№ 17858
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110123920 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от К. Н. Н. срещу С. ЕООД, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1552,50 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от девет дни за периода
от 27.08.2020 г. до 10.02.2021 г., както и сторените от него разходи за
пътуване до мястото на полагане на труд – 180 лева за PCR тестове за
установяване на COVID-19 и 199,60 лева за автобусен билет. Ведно с
исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е и искане за
експертиза и искане по чл. 190, ал. 1 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор на исковата
молба.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба за редовна. Представените с нея и с отговора
документи следва да се приемат за доказателства. По останалите
доказателствени искания ще се произнесе в открито заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12
септември 2022 г. от 11:40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от К. Н. Н. срещу С.
1
ЕООД, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1552,50
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от девет дни за
периода от 27.08.2020 г. до 10.02.2021 г., както и сторените от него разходи за
пътуване до мястото на полагане на труд – 180 лева за PCR тестове за
установяване на COVID-19 и 199,60 лева за автобусен билет. Ищецът твърди,
че бил служител на ответника по силата на срочен трудов № 1434 от
27.08.2020г., като извършвал работа на обекти на работодателя в
Нидерландия (в периода от 31.08.2020г. до 18.10.2020г.), Германия (в периода
от 19.10.2020г. до 02.12.2020г.) и Франция (в периода от 19.01.2021г. до
30.01.2021г.) На 16.01.2021г. на ищеца било възложено започване на работа
на обект на ответника във Франция за период от 2-3 месеца. Преди да замине
за обекта, на 14.01.2021 г. ищецът направил изискуемия към онзи момент PCR
тест, който закупил за сумата от 90 лева, за да установи, че не болен от
COVID-19. За пътуването му бил зачислен автомобил Дачия Логан, като му
било възложено да шофира до обекта във Франция. На 19.01.2021 г. ищецът
започнал работа на обекта, но на 01.02.2021г. бил спрян от работа и му бил
закупен автобусен билет за връщане в България за сумата от 199,60 лева. За
да се завърне в България ищецът закупил втори PCR тест отново за сумата от
90 лева. След връщането му в България му била връчена Заповед № 1434-1 от
10.02.2021г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Сумата за
автобусния билет била удържана от заплатеното му трудово възнаграждение
при прекратяване на договора, като освен това не му било заплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1552,50 лева.
Ищецът счита, че тези суми му се дължат и моли съда да осъди ответника да
му ги заплати. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба
Предявени са искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 79, ал. 1
ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение
между страните, възлагането му на работа във Франция, връщането му в
България с автобус, заплащането от него на двата PCR теста и удържането на
сумата от 199,60 лева от трудовото му възнаграждение. Представени са
доказателства и са направени доказателствени искания за установяване на
тези факти. Ответникът не е длъжен да доказва факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2