№ 14438
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110139132 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Г. И., чрез адв. Л., срещу „Софийска
вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 312,22 лв.,
представляваща цена на ВиК услуги за периода 17.09.2018 г. – 15.07.2019 г. за абонатен
номер ****** за имот, находящ се в гр. Н.И., ул. „И.Д.“ № 39.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че ответникът
претендирал заплащане на сумата 312,22 лв., представляваща цена на ВиК услуги за периода
17.09.2018 г. – 15.07.2019 г. за абонатен номер ****** за имот, находящ се в гр. Н.И., ул.
„И.Д.“ № 39, която сума била недължима, тъй като: 1. между страните по делото липсвало
облигационно правоотношение; 2. при отчитането на общия и индивидуалните водомери
ответникът не спазил разпоредбите на Наредба № 4; 3. вземането било погасено по давност.
Ето защо моли съда да уважи предявеният иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. Петрова, признава предявения
иск по основание и размер. Поддържа, че ищецът действително не дължи плащане на
оспорените задължения. Претендира разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на
ответника е да докаже пълно и главно: 1/ факта на сключен с ищеца договор за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води (факт, по силата на който
ищецът е придобил право на собственост, ограничено вещно право на ползване или право на
строеж върху имота, до който е доставяна услугата); 2/ че е доставил на ищеца ВиК услуги -
за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
1
отпадъчни води в процесния имот в твърдяното количество и на посочената стойност за
процесния период.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и ответника не е съществувало
договорно правоотношение и доставка, и в евентуалност, че е недължимо поради
погасяването по давност на правото на принудително изпълнение. Това е логичната
поредност за разглеждане на основанията на отрицателния установителен иск, тъй като, за
да се погаси по давност едно право принудително да се изпълни задължение, то първо
следва да е възникнало, а следователно и да е осъществен източникът за това, в случая
договорен. В случая страните по делото не спорят и съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че ищецът
не е потребител на ВиК услуги за посочения имот и период, като ответникът не му е
предоставил услугите и по отношение на оспорените задължения е изтекла предвидената в
закона давност.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно
отношение, поради което и ищецът не е длъжник на предявеното вземане за цена на
предоставени ВиК услуги за посочения период, а твърденията за изтекла погасителна
давност не следва да се разглеждат предвид изложените по – горе мотиви. Ето защо
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Аргументът е и от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, с която е
предвиден състав с кумулативни два елемента, осъществяването на който освобождава
изцяло от отговорността. В частност, от представеното по делото писмо, ведно със справка
към него, адресирано от „Софийска вода“ АД до Б. И., е видно, че ответникът счита за
дължими вземания към ищеца, по отношение на които поради липса на облигационно
правоотношение същият въобще не е кредитор, поради което следва да понесе отговорност
за разноски. Различен би бил изводът, ако искът беше уважен поради изтекла погасителна
давност, съответно ако ответникът беше кредитор на естествено вземане, което има право да
иска и получи, в който случай предвид признанието би бил освободен от отговорността за
разноски.
Предвид изложеното ответникът дължи да репарира направените от ищеца разноски за
производството в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. М. Л. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС. Релевираното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от адв. Л.
адвокатско възнаграждение от 360 лв. е в минимален размер.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Г. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н.И., ул. „И.Д.“ № 39, срещу „Софийска вода” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк № 1, бл.2А, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Г. И. не дължи на „Софийска
вода” АД сумата в размер на 312,22 лв., представляваща цена на ВиК услуги за периода
17.09.2018 г. – 15.07.2019 г. за абонатен номер ****** за имот, находящ се в гр. Н.И., ул.
„И.Д.“ № 39.
2
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк № 1, бл.2А, да заплати на Б. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н.И., ул. „И.Д.“ № 39, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50
лв., представляваща разноски за държавна такса в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк № 1, бл.2А, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гурглулят“ № 31, ет. 1,
офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 360 лв. –
адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3