№ 4799
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110168005 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „..........“ ЕООД с ЕИК
........... със седалище в гр. ....... против „.........” ЕАД с ЕИК ...... със седалище в
гр. ..... с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, с който се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1,20 лв. без ДДС, или 1,44
лв. с вкл. ДДС, представляваща дължимата сума на платена без основание.
Претендира разноски.
Ищецът изтъква, че е потребител на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г.
сключен с ответника „.........” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни
номера, телевизия, интернет-пакети). Твърди се, че ответникът фактурирал
сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от
договорените такива. Сочи, че ответникът е издал фактура с № *********, за
периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси
(МАТ) за мобилни услуги № ********** – 18,40 лв. без ДДС, № ********** –
18,40 лв. без ДДС. Ищцовото дружество твърди, че е заплатило пълния размер
на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка ищецът
установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за
договорените пакети за мобилни услуги, общо в размер на 1,20 лв. без ДДС,
или 1,44 лв. с вкл. ДДС. Изтъква, че чрез телефонни разговори и електронни
писма до оператора – ответник, ищецът се опитвал да получи необходимото
съдействие, за да се преустанови неправомерното фактуриране на по – високи
такси от договорените. Поддържа, че продължителното бездействие от страна
на ответника е принудило ищцовото дружество да потърси съдействието на
прокуратурата чрез жалба за причинените му финансови щети, като
наблюдаващия прокурор отказал да образува досъдебно производство, тъй
като приел, че се касае за облигационни отношения.
1
С оглед изложеното се моли съдът да уважи претендирания иск по
основание и размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с
която оспорва предявеният иск по основание и размер.
Твърди, че между страните са налице договорни отношения по силата на
Договор № *********. Не оспорва наличие на заплатена претендираната по
делото сума в размер на 1,44 лв. с ДДС, която е начислена във фактура №
*********/10.01.2022 г. за мобилни услуги № ********** и № **********.
Изтъква, че между страните по делото е сключено представеното от
ищеца Приложение № 1/03.12.2021 г. Твърди, че това, което не е посочено от
ищеца и което е видно от представената по делото фактура №
*********/10.01.2022, е че в същата е било отчетено предоговаряне на
тарифния план за услугите, като предходните са уговорени съгласно
Приложение № 1 – Активиране и условия за ползване на тарифни планове за
мобилна телефонна услуга ........ клас от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 –
Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет
към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. Сочи,
че процесната сума била заплатена, но не от ищеца, а от лицето ползвател на
услугата, поради което и сумата следва да се заплати на това лице. В противен
случай ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на действителния
платец на услугата.
Предвид горното, моли предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че страните са обвързани с Договор №*********
с Приложение от 14.10.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги. Не се спори също така, че
с Фактура № *********/10.01.2022 г., с период на фактуриране: 28.11.2021г. -
27.12.2021г., ответникът е начислил на ищеца за мобилни услуги №
********** – 18,40 лв. без ДДС, № ********** – 18,40 лв. без ДДС.
Безспорно е, че сумата в размер на 1,20 лв. без ДДС, или 1,44 лв. с вкл. ДДС,
която е начислена във фактура № *********/10.01.2022 за мобилни услуги №
********** и № ********** е била заплатена.
Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД,
предполага установяването, че ищецът е заплатил процесната сума на
ответника при липса на основание – начална липса на основание. Основните
предпоставки на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.
55, ал. 1, от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един правен
субект и отсъствието на основание за получаването, като получаването е
фактическо действие, в резултат на което получилият имуществена облага
установява своята фактическа власт върху полученото. Съобразно
2
константната практика на съдилищата по този фактически състав на
неоснователното обогатяване ищецът доказва плащането на сумата, а
ответникът – наличието на валидно основание за престиране на същата. Това
включва представяне на доказателства, като платежни нареждания, банкови
извлечения или други документи, които потвърждават, че сумата е била
преведена от ищеца на ответника.
Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание
да я задържи, то той дължи нейното връщане, в който смисъл е и практиката
на ВКС / решение по гр.д.№ 5858/2007 г., решение по гр.д.№ 335/2008 г.,
решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о., решение № 138
от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. , ІІ т.о. и други/.
В настоящия случай съдът с доклада по делото е разпределил в тежест
на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
заплатил процесната сума от 1,44 лв. с ДДС на ответника, както и че сумата е
била заплатена без основание за това.
Ангажираните от ищеца доказателства не установяват, че последният е
титуляр на извършеното плащане в полза на ответника.
Въпреки дадените от съда указания, ищецът не представи годни
доказателства, от които да се установява, че е обеднял, като е заплатил
процесната сума. Представеното по делото кредитно известие № ********* и
фактура № *********/10.01.2022 г., не установяват факта, че ищецът е
заплатил процесната сума на ответника.
Доколкото ответникът признава плащането на процесната сума, но
възразява същата да е платена от ищеца, съдът следва да разгледа и
хипотезата, когато задължението е заплатено от трето лице.
За да претендира връщане на сумата, ищецът следва да докаже, че в
негова полза е възникнало правото за възстановяването . В случая на
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, само третото лице, което е
извършило плащането, има правен интерес да претендира сумата, ако
плащането е било без основание, в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006
г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.
Ищецът в такъв случай трябва да докаже правна или фактическа връзка
с третото лице, в резултат на която да установи, че в негова полза е
възникнало правото за възстановяването . Ако ищецът не установи такава
връзка и плащането е направено от трето лице по собствена инициатива,
ищецът не би могъл да установи свои права върху платената сума.
От приложените по делото писмени доказателства, не се установи
ищецът да е заплатил процесната сума в полза на ответника. С оглед липсата
на спор между страните относно плащането на сумата, съдът не би могъл да
презюмира, дали последната е заплатена от ищеца или от трето лице. Този
факт подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване от
ищеца с всички допустими доказателствени средства.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че ищецът по настоящия иск не
доказа при условията на пълно и главно доказване, в хода на съдебния процес,
3
материалнопоравната си легитимация на титуляр на правото на вземане,
относно претендираната сума от 1,44 лв. с ДДС от ответника, поради което
предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение на разноските:
Претенции за разноски са заявили и двете страни. С оглед отхвърляне на
претенциите, следва да бъдат присъдени разноски само на ответника в размер
на 100лв. юрк възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ".........." ЕООД, ........... със седалище в гр.
......., срещу "........." ЕАД, ......, със седалище в гр. София, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, за връщане на сумата от 1,20 лв. без
ДДС, или 1,44 лв. с вкл. ДДС, начислена с Фактура № *********, за периода
28.11.2021 - 27.12.2021 за мобилна услуга с номер № ********** и №
**********, издадена на основание Договор №*********.
ОСЪЖДА ".........." ЕООД, ........... със седалище в гр. ......., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ........." ЕАД, ...... със седалище в гр. София
деловодни разноски в размер от 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
СГС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4