Номер 376213.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100503135 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 267930/24.09.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО -
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Николай Банков,
срещу Решение № 260225 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 19698/2019 г. по описа на
РС-Варна, ГО, XХХI съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за
установено, че К. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Долни чифлик, ул. „Бузлуджа“ № 15,
не дължи сумата в размер на 2 946.96 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и шест лева
и деветдесет и шест стотинки/ на ответника на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД,
представляваща служебно начислена ел. енергия за обект находящ се на адрес гр. Долни
чифлик, ул. “Бузлуджа“ № 15, за който ел.енергията се отчита по кл.№********** и аб.
№********* по издадена фактура № ********** от 21.11.2019г. начислена за времето от
15.12.2018г. до 14.03.2019г.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 275148/22.10.2020 г. от въззиваемата
страна К. С. К. , действащ чрез процесуалния си представител адвокат Петя Тихчева.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
1
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, тъй
като за въззивника е било налице правно основание за възникване на вземането,
респективно процесната сума представлява цената на потребеното количество ел.енергия в
обекта на ищеца и същата се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 38,
ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с
решение на КЕВР от 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение на ДКЕВР от
06.04.2009г. Твърди се, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия
фактически състав на вземането са налице, а именно наличие на договорно правоотношение
между страните; извършена е техническа проверка на СТИ в присъствието на двама
свидетели, които не са служители на дружеството; за извършената проверка е съставен
Констативен протокол № 1105560, с който е установено, че електромерът е извън класа си на
точност, поради което е демонтиран и изпратен в БИМ за експертиза; на 15.11.2019г. е
извършена метрологична експертиза от БИМ, в която се е установило, че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера – изрязан е задния му капак и са добавени елементи
към веригата на трите фази, които са чужди за схемата на свързване; съставена е справка за
корекция от „Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена корекционна
процедура по одобрената от ДКЕВР методика по чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД, с която е определена цената на електрическата енергия,
потребена от 15.12.2018г. до 14.03.2019г, а именно 2 946.96 лв.; съгласно приетото по
делото заключение на назначеното вещо лице е установено неправомерното вмешателство в
схемата на свързване на СТИ към електрозахранващата мрежа, вследствие на което
електромерът отчита само 1/5 от потребената електрическа енергия.
Поддържа се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал .1 от ЗЗД да получи
стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Претендира се и сторените
в производството съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за
оставянето и без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
́
на съдебни разноски за въззивната инстанция – в това число адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият сочи, че по делото не са били ангажирани доказателства за показания в
регистрите на СТИ преди извършената проверка, поради което първоинстанционния съд
правилно е приел, че ответникът не е доказал реалното доставяне на процесната
електроенергия на адреса му. Твърди, че само констативния протокол не може да съставлява
основание за коригиране на сметката на потребителя, доколкото същият е частен
свидетелстващ документ и като такъв удостоверява изгодни за съставителя му факти и не се
ползва с доказателствена сила.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 267930/24.09.2020 г., депозирана от
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв.
Николай Банков, срещу Решение № 260225 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. №
19698/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, XХХI съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3135/2020 г. на ОС-Варна за 16.12.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3