Решение по дело №1126/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Диана Ангелова Петракиева
Дело: 20194210201126
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. Габрово, 27.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева

при секретаря Радинка Кулекова-Атанасова  и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №1126 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателят "РР ТРАНС" ООД, Габрово ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "*******" №2, вх. Б, ет.4, ап.7, представлявано от управителя Р.Р.Р., е обжалвал наказателно постановление №27-0000149/23.10.2019 г. на Началника на ОО "АА "гр. Габрово, с което за това че на 17.06.2019 г. допуснал извършване на международен превоз на товари с композиция влекач "Скания Р 164 ЛА 4х2 НА 400 с рег.№ ЕВ8415 АТ от категория №3 и полуремарке с рег.№ ЕВ 0463 ЕВ, собственост на дружеството, по маршрут Швеция - Дания с водач Р.Р.Р., който не отговоря на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП, видно от справка в регистъра за психологически изследвания на ИА "АА", за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Жалбоподателят се представлява от адвокат. Г., ГАК. Моли цитираното наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН - не било ясно и точно формулирано къде и кога е извършено нарушението. Не било ясно също къде е осъществено нарушението - в Дания, Швеция или РБ. На следващо място защитата твърди, че по никакъв начин не е доказано, че жалбоподателят не е психически годен, както и че липсата на съответен документ не означава, че лицето не е психически годно. Извън посоченото се твърди, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажност на случая. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата оспорва същата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 14.10.2019 г.,  инспектори в ОО "АА" г. Габрово извършили комплексна проверка в дружеството жалбоподател. При прегледа на документацията и предоставената информация било констатирано, че на 17.06.2019 г. е извършен международен превоз на товари с композиция влекач "Скания Р 164 ЛА 4х2 НА 400 с рег.№ ЕВ8415 АТ от категория №3 и полуремарке с ре.№ ЕВ 0463 ЕВ, собственост на дружеството, по маршрут Швеция - Дания с водач Р.Р.Р.. След направена справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите се установило че водачът Р. няма валидно удостоверение за психологическа годност. Прието е, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност и бил съставен АУАН№263871 от 14.10.2019 г. Въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства -показанията на свидетелите М.Г.Г. и И.Х.Г., както и от приложените писмени такива - писмо вх.№ 8376/04.11.2019 г.; копие на заповед РД-08-249/15.05.2015 г.; жалба; пощенски плик; АУАН 263871/14.10.2019 г.; тахографски лист; копие на CMR; справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на Р.Р.Р.; НП №27-0000149 от 23.10.2019 г. и удостоверение за психологическа годност.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът възприе доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

На първо място - начинът на формулиране на нарушението /водачът не отговоря на изискванията за психологическа годност/ действително е поставил административния орган в положение, в който трябва да сочи, респективно да докаже на какви точно изисквания за психологическа годност не е отговарял водачът. Вероятно инспекторите, респективно АНО, са имали предвид удостоверението за психологическа годност /Удостоверение/ по глава шеста от Наредба №36/2006 г., каквото трябва да имат водачите, осъществяващи превоз.  За такова удостоверение, обаче не се говори в описателната част на наказателното постановление. Вменявайки като  нарушение, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност, АНО е следвало да даде съвсем различно описание на нарушението и най- вече да посочи кои от изрично посочените изисквания в случая не са налице. Съгласно чл.2 ал.1 и 2 от цитираната наредба тези изисквания се отнасят до познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката като включват количествени и качествени критерии за годност. В чл.3 ал.2,3,4 много подробно и конкретно са описани различни критерии, които се съблюдават. Ако това е била действителната воля на АНО, той е следвало да направи не просто препратка към Наредбата, а да конкретизира - в словесен и цифров вид, кои критерии и изисквания в случая не са били изпълнени и въз основа на кои факти е прието, че водачът не отговоря на тези изисквания. Ако пък нарушението се свежда до  удостоверението за психологическа годност, то това е следвало да залегне в словесното описание като се изясни дали въпросният водач изобщо не е имал такова издадено удостоверение или издаденото му такова е било с изтекъл срок, каквито са най-честите нарушения от този вид и в каквато насока са свидетелските показания по делото. Вярно е, че удостоверението с изтекъл срок се приравнява по правни последици на липсата на такова, но това не означава, че при излагане на обстоятелствата, при което е извършено или в неговата описателна част не трябва да бъдат изложени всички факти,  свързани с него. Представяне на удостоверение с изтекъл срок на валидност е коренно различно нарушение от това водачът да не отговаря на извикванията за психологическа годност. Всички тези детайли не са несъществени, защото от една страна наказаното лице трябва да знае точно какво му се вменява в нарушение и от друга страна - АНО и съда като въззивна инстанция в тези производства следва да вземат предвид всички обстоятелства при индивидуализиране на нарушението. АУАН и НП очертават кръга на подлежащите на доказване факти, а санкционираното лице се защитава, както по правото, така и по фактите. Като е формулирал нарушението по описания начин, АНО е насочил производството в съвсем различна посока с оглед релевантните факти и доказателствата, които са относими към тях.

За пълнота на изложението може да се маркира, че съдът не възприе останалите, изложени от страна на жалбоподателя доводи. Ако има извършено нарушение, то би било  извършено в момента, в който е започнал превоза и в този смисъл е без решаващо значение по какъв маршрут се осъществява той. Независимо от страната, в която се осъществява превозът, дружеството би носило отговорност, затова че е допуснало той да се осъществява от водач, който не отговаря на изискванията.

Посочените по-горе пороци в обжалваното наказателно постановление представляват съществено процесуално нарушение, което е ограничило правата на административнонаказателния субект като не му е дало възможност да разбере в какво се обвинява и да организира адекватно защитата си. Същото е неотстранимо в съдебната фаза на производството. На това основание административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде ангажирана. Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно изменение на ЗАНН, ДВ бр.94/29.11.2019г., на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата ОО "АА" следва да заплати на "РР ТРАНС" ООД гр. Габрово сумата от 350,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №27-0000149/23.10.2019 г. на Началник на ОО "АА "гр. Габрово, с което на "РР ТРАНС" ООД, Габрово ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "*******" №2, вх.Б, ет.4, ап.7, представлявано от управителя Р.Р.Р., за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОО "АА"  Габрово да заплати на "РР ТРАНС" ООД гр. Габрово сумата от 350,00 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: