Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София, 24.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело № 5024/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 06973/27.03.2019 г. на длъжника по
изпълнението Б.
ООД срещу определените
в покана за доброволно изпълнение №7487/19.03-2019 г. разноски по
изпълнително дело № 20199210400385 по описа на ЧСИ С.П., с район на действие
СГС в размер на 1400 лв. – разноски и 4535,70 лв. – такси.
Доводите в жалбата са, че е неясно какви вземания се имат предвид, как са
изчислени и на какво основание са начислени такси и в какви размери, като
съдебният изпълнител не съставил съответната сметка. Поддържат се доводи, че
при изчисляване на таксите и разноските не следва да се вземат предвид всички
суми по изпълнителния лист, тъй като за част от вземанията взискателят
разполагал с възможност да се удовлетвори от учреден в негова полза залог в
пари във връзка със замяна на допуснато му обезпечение по гр.д.№ 15453/2016 г.
на СГС, ІІ – Б състав, а част от задълженията си в размер на 15000 лв.
длъжникът платил в срока за доброволно изпълнение. Твърди да се е свързал с
представител на взискателя преди образувано на делото и да е предложил
изпълнение, за което не му е оказано съдействие. Евентуално се поддържат доводи
за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Взискателят Д.С.ЕООД е депозирал възражение срещу жалбата, с което я
оспорва; Счита, че съдебният изпълнител не е длъжен да посочва поотделно
дължимите такси. Оспорва,че внесената като залог пред съд сума може да бъде
получена по друг начин, освен чрез съдействието на съдебен изпълнител. Сочи, че
е дал възможност на длъжника да изпълни доброволно след влизане в сила на
съдебното решение, но такова изпълнение не последвало. Сочи, че договореното и
платено адвокатско възнаграждение е в размер, почти равен на минимума, а
вземанията на са събрани в срока за доброволно изпълнение, като са установени и
публични вземания на длъжника, което ще препятства своевременното
удовлетворение на първоначалния взискател и налага извършване на допълнителни
действие по изпълнението.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че законът не въвеждал
изискване за отделно посочване на дължимите такси по изпълнение, нито за за
индивидуализиране на разноските на взискателя, като длъжникът можел по всяко
време да направи справка по делото. Счита, че няма основание при изчисляване на
таксите а разноските от сумите по изпълнителния лист да се приспадат сумата по
учредения залог в пари по реда на чл.398, ал.32 ГПК, както и доброволно
платената сума, тъй като счита, че
първата сума може да бъде върната от съда само на залогодателя, съгласно чл.181, ал.3 ГПК и само по негово нареждане може да бъде
използван за друго, като върху него не може да се изпълнява принудително по
реда на запор върху вземания. Плащането в срок не води до отпадане на
задължението за такси по изпълнението. Сочи, че няма основание платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение
и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ да се
приемат за прекомерни, както и че по делото е осъществявано процесуално
представителство за взискателя извън образуването му.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486,
ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 13.03.2019 г. по т.д.№ 16582017 г. на СГС, 12 състав, с
който Б. ООД е осъдено да заплати на Д.С.ЕООД
главница в размер на 37933,52 лв.,
ведно със законната лихва от 27.04. 2014
г., сумата от 3793,35 лв. – неустойка за
забава и 4024,99 лв. – разноски по
изпълнението.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 18.03.2019 г.
от адвокат Д.К.с представено към нея пълномощно за представителство по
изпълнително дело. С молбата за
образуване на изпълнително дело адвокат К. е оправомощила съдебния изпълнител с
правата по чл.18 ЗЧСИ, като не е посочила изпълнителен способ, но е направила
искане за присъждане на разноски. С молба от 18.03.2019 г., подадена от името
на взискателя от адвокат К. са представени доказателства за учредено
обезпечение пред съд по
ч.гр.д.№15453/2016 г. и е направено искане за налагане на запор върху
конкретно посочена банкова сметка ***.
На длъжника е изпратена на 19.03.2019 г.
покана за доброволно изпълнение, връчена му на 20.03.2019 г., в която са посочени
вземанията по изпълнителния лист, законна лихва от 8566,65 лв., начислена не към момента на поканата, а
към -2.04.2019 г., както и „1400 лв. разноски по изпълнителното дело и 4535,70
лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ“
На 25.03.2019
г. длъжникът доброволно е наредил по
сметката на ЧСИ С.П. с посочване на
номера на изпълнителното дело сумата от 15500 лв.
В
мотивите на съдебния изпълнител се посочва, че към датата на съставянето им
08.04.2019 г. постъпилите суми по изпълнителното дело са платените 15500 лв.
доброволно от длъжника, както и 747,34 лв. въз основа на наложените по делото
запори по банкови сметки на длъжника в Т.Б.А.Б.АД и У.Б.АД.
С
възражението на взискателя са представени доказателства за издадено
разпореждане по гр.д.№ 15453/2016 г. на СГС, ІІ – Б състав от 26.03.2019 г.
сумата от 49137,09 лв. да бъде преведена по сметка на ЧСИ С.П., като няма данни
към датата на изпращане на жалбата -11.04.2019 г. сумата да е постъпила
фактически по сметка на ЧСИ.
По
изпълнителното дело на основание чл.458 ГПК за присъединяване на Държавата като
взискател за публични вземания, които съгласно представено удостоверение са в
размер на 376126,19 лв.
При тези
факти съдът намира жалбата за частично основателна макар и не по наведените от
длъжника съображения.
На първо
място настоящият съдебен състав намира, че при определяне на дължимите такси по
изпълнението, независимо дали са за сметка на взискател или на длъжника, съдебният изпълнител е длъжен да посочи не само
общия им размер , а и по отделно всяко задължение с посочване на основанието за
начисляване на таксата и нейния размер.
Този извод следва пряко от разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ, която разпоредба е обща,
касае всички такси, предвижда връчване на сметката на „задълженото лице“, а не
на взискателя. Същото важи и по отношение на разноските на взискателя, които се
определят от съдебния изпълнител и по отношение на които намира приложение
разпоредбата на чл.81 ГПК, която се намира в Част първа „Общи положения“ и се
прилага и по отношение и на изпълнителния процес.
Нещо повече, този извод следва и от предвидената
законова възможност за обжалване на всеки акт на съдебния изпълнител, с който
се определят разноски, като непосочването на основанието на отделните такси и
разноски и техния размер пряко нарушава гарантираното право на защита на всяка
страна в изпълнителния процес.
Независимо от тези съображения само по себе
си неизпълнението на задължението на съдебния изпълнител да посочи по основание
и размер отделните такси и разноските на взискателя, не може да доведе до
отмяна на акта за определяне на разноски по реда на съдебния контрол, в
случаите в които от съдържащите се в изпълнителното дело документи се
установява, че таксите и разноските са правилно определени.
В случая по делото се установява, че
посочените в поканата за доброволно изпълнение „разноски“ в размер на 1400 лв. ,
представляват разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, каквото
съгласно представения с молбата за образуване на изпълнително дело договор за
правна защита и съдействие са платени от взискателя на адв.К. за осъществяване
на процесуално представителство по делото.
Няма основание тези разноски да бъдат
намалявани поради прекомерност, тъй като упълномощаването на адвокат К. не е
само за образуване на делото, а и за процесуално представителство в хода на
изпълнението. Вземанията на взискателя не са погасени до изтичане на срока за
доброволно изпълнение от длъжника, а предвид присъединяването по право на
Държавата със значителни по размер публични вземания предполага извършването на
още изпълнителни действия, поради което и очевидно представителството на адв.К.
не се изчерпва с образуване на делото.
По отношение на посочените в поканата „такси“
жалбата е основателна по следните съображения:
Не се установява към датата 19.03.2019 г., на
която е изпратена поканата, в която са посочените т.нар. „такси“ по Тарифата на
ЗЧСИ, да са налице основания за
начисляване на такси в посочения в нея размер.
По изпълнителното дело, преди поканата до
длъжника са извършени единствено три
справки – в търговския регистър, НАП, БНБ и АВ, което предполага начисляване на
прости такси в общ размер на 20 лв. без ДДС.
След изпращане на поканата до длъжника, със
съобщение от 20.03.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение до
взискателя за определяне на прости такси по т.1, т.5, т.3 и т.9, включително
таксите за извършените справки, като му е указал да внесе същите.
По изпълнителното дело няма доказателства за
внасянето на таксите от взискателя, в който случай те би следвало да се
признаят като негови разноски, а не да се събират като такси от съдебния
изпълнител.
Няма основание да се приеме, че посочените
„такси“ , касаят и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като по размер посочената такса
не съвпада с изчислената от съда към датата на поканата, а дори в този случай
са налице настъпили след датата на поканата обстоятелства, които предполагат
ново изчисление на пропорционалната такса.
На първо място таксата следва да се изчисли
въз основа на всички събрани вземания, включително тези на присъединения
взискател, които вземания няма как да са били съобразени, тъй като не е било
представено удостоверението от НАП.
Таксата по т.26 се изчислява въз основа на
„събраната сума“, т.е. релевантни са само събраните суми чрез прилагане на
способите на принудителното изпълнение и следователно при изчислението й при
всички случаи не следва да се включва
сумата от 15500 лв., която е платена доброволно от длъжника.
Неоснователни са доводите на длъжника, че при
изчислението на таксата не следва да се включват сумите, за които е учредено
обезпечение пред съд по гр.д.№ 15453/2016 г. на СГС, ІІ – Б състав. Съгласно
разясненията, дадени по т.2 от ТР №
6/2014 г., залогът на парична сума, внесен като гаранция по реда на чл.391,
ал.2 ГПК, чл.398, ал.2 и чл. 282 ГПК, се учредява чрез внасяне на съответната
сума по депозитната сметка на съда. Тъй като учредяването на залога не е въз
основа на договор между страните, по отношение на заложното правоотношение се
прилагат специалните процесуални норми относно предпоставките и процедурата за
освобождаване на сумата от съда, в качеството му на залогодържател. При
обезпеченията учредени пред съд, заложният кредитор не би могъл да се удовлетвори
по общия ред, установен в полза на кредитора, комуто е учреден залог.
Преценката дали сумата подлежи на връщане и кому следва да върне/предаде или да
се постанови отказ за връщането й е на залогодържателя /съдът/, който се
произнася след становища на страните и в процедурата по чл.403, ал.2 или 282,
ал.4 ГПК. В този смисъл, по становище на настоящия състав, по отношение на внесената
като залог сума удовлетворяването на заложния кредитор може да се извърши, както доброволно, т.е. по
взаимно съгласие на заложния кредитор и длъжник, изразено пред съда, пред който
е учреден залога, така и принудително – по искане на съдебния изпълнител, който
събира принудително обезпеченото със залога вземане. В настоящия случай сумата
е преведена на съдебния изпълнител в хода на висящо производство по
принудително изпълнение, поради което при определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ
тази сума следва да се включва в общия размер на събраната сума. Изразяването
на становище в смисъл на съгласие от страна на заложния длъжник пред съда след
получаване на искането от съдебния изпълнител не представлява действие на
доброволно изпълнение, тъй като не започването на принудителното изпълнение.
Таксата по т.26 се определя за целия дълг /
забележка 1 към т.26/, като в нея не се включват авансовите такси и доброволно
платените суми, а само принудително събраните такива, включително разноските на
взискателя извън авансовите такси, като при всички случаи таксата не може да
надвишава 1/10 от подлежащите на събиране вземания.
Към датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, изчислен от съда, е 3916,45
лв.
След тази дата обаче са настъпили
обстоятелства, които следва да се съобразят при изчислението й, а именно
доброволно плащане от длъжника на част от сумата и присъединяване на взискател.
При съобразяване на тези обстоятелства,
включително разноските на първоначалния взискател за адвокатско възнаграждение
и законната лихва към 23.04.2019 г.,
подлежащите на принудително събиране вземания са в общ размер на 422602,44 лв.
и пропорционалната такса за събиране е в размер на 11672,05 лв., като с натрупване на законни лихви,
размерът й ще се увеличава съответно,
като посочването на таксата във всеки един момент, различен от момента на
събирането й, включително при частични плащания, е само указание за задължените
лица относно последиците на принудителното изпълнение.
Следователно посочените в поканата за
доброволно изпълнение „такси“ са очевидно незаконосъобразно определени към онзи
момент, а и към настоящия момент се явяват незаконосъобразни. Съдът не може да
влошава положението на жалбоподателят като определя по-висок размер на таксите,
но подаването на жалба не го освобождава от заплащането им, поради което и актът
на съдебния изпълнител следва да се отмени в тази част, като таксата се
определи при съобразяване на новонастъпилите обстоятелства и съгласно дадените
от съда разяснения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
определените в покана за доброволно изпълнение
№7487/19.03-2019 г. разноски по изпълнително дело № 20199210400385 по описа на
ЧСИ С.П., с район на действие СГС в
частта относно посочените „ 4535,70 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. ООД в останалата й част, в която се оспорват определените
разноски в размер на 1400 лв. за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: