Решение по дело №597/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260243
Дата: 26 ноември 2021 г.
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20191870100597
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№254

С., 26.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

   РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 597 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Л.А.В. *** е предявил срещу „АиЛ К.“ ООД, гр. С. (понастоящем със седалище в гр. Н., к. к. „С.б.“) следните искове, съгласно съдържанието на исковата молба и уточняващата я молба от 09.07.2019 г.: иск за заплащане на сумата 2500 лв., предявен като частичен от общата сума 25000 лв., представляваща увеличение на стойността на недвижим имот вследствие на полезни разноски, конкретизирани в исковата молба и извършени от ищеца в периода от 20.10.2008 г. до 31.03.2009 г. за същия имот, а именно за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65231.919.144.4.8 по одобрената кадастрална карта на гр. С., с адрес на имота к. к. Б., апартаментен хотел „К.“, етаж 1, представляващ студио „С21“, с предназначение жилище – апартамент, с площ 33,95 кв.м. и иск за заплащане на сумата 1000 лв., предявен като частичен от общата сума 10000 лв., представляваща необходими разноски за същия имот, извършени от ищеца за периода от 2009 г. до 2018 г., а именно по 1000 лв. за всяка от календарните години в този период, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е собственик на гореописания недвижим имот на основание договор за продажба, сключен на 16.12.2008 г. с „Т.к.Й.“ ЕООД (понастоящем с наименование „АиЛ К.“ ООД) с нотариален акт № 121, т. VІа, рег. № 933, д. № 1078/2008 г. на нотариус Б.М., с район на действие съдебния район на РС – С.. Към датата на сключване на договора върху имота вече била учредена договорна ипотека в полза на „ПИБ“ АД за обезпечаване на вземанията на банката към продавача по договор за кредит, отпуснат за изграждане на апартаментния хотел, в който се намира описаният в исковата молба самостоятелен обект в сграда.

Ищецът твърди, че към момента на сключване на договора за продажба, с който той придобил правото на собственост върху имота, сградата, в която той се намира, била завършена в груб строеж, поради което в периода от 20.10.2008 г. до 31.03.2009 г. ищецът извършил със собствени средства подобрения в гореописания самостоятелен обект, изразяващи се в конкретни дейности, посочени в исковата молба. За извършване на тези дейности той платил общо 30 000 лв. в брой на изпълнителя по договор за изработка от 20.10.2008 г., като вследствие извършването им стойността на собствения му имот се увеличила с 25000 лв. Освен това в периода 2009 г. – 2018 г. ищецът извършил разноски в общ размер 10 000 лв. или по 1000 лв. за всяка календарна година в този период за неотложни текущи ремонти и възстановителни дейности в сградата, в която се намира имота.

Също така се сочи в исковата молба, че продавачът по горепосочения договор за продажба на недвижим имот, а именно „Т.к.Й.” ЕООД (понастоящем с наименование „АиЛ К.“ ООД), заедно с други юридически и физически лица били осъдени солидарно да заплатят на „ПИБ“ АД сумата 952695,45 евро – главница по договор за банков кредит сключен на 30.05.2007 г., ведно със седем анекса към него и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.04.2018 г., както и съдебни и деловодни разноски. За тези суми било образувано изпълнително дело № 117/2018 г. по описа на ЧСИ В.Н., като по това изпълнително дело по отношение на имота, придобит от ищеца, била насрочена публична продан.

Изтъква се в исковата молба, че ищецът има право да получи от цената на имота претендираните суми преди ипотекирания кредитор и тези обстоятелства обуславят твърденията му за наличие на правен интерес от предявяване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба. В молба, постъпила в съда на 10.02.2020 г. от адв. В.В.– пълномощник на ответника, е заявено признание на исковете.

По искане на „ПИБ” АД, гр. С. в производството същата е конституирана като трето лице – подпомагаща страна на страната на ответника.

В свое становище третото лице – подпомагаща страна заявява, че оспорва исковете като изцяло неоснователни. Оспорва се в това становище ищецът да е извършил лично или чрез другиго посочените в исковата молба дейности, както и се оспорва ищецът да е заплатил реални суми за осъществяването им, в каквато връзка са изложени в становището на третото лице подробни съображения и  доводи. Също така третото лице сочи, че не се установява ищецът да е извършил лично или чрез другиго необходими ремонти, както и да е извършвал разходи по заплащане на суми по такива разноски. В обобщение третото лице сочи, че дори ищецът да е извършвал разноски във връзка с гореописания имот те не са необходими или полезни. Тези доводи обуславят искането на третото лице – подпомагаща страна за отхвърляне на исковете.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Х. Х., който заявява, че поддържа исковете.

Ответникът, редовно призован, не се представлява и не заявява становище по исковете.

Третото лице „ПИБ” АД, чрез пълномощника си адв. Н. Н., заявява, че поддържа писменото становище на банката по исковете.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими. С оглед твърденията в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, те са предявени срещу страна - ответник, притежаващ пасивна процесуална легитимация по тези искове, произтичаща от качеството й на длъжник по обезпечено с ипотека вземане, за чието принудително удовлетворяване е образувано изпълнително производство и изпълнението е насочено върху собствен на ищеца имот, върху който ипотеката разпростира своето правно действие. Процесуалната легитимация на ответника се обосновава с обстоятелството, че при евентуално принудително изпълнение върху собствения на ищеца недвижим имот чрез продажбата му на публична продан ответникът като длъжник по обезпеченото вземане би се обогатил неоснователно за сметка на ищеца от това, че вследствие на разноските (необходими и/или полезни), извършени от собственика на имота, който не е лично задължен по обезпеченото с ипотека вземане, имотът би бил продаден при по-висока цена от тази, на която би бил продаден ако разноските не бяха извършени и по този начин – чрез насочване на принудителното изпълнение върху този имот – би била погасена по-голяма част от задължението му.

Искът за заплащане на сумата 2500 лв., предявен като частичен от общата сума 25000 лв., представляваща увеличение на стойността на недвижим имот вследствие на извършени от ищеца полезни разноски, конкретизирани в исковата молба, е основателен в частично предявения му размер.

На основание договор за продажба, сключен на 16.12.2008 г. с нотариален акт № 121, т. VІа, рег. № 933, д. № 1078/2008 г. на нотариус Б.М., с район на действие съдебния район на РС – С., между „Т.к.Й.“ ЕООД (понастоящем с наименование „АиЛ К.“ ООД) и ищеца, последният е придобил право на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65231.919.144.4.8 по одобрената кадастрална карта на гр. С., с адрес к. к. „Б.“, апартаментен хотел „К.“, етаж 1, представляващ студио „С21“, с предназначение жилище – апартамент, с площ 33,95 кв. м.

Видно е от съдържанието на този нотариален акт, че към датата на сключване на обективирания в него договор за продажба сградата, в която се намира обектът, е била изградена в груб строеж и че върху сградата, в т. ч. и върху описания в нотариалния акт самостоятелен обект, е учредена договорна ипотека в полза на „ПИБ“ АД, с която са обезпечени вземанията на банката към продавача „Т.к.Й.“ ЕООД по договор за кредит между тях, отпуснат за изграждане на „Апартаментния хотел /ресторант, ски-гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти“/, в който се намира продаваният имот. Това обстоятелство се потвърждава от съдържанието на нотариален акт № 197, т. ІІІа, рег. № 3957, д. № 573/2007 г. на нотариус Б.М., с който е учредена договорната ипотека, вписана по вх. рег. № 1393/15.06.2007 г. с акт № 118, т. І, д. № 1097/2007 г. в Служба по вписванията – С.. 

Не е спорно, че ищецът не е лично задължен по обезпеченото с ипотеката вземане.

Също така не са спорни обстоятелствата, че продавачът по сключения с ищеца договор за продажба на недвижим имот, а именно „Т.к.Й.” ЕООД (понастоящем с наименование „АиЛ К.“ ООД), заедно с други юридически и физически лица са осъдени солидарно да заплатят на „ПИБ“ АД сумата 952695,45 евро – главница по договор за банков кредит от 30.05.2007 г., седем анекса към него и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.04.2018 г., както и съдебни и деловодни разноски, както и че за принудително събиране на тези вземания е образувано изпълнително дело № 117/2018 г. по описа на ЧСИ В.Н., с район на действие съдебния район на СОС, по което по отношение на имота на ищеца е насрочена публична продан.

Поради приетите дотук за установени обстоятелства ищецът има право съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗЗД да получи от цената на имота преди ипотекарния кредитор увеличението на стойността на имота, което се дължи на негови полезни разноски.

От приетото заключение на в. л. инж. Г.Г. по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установява, че в имота на ищеца са изпълнени: хидро- и топлоизолация на северна външна стена на жилището – около 6 кв. м.; външна минерална мазилка – 6 кв. м. и PVC прозорец; гипскартон към общия коридор, както и за окачен таван вътре в жилището над кухненския бокс – около 12 кв. м.; боядисване с латекс на стени на жилището от страната на общия коридор – около 10 кв. м.; боядисване с латекс на тавана на жилището – около 40 кв. м.; доставка и монтаж на осветление в окачения таван над кухненския бокс; ограничаване на пространство (т. нар. „куфар“ от гипскартон от страната на общия коридор) за поместване на вертикалните щрангове, съответно водомерите, на отоплителната и водопроводна инсталация; изграждане вътре в жилището на: ВК инсталация, ел. инсталация – ключове, контакти, апартаментно разпределително табло, противовлажни осветителни тела в мокрото помещение, звънчева система, прокарване на тръби за отоплителна инсталация (парно); входна врата, около 40 кв. м. ламинат по пода, около 50 кв. м. тапети по стени, стенни закачалка за дрехи и огледало; в банята – теракотна подова настилка (около 5 кв. м.), облицовка на стените с фаянс до тавана (около 22 кв. м.), доставка и монтаж на санитарно оборудване – тоалетна чиния, мивка със смесителен кран, огледало, поставки за сапунерка и тоалетни принадлежности, сешоар, душ, вана, окачен таван, осветление, отоплителна лира (радиатор за парно), вентилатор, врата MDF; в дневната – ламинат по пода, тапети по стените, монтаж на радиатор за парно, осветителни тела, пластмасови корнизи за пердета; в кухненския бокс – доставка и монтаж на предварително скроени кухненски мебели-обзавеждане, долен ред с мивка и кухненски плот, бар-плот, смесителна батерия, горен ред шкафове с абсорбатор и въздуховод, осветителни тела в окачения таван.

Според заключението по СТЕ всички описани дейности са довършителни работи (СМР) и трайно, неподвижно прикрепено и вградено обзавеждане в жилището, без които то не може да се ползва като такова. Тези дейности са обичайни, задължителни, а не са особени, извънредни, допълнителни или луксозни подобрения, но с общата си стойност увеличават първоначалната придобивна стойност на жилището, когато то е било във фаза „груб строеж“. В последната колона от таблицата към заключението си вещото лице е посочило единичните цени за отделните видове работи, които са средни пазарни цени към момента на извършването им (2009 г.) съгласно ориентировъчните цени в „Справочник за цените в строителството“, издателска къща СЕК, бр. 4/2009 г., увеличени с 10 на сто заради особеностите на обекта (оживено курортно място, отдалеченост, зимни условия), с още 10 на сто за приблизителна печалба на предприемача и с 20 на сто ДДС, като окончателните стойности са закръглени. Посочено е в заключението, че така изчислена, общата стойност на изпълнените дейности в имота е 16000 лв. В устните си разяснения пред съда при защитата на заключението в с. з. на 01.02.2021 г. вещото лице посочва, че сумата 16000 лв. е както стойност на разходите за подобренията, така и увеличена вследствие извършването им стойност на имота, като в конкретния случай тези две величини са равни.

Съдът кредитира заключението по СТЕ, ведно с устните разяснения на вещото лице при защитата на заключението му в с. з. на 01.02.2021 г., тъй като същото е обосновано със съществуващите обективни данни за извършени в имота дейности, установени при извършен от вещото лице оглед на място в имота и не е опровергано от други доказателства.

Ето защо съдът приема, че вследствие на установените от СТЕ дейности, извършени от ищеца в имота след придобиването му от него на 16.12.2008 г., стойността на собствения му имот се е увеличила с 16000 лв.

Неоснователни са възраженията на третото лице – подпомагаща страна на страната на ответника, че не се установява ищецът лично или чрез другиго да е извършил тези дейности, респ. че те не са довели до увеличаване стойността на имота, както и възраженията, подробно аргументирани от пълномощника на третото лице в писмените му бележки, че тези дейности вече са били извършени в имота към датата на сключване на представения договор за изработка от 01.04.2009 г., сключен между ищеца и ответника (с тогавашно наименование „Т.к.Й.“ ЕООД) предвид съдържанието на протокол – образец № 16 от 25.03.2009 г. (т. нар. „Акт 16“) за установяване на годността за ползване на строеж „Апартаментен хотел „К.“ включително „Газопроводно отклонение и вътрешна газова инсталация“.

Преди всичко следва да се отбележи, че не е необходимо извършването на дейности, водещи до увеличаване на стойността на недвижим имот, да се осъществи на договорно основание. В този смисъл позоваването от страна на ищеца в исковата молба на договор, сключен на 20.10.2008 г. между него и ответника (с тогавашно наименование „Т.к.Й.“ ЕООД), въз основа на който тези дейности били извършени възмездно срещу възнаграждение в размер 30000 лв., не е елемент от основанието на иска. Искът се основава на увеличаване на стойността на имота след придобиването му вследствие извършване от ищеца на полезни разноски, т. е. дори разходите на ищеца за тези дейности и основанието за извършването им, са без правно значение по този иск. В този смисъл, без правно значение за предмета на делото е и обстоятелството (което може да се дължи на фактическа грешка на ищеца в исковата молба, но това също е без значение), че вместо твърдяния в исковата молба договор за изработка от 20.10.2008 г., ищецът е представил такъв договор между същите страни от 01.04.2009 г. и че в него е уговорено възнаграждение за ответника-изпълнител в размер 24000 лв., а не 30000 лв. Без правно значение за предмета на делото е и обстоятелството, установено от приетото заключение на в. л. В.К. по съдебно-счетоводната експертиза, прието в с. з. на 09.11.2020 г., че сумата в размер 24000 лв. по договор за изработка от 20.10.2008 г. не е декларирана в НАП от ответника и няма данни за издавани фактури за тези плащания, за включването им в дневниците за продажби, за начисляване на ДДС по тях и за ползване на данъчен кредит. Още веднъж следва да се посочи, че по иск с правно основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД ищецът има право не на по-малката сума измежду разноските за подобренията и увеличената вследствие на тях стойност на имота, а само на увеличената стойност на имота вследствие на подобренията, независимо с какви разноски и на какво основание те са извършени. Така от значение по делото е единствено обстоятелството увеличена ли е стойността на имота след придобиването му от ищеца вследствие извършени от него или за негова сметка полезни разноски и ако е увеличена – какъв е размерът на това увеличение.

На 16.12.2008 г. ищецът е купил от ответника процесния самостоятелен обект в сграда за цена 25548 евро. По това време сградата, в която се намира самостоятелният обект, е била изградена във фаза „груб строеж“, т. е. за сградата е бил съставен акт-образец 14 за приемане на конструкцията (вж. чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и приложение № 14 към тази разпоредба). Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт-образец 15 съгласно приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от същата наредба) и протокол за установяване годността за ползване на строежа (протокол съгласно приложение № 16 към чл. 7, ал. 3, т. 16 от същата наредба, т. нар. „акт 16“) все още не са били съставени – те са съставени съответно на 10.03.2009 г. и на 25.03.2009 г.

С други думи, към 16.12.2008 г. (датата на сключване на договора за продажба между ищеца и ответника) единствено конструкцията на сградата е била завършена, без данни за извършване на която и да е от довършителните работи в нея – предмет на иска, като ищецът възмездно е придобил самостоятелен обект в сграда в този й вид. В нотариалния акт не е посочено в цената на имота – 25548 евро да се включва и извършването на последващи сключване на договора довършителни работи и подобрения в обекта за сметка на продавача – настоящ ответник.

При това положение от правна и житейска гледна точка се налага единственият възможен извод, че всички довършителни работи и подобрения в обекта след придобиването му от ищеца на 16.12.2008 г. са извършени от него, респ. за негова сметка. Поради това съдържанието на представения от третото лице протокол за установяване на годността за ползване на строежа („акт 16“) от 25.03.2009 г., в който (макар и най-общо за цялата сграда, а не за конкретния процесен имот в нея) е налице констатация, че няма неизвършени и недовършени видове строително-монтажни работи съгласно договора за строителство, не само че не опровергава основанието на иска в горепосочения смисъл, а го потвърждава - щом като ищецът е купил от ответника на 16.12.2008 г. недвижим имот в сграда, изградена в груб строеж, за цена 25548 евро и ответникът не се е задължил срещу тази цена да извърши и довършителните работи в обекта, то тези работи са извършени за сметка на ищеца след тази дата до 25.03.2009 г., когато е съставен акт 16 за сградата. Обстоятелството, че в исковата молба е посочен по-голям период на извършване на тези работи (20.10.2008 г. – 31.03.2009 г.), в който приетият за установен от съда период на извършването им (16.12.2008 г. – 25.03.2009 г.) изцяло се включва, не е основание за отхвърляне на иска.

Неоснователни са и възраженията на третото лице, че тези работи не представляват полезни разноски, защото без извършването им имотът не би могъл да се ползва по предназначение. Първо, такъв един довод, дори и под много сериозни резерви да се приеме за основателен, би бил от естество да квалифицира разноските за тези дейности като необходими и в никакъв случай луксозни, в какъвто случай ищецът безусловно има право на тях, а заключението по СТЕ сочи, че и величината на разноските също е 16000 лв. И второ, сериозните резерви на настоящия състав срещу основателността на този довод се основават на същностното различие между необходимите и полезните разноски – ако с извършването на необходими разноски се цели запазване на субстанцията, целостта, свойствата или предназначението на имота, то извършването на полезни разноски води до положителна, полезна промяна в имота, до придаването на имота на качества, каквито той не е имал до извършване на разноските. В конкретния случай – щом на 16.12.2008 г. ищецът е придобил имот в сграда, изградена във фаза „груб строеж“, то към датата на придобиването на имота той не е могъл да го ползва като жилище и щом на 25.03.2009 г. по съответния ред е констатирана годност на сградата да бъде ползвана, то ищецът е допринесъл чрез извършените от него разноски за положителна промяна в собствения си имот, изразяваща се във възможността за ползването му по предназначение като жилище, което дотогава е било невъзможно. Поради действията на ищеца по извършване на тези разноски стойността на имота след извършването им се е увеличила с 16000 лв., като според кредитираните заключение по СТЕ и устните разяснения на вещото лице в с. з. на 01.02.2021 г. имотът е понастоящем в отлично състояние и не може да се обоснове негова амортизация. Това обосновава правния извод, че не може да се приеме, че увеличението на стойността на имота с 16000 лв. към 2009 г. е в по-малък размер към настоящия момент.

Възражението на третото лице – подпомагаща страна на страната на ответника, че част от посочените в заключението по СТЕ работи (по т. 7-10 включително от таблицата към заключението) не са трайно прикрепени към имота и могли да се отделят от имота без неговото увреждане или намаляване на стойността му, не кореспондира със самото заключение и с разясненията на вещото лице в с. з. на 01.02.2021 г., че се касае за трайно прикрепени към имота вещи („замонолитени“ според специфичния изказ на вещото лице). Нещо повече, имотът е изнесен на публична продан, което означава, че съгласно чл. 486 от ГПК той е предаден за пазене до извършване на проданта и лицето, което го пази има задължения да го предаде в същото състояние, в което го е приело, т. е. ако имотът се пази от ищеца, той носи друг вид отговорност ако демонтира вещи от него.

Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства и предвид неоснователността на възраженията на третото лице – подпомагаща страна на страната на ответника, по делото се установява, че ищецът е извършил в имота си полезни разноски, установени от заключението по СТЕ, съгласно което стойността на имота вследствие на тези разноски се е увеличила с 16000 лв. Поради това ищецът има вземане срещу ответника за тази сума, основано на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗЗД. За разликата над тази сума ищецът няма такова вземане, но тази разлика не е предмет на предявения частичен иск и съдът не дължи произнасяне по този въпрос в решението. При съблюдаване на диспозитивното начало в гражданския процес и с оглед обстоятелството, че искът е предявен като частичен до размер 2500 лв., същият следва да бъде изцяло уважен в този размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

Искът за заплащане на сумата 1000 лв., предявен като частичен от общата сума 10000 лв., представляваща необходими разноски за същия имот, извършени от ищеца за периода от 2009 г. до 2018 г., а именно по 1000 лв. за всяка от календарните години в този период, е изцяло неоснователен.

По делото (на л. 161-170) са представени 5 бр. разписки – от 12.01.2009 г., от 15.01.2010 г., от 09.01.2011 г., от 20.01.2012 г. и от 25.01.2013 г. Във всяка от тях  е посочено, че ищецът е платил на ответника сумата „2000 /хиляда/ лева“ за поддръжката на общите части на сградата, в която се намира собственият му самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65231.919.144.4.8 и за извършване на текущи неотложни ремонтни и възстановителни дейности в сградата съответно през календарната 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., наложени от амортизирането и овехтяването на сградата.

На първо място, при несъответствието между цифровото и словесното изражение на сумата, сочена във всяка от разписките като платена от ищеца на ответника, следва да се приеме, че всяка разписка удостоверява плащане на сумата, посочена словом, а именно – хиляда лева.  Така общият размер на платените по тези разписки суми е 5000 лв.

Освен това, датата на всяка разписка и посочването в нея, че сумата се плаща за съответната календарна година и се отнася за поддръжка на общите части на сградата, в която се намира имотът на ищеца, както и за извършване на текущи неотложни ремонтни и възстановителни дейности, наложени от амортизирането и овехтяването на сградата, в своята съвкупност налагат извод, че плащанията по разписките представляват плащания на вноски за поддържане на общите части на етажната собственост, в какъвто режим се намира сградата. Без значение е дали тези вноски са отнесени към фондове, надлежно учредени по реда на ЗУЕС. Същественото е, че те се определят не на база действително извършени необходими разноски за общите части (такива не са и установени по делото), а са в предварително определен един и същи размер за всяка календарна година и се плащат авансово в началото на всяка година. Следователно ищецът не доказва плащанията по разписките да установяват действително извършени от него необходими разноски, още по-малко – за запазване на субстанцията, целостта, свойствата или предназначението на собствения му имот, представляващ самостоятелен обект в сграда или на самата сграда. Поради това искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Тук е мястото да се посочи, че извършеното от ответника в хода на делото признание на исковете не обвързва съда с извод за тяхната основателност. По делото е конституирано трето лице – подпомагаща страна на страната на ответника, което е оспорило исковете и е заявило становище за тяхната неоснователност. Очевидно е с оглед обстоятелствата по делото, че между процесуалните действия на ответника и на подпомагащото го трето лице е налице противоречие. То е обусловено от обективно съществуващо противоречие в интересите им – от една страна липса на интерес у ответника от извършване на процесуални действия по защита срещу исковете, тъй като отдавна се е разпоредил с имота и от друга – интерес у третото лице исковете да бъдат отхвърлени, за да избегне то конкуренция с материални права на ищеца при удовлетворяване от цената на имота при насочено върху него принудително изпълнение. Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, в това число и да оспори исковете, в какъвто случай, предвид материалния му интерес от отхвърлянето им, релевантните за спора факти следва да се установят по правилата за разпределение на доказателствената тежест между главните страни, каквато съдът е разпределил с доклада по чл. 146 от ГПК в с. з. на 21.09.2020 г., а не въз основа на признание на исковете, извършено от ответника. Затова и с оглед конкретните характеристики на процесуалното поведение на страните по делото и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от ГПК съдът приема, че само по себе си признанието на исковете от ответника не обосновава тяхната основателност, нито уважаването им при условията на чл. 237 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 778,57 лв. за разноски по делото. От тази сума 100 лв. са внесена държавна такса по частичния иск, който е уважен, 250 лв. са внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-техническата експертиза, а 428,57 лв. са съразмерна на отношението между размера на уважения иск и общия размер на предявените искове част от платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер 600 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Независимо от изхода на делото, разноски на ответника не се присъждат, тъй като съдът не цени като релевантно признанието на исковете, направено с молба от 10.02.2020 г., а и ответникът не доказва да е сторил разноски по делото. Предвид изричната разпоредба на чл. 78, ал. 10 от ГПК, съдът не присъжда разноски на третото лице „ПИБ” АД – подпомагаща страна на страната на ответника „АиЛ К.” ООД.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД, „АиЛ К.” ООД, ЕИК *********, понастоящем със седалище и адрес на управление гр. Н., к. к. „С.б.“, кв. „П.“ № 23, да заплати на Л.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева) частично от сумата 16000 лв., представляваща увеличение на стойността на собствен на Л.А.В. недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65231.919.144.4.8 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., представляващ студио „С21“, с адрес к. к. „Б.“, апартаментен хотел „К.“, ет. 1, с предназначение жилище – апартамент, с площ 33,95 кв.м., вследствие полезни разноски, извършени от Л.А.В. в периода от 16.12.2008 г. до 25.03.2009 г. за следните дейности в същия имот: хидро- и топлоизолация на северна външна стена на жилището – около 6 кв. м.; външна минерална мазилка – 6 кв. м. и PVC прозорец; гипскартон към общия коридор, както и за окачен таван вътре в жилището над кухненския бокс – около 12 кв. м.; боядисване с латекс на стени на жилището от страната на общия коридор – около 10 кв. м.; боядисване с латекс на тавана на жилището – около 40 кв. м.; доставка и монтаж на осветление в окачения таван над кухненския бокс; ограничаване на пространство (т. нар. „куфар“ от гипскартон от страната на общия коридор) за поместване на вертикалните щрангове, съответно водомерите, на отоплителната и водопроводна инсталация; изграждане вътре в жилището на: ВК инсталация, ел. инсталация – ключове, контакти, апартаментно разпределително табло, противовлажни осветителни тела в мокрото помещение, звънчева система, прокарване на тръби за отоплителна инсталация (парно); входна врата, около 40 кв. м. ламинат по пода, около 50 кв. м. тапети по стени, стенни закачалка за дрехи и огледало; в банята – теракотна подова настилка (около 5 кв. м.), облицовка на стените с фаянс до тавана (около 22 кв. м.), доставка и монтаж на санитарно оборудване – тоалетна чиния, мивка със смесителен кран, огледало, поставки за сапунерка и тоалетни принадлежности, сешоар, душ, вана, окачен таван, осветление, отоплителна лира (радиатор за парно), вентилатор, врата MDF; в дневната – ламинат по пода, тапети по стените, монтаж на радиатор за парно, осветителни тела, пластмасови корнизи за пердета; в кухненския бокс – доставка и монтаж на предварително скроени кухненски мебели-обзавеждане, долен ред с мивка и кухненски плот, бар-плот, смесителна батерия, горен ред шкафове с абсорбатор и въздуховод, осветителни тела в окачения таван, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 2500 лв. от предявяване на иска на 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за което увеличение на стойността на имота му ищецът Л.А.В. твърди съгласно предявения от него иск по чл. 177, ал. 1 от ЗЗД да е в общ размер 25000 лв. вследствие на извършени от него полезни разноски в имота му в периода от 20.11.2008 г. до 31.03.2009 г.

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Л.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „АиЛ К.” ООД, ЕИК *********, понастоящем със седалище и адрес на управление гр. Н., к. к. „С.б.“, кв. „П.“ № 23, за заплащане на сумата 1000 лв., за която искът е предявен като частичен от общата сума 10000 лв. с твърдения същата да представлява необходими разноски за собствен на Л.А.В. недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65231.919.144.4.8 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., представляващ студио „С21“ с адрес к. к. „Б.“, апартаментен хотел „К.“, ет. 1, с предназначение жилище – апартамент, с площ 33,95 кв.м., претендирани като извършени от ищеца за периода от 2009 г. до 2018 г., а именно по 1000 лв. за всяка от календарните години в този период, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „АиЛ К.” ООД, ЕИК *********, понастоящем със седалище и адрес на управление гр. Н., к. к. „С.б.“, кв. „П.“ № 23, да заплати на Л.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 778,57 лв. за разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „ПИБ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Ц.” № 37 като трето лице – подпомагаща страна на страната на ответника „АиЛ К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., к. к. „С.б.”, кв. „П.” № 23.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: