№ 97
гр. Момчилград, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200185 по описа за 2023 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Е. Е.
М. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 23- 0303-
000295/ 24.07.2023г. на ВПД.Началник на РУ-Момчилград в ОДМВР-
Кърджали, с което на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца- за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП
В своята жалба, жалбоподателят чрез адв.К. Б. от АК- Кърджали,
изразява недоволството си от процесното наказателно постановление и иска
отменяването на същото изцяло. Сочи, че не е допуснал цитираните
нарушения. Не отрича, че е имало блъскане на колите, но бил спрял и видял
последиците от сблъсъка, и понеже познавал собствениците им а е било 02,00
часа, е решил да ги потърси на сутринта- като бил и оставил бележка с
тел.номер. Нямало разногласия със собственици, като щетите не били големи.
Развива доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването на
АУАН и НП, както и на процедурата по налагане на наказание. Счита, че
допуснатите нарушения са накърнили правото му на защита, и са довели до
1
незаконосъобразност на целият оспорван акт, и иска отмяната на последният,
като незаконосъобразен. Претендира разноски.
В съдебно заседание– жалбоподателят не се явява и се представлява
от адв.Кр.Б. от АК- Кърджали, който поддържа жалбата, и заявява,че щетите
са възстановени, претендира разноски.
Ответната страна, Началникът на РУ- Момчилград, в писмено
становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като
предлага постановлението да бъде потвърдено. В молбата на ю.к. на ОДМВР-
Кърджали се изразява становище за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност на обжалваното НП, като се претендира ю.к.
възнаграждение и респ. предлага намаляване размера на адвокатският
хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 29.06.2023г. св.И. Г. /пол.служител в РУ- Момчилград, в
присъствието на св.Ш. И. /също служител на РУ- Момчилград/, е съставил
АУАН серия AД № 423762, против жалбоподателя, за това, че същият на
29.06.2023г. в 02,00 часа, в гр.Момчилград, в посока на движение от хотел
„Берито“ към стадион „Хасан Семерджи“ на ул.“Гюмюрджинска“ № 38, до
магазин „Прополис“, като водач на л.а. “ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег.№
***** ВВ, поради движение със несъобразена скорост блъсна паркиран
л.а.“ПЕЖО“ с рег. № ****** ВК, който вследствие на удара блъснал паркиран
л.а.“МЕРДЦЕДЕС“ с рег. № ***** ВВ, вследствие на което е настъпило е
ПТП с материални щети. Водачът е напуснал местопроизшествието, без да
уведоми органите на МВР и да установи какви са щетите. Автомобилът на
жалбоподателя е бил установен на в 11,00 часа до хотел „Конака“.
В акта е посочено, че това съставлява нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП
и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Посочени са и собствениците на МПС, на които са
причинени щети.
Били съставени и 2бр. Протоколи за ПТП на същата дата, в която е
описана фактическата обстановка при причиняването на ПТП, в който са
описани участвалите МПС- с техните марки и рег.№, и собственици, както и
са посочени обстоятелствата, при която е настъпилото ПТП- които не се
различават от посоченото в обстоятелствената част на АУАН.
2
Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис
на 29.06.2023г., и последният го е приел без възражения.
Била извършена и проверка за обстоятелствата, при които е извършено
ПТП, в хода на която на 29.06.2023г. са снети писмени обяснения от
жалбоподателя /който признава, че е блъснал л.а. Пежо, спрял след удара,
изчакал собственика, но никой не дошъл, и се прибрал с намерение да го
потърси собственика и да възстанови щетите/. Снети са обяснения и от
лицето А.И.-собственик на л.а. Пежо /което се установява от АУАН и
Протокол за ПТП/, който като видял колата си се обадил по тел.112, и е
дошла полицията. Като писмено доказателство е приложена Докладна
записка от полицейски служители- А.Мутев, който сочи, че по сигнал на ЕЕН
112 за ударени автомобили до магазин „Прополис“ са посетили мястото със
пол.служител Пламен Петров, в 02,40 часа, където ги посрещнал подалият
сигнала А. Алеф И.- собственик на удареното „Пежо“, който е заявил, че е
видял паркираният си автомобил ударен, както и че бил ударен и паркираният
зад него автомобил „Мерцедес“. Приложени са снимки на МПС, пострадали
при ПТП- с посочените по-горе рег.№.
Въз основа на посочения по-горе акт, ВПД. Началник на РУ-
Момчилград, е издал процесното Наказателно постановление № 23- 0303-000
295/ 24.07.2023г., в което описана горната фактическа обстановка, и с което;
1/ на основание чл.179 ал.2 пр.1-во от ЗДвП на жалбоподателят е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; както и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са
наложени адм.наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2 месеца- за допуснато нарушение на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съобразно така установеното съдът приема, че административно-
наказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това
санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 25.09.2023г.
По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят
по съставянето на акта, които в своите показания описват горната фактическа
обстановка. Същите посочват, че са установили причинителя на ПТП по
камери, и след това са издирили по телефона собственика. Знаели, че е
напуснал местопроизшествието, както и знаели, че е възстановил щетите.
3
Заявяват, че щетите са материални, и че водачът на Фолксвагена не е останал
на място, а е бил издирен по телефона.
Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по
делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на
свидетел и актосъставител; справка за извършена проверка по повод на ПТП с
участието на управляваното от жалбоподателят МПС по повод на подаден
сигнал, обяснения от жалбоподател Ер.М. и лицето А. И. /собственикът на
пострадалото при ПТП л.а. Пежо/, снимки на увредените МПС- описани по-
горе, с които се установява горната фактическа обстановка; Че на посочената
дата- 29.06.2023г. в 02,00, жалбоподателят е управлявал описаното по-горе
МПС и е причинил ПТП, но е напуснал местопроизшествието, не се обадил на
собствениците на ударените МПС, нито пък е уведомил някой друг-
напр.органите на реда, и е отишъл в дома си, като същият е издирен по-късно
през същият ден- около 11,00 часа по телефона.
От тези доказателства е видно, че жалбоподателят на цитираната дата
29.06.2023г. около 02,00 часа е участвал в причиняването на ПТП с
управляваното от него МПС, след което е напуснал местопроизшествието, и е
отишъл в дома си, или на друго място, без да остане на място, без уведоми
собствениците или полицията. Посетилите местопроизшествието полицаи от
РУ- Момчилград са установили, че причинител на ПТП е жалбоподателят.
Т.е., жалбоподателят е установен от разпитаните по делото свидетели, като
същите установили управляваното от същият автомобил по кадри от камери,
извикали са собственика на колата, който е признал пред тях за възникналото
ПТП с неговият автомобил.
От тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е
установено по един категоричен начин за управляване на МПС /описаното по-
горе/ от жалбоподателя със несъобразена с пътните условия скорост,
вследствие на която водачът е загубил контрол на автомобила си и е причинил
ПТП с материални щети- блъснал с колата си паркирани на
ул.“Гюмюрджинска“ до магазин „Прополис“, леки автомобили- „Пежо“ и
„Мерцедес“- собственост на други лица. След настъпилото ПТП водачът не е
спрял да провери какви са щетите, не е уведомил собствениците на
автомобилите, на които е причинил мат.щети, както и не е уведомил органите
на реда, а самоволно е напуснал местопроизшествието. Издирен е 10-тина
4
часа по-късно през деня от органите на МВР, едва след подаден от
собственик на автомобил сигнал по ЕЕН 112 за възникнало ПТП и след
проверка на изображенията по камерите, намиращи се в близост до
местопроизшествието.
С други думи казано, при извършена след сигнал за ПТП проверка
жалбоподателят и управляваното от него МПС са установени, и съответно
контролните органи са установили допускането на цитираните две нарушение
по ЗДвП- за управление на МПС със несъобразена скорост /чл.20 ал.2 от
ЗДвП/ и за това, че не е спрял след ПТП за установява щетите от ПТП /чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП/.
Съдът приема, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление достатъчно ясно и точно е описано нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата и доказателствата, които ги
потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на
лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано
или ограничено правото му на защита. В нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП
е предвидено, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Нарушаването на последната цитирана разпоредба е
санкционирано на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, предвиждащ налагане
на административно наказание за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. Съгласно посоченото в АУАН и
НП, на деянието е дадена правилна квалификация с конкретно посочените
относими норми, които кореспондират с обстоятелствената част на
наказателното постановление. В този смисъл съдът приема, че е изпълнено
изискването на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН от формална страна, като видът и
размерът на претърпените от ПТП материални щети или имената на
собственика на претърпелия щетите автомобил не са елемент от обективния
състав на нарушението и непосочването им в АУАН и НП не води до
непълнота, обуславяща отмяната на последното.
Съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка. В хода на производството по делото по
несъмнен начин се установи описаната по –горе фактическа обстановка, при
5
която са до пуснати две нарушения на ЗДвП- по чл.20 ал.2 и по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП- за управление на МПС със несъобразена скорост при която е
причинено ПТП, и като участник в ПТП с материални щети напуща
местопроизшествието, не спира и не установява последиците от ПТП.
Безспорно е налице управление на МПС със несъобразена скорост, а
именно допуснато е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП- управлявал е МПС
/описаният по-горе л.а./ с несъобразена скорост, в резултат на което е загубил
контрол над управлението на автомобила, и се блъснал в паркиран
автомобил, и по този начин е предизвикал ПТП. За наличието на управление
на МПС с несъобразена скорост се съди именно по крайният резултат-
предизвиканото ПТП. Тази разпоредба задължава водачите на МПС да се
движат с такава скорост, която да им позволи да спрат управляваното от тях
МПС при създадена опасност за движението или пред предвидимо
препятствие по пътя- а в случая жалбоподателят не е изпълнил това свое
задължение да се движи със съобразена скорост.
Предвид последното и съгласно разпоредбата на § 6 е налице ПТП и
безспорно жалбоподателя е участник в него. Като участник в ПТП е бил
длъжен, съгласно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. От събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпита на полицейските служители, както и писмените
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е спрял за да
установи какви са последиците от произшествието, като е напуснал мястото
на произшествието. Съдът кредитира показанията относно предприетите
действие при извършване на възложената им проверка по сигнал на тел. 112
за възникнало ПТП, както и показанията им относно инцидента, които, макар
и опосредени от показанията на други лица- пол.служители, извършили
първоначалната проверка и изготвили докладна записка в тази насока, и
техните възприятия изображенията на камерите, намиращи се в района на
ПТП, от съдържат годна информация относно механизма на процесното ПТП,
както и относно водача на МПС и неговото поведение. На следващо място,
съдът дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно
обстоятелствата, отнасящи се до процедурата по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, като еднопосочни с останалия
6
събран доказателствен материал. Необходимо на това място е и уточнението,
във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за
установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля,
тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните
органи пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на
причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се
обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно
причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие,
градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните
данни от участниците в съответните събития, като така достигнатите изводи
подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. Като
правдиви относно разигралите се събития преди, и по време на процесният
инцидент се възприемат показанията на пол.служители, разпитани като
свидетели по делото, както и фактите, съдържащи се в докладната записка на
пол.служители, които първи са посетили местопроизшествието- посочени по-
горе.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателят, на посочените в АУАН и НП дата и място, не е изпълнил
задължението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП, а именно – при настъпване на ПТП,
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието. След като по надлежния ред е безспорно
доказано осъществено пътнотранспортно произшествие, участвалите в него
МПС, времето и мястото на същото е осъществено поведение от страна на
жалбоподателя, изразило се в нарушение на задължението въведено с
нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което поведение законосъобразно е
бил санкциониран на основание чл.175 ал.1 т. 5 от ЗДвП. Предвид последното
правилно наказващия орган е приел, че е осъществен състава на нарушението
по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и за същото законосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие, тъй като водачът на МПС напуска
местопроизшествие с причинени имуществени вреди, без да се спре и да
провери резултата и да уведоми или изчака компетентните органи.
7
От субективна страна деянието по чл.123 ал.1 т.1 е извършено при
форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на
ПТП и необходимостта от уведомяване /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че
застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
транспорта, но се е отнасял безразлично към настъпването на
общественоопасните последици при пряката си цел да остане неизяснена
обстановката по ПТП-то, което е и сторил.
При определяне на маловажните случаи на административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл.93
т.9 от НК. Съгласно чл.11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
а според чл.93 т.9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби,
"маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят
не следва да се квалифицира като "маловажен случай". В конкретния случай
не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи
по-ниска степен на обществена опасност на извършените административни
нарушения, поради което не прилага хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Деянието
не представлява маловажен случай, доколкото представлява класическо
изпълнително деяние от този род. Налице са твърдения, че щетите са
възстановени, но не са ангажирани доказателства в тази насока.
Съобразно горното, и след преценка на събраните доказателства и
разпоредбите на ЗДвП, намира, че описаната в процесното наказателно
постановление фактическа обстановка е установена по един безспорен и
категоричен начин, както и са установени нарушените разпоредби на чл.20
8
ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съдът също така счита, че наложените
санкции за двете нарушения са относими за тях и в рамките на предвиденото
в закона, поради и което обжалваното нак.постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С други думи казано, административно наказващия орган, при
издаването на акта за установяване на административно нарушение, е
установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите
доказателства, поради и което е било издадено едно законосъобразно и
обосновано наказателно постановление. В същото е описана фактическата
обстановка, при която е установено, че са осъществени съставите на
административно деяние по чл.20 ал.2 от ЗдвП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП-
както и по-горе е посочено, установено е правилно съдържанието на тези
деяния и съответно същите са приведени под съответният санкционен текст, и
поради това е съобразена материално-правната норма със санкционата, т.е.,
санкционната норма, съдържаща наказанието за допуснатото нарушение на
посоченият текст от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които се
налагат за така установените от административно-наказващия орган и
допуснати от жалбодателя нарушения.
Съобразно това и настоящият състав приема, че е налице осъществен
състав на административно деяние по чл.20 ал.2 от ЗдвП и по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП, поради и което наложените за тези деяние на основание чл.179 ал..2
от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 200 лева, и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП наказания „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца“, следва да се потвърдят, респ.
нак.постановление в тази следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото не се дължат разноски, т.к. за АНО не се
явява в съдебно заседание представител- юрисконсулт, като от последният е
налице само подадена една общо формулирана молба, в която се изразява
формално становище по жалбата/без конкретизация на обжалваното
нак.постановление и/или административното нарушение на жалбоподателя/, и
се прави искане за присъждане ю.к.възнаграждение.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23- 0303- 000 295/
24.07.2023г. на ВПД.Началник РУ- Момчилград в ОДМВР- Кърджали, с
което на Е. Е. М. с ЕГН- **********, на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за
допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца-
за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд в 14-
дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10