Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 24.09.2020
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1932 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
и по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът - М.И. твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
12.05.2016г., който е първи брак и за двамата. От брака си нямат родени деца.
След сключване на брака си заживели заедно в град З., в апартамента на неговите
родители. През месец септември 2016г., ответницата му казала, че ще отиде до У.,
за да си поднови визита и се връща. След като заминала, с нея общували няколко
месеца чрез фейсбук. В началото на 2017г. ответницата изтрила фейсбука си и
спряла да общува с него. От тогава до настоящият момент нямал никакъв контакт с
нея. Направил неколкократни опити, чрез негови роднини в У. да се свърже с нея,
да я намери, за да разбере какво става, но не успял да осъществи какъвто и да е
контакт с нея. От негов братовчед в У. разбрал, че ответницата живеела с друг
човек. От 2017г. и до настоящият момент с нея нямали никакви контакти, тя не се
е опитвала да го търси, той също спрял да я търся. Всички тези обстоятелства
довели до разстройство на брака им, което е дълбоко и непоправимо и не може да
продължи да съществува. От датата на фактическата им раздяла не поддържали
контакти. Отношенията им като съпрузи били изцяло изчерпани. Бракът им бил
формален и изчерпан от съдържание, всички духовни връзки между тях били
прекъснати. Всеки водел свой собствен живот и нямало възможност отношенията да
се заздравят.
МОЛИ съда, на
основание чл. 49, ал. 1 от СК, да постанови решение, с което да прекрати брака
им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за
вината. Семейното им жилище, представляващо апартамент в град З. е собственост
на родители на ищеца и същият няма претенции за ползването му след прекратяване
на брака.
Ответникът - Н.М., представляван в условията на чл. 48, ал. 2 от ГПК чрез
назначения й особен представител – адвокат Ш., не е депозирал отговор на
исковата молба по смисъла на член 131 от ГПК. В открито съдебно заседание
намира иска за основателен и моли бракът да бъде прекратен с развод.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във връзка
с чл. 12 от ГПК, обсъди доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл.49, ал.1 от ГПК за прекратяване на брака между
страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася
по въпроса за вината за неговото разтрогване.
Видно от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак № 0003 от 12.05.2016г., издаден от
Община З., съдържащ се на л. 4 от делото се установява, че страните са сключили
граждански брак на 12.05.2016г. в село Климент.
От разпитания
по делото свидетел – Н. М., майка на ищеца, чиито показания съдът кредитира,
като обективни и непротиворечиви, се установява, че съпрузите сключили брак на
12 май 2016г. в З. и заживели в дома й, като 2-3 месеца по-късно, започнали да мислят
за своето жилище. Намерили си едно апартаментче, което чистили и още не могли
да се нанесат. След три месеца обаче, ответницата трябвало да си прави
документите за виза, поради което септември месец заминала в У.. Твърди, че оттогава
ответницата не се е връщала. През този период не са чули нищо за нея. Ищецът се
опитал да я намери с нея някакъв контакт, а междувременно стягал и апартамента,
където като младо семейство я чакал тя да се завърне. През този период
ответницата не се е обаждала. Твърди, че имало руски сайт, в който една година
след сватбата й засекли снимка, на която ответницата е с булчинска рокля и с
друг мъж.
С оглед
изложеното, съдът намира, че искът за прекратяване на брака между страните е
основателен и следва да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на същия.
Издръжката
между съпрузите не се претендирана и такава не се присъжда. По отношение на
ползването на семейното жилище, доколкото по делото няма изразена претенция за
предоставяне на същото на някой от страните, съдът не следва да се произнася.
По отношение
на фамилното име, съгласно чл. 53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този
брак. Т.е., законът е дал възможност на заинтересованата страна за избор. Доколкото
обаче в случая, видно от представеното удостоверение за сключен граждански
брак, ответницата е запазила предбрачното си фамилно име, съдът не следва да се
произнася по отношение на фамилното име на съпругата.
По отношение
на разноските:
На основание
член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 50.00
лева. Тъй като, съдът не се произнася по въпроса за вината за развода, на
основание член 329, ал. 1 от ГПК, разноските по делото остават в тежест на
страните така, както са направени. При завеждане на делото е внесена държавна
такса в размер на 25.00 лева, като страните следва да внесат допълнителната
държавна такса по допускането на развода в размер от по 12.50 лева.
По отношение
на назначения особен представител, следва да се разпореди да се издаде РКО за
определеното му възнаграждение за представителство на ответниците в
производството, по реда на член 47 от ГПК, в размер на 600.00 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 49, ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА
сключеният на 12.05.2016г. с Акт № 0003 от 12.05.2016г. на Община З.,
граждански брак между М.И. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв.Н.Б. и Н.М. с
адрес ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася и относно вината за
разстройството на брака.
ОБЯВЯВА, че след
прекратяването на брака, с влизане в сила на настоящото решение, страните няма
да си дължат издръжка по между си.
ОСЪЖДА М.И. с ЕГН **********, с адрес ***
чрез адв.Н.Б., да заплати държавна такса в полза на Районен съд град Карлово в
размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА Н.М. с адрес ***, да
заплати държавна такса в полза на Районен съд град Карлово в размер на 12.50 лева.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат С.Х.Ш. да се издаде РКО за сумата от 600.00 лева,
представляваща възнаграждение за представителство на ответника
в производство, която сума предварително е внесена по набирателната сметка
на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: