследствие на което се появяват трудности в
социалните контакти. Към момента на прегледа - м.01.2022г., все още се
констатират непреработени емоционални преживявания, свързани с
инцидента, както и усещания за несигурност за бъдещето - неясна заплаха и
вътрешна напрегнатост, които освидетелстваният „изтласква“, избягвайки да
говори за тях. Последиците за Б. С. и за вбъдеще от настъпилата злополука, се
изразяват в повишени нива на тревожност и невротизация на личността,
които съответстват за наличието на тези признаци в емоционалното
състояние, в поведението, в отношението към себе си и към социалната среда.
Заключението от съдебнопсихологичната експертиза, като компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло.
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
търпените болки и страдания от пострадалия, продължителността на
оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, а именно –
характера на увреждането, представляващо средна телесна повреда;
наличието на оперативна интервенция, наложителна за оздравителния процес;
продължителността на оздравителния процес – 2,5 - 3 месеца, като
възстановителният процес е по-кратък, поради ниската, растителна възраст на
ищеца; възрастта на пострадалия, който към момента на ПТП-то е само 13-
годишен, следва да се приеме, че сумата от 30 000лв. е справедлив паричен
еквивалент за понесените от Б. С. страдания. За определянето на този паричен
еквивалент относим е и субективният аспект, доколкото имуществените
вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от
въздействието на определен факт върху физическата и психо-емоционалната
сфера на индивида. Вярно е, че съгласно заключението от
съдебномедицинската експертиза, възстановителният период е бил по-кратък
от този, който би бил при същите травми при по-висока възраст, но както се
посочи, то е с оглед ниската възраст на пострадалия. Здравословното
13
състояние на ищеца към момента на прегледа /03.02.2022г./ за целите за
изготвяне на експертизата, е без патологични отклонения свързани с
претърпяната травма. Ищецът е в пълно клинично здраве без болестни
симптоми. Б. С. е с възстановени движения на ставите на десния долен
крайник и с напълно възстановена функционалност на същия. Към момента
на прегледа той не се оплака от болки в областта на фрактурата, която е
претърпял през м.октомври 2020г. Тези констатации на експерта са
съобразени от първоинстанционния съд при преценката му за
неоснователност на иска за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв.
/до претендираните 50 000лв./. Първоинстанционният съд правилно е
тълкувал фактите, относими към очертания спор и е обсъдил относимите към
спора доказателствата по делото.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а решението в обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
/От въззиваемата страна не е предявено искане за присъждане на
разноски за настоящата инстанци, както с отговора на въззивната жалба, така
и с депозираната в СЗ молба с вх.№8605/07.11.2022г./.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №77/07.04.2022г., постановено по търг. д.
№1102/2021г. по описа на Окръжен съд С.З., в обжалваната част, с която ЗАД
„О.З.“ АД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на Б. С. С., с ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. Д. Т., ЕГН
********** сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от 11.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от
03.12.2020г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15