№ 118
гр. Айтос, 19.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110101010 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба oт В. С. Т., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.Айтос,
обл.Бургас, ул. ****, чрез адв.С. Х. Гонкова, против Национален осигурителен институт-
Териториално поделение гр.Бургас, адрес: град Бургас, бул. „ Стефан Стамболов" № 126.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила в ЗПK „Напредък" с.Житосвят на
длъжност „дояч (дояч оператор)", в звено — кравеферма, пo трудово правоотношение,
пълен работен ден- 8 часа, II (втора) категория труд, с ежемесечно трудово възнаграждение,
с право на платен годишен отпуск, на обезщетение за временна неработоспособност и
майчинство за периода от **** Излага се, че ЗПK „Напредък" с.Житосвят е прекратила
дейността си и няма правоприемник.
По повод на искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст пo
чл.696 ал.2 oт KCO ищцата узнала, че разплащателните ведомости на ЗПK „Напредък"
с.Житосвят за периода 01.05.1994 г. —31.05.2000 г. са предадени на ТП на HOИ гр.Бургас
на 31.05.2010 г. . Ищцата твърди, че съхраняваната информация е непълна.
Поради което ищцата моли съда да приеме за установено спрямо TП на НОИ-
гр.Бургас, че през периодите от **** съм работила в ЗПК „Напредък" село Житосвят no
трудово правоотношение при пълен работен ден на длъжност „дояч (дояч оператор)" - втора
категория труд.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Национален осигурителен институт- Териториално поделение гр.Бургас, чрез ч.к.
Станимира Чанева, в който счита иска за недопустим и неоснователен по същество. В
отговора на ИМ се сочи, че ответникът е изследвал съхраняващите се при него документи и
е издал на ищцата обр. УП-13 с изх. № 5507-02-612/22.06.2022 г. издадено от началника на
„Осигурителен архив" на TП на НОИ — Бургас. Видно oт разпореждане с изх. № 2113-02-
851#5/30.06.2023 г. нa ръководителя пo пенсионно осигуряване нa TП нa НОИ — Бургас и
изготвения доклад е зачетен осигурителен стаж зa периодите: 01.08.1994 г.- 03.08.1994
1
r., 03.08.1994 г. — 05.11.1994 г., 15.02.1995 г. - 01.04.1997 г., 01.04.1997 г. — 01.10.1997 г.,
01.02.1998 г. — 01.05.1998 r., 01.05.1998 г. — 01.01.1999 г., кoитo ca посочени в исковата
молба. Единственото несъответствие между твърдяното в обстоятелствената част на ИМ и
приетото от ответника за трудов стаж се отнася не до периодите на полагане н атруд, а до
категорията при която ищцата твърди, че е ставало това. В тази връзка ответникът счита ИМ
за недопустима, т.к. оспорването на категорията на труд е предмет на специален иск по
чл.98 КСО .
Съдът след като се запозна с текста на ИМ и отговорите, установи че ищцата няма
правен интерес от предявения иск по чл.3, ал.2 от УУТССР. В Исковата молба се сочи, че
желае съда да признае за установено, че е работила в ЗПК „Напредък" село Житосвят no
трудово правоотношение при пълен работен ден на длъжност „дояч (дояч оператор)", но
това не се отрича от ответника, напротив. Видно от приложените към отговора на ИМ
документи ответника– ТП НОЙ е признал на ищцата трудов и осигурителен стаж за пенсия
за период 01.08.1994 г.- 03.08.1994 r., 03.08.1994 г. — 05.11.1994 г., 15.02.1995 г. - 01.04.1997
г., 01.04.1997 г. — 01.10.1997 г., 01.02.1998 г. — 01.05.1998 r., 01.05.1998 г. — 01.01.1999 г,
който периоди изцяло се покриват от диспозитива на ИМ.
Следователно между страните липсва спор относно трудовия стаж, макар ищцата да
твърди друго. Спорът е относно категорията на положения труд, което обаче не е предмет на
иска по чл.3, ал.2 от УУТССР , който изрично е заявен от ищцата като предявен с
допълнителна молба вх.№38/04.01.2024г.
Оспорването на категорията на труд е предмет на специален иск по чл.98, вр.чл.99, т. 2
буква "г" от КСО , а ищцата изрично е заявила пред съда с уточняваща молба, че
предявеният иск е с правно основание по чл.3, ал.2 от УУТССР. Според разпоредбите на чл.
98, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на
съответното длъжностно лице ( чл. 98, ал. 1, т. 1 и 2 КСО) при Националния осигурителен
институт, като същият този орган може да измени или отмени издаденото от него влязло в
сила разпореждане при проявлението на някоя от хипотезите, лимитивно посочени в чл. 99,
ал. 1, т. 1 до т. 6 включително от КСО. Няма съмнение, че разпореждането за отпускане
/съответно изменение, отказване/ на пенсия е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК. То създава права, респективно засяга права и законоустановени
интереси на правния субект, който е негов адресат. Необжалването на това разпореждане
или съответно отхвърлянето на жалбата срещу него с влязъл в сила съдебен акт има за
последица окончателното му стабилизиране. Влизането в сила на административния акт
означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на
административния орган с властническо волеизявление да въздейства върху разрешения
вече с акта административноправен въпрос. Именно окончателното и непререшимо
уреждане на този въпрос осигурява и формалната законна сила на индивидуалния
административен акт, какъвто е и разпореждането за отпускане, изменение, отказване на
пенсия. По този начин на неговия адресат се гарантира осъществимост на разрешения
материалноправен проблем така, както е установено в акта. Законодателят обаче, отчитайки
така установените в административното ни право положения, е предвидил в специалния
КСО компетентността, постановилият разпореждането административен орган да може сам
да го отмени или измени, след като то е вече влязло в сила, когато се установи проявлението
на някой от фактите и обстоятелствата, предвидени в чл. 99, ал. 1 от КСО.
На следващо място следва да се има предвид, че издаденото удостоверение обр. УП-
2
13 с изх. № 5507-02¬612/22.06.2022 г. издадено от началника на „Осигурителен архив" на
TП на НОИ — Бургас е акт, който подлежи на обжалване пo реда на чл. 117, ал. 3 и чл.4 от
КСО, в случай, че ищцата не е съгласна със сочените в него данни.
Посочените обстоятелства обосновават липсата нa правен интерес oт подаването на
иска пo реда на ЗУТОССР, тъй като за периодите посочени в исковата молба ищцата
разполага с документ доказващ стажа й и същия е взет предвид от административния
орган в производството no подаденото заявление зa отпускане нa личнa пенсия на
ищцата В. Тодоров.
Мотивиран от горното и на основание чл.130, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1010/2023г по описа на РС-Айтос и
ВРЪЩА ИМ вх.№ 6268/21.12.2023г на В. С. Т., ЕГН: **********, постоянен адрес:
гр.Айтос, обл.Бургас, ул. ****.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3