РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО Д.
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3942/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
недействителността по отношение на ищеца „К.“ ООД на сделка, извършена между ответниците М.Ч.Р. и В.З.Н., обективирана
в брачен договор, сключен с нотариална заверка на подпис и съдържание № 5011 и
№ 5012, том ІІ, вх. рег. № 57189/30.09.2015 г. на нотариус В. К., рег. №269 при
НК, по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.1462.10.34 с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. „*********“
№ *********, със застроена площ от 109,33 кв. м., заедно с прилежащото мазе №
10 на сутеренен етаж на сградата с площ от 4,30 кв. м., ведно с прилежащите
2,66 % ид. части от общите части на сградата и с 2,44 % ид. части от правото на
строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е кредитор на ответника
М.Р., чието вземане произтича от запис на заповед от 20.02.2015 г.. Твърди се,
че след като този ответник е подал възражение по чл. 414 ГПК в производството
по ч. гр. д. №6116/2016 г. по описа на РС – гр. Варна, е започнал да прехвърля
притежаваното от него недвижимо имущество на трети лица с цел да увреди ищеца.
В тази връзка сочи, че между М.Р. и В. Р. е сключен брачен договор с нотариална
заверка на подпис и съдържание № 5011 и № 5012, том ІІ, вх. рег. № 57189/30.09.2015,
по силата на който съпругата е получила процесния недвижим имот с идентификатор
68134.1932.1462.10.34, върху който е била учредена договорна ипотека в полза на
„Ю.Б.“ АД. Въпреки че собственик на имота е станала ответницата, съгласно чл.
5, ал. 2 от брачния договор вноските по договора за кредит са се заплащали от и
за сметка на М.Р.. По силата на същия брачен договор ответникът е станал
индивидуален собственик на ателие с идентификатор 68134.1932.762.2.27, находящ
се в гр. София ул. „Ралевица“ и същият е продаден от частен съдебен изпълнител.
Ищцовото дружество поддържа, че в резултат на сключения брачен договор
длъжникът му М.Р. е останал без недвижимо имущество, а на практика съпругата му
- ответница е получила процесния недвижим имот безвъзмездно, тъй като вноските
по кредита са заплащани от М.Р.. Отделно от това, твърди, че сделката е
извършена между най-близки роднини и с цел увреждане интересите на ищеца като
кредитор, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
В срока и по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът М.Ч.Р. е депозирал
писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на иска. Сочи,
че процесният брачен договор е сключен и нотариално заверен на 24.09.2015 г.,
която дата предхожда задължението му по записа на заповед, възникнало на датата
на предявяването му – 30.09.2015 г..
Атакуваната сделка била възмездна, тъй като със сключването на брачния
договор В.Н. получава изключителна собственост върху единия имот поради
отстъпване на половината от нейната собственост от другата недвижимост, която
получава М.Р.. В тази връзка изтъква, че възмездността на сделката изисква
ищецът да установи, че страните са знаели за увреждането на кредитора, каквито
доказателства не са ангажирани с исковата молба. Поддържа, че не е имал
намерение да ощети кредитора – ищец, а се е възползвал съобразно разпоредбите
на Семейния кодекс от възможността със съпругата си В.Н. да прекратят
възникналата съпружеска имуществена общност, като я трансформират чрез брачния
договор в индивидуална такава. Твърди, че мотивите му за тези действия са
свързани със задължението му за полагане на грижи за двете му деца от брака, които
заедно с бившата му съпруга, и в момента живеят в процесния апартамент. Оспорва
твърденията в исковата молба за знание у В.Н. за задължението по записа на
заповед. Изтъква, че не е споделял задълженията си, произтичащи от търговски
отношения, със съпругата си, още повече че от 2012 г. не живеели заедно.
Ответницата В.З.Н. – Р. е депозирала писмен отговор, в който също е
изразила становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа че не са
налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяването на
недействителността на извършената от ответниците сделка. Изтъква, че вземането
срещу ответника М.Р. не е възникнало, евентуално същото е погасено по давност.
Отделно от това релевира възражение за изтекла погасителна давност и по
отношение на иска с правно основание член 135 от ЗЗД. Счита, че за личен дълг
на единия съпруг се обявява за относително недействителна сделката само по
отношение на идеална част от този имот, в който смисъл било и тълкувателно решение
№ 5 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС.. Счита, че доколкото М.Р. се явява авалист по записа на заповед, той не може да бъде пасивно
материално легитимиран по иска с правно основание член 135 от ЗЗД, а на още
по-голямо основание това важало и за ответницата. В исковата молба липсвали и
твърдения по какъв конкретен начин чрез съдържанието на брачния договор се
извършвало увреждащо действие спрямо ищеца. Поддържа, че сключеният брачен
договор е възмезден, тъй като всеки от съпрузите получава по един от недвижимите
имоти. Съобразно бракоразводното решение между ответниците родителските права
се предоставяли на В.Н. и е постановено те да живеят в процесния имот. Твърди,
че ответниците са във влошени семейни отношения и не живеят заедно още от 2013
г., поради което презумпцията по чл. 135 ал. 1 ЗЗД била изцяло оборена.
Действия ѝ били изцяло добросъвестни при сключването на процесния брачен
договор, поради което неоснователно ищеца претендирал, че сделката е
безвъзмездна и цели увреждане интересите на кредиторите на ответника М.Р..
Счита, че сключеният брачен договор сам по себе си не предполага знание или
намерение за увреждане на ищеца, като основателността на иска е налице, само
когато длъжникът се лишава от свое имущество и извършва други правни действия,
с които се създават трудности за удовлетворяване на кредитора. Изтъква, че към
датата на сключване на брачния договор, още през 2010 г., е учредена договорна
ипотека в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, поради което нямало възможност фактически и
правно хипотетичният длъжник М.Р. да се лишава от свое имущество посредством
подписването на брачния договор, създавайки трудности за обогатяване на
кредитора - ищец, доколкото е налице първи по ред ипотекарен кредитор и същият
би се удовлетворил преди ищеца.
Според ответницата хронологията на горепосочените факти, тяхното правно
значение и проявление, обективно изключвала възможността за намаляване
имуществото на длъжника, поради което липсвал правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Това е така, защото не би се променило действителното правно
положение посредством прогласяване недействителност на увреждащата сделка, тъй
като В.Н. не е солидарен длъжник с М.Р., а недвижимият имот се явявал
несеквестируем и срещу него не можело да се насочи принудително изпълнение.
Липсата на правен интерес се извеждала и от обстоятелството, че правната
промяна вече е била настъпила на друго основание, а именно - налице било влязло
в сила съдебно решение от 28.12.2015 г., постановено по г.д.№69122/2015 по
описа на СРС 139 с-в за прекратяване на брака между В.Н. и М.Р. и за уреждане
на техните лични и имуществени отношения с брачния договор. Сключването на
последния нямало за цел да увреди интересите на кредитора и същият бил
действителен, пораждащ целените и допустимите от закона правни последици.
Не било налице увреждане, тъй като имотите, предмет на брачния договор са
равностойни, с оглед присъдените от съда родителски права върху децата от брака
на ответницата и с оглед защита интересите на децата. Счита, че отглеждайки
самостоятелно децата, родени от брака, предвид нейния труд и работа в
домакинството, то нейният принос за придобиване на процесния недвижим имот в
гр. София, ул. „*********” №********е по-голям и именно затова страните по
брачния договор, са сключили същия при неговите условия и съдържание. Твърди,
че по време на брака им М.Р. постоянно е пътувал в страната и в чужбина и е
отсъствал от дома продължително. С оглед фактическата раздяла, настъпила между
тях от 2013 г., ответницата не била запозната с неговите бизнес дела,
включително задължения към негови кредитори., като от тази година М.Р. живеел в
трайно фактическо съжителство с друга жена - С.Х.Г.(другият авалист
по процесния запис на заповед и управител в този
период на фирма „С.” ООД). Ответникът имал дете от друга жена -М.Ч.Р..
Счита, че и М.Р. също не е знаел за съществуването на задължението му към
„К.” ООД като авалист по записа на заповед, защото не съществувало законово
задължение да следи изпълнява ли се или не поетото от главния длъжник
задължение по записа на заповед.
В депозирано становище от 18.11.2021 г. ищецът допълнително излага, че
между „К.“ ООД и фирма „С.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала от
2011 г. до 2014 г. е ответникът М.Р., а впоследствие в периода от 2014 г. до
2016 г. управител е С.Г., са съществували търговски отношения, в резултат на
които са възникнали задължения за „С.“ ЕООД за незаплатени стоки. По повод
уреждането на тези задължения, на 20.02.2015 г. между двете дружества е
подписано споразумение, в което са описани дължимите суми, възлизащи общо на
409 768,14 лв., като за гарантиране изплащането на тези суми е бил издаден
запис на заповед за същата сума от М.Р. и С.Г.. Твърди се, че от края на 2015
г. задължените лица са отказали да изплащат задължението си, а ответникът Р. е
започнал да се разпорежда с имуществото си, включително и с процесния недвижим
имот, апартамент № 24. Изложени са съображения, че сключеният брачен договор,
както и извършеното дарение от 18.09.2015 г. на недвижим имот, сочат, че
ответникът М.Р. не е имал намерение да изплаща задължението си и умишлено е
започнал да се освобождава от собственост, което прави невъзможно
удовлетворяването на кредиторите му. Твърди се, че ответникът В.Н. е била наясно,
че полученият по силата на брачния договор недвижим имот от ответника Р. е
ипотекиран още през 2008 г., тъй като тя била подписала ипотеката и че същата е
била наясно с търговските отношения между ищеца и М.Р., тъй като нееднократно е
посещавала базата на ищцовото дружество в с. Царацово и са коментирали
просрочените плащания, както и възможността за издължаване. Оспорва да са
налице трайно влошени отношения между бившите съпрузи, като в тази връзка сочи,
че при над 10 000 адвоката в гр. София, ответницата Н. е упълномощила по
настоящото дело адв. Х.М., който е представлявал М.Р. по гр.д. № 1800/2017 г. В
становището е изразено мнение, че въведените твърдения за несеквестируемост на
имота, за поръчителство, както и че сумите не са ползвани за нуждите на
семейството и децата, са неотносими към предмета на спора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е
възмездно, то и лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело
за увреждането. От визираната норма се извеждат материалноправните
предпоставките, чието съществуване е необходимо, за да бъде уважен предявения
иск: 1.) ищецът да е кредитор на ответника - длъжник за парично или непарично
вземане /ППВС №1/29.03.1965 г./; 2.) извършеното от длъжника действие или
сделка да уврежда интереса на ищеца - кредитор; 3.) длъжникът да е знаел за
увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а
когато тя е възмездна, това знание следва да съществува и у договарящото с него
трето лице. Знанието се предполага до доказване на противното по отношение на
ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника (арг. от чл. 135, ал. 2 ЗЗД).
С проекта за доклад по делото, допълнен в проведеното о.с.з.
от 17.01.2022 г., съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да
установи твърденията си: че към момента на сключването на брачния договор е
кредитор на ответника М.Р., т.е. че е налице действително вземане към този
ответник; че със сключването на процесния брачен договор за кредитора е налице
увреждане, изразяващо се в намаляване имуществото на длъжника, от което
кредиторът е могъл да се удовлетвори; че така извършената сделка е
безвъзмездна, т.е. че ответникът Р. не е получил насрещна престация по брачния
договор. Евентуално ищецът следва да докаже твърденията си за знание у ответницата
Н. към момента на сключване на брачния договор, че М.Р. е имал съществуващо
задължение към ищеца, произтичащо от процесния запис на заповед, посочен в
исковата молба.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят
твърдението си, че сделката е възмездна, както и да оборят законовата презумпция
по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знание за увреждането. Също така, следва да докажат
твърдението си, че ответниците са били разделени и във влошени отношения от
2013 г., както и че В.Н. не е била запозната с бизнес делата на бившия си
съпруг и че от 2013 г. ответникът Р. е живеел в трайно фактическо съжителство с
друга жена - С.Г..
Безпротиворечиво между страните по делото е наличието на
сключен между М.Ч.Р. и В.З.Н. брачен договор с нотариална заверка на подписите
и съдържание № 5011 и № 5012 от 24.09.2015 г., том ІІ, на нотариус В. К., рег.
№269 при НК вписан в Сл. вп. – гр. София с вх. рег. № 57189/30.09.2015 г., акт.
№288, том 11. От съдържанието му се установява, че настоящите ответници са
постигнали съгласие по силата на договора изключителна собственост на съпруга М.Р.
да стане ателие с идентификатор 68134.1932.762.2.27, находящ се в гр. София ул.
„*********, ет. 5 с площ от 86,80 кв.м., ведно с прилежащите му мазе и идеални
части от поземления имот, върху който е изградена сградата. Уговорено е В.З.Н.
да придобие изключителна собственост върху апартамент №34 с идентификатор
68134.1932.1462.10.34 с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. „*********“ №**
бл. 10, вх. 1, ет. 7, със застроена площ от 109,33 кв. м., заедно с прилежащото
мазе № 10 на сутеренен етаж на сградата с площ от 4,30 кв. м., ведно с
прилежащите 2,66 % ид. части от общите части на сградата и с 2,44 % ид. части
от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата. В
чл. 5 от договора е посочено, че горепосоченият апартамент №34 е ипотекиран в
полза на „Ю.Б.“ АД, като страните се съгласяват вноските по кредита да се
заплащат от и за сметка на съпруга М.Р..
С решение от 28.12.2015 г. по гр. д. №69122/2015 г., на СРС,
139 състав, влязло в сила на същата дата, е прекратен по взаимно съгласие
сключения на 11.08.2001 г. брак между настоящите ответници. От съдържанието на
решението и приложените на л. 96 удостоверения за раждане се установява, че от
брака си съпрузите имат две деца, родени през 2002 г. и 2009 г.
С влязло в сила на 21.07.2021 г. решение от 27.11.2018 г.,
по гр. д. № 1800/2017 г. по описа на СГС, І – 10 състав (л. 134 – 135 от
делото) e признато за установено по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск,
че С.Х.Г.и М.Ч.Р. дължат солидарно със „С.“ ЕООД, на „К.“ ООД, на основание чл.
535, вр. чл. 483 ТЗ, сумата от 200 000 лв., част от задължение в общ размер от
409 768 лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 20.02.2015 г.,
издаден от „С.“ ЕООД, за което ответниците са поръчители по ценната книга,
ведно със законната лихва от 02.06.2016 г. до окончателното плащане.
Според представеното удостоверение за раждане №********** от
04.12.2014 г., издадено от Столична община, р-н „Връбница“ (л. 300), на
28.11.2014 г. се е родилМ.М. Р., като негови родители
са М.Ч.Р. и С.Х.Г..
Свидетелят В.Г.П., заявява, че живее на ул. „********където М.Р.
и В.Н. са били нейни съседи на същия етаж. Познава ги от 2006 г., като
ответникът е виждала няколко пъти. Твърди, че ответницата е работила във
вестник „Сега“ и когато ѝ се е налагало да закъснява, свидетелката е вземала
малката ѝ дъщеря. В края на 2013 г. или началото на 2014 г. М.Р. вече не
живеел при В.Н., а с друга жена, което обстоятелство научила от майката на
ответницата и впоследствие от малката им дъщеря, като момиченцето е било разколебано
дали да се радва, че ще има ново братче или да страда, че баща им вече не е при
тях. Не може да каже точно откога са се разделили, но знае, че той е имал друга
жена и това е бил поводът да се разделят, като В.Н. сама се е грижела за двете
деца. Виждала е и ответника да ги взема и връща, но основно В.Н. се е грижела
за децата, включително и понастоящем. Не е разговаряла с ответницата относно
бизнес дейността, с която се занимава М.Р.. Доколкото си спомня есента на 2014
г. ответницата е искала правна консултация от съпруга на свидетелката относно
възможността да се раздели със съпруга си.
Свидетелят Б.А.М., чийто кумове са ответниците, заявява, че
се познава с тях от училище. След раждането на второто дете на ответниците, през
есента на 2009 г., В.Н. ѝ споделила, че подозира съпруга си за връзка с
друга жена. В началото М.Р. живеел с ответницата, но през 2013 г. се разделили
и грижата за децата била поета основно от В.Н.. Бившият ѝ съпруг е идвал
да помага за децата, като ответницата е била встрани от неговите бизнес дела и никога
не е работила с него. Бившата съпруга е приела тежко връзката на мъжа ѝ,
дълго време е искала да си запази семейството, но в един момент е разбрала, че
това не е възможно, защото съпругът не се отказал от връзка с друга жена и му
се родило дете от нея. Не ѝ е известно да са имали спорове за имоти, а за
настоящото дело ответницата е разбрала при получаване на призовка. На
събиранията с ответниците не са коментирали какъв конкретно е бизнесът на М.Р.,
освен че е свързан с пластмаси.
От анализа на събраните доказателства еднозначно се
установява, че ответникът М.Р. е имал задължения по издаден Запис на заповед от
20.02.2015 г. към ищеца в момента на сключване на процесния брачен договор - 30.09.2015
г., като е без значение дали същото е било ликвидно и изискуемо. Уреждането на
отношения между двамата ответници посредством брачния договор и разпределението
на придобитите по време на брака два недвижими имот в изключителна собственост
на всеки от тях представлява сделка с вещно-транслативен ефект, увреждаща
кредитора поради намаляване имуществото на длъжника, от което е възможно
удовлетворяването на вземането. Без значение е изтъкнатото от ответницата
обстоятелство, че процесният имот апартамент
№34, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „*********“ № ********е
ипотекиран, тъй като възможността за удовлетворяване на ищеца при наличието на
привилегировани вземания на друг кредитор по отношение на паричната сума,
постъпила от процесното имущество, има отношение към изпълнителния процес и не
е материалноправна предпоставка за съществуване потестативното право по чл.
135, ал. 1 ЗЗД.
Наличието на СИО между ответниците обаче налага извод, че при сключването
на брачния договор М.Р. е притежавал само 1/2 ид.ч. от апартамента, а
останалата половина е принадлежала на В.Н., която не е длъжник на ищеца. Ето
защо и предявеният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен по
отношение на 1/2 ид. ч. от имота, собственост на ответницата, тъй като за този
обем от права не се установява да е извършена разпоредителна сделка от М.Р..
Неоснователни са доводите в исковата молба, че сключеният брачен договор
представлява безвъзмездна сделка, доколкото всяка от страните по него е
получила по един от двата недвижими имот, придобити по време на брака, и в този
смисъл отсъства характерната за безвъзмездния договор липса на насрещна
престация. Обратен извод не следва от уговорката, че съпругът е продължил да
изплаща кредита, обезпечен с ипотека върху имота, придобит в индивидуална
собственост на съпругата, тъй като тези отношения имат изцяло облигационен
характер и уреждат вътрешните отношения между ответниците, които са били
задължени лица по кредита, без обаче да променя възмездността на брачния
договор.
Основателността на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е предпоставено, освен от
знание за увреждане у длъжника при извършване на възмездно разпореждане,
каквото безспорно се доказа по делото, така и от наличие за знание у
ответницата Н. за увреждане, която се явява трето за дълга лице. Законът е
въвел оборима презумпция, че това знание се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруга към момента а разпореждането, каквато се
явява ответницата. От съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства съдът намира, че В.Н. е провела пълно обратно доказване и е
оборила презумпцията за знание.
Процесният запис на заповед 20.02.2015 г., от който ищецът черпи
материалноправната си легитимация на кредитора на М.Р., е подписан след като е настъпила
трайна фактическа раздяла между бившите съпрузи, датираща не по-късно от края
на 2013 г. или началото на 2014 г., а според показанията на свидетеля Б.А.М. още от 2009 г. ответникът е имал връзка с друга жена. Емоционалният и духовен разрив в брачните отношения се установява от
свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло, доколкото те
кореспондират и с обстоятелството, че на 28.11.2014
г. на М.Ч.Р. се е родило дете от друга жена - С.Х.Г.. Последната, според самите
твърдения на ищеца, а и това се установява от справка в ТРРЮЛНЦ, е едноличен собственик и управител на „С.“ ЕООД с ЕИК ********от 30.01.2014
г. г. до 26.01.2016 г., каквото участие преди това е имал ответника в периода
от 2011 г. до 2014 г.. Съществено в случая е и обстоятелството, че М.Р. и С.Г.
са подписали процесния запис на заповед с цел обезпечаване задължението на „С.“
ЕООД към „К.“ ООД. При наличието на общи бизнес и интимни отношения между М.Р.
и С.Г. и раждането им на дете в края на м. ноември 2014 г., житейски логични са
показанията на свидетелите и твърденията на В.Н. за настъпила фактическа
раздяла между ответниците още през 2013 г. Тъй като презумпцията по чл. 135,
ал. 3 ЗЗД почива на житейското предположение, че през времетраенето на брака
между съпрузите съществува силна емоционална близост, при която те са запознати
с начинанията и дейностите на другия съпруг извън въпросите, пряко касаещи семейството,
съдът намира, че в конкретиката на настоящото дело разривът в отношенията на
ответници поне една година преди възникване на процесното задължение към „К.“
ООД, изключва презумпцията за знание у В.Н.. При разпределена доказателствена
тежест за ищеца и указание, че не сочи доказателства за твърденията си, че
ответницата се е интересувала от задълженията на съпруга си и нееднократно е
посещавала базата на ищцовото дружество в с. Царацово, за да коментират дълга,
доказателства в тази насока не са ангажирани. Нелогично е и подобно поведение
на ответницата, тъй като по делото липсват каквито и да било данни в някакъв
период от времетраенето на брака В.Н. да е участвала в бизнеса на съпруга си
(тя е работила във вестник „Сега“), а същевременно се доказа, че такова участие
е имала от м. януари 2014 г. С.Г., което в съвкупност с настъпилата между
ответниците фактическа раздяла, мотивира съда да приеме, че развилите се
отношения между съпрузите от 2014 г. изключват ответницата да е знаела за
дълговете на съпруга си от бизнес делата му или той да ѝ е споделял за
тях. Такова знание не може да се изведе и от обстоятелството, че по настоящото
дело ответницата се представлява от адвоката, който е защитавал М.Р. по гр. д. № 1800/2017 г. по описа на СГС, І – 10 състав, по
което е признато за установено вземането на ищеца, тъй като образуването на
това дело през 2017 г., а и ангажирането на същия адвокат по настоящото дело
от2019 г., значително следват подписването на брачния договор от 30.09.2015 г.,
който е релевантният момент за преценка наличието на знание за увреждане у
третото лице.
Изтъкнатото обстоятелство в писмените бележки на ищеца, че
сключването на брачният договор сочи, че съпрузите не са били прекъснали окончателно
отношенията помежду си не може да обуслови сам по себе си извод, че съпругата е
запозната с финансовите дела на съпруга. Към тази дата е била настъпила
фактическа раздяла и сериозна духовна раздалеченост между ответниците, при все
че на М. Р. му се е родило дете от друга жена, а съпоставена близката дата на
развода им по взаимно съгласие на 28.12.2015
г., навежда на извод, че съпрузите са целяла предварително, да уредят
имуществените си отношения по повод на възникналата СИО. Именно предстоящото
прекратяване на брака, от което са имали две деца и предвид свидетелските
показания, че ответникът е продължавал да полага известни грижи и не се е
дезинтересирал напълно от тях по време на връзката с друга жена, житейски
обяснява постигнатото съгласие за разпределение на недвижимите имот, но не и
знание у съпругата за увреждането на ищеца.
По изложените съображения настоящият
състав намира предявеният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недоказан, поради което
същият подлежи на отхвърляне.
Ответницата В.Н. не е представила доказателства за сторени
по делото разноски. Ангажирането на такива липсват и от страна на ответника М.Р.
– в представения по делото на л. 261 списък по чл. 80 ГПК, с който се
претендират 600 лв. разноски за адвокатски хонорар, е посочен договор за правна
помощ от 03.10.2021 г., но същият не е приложен. На л. 43 е представен договор
за правна помощ от 04.08.2019 г. между М.Р. и адв. П.,
в който е договорено възнаграждение от 200 лв., платимо след приключване на
производство пред СГС, поради което следва, че до приключване устните
състезания по настоящо дело този ответник не е доказал да е сторил разноски,
подлежащи на присъждане. Предвид изложеното съдът намира, че на ответниците не
следва да се присъждат разноски по настоящото дело.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с
правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от „К.“ ООД, с ЕИК********, със съдебен адрес ***, офис №3, чрез
адв. С. Ж. срещу М.Ч.Р. с ЕГН **********,***, чрез адв.
В. П. и В.З.Н., ЕГН **********,***, офис №5, чрез адв. Хр. М. за прогласяване
недействителността по отношение на ищцовото дружество на сделка, извършена
между двамата ответници и обективирана в брачен договор, сключен с нотариална
заверка на подпис и съдържание № 5011 и № 5012 от 24.09.2015 г., том ІІ, на
нотариус В. К., рег. №269 при НК, вписан в Сл. вп. – гр. София с вх. рег. №
57189/30.09.2015 г., акт. №288, том 11, по отношение на следния недвижим имот,
придобит в изключителна собственост на В.З.Н.: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.1462.10.34 с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. „*********“
№ ********, със застроена площ от 109,33 кв. м., заедно с прилежащото мазе № 10
на сутеренен етаж на сградата с площ от 4,30 кв. м., ведно с прилежащите 2,66 %
ид. части от общите части на сградата и с 2,44 % ид. части от правото на строеж
върху поземления имот, върху който е построена сградата.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: