Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.*****,………..2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на тринадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
При секретаря Христина Христова, като изслуша
докладваното от председателя в.гр.д.№23/2018г. по описа на Ловешкия окръжен съд
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от С.Т.С., ЕГН **********,***, чрез особения представител адв.Б.Ц., със съдебен
адрес:*** /сградата на „ОББ”АД/, ет.4, ст.402 против Решение №408 от
10.11.2017г. постановено по гр.д.№1931/2016г. по описа на Районен съд – *****,
с което С.Т.С., на основание чл. 288 ал.
12 във връзка с ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховането /отм./ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД е осъден да заплати на Гаранционен
Фонд – *****, ул.*****, представляван заедно от Изпълнителните директори Б.М.и С.С.,
сумата 7 691.54 лева представляваща сбора от възстановените от
Гаранционен фонд обезщетения по щета №120202/06.10.2011 г. – 2581.70 лева и по
щета №220019/06.10.2011 г. – 5109.84 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 20.10.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 307.66 лева, представляваща разноски
по делото. С Определение №1164 от 19.12.2017г. по реда на чл.248 от ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца 714.58 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на назначения особен представител.
Въззивникът твърди, че съдът не е
обсъдил всестранно събраните по делото доказателства. От представената по
делото скица за ПТП от 12.03.2011г. не би могло по безспорен и категоричен
начин да се възприеме, че тя се отнася до твърдяното в доклада ПТП. Освен това
съдът не е изложил мотиви в насока кой е посочения в скицата „Т.” – ответника
по делото или неговия син, който е собственик на лек автомобил „Форд Орион” или друго трето
лице за процеса и от там кой е надлежния ответник. Така също с жалбата се
възразява, че от приложената по делото
като доказателство експертиза 62,00/1 от 01.06.2011г., не може да се направи
обосновано предположение, че посочените щети са в резултат на настъпилото на
12.03.2011г. ПТП, тъй като тя е изготвена на 01.06.2011г. и от приложените
снимки не се вижда ясно контролния номер, както и не са представени
доказателства за номера на рамата и
двигателя на лекия автомобил.
Въпреки извода направен от
първоинстанционния съд, че при искане за възстановяване на суми платени от
органи реципрочни на Гаранционен фонд в страна членка на ЕС, ищецът е бил
длъжен да извърши пълна и безпристрастна проверка на представените
доказателства към искането за възстановяване на суми, при което ищецът е
следвало да провери и изясни кой е участника в ПТП, както и всички относими
обстоятелства и едва след това да предприеме плащане. В представените от италианските служби документи е налице
противоречие кой е действителния участник в ПТП
Б. С.Т. или С.Т.С..
Възразява, че на ответника не е
дадена предварително възможност да се запознае с административното производство
на територията на Република Италия и на територията на Република България и да
се защити и за него са настъпили неблагоприятни последици, без безспорно да е
доказана неговата вина..
Счита, че в хода на производството не е доказана
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилия вредоносен резултат, в това число и твърдяната вина на водача –
ответника, при което моли обжалваното решение да бъде отменено.
В срока
по чл.276, ал.1 от ГПК от Гаранционен фонд, гр.*****, ул.*****чрез адв.К.К. ***
е постъпил отговор
на въззивната жалба, в който се сочи, че изложените във въззивната жалба
възражения са същите направени с отговора на исковата молба и които са обсъди
от първоинстанционния съд. Счита, че правилно съдът е анализирал
доказателствата отнасящи се до настъпилото в Италия ПТП с участник, в което е
въззивника управлявал лек автомобил „Форд Орион” с № ****. Възразява, че от
страна на ответника и лицата които са пътували в автомобила не са предприети
действия за оборване истинността на съставения протокол за ПТП. Видно от приложените
към исковата молба доказателства потърпевш участник в резултат на ПТП е А.Т.,
на когото е указана спешна медицинска помощ и проведено лечение. При така
събраните доказателства неоснователно е възражението, че не е доказана
причинно-следствената връзка между настъпилия вредоносен резултат и виновното
поведение на въззивника.
Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и потвърдено обжалваното решение.
Ловешкият окръжен съд като
прецени направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок от надлежна страна, при което е допустима и следва да бъде разгледана.
В открито заседание въззивника чрез
адв.Б.Ц. поддържа въззивната жалба по изложените в нея доводи.
Въззиваемият чрез адв.К.К. моли
да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Производството по
гр.д.№1931/2016г. по описа на Районен съд – ***** е образувано по предявен от Гаранционен Фонд – *****, ул.***** срещу С.Т.С., ЕГН **********,***, иск на
основание чл.45 ЗЗД и чл.288а, ал.3 във връзка с чл.288, ал.12 от Кодекса за
застраховането (отм.) да бъде осъден ответникът да му заплати исковата сума от
7 691.54 лева, представляваща сбора от възстановените от Гаранционен фонд
по щета №120202/06.10.2011г. – 2 581.70 лева и по щета
№220019/06.10.2011г. – 5 109.84 лева обезщетения, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
и направените по делото разноски.
С Разпореждане от
28.02.2017г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК съдът е назначил особен
представител на ответника С.Т.С. – адв.Б.Ц., вписан под №6805 в НРПП.
В срока по чл.131
от ГПК адв.Ц. е подал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск, счита същия за неоснователен. Възразява, че е изтекла
5-годишната погасителна давност на претендираното вземане и изложил доводи в
тази насока. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат. Сочи също, че по
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се докаже вината
на ответника или негово признание за това.
По делото
са събрани писмени доказателства.
Окръжен
съд – ***** взе предвид съображенията изложени във въззивната жалба, постъпилия
отговор на същата, събраните по делото доказателства, при което намира от
фактическа и правна страна следното:
От
представените пред първоинстанционният съд писмени доказателства, включително
съставените на италиански език документи
със съпътстващ превод на български език, се установява следното:
Видно от Доклад за ПТП, съставен от Общинска полиция в гр.*****съставен на
20.06.2011г., се установява, че на 12.03.2011г., в 10.42 часа, в гр *****на ул.***** при
кръстовището с ул.***** е настъпило ПТП между МПС „Форд Фокус С-Макс” с рег. *****,
собственост на А.Т., управлявано от последния и МПС „Форд Орион“ с рег.№****+,
собственост на Б. С.Т., с участници – водачи на МПС А.Т. и ответника С.Т.С., при което е неоснователно
възражението, че в хода на производството не е установено кой е „Т.”.
От приложената към
делото схема се установява, че същата е съставена именно за настъпилото на
12.03.2011г. ПТП на ул.***** при кръстовището с ул.*****. Ответната страна не е
оспорвала Протокола за ПТП, но е оспорвала така представената схема, но безспорно
същата представлява част от цялата административна преписка.
С писмо заведено с вх..№
08-01-191/18.08.2011г. ЗАД „А.Б.“ е уведомило Гаранционен фонд, че
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № *******0,
заверено копие от която е изпратена, е посочено, че полицата е прекратена, поради неплащане на
втора поредна вноска в установения срок след датата на падежа, което се
установява и от представената по делото справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд от 18.05.2011 година.
С
писмо от 27.07.2011г. от страна на Централната италианска служба е предявено
искане до Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи /НББАЗ/ за възстановяване на сума в общ размер 3 831.76
евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, физически
травми и правни разходи на пострадалото
при процесното ПТП лице А.Т..
Между
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и Централната
италианска служба – Милано е разменена кореспонденция по повод настъпилото на
12.03.2011г. ПТП в Италия, със заведена щета с реф.№ 11/12014/1/BG/G за
нанесените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди на А.Т.. В НББАЗ
е образувана щета с реф.№ GF-11-183 I, като е изпратено писмо до Централната
италианска служба, че управляваният от ответника лек автомобил е с обичайно
домуване в Република България и не е бил застрахован към датата на ПТП.
От приложения по делото доклад за щетите по
лекия автомобил „Форд
Фокус С-Макс” с рег. *****, управляван от А.Т., с
ценова листа се установяват необходимите разервни части, консумативи и труд.
Видно
от Протокол за указана спешна помощ от 12.03.2011г. и медицинска документация се установява, че на
А.Т. на 12.03.2011г. е оказана спешна помощ с поставена диагноза: „множествена
контузия с навяхване на шийната област, контузия на лявото коляно и левия
лакът, оплаква се от световъртеж и главоболие“, като в доклад изготвен въз
основа на съдебно-медицински преглед на пострадалото лице и е посочено, че е
налице съвместима причинно-следствената връзка между събитието и нараняванията.
От
писмо изх.№1-2608/05.10.2011г. се установява, че Национално бюро на Италия претендира
изплащане на имуществени и неимуществени вреди в следствие на ПТП с виновно
незастраховано МПС с български регистрационен номер ****+ на територията на
Италия от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за сумата
от 3 831.76 евро, като от страна на НББАЗ с вх.№ 08-01-191/06.10.2011г., е
отправило претенция до Гаранционен фонд за възстановяване на изплатено от
Бюрото обезщетение на UCI /Централната италианска служба/ по щетата техен реф.№
11/12014 MES BG, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, а
именно управлявания от ответника лек автомобил с рег.№ ****+. С писмото се иска
Гаранционен фонд да им възстанови и банковите такси в размер на 53.00 евро и
разходи за превод в размер на 47.86 евро, или обща сума за възстановяване -
3932.62 евро. Въз основа на тази претенция, Гаранционен фонд е съставил Доклад
по щета за имуществени вреди №120202/06.10.2011г., с който е определено
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1 320.00 евро с левова
равностойност 2 581.70 лева, която да се изплати на НББАЗ. В Гаранционен фонд е съставен и Доклад по
щета № 220019/06.10.2011г. за неимуществени вреди, свързана с щета
120202/2011г. за имуществени вреди,с претендирана сума за възстановяване от
НББАЗ във връзка с причинените от ответника при процесното ПТП неимуществени
вреди в размер на 2 612.62 евро, като е взето решение да се възстанови на НББАЗ
тази сума в левовата й равностойност от 5 109.84 лева.
С
два броя преводни нареждания от 20.10.2011 г. на „П.Б.Б.“АД от ищеца
Гаранционен фонд на НББАЗ общо е възстановената сума по двете щети в размер на 7 691.54 лева.
От
регресна покана изх.№ ГФ-РП-263/18.04.2016г., е видно, че ищецът е поканил
ответника, в едномесечен срок от получаване на поканата, да му върне
изплатените суми за обезщетение за причинените имуществени и неимуществени
вреди с управляваното от него МПС „Форд Орион“ с ДК№ ****, без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ПТП от 12.03.2011
г. на територията на Италия, но покана е върната обратно като невръчена с
отметка в обратната разписка, че „адресът вече не съществува“.
Настоящата
инстанция приема, че от събраните по делото доказателства се доказват
твърдените обстоятелства изложени в исковата молба, че ПТП настъпило на 12.03.2011г.,
в 10.42 часа, в гр *****на
ул.***** при кръстовището с ул.*****, което е причинено от ответника С.Т.С.,
като последица са настъпили имуществени и неимуществени вреди за другия
участник в ПТП А.Т..
Действително,
че особения представител на ответника е направил искане за откриване
производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване истинността на :скица за ПТП
от 12.03.2011г., справка от 18.05.2011г.
и експертиза №62,00/1/01.06.2011г., което искане съдът е отхвърлил, с
мотива, че същите са частни документи и те нямат задължително обвързващо за
съда действие.
Съгласно
чл.288, ал.1, т.2, б”а” предложение последно от КЗ(отм.) - приложим закон за
процесните правоотношения, възникнали до 01.01.2016г., Гаранционен фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди, при настъпила смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество за настъпило ПТП на
територията на Р България или на друга държава на ЕС и причинено от моторно
превозно средство, с обичайно домуване на територията на Р България и виновния водач
няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Съгласно
чл.288, ал.12, изречение първо от КЗ(отм.), след изплащане на обезщетението по
ал.1 и ал.2, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал.8.
В
случая е установено, че към момента на настъпване на ПТП управляваният от
ответника автомобил не е бил застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност”. В резултат на настъпилото ПТП са причинени
имуществени и неимуществени вреди на А.Т.. Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ изплатеното на увреденото лице обезщетение по двете щети в общ размер
на 7 691.54 лева.
При тези данни са
осъществени фактическите предпоставки визирани в разпоредбите на КЗ(отм.), при
което положение Фондът е встъпил в правата на увреденото лице, което е
придобило качеството на удовлетворен кредитор и има право да предяви регресен
иск срещу виновния водач, който е пряк причинител на щетата. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че
предявения иск с правно основание чл.288,ал.12 от КЗ (отм.) е
основателен и уважил същия изцяло.
Неоснователно е
възражението на особения представител на ответника за изтекла погасителна
давност по чл.197 от КЗ (отм.). Страните по спора не са обвързани от
застрахователно правоотношение. Вземането на Фонда по регрес произтича от това,
че ответникът не е сключил застраховка „гражданска
отговорност”. Основанието на всички регресни искове възниква не от факта на увреждането,
а от изплащане на сумата на увреденото правоимащо лице, поради което началния момент
на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД е датата на заплащане на
обезщетението и от която датата платилия
встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на
щетата или за регресния иск по КЗ (отм.)
тече погасителна давност, различна от тази за задължението на застрахователния
договор. В случая ищецът е заплатил
обезщетението на 20.10.2011г. с два броя
преводни нареждания на „П.Б.Б.“АД, а искът е предявен на 20.10.2016г. или преди
изтичане на петгодишния давностен срок.
При
съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на Районен съд – *****
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
От
въззиваемата страна не са претендирани разноски за въззивната инстанция поради
което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №408 от
10.11.2017г. постановено по гр.д.№1931/2016г. по описа на Районен съд – *****.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: