№*
гр. Н., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20243620200333 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 172, ал.1 АПК.
Делото е образувано по жалба срещу индивидуален административен акт по чл. 145 и
следв. АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Жалбоподателят Д. Р. Д. от гр. Н., представляван от адв. С. П. от АК С., оспорва
издадената Заповед за задържане с рег. № *** от *** г. на Командир на отделение при РУ Н.,
с която е бил задържан за срок от 24 ч., считано от *** г. в 15,07 ч. до освобождаването му в
09,00ч. на 19.06.2024 г.
Жалбоподателят сочи, че живее постоянно във ФР Г. При прибирането си на *** г.
около 14,28 ч. в гр. Н. му била извършена полицейска проверка, от служители на РУ Н..
Била му извършена проверка за употреба на наркотични вещества, при която тестът показал
резултат за употреба на „***“. След отчитането на резултата жалбоподателя бил задържан
по реда на ЗМВР.
Жалбоподателят сочи, че е дал по негово изрично настояване биологични проби от
кръв и урина за анализ.
Жалбоподателят не оспорва, че е управлявал МПС, л.а, поради което и за
евентуалната му отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, е необходимо да се докаже, че е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред.
Сочи се, че този ред е посочения в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като чл. 23, ал.1, предл. второ от
нея изисквал доказването на употребата да се извърши с резултата от кръвната проба.
1
Жалбоподателят сочи, че задържането му е било без правно основание.
Жалбоподателят сочи, че наложената принудителна мярка е била необоснована и
нецелесъобразна, поради което е нищожна на основание чл. 146, т. 5 АПК.
Сочи се, че жалбоподателят бил предал доброволно управлявания от него автомобил,
и му е била наложена принудителна мярка със Заповед № ***/*** г., временно лишаване от
право на управление на МПС, като с тази мярка е била постигната целта на закона. Твърди
се, че по отношение на жалбоподателя не били установени никакви външни признаци за
употреба на наркотични вещества.
Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да обяви Заповед за задържане от ***
г.за незаконосъобразна.
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, същия е
представил писмено становище по делото.
Ответникът по жалбата командир на отделение при РУ Н., Р. В. Т., в качеството му на
административен орган по оспорвания административен акт по задържането, се
представлява от юрисконсулт И., който моли съда жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На *** г. служители при РУ Н. в 14,28 ч. в гр. Н. по ул. „***“ са спрели, до блок бл.*
в посока от ул. „***“ към ул. „***“ за проверка водач на МПС, л.а „***“ с рег. № *** (Г.,
собственост на трето лице, на когото била извършена проверка за употреба на наркотични
вещества с техническо средство ДРЕГЕР Дръг Тест 5000 с фабр. № ARSD -0017.
Техническото средство отчело положителен резултат за наличие на ***.
В АУАН е посочено, че водачът е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро ЗДвП, поради
това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
На водачът бил издаден талон за медицинско изследване с № ***.
За установеното нарушение на водача бил съставен АУАН серия GA Акт № ***/*** г.,
л. 18 от делото. Водачът подписал акта без възражения.
По делото е приложена разпечатка от протокола на дръг теста, л. 25, в който е
посочено „*** (АПЗ): positive“.
На лицето е била издадена Заповед за задържане с рег. № *** от *** г. на Р. Т., на
длъжност Командир на отделение при РУ Н., с която на основание чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР за
това, че в гр. Н., по ул. „***“ до дом №*, управлявал лек автомобил след употреба на
2
наркотични вещества (***) – чл. 343б, ал. 3 НК, с която е бил задържан за срок от 24 ч.,
считано от *** г. в 15,07 ч. Съгласно посоченото на гърба на заповедта, същия е освободен в
09,00ч. на 19.06.2024 г.
Извършен бил и личен обиск на нарушителя, съгласно протокол от същата дата
№****-*** г., както и била издадена Заповед № ***/*** г., временно отнемане на
свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече
от 18 месеца.
Деянието, по повод на което е издадена заповедта, е във връзка с управление на МПС
след употребата на наркотични вещества и техните аналози (***), което осъществява състав
на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол
ИАА, поради което следва да се разгледа по същество, съобразно критериите за
законосъобразност по чл. 145 АПК.
От правна страна съда намира за установено следното:
Обжалваната Заповед за задържане с рег. № *** от *** г. на Р. Т., на длъжност
Командир на отделение при РУ Н., с която на основание чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР, с която
жалбоподателят Д. Р. Д. от гр. Н. е бил задържан за срок от 24 ч., считано от *** г. в 15,07 ч.
и освободен в 09,00ч. на 19.06.2024 г., отговаря на изискванията за индивидуален
административен акт,съгласно чл. 21 АПК, доколкото в нея се съдържа изричното
волеизявление на административния орган, с което се създават права и задължения, както и
непосредствено се засягат права и законни интереси на посоченото в нея лице.
Поради това, следвайки основанията за оспорване на издадения индивидуален
административен акт, посочени в чл. 146 АПК, за които съдът следва да извърши служебно
проверка, на основание чл. 168, ал.1 АПК, съдът установи следното:
Относно основанието по чл. 146, т. 1 АПК липса на компетентност на органа,
издал оспорвания административен акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в пределите на материалната
му компетентност по чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Административният орган, издал заповедта е
полицейски орган, командир на отделение при РУ Н.. Съгласно нарочна Заповед №*72з-
4057/31.12.2021 г. на Директора на ОД МВР Шумен, л. 62-63 от делото, същия е овластен с
необходимата по ЗМВР компетентност за територията на съответното РУ при ОД МВР
Шумен (т. 1.11 от заповедта). Съгласно приложеното по делото удостоверение от ОД МВР
Шумен, посочения служител, мб.експерт Р. В. Т. на длъжност командир на отделение в група
3
„Охранителна полиция“ към РУ Н. при ОДМВР Шумен, считано от 23.11.2023 г. е орган с
полицейски правомощия по ЗМВР.
Това показва, че издадената заповед е издадена от компетентния полицейски орган.
Относно основанието по чл. 146, т. 2 АПК спазване на установената форма.
Съдът намира, че оспорваната заповед отговаря на изискуемата форма и съдържание.
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, за задържането на лицата по чл. 72, ал.1 от закона се
издава писмена заповед, която следва да има съдържанието по ал.2. Заповедта съдържа
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, реквизити по т.
1, доколкото в нея е посочено, следното: Р. В. Т.; на длъжност Командир на отделение при
РУ Н..
Посочени са фактическите и правните основания за задържането, реквизит по т. 2,
както следва, на основание чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР, в гр. Н. по ул. „***“ до дом №*,
управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества (***) – чл. 343б, ал. 3 НК.
Посочени са данни, индивидуализиращи задържаното лице, реквизит по т. 3, както
следва, трите имена на лицето, ЕГН, адрес на местоживеене.
Изпълнен е и реквизита по т. 4 – посочване на датата и часът на задържането – 15,07
ч.
Изпълнени са и останалите задължителни реквизити, съгл. т. 5 и 6, като лицето е
уведомено за ограниченията по чл. 73 от ЗМВР и правата, които има.
От горното съдът приема, че от формална страна издадената заповед отговаря на
изискванията за законосъобразност по форма и съдържание.
Относно основанието по чл. 146, т. 3 АПК, наличие на съществено нарушение на
административнопроизводствени правила.
Съдът намира, че при постановяване на заповедта за задържане не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 74,
ал.3, 4 и 5 ЗМВР, поради това, че задържаното лице е заявило, че е неграмотно, заповедта и
правата, които има, както и тези които са му ограничени със заповедта, са му били прочетени
на български език от полицейските служители, конкретно от росен Т., което е надлежно
удостоверено с подписа на един свидетел, л. 14.
От свидетелските показания се установява по безспорен начин, че проверката на
водача на МПС, л.а „***“ с рег. № *** (Г., собственост на трето лице, е била извършена от
полицейските служители К. Б. и Д. И., които предложили на водача да бъде проверен за
управление на наркотични вещества. След като водачът изпълнил дадените му указания,
същия бил изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, който не е отчел
наличието на такъв. С техническо средство ДРЕГЕР Дръг Тест 5000 с фабр. № ARSD -0017
водачът бил изпробван за употребата на наркотични вещества. Тестът отчел положителен
4
резултат за наличие на ***. По делото е приложен самия протокол за извършване на
проверката за употреба на наркотични вещества или техни аналози, л. 20 от делото. На
водача е било обяснено, че следва да бъде задържан и отведен в РУ Н.. Издаден би талон за
медицинско изследване № ***, л. 21 от делото, който бил връчен на водача на МПС-то в
16,05ч. и с който му е определено време за явяване в ЦСМП Н. до 45 минути.
Съгласно чл. 75, ал.1 и ал. 2 ЗМВР е спазен реда за осигуряване на личната
безопасност на полицейските органи. Извършен е личен обиск на лицето, съгласно
заповедта на л. 12 от делото, съгласно Протокол №****-*** г., както и била издадена
Заповед № ***/*** г., временно отнемане на свидетелството за правоуправление до
решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Предвид на всичко гореизложено, съдът намира, че при задържането на лицето не е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Относно основанието по чл. 146, т. 4 АПК, противоречие с материално правни
разпоредби.
Материално правните разпоредби относно наличието на основания за задържането на
едно лице са посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 и следв. ЗМВР. Съгласно посоченото в т. 1,
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление.
Съгласно посоченото в Заповедта за задържане, лицето е задържано на основание чл.
72, ал.1, т. 1 ЗМВР за това, че в гр. Н., по ул. „***“ до дом №*, е управлявал лек автомобил
след употреба на наркотични вещества (***) – чл. 343б, ал. 3 НК.
Съгласно посоченото в чл. 343б, ал.3 НК, който управлява моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се
наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева. Това деяние е престъпление по смисъла на наказателния кодекс.
Установяването по надлежен ред на употребата на наркотични вещества става,
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгл. чл. 3 - 7 от
Наредбата. Съгласно § 1, т. 4 от ДР към Наредбата „Тест за проверка за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози“ е средство за установяване по
химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества или техни аналози
в орална течност (слюнка). Следователно, установеното с техническото средство наличие на
употреба на *** е станало съобразно действащия по наредбата ред, и доколкото същото
установява наличието на употреба на наркотични вещества, то обосновано е и посочен
състава на евентуално извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.
Основание за задържането на лицето, дава наличието на данни, а не наличието на
5
безспорни доказателства за извършено престъпление. В случая е достатъчно не наличието
на довършено или доказано по несъмнен начин престъпление, а само наличието на опасност
от извършването на такова. Вероятността, опасността да е извършено или да се извърши
такова в случая е установена чрез направеното с техническото средство за наличие или не на
употреба на наркотични вещества, резултатът от което е показало положително наличие на
***. Основанието за задържането е наличието на обективни данни, каквито са показанията
на техническото средство – ДРЕГЕР Дръг Тест 5000 с фабр. № ARSD -0017, и те са
достатъчни за прилагането на мярката по чл. 72, ал.1 вр. ал. 2, т.1 ЗМВР. По тази причина е
без значение конкретния резултат от дадената от жалбоподателя кръвна проба за анализ, за
която според приложеното по делото писмо, към 15.10.2024 г. все още няма резултат. В
случая достатъчен за прилагането на чл. 72, ал.1 вр. ал. 2, т.1 ЗМВР е отчетения резултат от
техническото средство – ДРЕГЕР Дръг Тест 5000 с фабр. № ARSD -0017.
Предвид на горното, съдът намира, че са спазени изискванията на материалните
разпоредби на закона.
Относно основанието по чл. 146, т. 5 АПК, несъответствие с целта на закона.
Задължение на съда при обжалването на постановен индивидуален административен
акт е установяването на спазването на целта на закона. В тежест на жалбоподателя е да
установи и докаже, че издадената и оспорена от него заповед обслужва различни от
законовите цели, което би могло да обуславя и определянето й като незаконосъобразна.
Издадената заповед за задържане и наложената с нея на основание чл. 72, ал.1, т. 1
ЗМВР мярка има характер на превантивна и преустановителна административна мярка,
предназначена да предотврати извършването на други правонарушения и вредните
последици от тях. Преустановителния й характер се реализира чрез задържането на лицето,
за което е отчетена положителна проба за ***, като по този начин се цели преустановяване
на едно вече осъществено престъпление, както и възможността за извършване на други под
въздействието на наркотични вещества.
На следващо място, чрез задържането на лицето се постига, желаната от закона цел за
необходимото събиране на всички доказателства за евентуално извършеното престъпление,
заради което лицето е задържано.
Приложения амбулаторен лист е от същата дата, но от 19,35 ч., когато екип на ЦСМП
Н. е бил повикан и приел за преглед жалбоподателя. Този час е много след определеното в
талона за медицинско изследване № ***, време за даване на кръвна проба, до 16,50 ч.,
поради това, че той е връчен в 116,05 ч., л. 21 от делото, поради което и отразеното в него
няма пряко доказателствено значение за наличието на цел, различна от установената от
закона по отношение на задържането на лицето.
От страна на жалбоподателя не се твърди и не се установяват данни за наличие на
други цели, извън посочените от закона.
Въз основа на горното, съдът приема, че Заповед за задържане с рег. № *** от *** г.
6
на Р. Т., на длъжност Командир на отделение при РУ Н., с която на основание чл. 72, ал.1, т.
1 ЗМВР, с която жалбоподателят Д. Р. Д. от гр. Н. е бил задържан за срок от 24 ч., считано от
*** г. в 15,07 ч. и освободен в 09,00ч. на 19.06.2024 г., отговаря на всички изисквания за
законосъобразен индивидуален административен акт и не страда от пороци, които да я
правят незаконосъобразна, вкл. и нищожна.
Направените от съда изводи се основават на представените по делото доказателства,
вкл. и показанията на разпитаните свидетели, и в резултат на цялостния анализ, съдът
приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
Относно претенциите за разноски, съгл. чл. 143 от АПК.
Жалбоподателят е направил разноски по делото в размер на 10 лв. за ДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Съгласно посоченото в чл. 143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящия случай, съдът е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна,
поради което следва оспорването й да се отхвърли. Поради това и на основание чл. 143, ал.3
АПК, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
направените разноски в съдебното производство.
Съгласно чл. 37, ал.1 ЗПП и чл. 14 от НЗПП, възнагражденията за правна помощ по
чл. 28 ЗПП са от 60 до 150 лв.
Съдът намира, че с оглед на вида на упражненото право на защита, изразяващо се в
представяне на писмено становище и лично участие на юрисконсулта, както и сложността
на делото, на ответника по жалбата страна следва да се присъди минималното
възнаграждение от 60 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. „***“ №*, представляван от
адв. С. П. от АК С., против издадената от полицейски орган Заповед за задържане с рег. №
*** от *** г. на Командир на отделение при РУ Н., с която е бил задържан за срок от 24 ч.,
7
считано от *** г. в 15,07 ч. до освобождаването му в 09,00ч. на 19.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.3 АПК вр. чл. 37, ал.1 ЗПП и чл. 14 от НЗПП, Д. Р. Д. с
ЕГН ********** от гр. Н., ул. „***“ №*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР град Шумен
сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) дневен срок
от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8