№ 7928
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110133050 по описа за 2021 година
Предявени са от “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу ИВ. Д. СТ., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. ., БЛ. 224, ВХ. А, ЕТ. 4, АП. 12, чрез адвокат Д.Б. със
съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Самуил № 79, ет. 1, ап. 1, установителен иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за
сумата от 1326,54 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 8.12.2020 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 207,49 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
27.11.2020 г., сумата от 29,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
8.12.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6,21 лв. за периода от 31.12.2017
г. до 27.11.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, Ж.К. .,
БЛ. 224, ВХ. А, ЕТ. 4, АП. 12, аб.№ 252686. Твърди, че потребителят е ползвал топлинна
енергия в имота, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначения му от
съда особен представител. Счита иска за недопустим, поради недоказана процесуална
легитимация на ответника. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва всички твърдения
в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия и не е ползвател на имота. Счита, че измервателните уреди в имота не са
годни, съгласно Закона за измерванията. Оспорва обстоятелството, че сумите за топлинна
1
енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение. Твърди, че в имота нито е доставяна, нито е отчитана и не е потребена
топлинна енергия. Оспорва извършеното дялово разпределение. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 08.12.2020 г., по което е образувано приложеното по
делото ч.гр.д. № 61509/2020 г. на СРС, 120 състав. Искането е уважено, като срещу
длъжника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. За
лицето не са намерени данни за месторабота, поради което на заявителя са дадени указания
за предявяване на установителен иск за вземането му. Последното обстоятелство обуславя
правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е
придобил процесния топлоснабдяем имот, представляващ Апартамент № 12, находящ се в
гр. София, ж.к. . 2, бл. 224, вх. А, ет.4, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 104, том II, рег. № 6593, дело № 220 от 21.12.2001 г. Един от прехвърлителите – С.
С.а - е запазил вещно право на ползване върху 4/6 идеални части от имота. Лицето е
починало на 16.11.2005 г. Ответникът е подал Заявление-декларация вх. № 2925/01.10.2004
г. до ищеца с молба за разкриване на партида, съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „.“ АД на потребители за битови нужди, като е декларирал домакинство
от 1 член.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува договор за
услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД /ТЛП/. През периода от 1.7.2017 г. до 30.04.2019 г. имотът не е бил
посещаван от ТЛП за годишен отчет, поради неосигурен достъп от ответника. Попълнени са
протоколи за неосигурен достъп. В процесния имот е имало монтирано едно отоплително
тяло и един топлоразпределител с радио отчет. Има и щранг-лира за отопление в банята, за
която се начислява служебно топлинна енергия. В имота се ползва топла вода, която се
отчита по един водомер за топла вода. Дължимата сума за отопление възлиза 521.35 лв., за
топла вода – 859.27 лв., или общо 1380.62 лв. за целия процесен период. Своевременно са
извършвани и метрологични проверки на уредите за дялово разпределение. Установена е и
температурата на топлинната енергия за отопление и подгряване на вода. Изводите на
вещото лице кореспондират и с документите, предоставени от третото лице-помагач.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
2
погасена. Дължимата главница възлиза на 1326.54 лв., такса за дялово разпределение в
размер на 6.21 лв., а лихвите – общо 213.70 лв.
При така установените факти, съдът счита, че искът е доказан до размерите на
задълженията, установени от вещите лица. Безспорно се установява, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, тъй като
е собственик на топлоснабдяемия имот, подал е декларация за разкриване на партида на
негово име, като вещният ползвател, който си е запазил право на ползване върху 4/6 идеални
части от имота е починал през 2005 г., тоест значително преди исковия период. С оглед на
горното, съдът счита исковете за доказани по основание и размер, а възраженията на
ответника са неоснователни.
Следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване на вземанията чрез
изтекла погасителна давност. Предвид това, че производството е установително по реда на
чл. 422 от ГПК, същото се явява продължение на заповедното, образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК от 08.12.2020 г. На тази дата е спряла да тече погасителната давност. С оглед
периодичния характер на процесните вземания, същите се погасяват с тригодишна
погасителна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно Общите условия на
ищцовото дружество, всяко месечно вземане става изискуемо 45 дни след неговото
публикуване, поради което следва да се приеме, че всички вземания до 23.010.2017 г. се
явяват погасени по давност. Така погасена по давност е главница в общ размер от 102.11 лв.
и лихви в размер на 15.97 лв. Остават дължими главница в размер на 1224.43 лв. и лихви в
размер на 191.52 лв., както и такса за дялово разпределение в размер на 29.64 лв. и лихва
върху нея в размер на 6.21 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковете са основателни до посочените
размери, а над тези суми и до пълните размери следва да се отхвърлят поради погасяването
им по давност.
По разноските: При този изход от спора ищецът има право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в исковото и заповедното
производство, както следва: 1002.80 лв., в това число държавна такса в двете производства
по 31.40 лв., депозит за особен представител на ответника в размер на 340 лв., депозити за
експертизи в общ размер на 450 лв., а съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 50 лв. и за исковото в размер на 100 лв., съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца
му се следват разноски в общ размер на 922.58 лв. Ответникът е представляван от особен
представител и не е извършил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано
3
от . – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б и ИВ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. ., БЛ. 224,
ВХ. А, ЕТ. 4, АП. 12, чрез адвокат Д.Б. със съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Самуил № 79,
ет. 1, ап. 1, по предявените искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1224.43 лв. (хиляда двеста двадесет и четири лева и четиридесет и три
стотинки) - главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
периода м. 10.2017 г. - м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 191.52 лв. (сто деветдесет и един лева и петдесет и
две стотинки) за периода от 15.9.2018 г. до 27.11.2020 г., сумата от 29,64 лв. (двадесет и
девет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
8.12.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6,21 лв. (шест лева и двадесет и
една стотинки) за периода от 31.12.2017 г. до 27.11.2020 г., като отхвърля исковете за
главница за доставена топлинна енергия и лихви върху нея над посочените размери и до
пълните такива, присъдени със Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61509/2020 г. на СРС,
120 състав, като неоснователни, поради погасяването им с изтекла погасителна давност по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА ИВ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. ., БЛ. 224, ВХ. А,
ЕТ. 4, АП. 12 да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 922.58 лв.
(деветстотин двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки) за разноски, съразмерно на
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4