ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1415
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20231110205429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба с вх. № ********** от 21.04.2023 г. (с дата на
получаване от пощенски оператор на 12.04.2023 г.) на жалбоподателя „Ф.“
ЕАД (с предишно търговско наименование „А. Л.“ ЕАД), ЕИК: ************
чрез надлежен процесуален представител в качеството му на ощетено
юридическо лице срещу Постановление на Софийска районна
прокуратура (СРП) от 30.03.2023 г., с което на основание чл. 199 от НПК и
чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено досъдебното производство (ДП) с №
************/2019 г. по описа на 08 РУ СДВР и пр.пр. № ***********/2019
г. по описа на СРП за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
От дружеството жалбоподател „Ф.“ ЕАД чрез процесуалния му
представител се инвокират подробни съображения. Релевира се искане да
бъде отменено обжалваното постановление на СРП като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени и гласни
доказателства чрез способите на доказване в наказателното производство,
намира за установено следното:
I. Жалбата с вх. № ********* от 21.04.2023 г. на жалбоподателя „Ф.“
ЕАД (с предишно търговско наименование „А. Л.“ ЕАД), ЕИК: ********** е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена е в законоустановения 7
(седем) дневен срок на 12.04.2023г. по данните от справката на пощенския
оператор „Е.“, от активно процесуално и материално легитимиран субект
(ощетено юридическо лице и в съответствие с ТР № 1/31.05.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСНК) с обоснован правен интерес, пред родово,
местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП,
връчен по надлежния ред на 05.04.2023 г., който подлежи на проверка в
1
производство по съдебен контрол на основание чл.243, ал.5 от НПК.
Разгледано по същество – ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
II. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
За да постанови обжалваното постановление на СРП от 30.03.2023 г.,
наблюдаващият прокурор изложил, че в хода на разследването се
установявало, че 07.09.2018 г. в гр.В. бил сключен договор за финансов
лизинг № ***************** между дружеството „А. л.“ ЕАД и свидетеля М.
Р. Р.. По силата на сключения лизингов договор свидетелят Р. получавал за
временно възмездно ползване за срок от 36 месеца лек автомобил марка „М.“,
модел „С 320“ с рег. № **********. Прокурорът приел, че свидетеля Р. като
лизингополучател не изпълнявал задълженията си за плащане на лизинговите
вноски по договора за лизинг. В резултат на това последвало изготвянето от
лизингодателя на писмено уведомление, адресирано до свидетеля Р. с
предявено искане за връщане на лекия автомобил. Прокурорът изложил в
постановлението си, че свидетеля Р. не получил това уведомление.
Ръководно-решаващият орган на ДП посочил, че свидетеля Р. е ползвал
въпросният автомобил около два месеца, след което възникнала повреда в
него и се наложило да го изостави на открито обществено място в района на
село А., област В., тъй като се налагало да пътува за Република Кипър.
Впоследствие свидетелят Р. бил установил, че лекия автомобил липсвал от
посоченото място, където го оставил. Прокурорът от СРП се аргументирал в
постановлението за прекратяване на ДП, че по делото липсват доказателства,
които да опровергават или потвърждават показанията на свидетеля Р.. В
постановлението на СРП от 30.03.2023 г. са изложени теоретични
съображения за правната страна на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. С
оглед тези съображения ръководно-решаващият орган на ДП преценил, че
липсват доказателства за извършеното престъпление – не се установявало
свидетелят Р. да е предоставил инкриминирания автомобил на трето лице или
да се разпоредил с него; липсвали доказателства за уведомяването на
свидетеля Р., че следва да върне МПС на лизингодателя, както и
доказателства за това същият да отказва да върне автомобила.
III. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК в рамките на
образуваното ДП, съдът излага от правна страна (“ipso jure” – поради
смисъла на правото) следното:
Настоящото обжалвано постановление от 30.03.2023 г. за прекратяване
на ДП (второ по ред) е идентично по съдържание и мотиви на първото
постановление на прокурора от 13.12.2021 г., с което ДП е било прекратено.
Първото постановление от 13.12.2021 г. за прекратяване на ДП е бил
отменено с влязло в сила определение № 815/14.03.2022 г. по ЧНД №
650/2022 г. по описа на СРС, НО, 110 състав. Аргументите на съда за
отмяната на това постановление са били, че разследването било непълно, а
прокурорът от своя страна не е описал фактите по делото и не е анализирал
доказателствата в тяхната пълнота.
Решаващата инстанция на СРС намира, че постановлението на прокурора
2
от 30.03.2023 г. е немотивирано. В него липсват описание на фактите. Не е
възведена установената фактическа обстановка. Не е извършен никакъв
доказателствен анализ в светлината на императива на чл.305, ал.3 от НПК.
Постановлението на СРП за прекратяване на ДП е постановено при
неизяснени факти. Проведеното разследване е непълно. Не са събрани всички
възможни доказателства и доказателствени средства. Чрез процесуалният
инструментариум на НПК не са проверени събраните в ДП гласни
доказателствени средства от разпита на свидетеля Р.. Не е извършена справка
от Гранична полиция за свидетеля Р. кога е влязъл в Р България, след като
заминал извън границите на страната на 20.12.2018 г. Не са изискани от него
превозни документи за пътуването му до Р Кипър към релевантния период,
респективно не е изяснено полетът му с № ****** към коя дестинация е бил
насочен и на коя дата е следвало да пътува. Не е установено в рамките на
разпита му къде точно свидетелят Р. е оставил автомобила и на какво място.
Съдът приема, че разпита на свидетеля Р. е непълен (а на места и нелогичен),
поради което е наложителен повторен разпит. Например не са му били
поставени въпроси поименно кой приятел е бил помолил да отиде да провери
автомобила, след като заминал за Р Кипър и след какво време, доколкото по
делото са налице данни, че жалбоподателя Р. е заминал от България към
Турция на 30.12.2018г. Съдът намира, че е от значение за предмета на делото
да бъде разпитан въпросният приятел на свидетеля Р., за да се проверят
показанията му и за да се установи каква информация Р. е предал на своя
приятел за автомобила – къде го е оставил, каква е била причината да бъде
изоставен, респективно този негов приятел уведомил ли е органите на реда за
липсващия автомобил и/или свидетеля Р., коя пътна помощ е била доведена
на място от въпросния приятел и коя е тя, свидетелят Р. подавал ли е жалба до
МВР за липсващия автомобил, респективно защо не е бил подал такава за
извършена кражба и т.н. От друга страна, свидетелят Р. сочи в показанията
си, че въпросния автомобил бил негоден след двумесечното му ползване
(срок, който е броен от датата на сключването на договора за лизинг от
07.09.2018 г.), а по делото е налице докладна записка на л.166 от ДП, че
въпросното МПС с марка „М.“, модел „С 320“ с рег. № ******** е имало
регистрирани движения от засичания на камери на АПИ на 19.12.2021 г. на
контролна точка А. с посока на движение от Б. към Л. (област В.). Тези
обстоятелства според съда водят до недостоверност на показанията на
свидетеля Р., че автомобила е бил негоден и това е било причина да го
изостави в района на село А., област В., преди да замине за Р Кипър.
Установява се, че прокурора не е изисквал периодично доклади от
прилаганите ОИМ, свързани с инкриминирания автомобил, който е бил
обявен за общо държавно издирване от 22.01.2020 г. Целта да е се провери
дали автомобилът е бил обявен за ОДИ само по документи, или за него са се
прилагали ОИМ, които да са давали или не резултати – т.е. автомобилът бил
ли е търсен въобще. Според съда е нелогична версията на свидетеля Р., че е
следвало да изостави автомобила в района село А., област В., тъй като бил
негоден, а след това да се предвижва пеша (около 30 км) в посока към
гр.Варна, за да замине за Р Кипър от летището. Т.е. не е установено от
3
разпита на свидетеля Р. какво разстояние се е придвижвал пеша, след като
изоставил автомобила, и как се е придвижил до летището в гр.В., за да замине
за Р Кипър. Освен това, свидетелят Р. е и недобросъвестна страна по договора
за лизинг, тъй като не е плащал лизинговите вноски по него и в тази насока са
доказателствата на лизингодателя. Липсвало е изпълнение от негова страна.
Не са изискани справки от ОПП към МВР и АПИ дали в информационните
масиви на административните органи са съставяни АУАН-ве и НП за
процесия автомобил след 07.09.2018 г. към днешна дата, респективно
регистрирани ли са били движения на автомобила в системата на АПИ и
колко пъти. Прокурорът не е проверил по рамата на автомобила и
регистрационния му номер дали в ОПП в МВР е имало регистрирани
заявления за промяна на собствеността на автомобила след инкриминирания
период от изоставянето му от свидетеля Р. – въз основа на тази справка може
да се установи към коя община се заплащат например местни данъци за
автомобила и от кого. Не са изискани актуални справки към днешна дата дали
за МПС са извършвани годишни технически прегледи – по данните рамата
му, както и справки от Гаранционния фонд дали има сключени
застрахователни премии за автомобила. Според съда следва да се установят
от прокурора тези обстоятелства, като същият следва да изясни и причините
за невръчването на поканите и съобщенията на лизингодателя до свидетеля Р..
Прокурорът следва да положи усилия да установи още към датата на
сключване на договора за лизинг имал ли изначални намерения свидетелят Р.
да се задължава по договора за лизинг или е нямал такива, какъв адрес е имал
по документи, какъв адрес е посочил в договора си и защо не е бил
установяван и т.н.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ДП незаконосъобразно е било
прекратено.
По тези съображения и на основание чл. 243, ал. 5 вр. ал.6, т.3 от НПК,
СРС, 9-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
(СРП) от 30.03.2023 г. , с което на основание чл. 199 от НПК и чл.243, ал.1,
т.2 от НПК е прекратено досъдебното производство (ДП) с № *********/2019
г. по описа на 08 РУ СДВР и пр.пр. № **************/2019 г. по описа на
СРП за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕТО на СРП на материалите по
досъдебното производство (ДП) с № *********/2019 г. по описа на 08 РУ
СДВР и пр.пр. № ***********/2019 г. по описа на СРП за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК за изпълнение на указанията на съда по изложените в
съдебния му акт мотиви по приложението на закона.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред
СГС в 7-дневен срок от съобщението до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт за всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5