№ 52
гр. Свиленград, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Р. Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200090 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-741 от 15.12.2021
година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на
Н. ГР. ГР. с ЕГН ********** от ******************************, за
нарушение на чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лв.
Жалбоподателят Н. ГР. ГР. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил незаконосъобразен, неправилен и необоснован – не бил получил Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН), адресат на НП не бил
той – фамилното му име и адресът му не били тези посочени в обжалвания
акт, актосъставителят не бил компетентен да състави процесния АУАН,
АУАН бил съставен в нарушение на процедурата по чл. 40 от ЗАНН, АУАН
не бил съставен на датата на нарушението, датата на изготвяне на
Разпореждането следвала датата на връчването му, не бил получил
1
Полицейското разпореждане и липсвало описание на нарушението. Оспорва
НП.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. ГР. ГР., не се
явява.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на РУ – Свиленградкъм ОДМВР - Хасково, редовно призован, не
изпраща представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 31.10.2021 година Младши инспектор М. Ст. Ст. в качеството си на
полицейски орган издава на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР Разпореждане,
което след завеждането му в РУ – Свиленград получава регистрационен №
351р-28333, входиран (заведен) на 01.11.2021 година, отправено до
жалбоподателя, но го изписва със следните имена: Н.Г. К. с ЕГН **********,
в 3-дневен срок, считано от връчване на настоящото Разпореждане да се яви в
РУ – Харманли за получаване на Електронни фишове (ЕФ). В Разписката
инкорпорирана в самия документ е наличен подпис на лицето, до което е
отправено Разпореждането – жалбоподателя Н. ГР. ГР., но не е посочена
датата на връчването му. В Писмо с вх.рег.№ 1419 от 23.02.2022 година АНО
сочи, че Разпореждането е връчено в деня на съставянето му. В този смисъл
са и изявленията на свидетеля С.. Ето защо са неоснователни наведените в
Жалбата възражения, касаещи невръчване на процесното Разпореждане.
На дата 25.11.2021 година предвид констатираното нарушение и в кръга
на службата си, В. М. Арн. – Младши инспектор в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково (държавен служител в МВР), във връзка с възложените му
2
функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя против
жалбоподателя, който изписва със следните имена: Н.Г. К. с ЕГН **********
и в негово отсъствие АУАН серия АВ с бланков (фабричен) № 207037 и с
входящ (регистрационен) № 351А-741, входиран (заведен) на 14.12.2021
година в РУ - Свиленград. Това процесуално действие извършва и с
участието на колегата си – свидетеля Д. Т. Ив.. В изготвения АУАН
актосъставителят сочи, че лицето не е изпълнило връчено му писмено
полицейско Разпореждане като деянието е осъществено на 03.11.2021 година
около 17.00 часа. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, която вписва за
нарушена. Процесният АУАН е връчен чрез органите на РУ – Харманли
лично на жалбоподателя на 08.12.2021 година (видно от Писмо с рег.№ 351р-
31020 от 09.12.2021 година на РУ – Харманли, поради което наведеното в
Жалбата възражение, че не бил получил екземпляр от АУАН е неоснователно
и в противоречие със събраните по делото доказателства), като не сочи
възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 351А-741 на
15.12.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на
жалбоподателя, изписан със следните имена: Н.Г. К. с ЕГН **********,
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. НП е редовно
връчено на жалбоподателя Н. ГР. ГР. на 03.02.2022 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗМВР, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1098
от 25.08.2017 година и Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година, двете на
Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В. М. Арн. е държавен
служител в МВР и че Димитър Янакиев се явява носител на санкционна
3
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР – Министъра на
МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
Налице е неправилно приложение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават
Разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено. От съдържанието на
цитираната разпоредба следва извод, че чл. 64, ал. 1 от ЗМВР сама по себе си
не предписва правило за поведение за гражданите, неизпълнението на което
да бъде вменено като административно нарушение и да подлежи на
санкциониране, а урежда правомощията на полицейските органи при издаване
на Разпореждания. Такова правило за поведение е предвидено в ал. 4 на
цитираната разпоредба, съгласно която Разпорежданията на полицейския
орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота
или здравето му. Т.е. описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с
4
надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя факти. Иначе казано описателната част на
възприетото в НП нарушение следва да съответства на диспозицията на
нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои действия
коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа е съобразно чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са били
нарушени.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП, следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Г. за
нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР следва да отпадне като НП бъде отменено
като незаконосъобразно.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидената форма и процесуален ред като констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение Съдът би приел,
че е описано точно и ясно, поради което и наведеното в таза насока
възражение в Жалбата би било неоснователно. Вярно е и че в АУАН не е
посочен ЕГН на полицейския служител И. (съгласно нормативната уредба,
действаща към датата на съставяне на АУАН), но този реквизит би следвало
да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
трите имена и местоработата му, както и че е служител на МВР, би било
налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не би бил наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. Съдът би
приел, че Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал.
1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 1 от ЗМВР и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 2 от ЗМВР и че деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград (в този ред на мисли не биха били
основателни наведените доводи в Жалбата, касаещи некомпетентност на
актосъставителя предвид представената в тази насока Заповед за
оправомощаване на полицейските органи). При издаването на Акта и НП са
спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове (в този ред на мисли не биха били основателни наведените доводи в
Жалбата, касаещи времевото разминаване от повече от 1 месец между датата
на нарушението и датата на съставяне на АУАН, тъй като е спазен 3-месечния
срок за съставяне на АУАН).
АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но дори и да се приеме,
5
че в случая не са били налице условията за съставяне на Акта по чл. 40, ал. 2
от ЗАНН, настоящата инстанция би намерила, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на
НП, тъй като след съставянето му, Актът е предявен и връчен на
жалбоподателя, което е установено обстоятелство на базата на наличните
доказателства. От тези данни по Административнонаказателната преписка
(АНП), въпреки съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателя, по
делото би се установило, че той е бил запознат с Акта. Съдът би приел, че
санкционираното лице е имало възможност да научи какво точно нарушение
му се вменява за извършено и правото му на защита не е накърнено - с
връчването на АУАН на санкционираното лице е предоставена реална
възможност да упражни правото си на защита в пълен обем след като се
запознае със съдържанието на Акта. В този смисъл не би било налице
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само
това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на
защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато,
това би довело до различен краен изход на спора. Решаващо от гледна точка
гарантиране на правото на защита на нарушителя е да бъде обезпечено
изискването за предоставяне възможност на лицето да се запознае със
съставения АУАН, за да упражни и правото си да даде обяснения, да
представи документи или да формулира възраженията си по него, а тази
възможност в случая е била осигурена. В този смисъл са Решение № 197 от
30.09.2021 година по КАНД № 524/2021 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 194 от
29.09.2021 година по КАНД № 493/2021 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 193 от
13.09.2021 година по КАНД № 492/2021 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, Решение № 179 от 29.07.2021
година по КАНД № 523/2021 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова и др.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Не биха се споделили наведените в Жалбата възражения, касаещи
6
неиндивидуализация на нарушителя и липса на доказателства относно
самоличността му. Няма спор, че както в АУАН, така и в НП, фамилното име
на жалбоподателя е сгрешено като вместо вярното „Г.” органите са изписали
„К.”. Видно от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР) името е само един от белезите, индивидуализиращи
физическите лица, поради което посочването на сгрешено фамилно име не
означава несъмнено, че лицето, което е индивидуализирано чрез него е
различно от това лице, установено от наказващия орган като извършител на
нарушението, при положение, че има съвпадение на ЕГН. Разпоредбата на чл.
11 от ЗГР регламентира ЕГН като административен идентификатор на
подлежащите на регистрация физически лица и уникален номер, чрез който
физическите лица се определят еднозначно. Предвид това, физическото лице
се идентифицира освен с трите си имена съгласно чл. 8, чл. 9, чл. 12 - чл. 14
от ЗГР, също и с уникалния си ЕГН. Дори да има съвпадение на трите имена
на две физически лица, същите се различават по различните си ЕГН, а при
съвпадение на дадените ЕГН уточняването и корекцията на еднаквите ЕГН се
извършва по административен ред. В настоящия случай не са налице каквито
и да било данни, че посоченото в АУАН и НП ЕГН на жалбоподателя съвпада
с ЕГН на друго физическо лице. С оглед изложеното, настоящата инстанция
би намерила, че е налице пълна идентичност между лицето, посочено като
нарушител в АУАН и НП, и действителния субект на нарушението. С оглед
на изложеното, изводите на Съда не биха се променили и предвид факта, че
адресът съгласно Справката от НБД „Население” и завереното копие от
Личната карта на жалбоподателя е различен от този, посочен в НП относно
входа. Фактът, че в АУАН и в НП не е посочен етажа от адреса на
жалбоподателя също не би променило изводите на Съда в насоката, желана от
нарушителя. Отделно от това следва да се отбележи, че явно и самият
жалбоподател не е наясно с адреса си, тъй като в Жалбата посочва като номер
на сградата, в която живее на булевард „България” - № 24 вместо правилното
№ 84.
Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е
ангажирана за неизпълнение на писмено издадено полицейско Разпореждане,
в разпоредения за това срок (3 – дневен от датата на връчването му).
Нарушението на посочената норма е на просто извършване, т.е. е формално
нарушение, чието изпълнително деяние се състой в бездействие. В този
7
случай въпреки че субектът е задължен в конкретен срок да осъществи
определено действие (в случая да изпълни полицейско Разпореждане), той не
изпълнява това си задължение. За разлика от т.нар. „продължено” нарушение,
при което деецът през известен период непрекъснато осъществява неговия
състав и нарушението съществува докато не бъде прекратено, или докато
деецът не изпълни задължението си, формалното нарушение се счита за
довършено веднага след осъществяване на изпълнителното деяние.
Съотнесено към настоящия казус това означава, че нарушението е довършено
след изтичане на срока, в който субектът е следвало да осъществи вмененото
с горецитираното Разпореждане задължение. Същият е 3 - дневен и тече от
връчването му.
Съдът би намерил, че жалбоподателят е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна, състава на инкриминираното
административно нарушение, поради което правилно би била ангажирана и
административнонаказателна му отговорност на основание чл. 257, ал. 1 от
ЗМВР. Т.е. Съдът би приел, че жалбоподателят е извършил инкриминираното
нарушение, тъй като Разпореждането е издадено от служител на МВР, което
релевантно обстоятелство би приел за доказано по безспорен начин.
Доколкото от съдържанието на издаденото Разпореждане не се установява с
него да се налага извършване на очевидно за лицето престъпление или
нарушение, то е задължително за изпълнение и адресатът на това
Разпореждане е длъжен да го изпълни в определения му за това срок.
Преценката на полицейския орган защо приема, че следва да се издаде спрямо
дадено лице конкретно по съдържание Разпореждане, не подлежи на проверка
в настоящото производство. При издадено по надлежния законов ред и от
компетентен полицейски орган Разпореждане с конкретно съдържание, което
не съставлява очевидно за лицето престъпление или нарушение, същото
следва да се изпълни (в случая в определения срок). Несъмнено писменото
полицейско Разпореждане към жалбоподателя да се яви в РУ – Харманли, за
да получи издадените му ЕФ е било отправено поради необходимост от
изпълнение на възложените функции. Следователно Съдът би приел, че
Разпореждането е било издадено законосъобразно и в изпълнение на
правомощия на полицейския служител. Във връзка с наведеното възражение в
Жалбата, че Разпореждане е с дата, следваща датата му на връчване, Съдът би
намерил за необходимо да посочи следното: Разпореждането е издадено на
8
31.10.2021 година, респ. е получено на същата дата, но е в последствие след
завеждането му РУ – Свиленград е получило регистрационен номер – 351р-
28333/01.11.2021 година, който е вписан в АУАН и в НП, поради което би
липсвало твърдяното от жалбоподателя нарушение.
В процесния случай, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, Съдът би приел за установено, че са налице всички
елементи от обективна страна от състава на административното нарушение,
вменено на Н. ГР. ГР..
Налице биха били данни и за виновно поведение от страна на
жалбоподателя. Т.е. налице би бил и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството
на задължението за явяване, дадено с Разпореждането.
В чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, този който не изпълни
Разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
ако извършеното не съставлява престъпление, да се наказва с Глоба от 100 лв.
до 500 лв. В конкретния случай АНО е наложил Глоба в минималния размер.
Съдът би счел, че при определяне на наказанието наказващият орган е спазил
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е обсъдил всички обстоятелства, имащи
значение за определяне на наказанието, както и е съобразил същото с
тежестта на самото нарушение. Правна възможност за намаляне размера на
наказанието няма. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би
намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би
съставлявало маловажен случай. И това би било така поради неговия
9
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат.
Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 14.03.2021 година свидетели – Д. Т. Ив. и М. Ст. Ст.. За
обективно верни биха се възприели свидетелските показания на посочените
свидетели. Не се установява първият от посочените свидетели да има
личностно отношение към жалбоподателя, което би го провокирало да
състави АУАН. Основания за критика по отношение на всички свидетелски
показания не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество
– служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не
би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна. С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса
(с изключение на НП, чиято доказателствена сила не бе опровергана от
събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на
жалбоподателя Съдът би приел, че не бе проведено успешно). Същите биха
се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 351А-741 от 15.12.2021 година на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Н. ГР. ГР. с ЕГН **********
от ******************************, за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
10
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11