№ 2520
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110114857 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Ж. Ж. срещу К. ЕООД
установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №893822/12.07.2023г.,
сключен между страните, поради противоречие със закона.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №893822/12.07.2023г.,
от 1 000.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 47.00 % и ГПР в размер на
58.14%. В договора е уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с
размер на погасителната вноска 4 х 39.17 лв. и 14 х 94.15 лв. с крайна падежна дата
13.01.2025г.
Съгласно чл.18.1 от договора заемателят дължи 1 945,22 лева неустойка за
неизпълнение на задължението по чл.6.1, също разсрочена на части и дължима заедно с
погасителните вноски. Посочва, че съгласно чл. 6, ал. 1 от договора е следвало да предостави
обезпечение - поръчител, който да отговаря на определени изисквани или банкова гаранция.
Счита клаузите, предвиждащи заплащане на договорна лихва и неустойка за нищожни, като
навежда доводи, че същите противоречат на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 вр.
чл.19, ал.1 и 2 вр. чл.21 и чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/. Същите внасят
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи също, че
съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая не е
ясно как е определен ГПР. Неустойката представлява разход, който е следвало да бъде
включен при изчисляване на ГПР. Поддържа, че има правен интерес от внасяне на яснота в
отношенията между страните относно действителните параметри на съществуващата правна
връзка. Посочва, че неустойката не е включена в ГПР, като е заобиколена и нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, съответно, че е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е
предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
кредитодател и потребителя. Счита, че така предвидената неустойка не притежаваща
присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции. Твърди, че клаузата за договорна
1
лихва е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, както и че противоречи на принципа на
добросъвестността, съответно, че заобикаля разпоредбата на чл. 9 ЗПК. Позовава се и на
практика на СЕС. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „К.“ ЕООД представя отговор.
Излагат се възражения, като се посочва, че договорът отговаря на изискванията за
действителност, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи, че
нищожността на оспорената клауза за неустойка не влече недействителност на целия
договор. Клаузата не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена,
за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. На ищеца е
предоставена преддоговорна информация и същият е бил запознат с всички условия по
договора, като сам е избрал параметрите му. Сочи, че е налице индивидуално договаряне
между страните, като твърди, че ищецът многократно е ползвал един вид кредитен продукт
и съответно е запознат с условията му. Предоставяна му е преддоговорна информация и е
разполагал възможността да упражни правото си на отказ от договора. Сочи, че договорната
лихва е в съответствие с чл. 19, ал.4 ЗПК. Позовава се и на чл.19, т.2 от Директива
2008/48/ЕО, както и практика на СЕС. Излага, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично
предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се прибавят разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. Поддържа, че процесната неустойка има точно такъв характер и не следва да участва
при формиране на ГПР. По изложените съображения моли да бъде отхвърлен предявения от
ищцата иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на същото.
К. ЕООД предявява насрещен иск срещу М. Ж. Ж. с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за
недействителен – на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на К. ЕООД,
ЕИК ****, сумата от 40 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по
Договор за паричен заем № 893822 от 12.07.2023 г. в общ размер от 1000 лв.
К. ЕООД излага, че между страните е налице Договор за потребителски кредит №
893822, сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), по силата на който К. ЕООД, ЕИК ****, е предоставило на М. Ж. Ж., ЕГН
********** кредит в размер на 1000 лева. Сумата е усвоена от кредитополучателя на датата
на сключване на договора чрез извършено от страна на кредитодателя плащане по Изипей –
позиции № 39 и 40 от Лог файла към договора. Съгласно чл. 3 от договора и
имлементирания в него погасителен план (чл. 3, ал.3), кредитополучателят се е задължил да
върне главницата при фиксиран лихвен процент от 47% на 18 месечни вноски с дата на
първо плащане 14.08.2023 г. и последна вноска на 13.01.2025 г., като в погасителния план са
посочени конкретните дати на падежите.
Ищецът сочи, че задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичането на
срока за последната вноска на 13.01.2025 г., поради което и М. Ж. дължи връщане на
усвоената сума. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на сключен между страните договор при
посочените параметри, основанията за нищожност, на които се позовава.
Между страните е обявено за безспорено, а от представените по делото
доказателства се установява факта, че облигационно правоотношение е възникнало по
облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №893822/12.07.2023г.
за сумата от 1000 лв., получена от М. Ж..
2
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо
който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л.,
съдът приема за установено по делото, че дължимата договорна лихва по кредита в размер
на 474,78лв. изчислен въз основа на посочения годишен лихвен процент по договор 47%.
ГПР определен само върху главницата 1000,00 лв. и договорения лихвен процент 47 % е в
размер на 58,14% ГПР определен върху всички определени задължения: главница 1000,00
лв., договорена лихва – 474,78 лв., неустойка – 1945,22 лв. е 618%.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите. Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи.
Наред със задълженията по договора за кредит, ответното дружество е начислило и е
изисквало от потребителя да заплаща неустойка. Начисляването на тази неустойка
ежемесечно, наред с възнаградителната лихва и заплащано в полза на ответника,
представлява всъщност скрито възнаграждение за кредитора. Напълно основателно от
страна на ищеца се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът
на ГПР без да се включва това възнаграждение е различен от посочения в договора и същият
възлиза на 58,14 %, а при включване на това допълнително вземане – 618 %, поради което
действително приложимият ГПР по договора надхвърля законоустановения максимум по чл.
19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното, съдът намира, че вземането за неустойка на практика
е получавано и е отишло в полза на кредитора, същото представлява скрито възнаграждение
за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по
договора, така и в годишния процент на разходите.
Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за паричен заем и
реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в договора за паричен
заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. Липсата на този разход в договора за паричен заем при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на целия договор за паричен заем, на основание чл. 22 ЗПК (в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г. о.) .
С оглед на горното, предявения от ищцата главен иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
3
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК:
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по предявен
на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на
изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в
специалния ЗПК.
Предвид изложените съображения съдът следва да даде отговор на въпроса каква е
чистата стойност на сумата, получена от ответника по насрещните искове, която не е била
погасена до момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Установено е по делото, че получената от кредитополучателя сума е в размер на 1000 лева,
като М. Ж. не доказа да е заплатил. Следователно и предявеният от дружеството насрещен
иск следва да се уважи за сумата от 40 лв., представляваща част от неизплатено задължение
за главница по Договор за паричен заем № 893822 от 12.07.2023 г. в общ размер от 1000 лв.
По разноските: С оглед изхода от спора разноски се дължат на първоначалния ищец
на основание чл. 78, ал. 1 т ГПК, като не му се следват такива и в качеството му на ответник
по насрещния иск. Същият е извършил разноски, както следва: в размер на 136 лева за
държавна такса; 250 лева за депозит за вещо лице и 642 лева за адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за сумата от 642 лева. Съобразно посоченото с
Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид
обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при своевременно
релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за
съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат
на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.
№ 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което
ведно с ограничените процесуални действия представлява предпоставка за намаляване
размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С
оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, предвид и
служебното задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, прави
процесуалната защита стандартна и лишена от правна сложност и продължителни
процесуални действия. С оглед на изложеното съдът намира, че сума в размер на 200 лева за
адвокатско възнаграждение, след въведено от ответника възражение за прекомерност на
заявения размер от 642 лева, е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по
гражданското дело.
4
На ищеца по насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъди
сумата 50 лева заплатена държавна такса и адв. възнаграждение.
От страна на ответника по насрещния иск също така е направено възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че сума в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение, е
достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело и
претендираното адв.възнаграждение от 480 лв. следва да се намали до сумата от 200 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем № 893822 от
12.07.2023 г. сключен между "К." ЕООД, ЕИК **** и М. Ж. Ж., ЕГН **********, на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК по предявения иск от М. Ж. Ж.,
ЕГН **********, с адрес в гр. В. срещу "К." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град С..
ОСЪЖДА М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. В. да заплати на „"К." ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С. сумата от 40 лева (четиридесет
лева), представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен
заем № 893822 от 12.07.2023 г. в общ размер от 1000 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на насрещната искова молба 06.02.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати
на М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. В. сумата от 586 лева (петстотин осемдесет и
шест лева) - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. В. да заплати на „К." ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С. сумата от 250 лева (двеста и
петдесет лева) - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5