Р Е Ш Е Н
И Е
№ 356 /24.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд, гр. Пазарджик, VIII състав, в открито заседание на пети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Светомир Бабаков
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Светомир Бабаков
административно дело № 367, по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Б.Г.Ш.
***, чрез поцесуалния му представител, адв. Д.Д. срещу отказ рег. № 3670-3587/19.02.2020г. на
Началника на РУ – Велинград за издаване
на разрешение за съхранение и носене и
употреба на късо огнестрелно оръжие на
жалбоподателя. Заявено е твърдение, че така постановения отказ е нищожен,
алтернативно постановен при допуснати същестени процесуални нарушения и
неправилен, като противоречащ на материалния закон. Отправено е искане за
отмяна на отказа.
В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез адв. Д. поддържа жалбата на
наведените в нея основания.
Ответникът по
оспорване – Началник РУ Велинград, редовно призован, не изпраща представител.
От фактическа страна е установено следното:
Със заявление
вх. № 367000-650/21.01.2020 г. до началника на РУ- Велинград, жалбоподателят е
поискал издаване на разрешение за съхранение
и носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Към заявлението са
приложени:
1/декларация на жалбоподателя, че
придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси ще се съханяват на адрес гр.
Велинград, ул. „*** № **, при условията на чл. 98 от ЗОБВВПИ;
2/ 2 броя служебни бележки от Стрелбищен комплекс „КРЕЗ Армъри“
гр. Пазарджик;
3/ удстоверение за годност на
оръжие, издадено от „Пламен Д. – 96“ ООД;
4/ карта за предварителен
медицински преглед на името на жалбоподателя;
5/ удостоверение от РП Велинград,
че срещу жалбоподателя няма обвинения и неприключили наказателни производства;
6/ справка за съдимост на името
на жалбоподателя, видно от която последния не е осъждан;
7/ документ за платена такса.
С докладна записка от 23.01.2020
г.относно извършена проверка от мл.п.и Г.Г., Началникът на РУ Велинград бил
уведомен, че за лицето няма данни за психично заболяване и данни за налагане на
мерки по ЗЗДН.
С докладна записка от 10.02.2020
г. /без име и подпис на длъжностното лице, което я е издало/, Началникът на
РУ Велинград бил уведомен че в системата
на МВР има данни за извършени противообществени прояви на лицето, подало
заявлението.
С докладна записка от 11.02.2020
г. на инсп. С.П., Началникът на РУ
Велинград бил уведомен, че са налиценеобходимите редовни документи,
както и са спазени изискванията за съответната дейност и отразените
обстоятелства са истински.
При тези
фактически данни е издаден отказ рег. № 3670-3587/19.02.2020г. на Началника на
РУ – Велинград, с който на осн. чл.58, ал.1, т.10 вр. с чл. 83 ал. 5 от ЗОБВВПИ отказва да издаде разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на ****.. Отказът е
връчен лично на Ш. на 21.02.2020г. Срещу отказа е постъпила жалба от лицето
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Приетите писмени
доказателства не се оспорват от страните и на основание чл. 171, ал. 1, изр. 1
от АПК, която норма постановява, че доказателствата, събрани редовно в
производството пред административния орган, имат сила и пред съда, следва да
бъдат съобразени при обосноваването на правните изводи по разглеждания спор.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, по следните съображения.
Нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспореният отказ
е издаден от административен орган с териториална и материална компетентност,
съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ,
който текст предвижда, че началникът на съответното РУ на МВР издава разрешение
за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му. В тази връзка, неоснователно е възражението,
направено в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, че
актът е нищожен, тъй като не са приложени доказателства, че Д.Б. е заемал
длъжността Началник на РУ Велинград. Действително, съдът е указал на
административния орган, че негова е доказателствената тежест да докаже
компетентността си, но в случая такива доказателства не са представени, тъй
като компетентността на Началника на РУ Велинград да постанови обжалвания отказ
е определена ex lege /
в самия закон/, а не е делегирана от друг орган. Жалбоподателят не е оспорил
пред съда обстоятелството, че Д.Б. заема посочената длъжност, за да задължава
съда административния орган да представи доказателства за назначаването му на
посочената длъжност. Нещо повече, на официалната интернет страница на ОДМВР
Пазарджик, същият е публично оповестен, следователно този факт е общоизвестен и
не подлежи на доказване, предвид разпоредбата на чл. 155 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК./ В този смисъл и Решение № 2526 от 10.03.2015 на ВАС по а.д. 8900/2014 г./
Спазена е предвидената от закона писмена
форма и в отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Процесният индивидуален
административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените при постановяването на акта. В съответствие с
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК,
отказа е съобщен на жалбоподателя, което е удостоверено посредством нарочно
изготвена разписка, подписана лично от жалбоподателя.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорените административни актове
обхваща преценката дали са налице установените от административния орган
релевантни юридически факти (изложени в мотивната част на актовете) и доколко
същите се субсумират в посочената като правно основание за издаването им норма
и респективно дали се следват разпоредените правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1
от АПК,
в тежест на административния орган е да установи наличието на посочените
фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на
оспорения акт.
В конкретния
случай, за да постанови обжалавия отказ, Началникът на РУ Велинград е приел, че
не са посочени обстоятелства, от които да е видно, че оръжието е необходимо на
жалбоподателя за самоотбрана и опазване на личното му имущество. Ето защо се е
възползвал от правомощията си по чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ и е отказал да
издаде исканото разрешение.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Следователно физическото лице, което иска издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно
оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да
обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот,
здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната
охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му
боеприпаси. Само наличието на такава нужда, представлява за законодателя
основание да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на
огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение
за носене и употреба на огнестрелно оръжие, е да обоснове (т. е. - да заяви и
подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на
дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.
Неоснователно е твърдението, че
органът не е изискал от жалбоподатея доказателства и не е изследвал въпроса
дали е налице основателна причина за самоотбрана, с което е нарушил чл. 83 ал.2
от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. 83 ал.2 от закона вменява задължение на органа
да уведомява заявителя за констатирани непълноти и несъответствия с
изискванията на закона.Тук следва да се
отбележи, че в самото заявление, жалбоподателят декларативно е посочил, че
оръжието му е нужно за самоотбрана и опазване на лично имущество, без да изложи
каквито и било факти и обстоятелства в тази насока или да представи
доказателства. Органът няма задължение
да дава възможност за обосноваване на причината за исканото
разрешително, в това число няма задължение да събира доказателства за
потенциална заплаха за сигурността на заявителя, още повече ако заявителят не е
посочил в заявлението конкретни факти, които да се подкрепят от изписани в него
доказателства. В
този смисъл е и константната практика на ВАС /напр. Решение № 12881/07.10.2013
на ВАС по адм. д.10011/2013; Решение 5498/11.04.2019 г. на ВАС по а. д.
4282/2018 г. и др./
Само за пълнота ще се отбележи,
че основателни причини, свързани със
самоотбрана и опазване на лично имущество не са изтъкнати и пред съда, въпреки,
че в тежест на жалбоподателя е да докаже
твърденията си в жалбата. В тази връзка, при предоставена възможност да ангажира
и други доказателства за обосноваване на тезата си, процесуалният представител
на жалбоподателя е заявил пред съда, че няма други доказателствени искания,
поради което съдът е счел делото за изяснено и е дал ход по същество.
Ето защо, като е постановил своя
отказ и го е обосновал с разпоредбата на чл. 58 ал.10 от ЗОБВВПИ, Началникът на
РУ Велинград е постановил един правилен и законосъобразен административен акт.
Жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена
С оглед изхода
на делото, неоснователна е явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Г.Ш. ***, срещу Отказ рег. № 3670-3587/19.02.2020г. на Началника
на РУ – Велинград за издаване на
разрешение за съхранение и носене и употреба
на късо огнестрелно оръжие.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от получаването на съобщение за това с препис за страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 1624 от 09.02.2021г. на ВАС - София, Седмо отеление по АД № 9076/2020г.
-ОТМЕНЯ решение № 356/24.06.2020 г., постановено по адм.д. № 367/2020 г. по
описа на Административен съд - Пазарджик.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е
окончателно.