Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр. Сливен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори март, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 41 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от
НАП – София, чрез упълномощен представител, подадена срещу Решение № 60 от 12.10.2021
г., постановено по АНД № 20212310200211 / 2021 г. по описа на Районен съд – Елхово,
с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 551121-F580547 от 13.05.2021
г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „Джи Ен
Ей“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Братя Миладинови“ № 9, представлявано от
у. А.Х.А., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.
118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с
чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ.
В жалбата касационният жалбоподател
твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че отговорността на
търговското дружество е ангажирана законосъобразно. Моли решението на Районния
съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което процесното НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуален
представител гл. юрисконсулт Е. Е., който поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по
касацията не се явява. С постъпила по делото молба от управителя на дружеството
се оспорва жалбата. Излага съображенията си относно правилността на първоинстанционното решение. Моли същото да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Предлага да бъде оставено в
сила решението на първоинстанционния съд.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени НП, след анализа на доказателствената
съвкупност и относимите към случая разпоредби на ЗДДС
и Наредба № Н-18/2006г., Районният съд е счел, че неправилно АНО е издал НП и е
ангажирал административнонаказателната отговорност на
дружеството- жалбоподател, приемайки, че същото е субект на задължението по
чл.118, ал.10 от ЗДДС вр.с чл.59а ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ, без да вземе предвид и се съобрази, че в случая е
налице по отношение на него изключението по чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС вр.с чл.59а, ал.3 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ.
При тези мотиви Районният съд приел, че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон
- в нарушение на чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС вр.с
чл.59а ал.3 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ.
Изводите на Районния съд са
съобразени със събраните по делото доказателства, и постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.11.2020г. срещу „Джи Ен Ей“ ЕООД, с ЕИК ******** е съставен АУАН от служител на НАП, за това, че 20.11.2020 г. в 17.16 часа при извършената проверка в търговски обект – б.„Т. К.“, находяща се в с. Б., с. от „Джи Ен Ей“ ЕООД, след генерирана справка в информационните масиви на НАП за периода от 29.09.2020г. до 20.11.2020г., е било установено, че дружеството в качеството си на данъчно задължено лице – получател на доставки на течни горива съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС, след като е получил гориво в обекта по нивомерна измервателна система на 01.10.2020г. в 12.51 часа и в 13.00 часа – 5138 литра дизел в резервоар № 3 и 2095 литра дизел в резервоар № 6, за което е съставен акцизен данъчен документ /АДД/ с УКН 0000000005571638 от 01.10.2020 г. за 6953 литра дизел, от които в резервоар № 3 – 5000 литра и в резервоар № 6 – 1953 литра, не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставено гориво на 01.10.2020 г. чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие, като данни не са подадени и чрез електронен документ за получаване в НАП. Посочено е, че данните за документалната доставка за същото количество течно гориво по АДД с УКН 0000000005571638 от 01.10.2020 г. за 6953 литра дизел, от които в резервоар № 3 – 5000 литра и в резервоар № 6 – 1953 литра, са изпратени към НАП на 22.10.2020г. в 14.08 часа и в 14.09 часа. В АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Въз основа на съставения АУАН, на 13.05.2021 г. е издадено процесното НП.
Към АНП е приложена Справка за регистрираните съобщения за доставка на гориво за периода от 29.09.2020 г. до 20.11.2020 година, от която е видно, че за процесната доставка, за която е издаден АДД с УКН 0000000005571638 от 01.10.2020 г. за 6953 литра дизел, от които в резервоар № 3 – 5000 литра и в резервоар № 6 – 1953 литра, данните са постъпили в НАП на 22.10.2020г. в 14.08 часа и в 14.09 часа Установява се от копие от служебен бон от ФУ DL002111 от 01.10.2020г., че по нивомерната измервателна система са отчетени доставките в резервоар № 3 – 5130 литра дизел в 12.52 часа и в резервоар № 6 – 2095 литра дизел в 13.00 часа, с отразяване на данни за „ОК Успешно подадена доставка към НАП“.
С оглед установените факти правилно Районният съд е приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Правилно РС Елхово е приел, че чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти задължава търговеца в качеството му на лице, извършващо продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, което е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, каквато НИС е била монтирана в процесния търговски обект. С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е въведено задължение за данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните следва да се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС е регламентирано изключение от това задължение, а именно, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., според която получателят по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
По делото е установено, че : на 01.10.2020 г. в проверявания търговски обект е получена доставка на гориво – 6953 литра дизел по АДД с УКН: 0000000005571638; в обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.; на датата на доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация от нивомерната система, видно от служебен бон ФУ DL002111 от 01.10.2020г. – нивомерна доставка, доставка по нивомер 275762 за доставено в резервоар № 3 – 5130 литра дизел в 12.52 часа и доставка по нивомер 275764 в резервоар № 6 – 2095 литра дизел в 13.00 часа, с отразяване на данни за „ОК Успешно подадена доставка към НАП“.
От изложеното се налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП, с оглед на което не е установено неизпълнение на задължение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, поради констатирано наличие на изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, вр. с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г..
По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 12.10.2021 г., постановено по АНД № 20212310200211/2021
г. по описа на Районен съд – Елхово.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: