РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Кюстендил, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20211520200875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СЖС България“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.М., със седалище и адрес на управление в гр. ......, чрез
адв. Д.Т. от АК Хасково, с адрес за кореспондеция - гр. ....., против наказателно
постановление (НП) № 7/26.04.2021 г., издадено от директора на ТД Югозападна на
Агенция „Митници“, с което е наложено на дружеството-жалбоподател
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 205 175,85 лв. (двеста
и пет хиляди сто седемдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), на основание чл.
234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), представляваща 150% от
размера на избегнатите публични държавни вземания на стоката, предмет на
нарушение по постановлението, като същата е отнета в полза на държавата на
основание чл.234, ал.4, във връзка с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
С жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП,
издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и въз основа на
опорочен акт за установяване на административно нарушение. Жалбоподателят счита,
че не са изпълнени обективните признаци на митническата измама, АУАН не е връчен
според законовите правила, като в хода на административнонаказателното
производство е нарушена процедурата по вземане на проба на акцизната стока. Иска се
от съда да отмени НП и да присъди разноски по делото.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
упълномощените адв. Т. и юрк. Панайотов, които молят НП да бъде отменено, а
жалбата срещу него да бъде уважена, алтернативно да се преквалифицира деянието в
по-леко по чл.238г от ЗМ, позовавайки се на изложените в жалбата съображения, които
намира, че се подкрепят от доказателствата по делото. В тази връзка се сочи, че не
може да се приеме, че нарушението е довършено, като не е налице съставомерност на
деянието от обективна страна. Твърди се, че не са налице доказателства, които да
сочат, че деянието е извършено виновно. Съдът следвало да вземе предвид
отговорността на физическите лица, формирали волята на наказаното юридическо
лице. Твърди се, че акцизната стока не е тествана по законоустановения ред, тъй като
изследването на стоката е извършено в митническата лаборатория към Агенция
„Митници“, която не била акредитирана да извърши подобно изследване, което е
опорочило цялата процедура по налагане на административното наказание. Предвид
изложеното се установявало, че не е извършено твърдяното нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст.юрисконсулт
Джукова, която моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно,
считайки, че доказателствата по делото безспорно установяват извършването на
митническа измама. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите К. Д. П., СТ. АС. СТ. и Р.З.
Мачинков – служители на Агенция „Митници“.
Според свидетеля П., изпълняваща длъжността „старши инспектор“ в ТД
„Митнически пункт“ Гюешево и актосъставител, на 15.09.20200г. е подадена
декларация по електронен път за превоз на стока от товарен автомобил с турска
регистрация. При приемането на декларацията е направена проверка на автомобила,
при което се установили 3 палета със стока, на която било изобразено наргиле. Иззети
са по 4 проби, като по две от всяка са изпратени в лаборатория за тестване. От
лабораторията е издадено становище, че стоката представлявала аромати за наргиле,
които не съдържали тютюн и никотин, но са годни за пушене и по смисъла на ЗАДС
представляват акцизна стока. С оглед на това бил съставен АУАН, който първоначално
е връчен на лице, което не притежава представителна власт от дружеството, поради
което друг екземпляр на акта е връчен на управителя на наказаното дружество.
Свидетелят С. споделя, че е бил свидетел при съставяне на акта, като
представител на дружеството не е присъствал. Свидетелят Мачинков, от своя страна,
споделя казаното от св.П., като добавя, че в становището на лабораторията пишело, че
стоката представлявала препарати за наргиле, не тютюн.
В хода на процеса е разпитан свидетелят М. Б. С., който е изпълнявал
длъжността началник на МП Гюешево по време на проверката. По негови данни се
установява, че на 11.09.2020г. в пункта влязъл камион без подадена транзитна
2
декларация. На 15.09 е получен имейл от св. К., представител на „СЖС България“, с
искане за обработване на митическа декларация. В същия ден декларацията е
обработена, като е извършена митническа проверка за установяване точното тарифно
класиране на стоките. От извършената експертиза се установява, че стоките не се
класират в 38-ма глава, както е декларирано, а в 24-та на Комбинирана номенклатура
(КН) на ЕС и попадат в акцизните стоки. Според свидетеля, деклараторът трябва да е
сигурен в това, което декларира. Преди деклариране фирмите често подавали искания
до агенцията за даване на обвързваща тарифна информация и вече на базата на тази
тарифна информация се прави деклариране впоследствие.
Въз основа на констатация на съда, че е налице визуална разлика между
подписите на свидетеля в графа № 2 на двата представени по делото екземпляра на
АУАН, съдът служебно е назначил съдебно-графологична експертиза, която е
изпълнена от вещото лице инж. А.. Според експерта, положените подписи в АУАН №
403 от 08.12.2020г. са положени от едни и същи лица – титуляри. С оглед направено
искане на процесуалните представители на жалбоподателя и за изясняване на
обективната истина по делото, съдът е допуснал допълнителна експертиза със същата
задача, както и първоначалната, изпълнена от в.л. С.. В своето заключение той
констатира, че положените подписи и в двата екземпляра на АУАН са на едни и същи
лица.
Хр. К., работещ като оперативен координатор в „СЖС България“ ЕООД заявява
в показанията си, че услугата в „СЖС България“ е вътрешна, като дружеството
предлага транзитни декларации на превозвачи. В конкретния случай, техни колеги от
Турция са ги уведомили, че камион на техен клиент е спрян на Митница „Гюешево“,
като е имало проблем с кода на стоката. Не е поискана нова декларация, а са
информирани, че са взети проби от стоката, за да се установи дали се дължи акциз и
какъв вид е стоката. Според свидетеля е съставена нова декларация, но такава не е
подадена към системата на Агенция „Митници“, тъй като никой не я е поискал.
Обичайна практика била тарифния код на стоките да съществува във всички
предходни режими. В дадените от турска страна документи е записан кода, който в
последствие е установен за грешен при проверка на митницата в Гюешево. Наказаното
дружество работело само с документите на стоката, като фактическа проверка на
самата стока не се правела от тяхна страна.
Към делото е приложена в цялост административнонаказателна преписка №
7/2021г. по описа на ТД Югозападна на Агенция „Митници“, съдържаща представени
по опис документи, описани в придружително писмо № 32-246011 от 30.07.2021г. на
Териториална дирекция Югозападна на Агенция „Митници“.
Кюстендилски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
3
На 15.09.2020 г. в МП Гюешево, била подадена за митническо оформяне
митническа декларация № LRN2000000000653802075276 за поставяне под режим
„Транзит“ на превозваната с МПС стока. Декларацията била приета под №
20BG00570220264420 от 15.09.2020г. В същия ден, преди приемането на декларацията,
на електронната поща на МП Гюешево е получено писмо от св. Хр. К., с което
последният настоявал да бъде приета цитираната митническа декларация, подадена за
стока с код по КН 38249930, като е предоставена информация за движението на
същата, а именно, че стоката е част от пратка, пътувала с декларация Т1 MRN
20TR34130001332596/25.07.2020г. от Р.Турция за Р. Северна Македония. Стоката е
изпратена от фирма „ARDEN AROMALI“ – Турция и деклараирана с посочен тарифен
код 38249930, 1 035 кг. бруто тегло, 740 кг. нето тегло, описана в декларацията като
„Други – нафтенови киселини, техните неразтворими във вода соли и техните естери –
аромати за наргиле“, с посочен код по комбинираната номенклатура 38249930, от което
следвало мито в размер 0.00 % по Митническата тарифа на ЕС. Стоката била
придружена с търговска фактура № 2020000000001/22.07.2020 и международна
товарителница (CMR) № 0009844 от дата 11.09.2020г. Поради възникнали съмнения
относно декларирания тарифен код, бил извършен физически и документален контрол
на стоката, от която били взети проби. Взетите от стоката проби били изпратени за
изследване в Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) при Агенция „Митници“, като
извършената експертиза установила, че пробите представляват препарат за пушене с
наргиле, несъдържащ тютюн и никотин, съставен от заместители на тютюн и други
вещества – глицерол, захари и др. Пробите представлявали нееднородна влажна маса
от дребно нарязани или раздробени месести частици от плодове, като масата е
омокрена с вискозен, лепкав сироп. Издаденото становище било, че стоката следва да
бъде класирана с код по КН 2403 99 90. С оглед даденото от експертизата заключение,
бил определен акциз 112 480,00 лв. и съответно била направена преценката, че
дружеството-жалбоподател избегнало обезпечаване на митни сборове и други
държавни вземания в размер общо на 136 783,90,00 лв., от които мито в размер на
1795,71 лева, ДДС в размер на 22 508,19 лева и пълния размер на акциза за сумата от
112 480,00 лева, събирани от митническите органи за стоката по митническа
декларация № 20BG00570220264420 от 15.09.2020г, което било квалифицирано като
митническа измама по чл. 234, ал.1, т.1 от Закона за митниците и за което на същия бил
съставен АУАН. На 23.08.2020 г., св. К., в качеството му на представител на
дружеството, е дал писмено обяснение за случилото се, в което възпроизвежда
казаното от него в съдебно заседание.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, а стоката била иззета,
тъй като надхвърляла многократно нормативноопределения размер от 35 на 100 от
митническата стойност на стоката.
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
4
събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения 7-дневен срок, от лице с правен
интерес, отговаря на формалните изисквания на закона, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията на съда,
аргументиращи този извод, са следните:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган, при
спазване на процесуалните срокове. АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съдът намира, че е несъстоятелно възражението за липса на умисъл у
въззивника за извършване на митническа измама, респ. на преследвана цел за
избягване на пълното обезпечаване на дължимите публични държавни вземания,
доколкото декларирането е извършено от юридическо лице. Известно е, че
административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна. Тя се
налага на корпоративни по своята същност правни субекти за неправомерни техни
действия, насочени към неизпълнение на задължения към държавата и въпросът за
субективното отношение на автора тук е несъстоятелен.
В основата на спора по настоящото дело е характера на стоката, чиито състав е
установяван в хода на административнонаказателното производство и дали същата
попада в определената с чл.12, ал.2 от ЗАДС категория. Обвинението е взело предвид
заключението по експертизата, осъществена от Централната митническа лаборатория
при централно митническо управление на Агенция „Митници – София.
ЦМЛ - гр. София притежава акредитация да изследва процесния продукт.
Според разпоредбата на чл. 19, т. 8 от Устройствения правилник на Агенция
„Митници“, същата е специализирана администрация в ЦМУ. Съгласно чл. 27, т. 4 от
същия правилник, тази лаборатория изследва, анализира и идентифицира стоки за
нуждите на класирането им по КН на ЕС. Структурата и компетенциите й са изрично
уредени с посочения правилник, т. е. компетентността й следва по силата на този
нормативен акт. Липсва нормативно изискване лабораторията, създадена въз основа на
акт на МС – постановление, с което е приет устройствения правилник, да подлежи на
акредитация. Неминуемо лабораторията е създадена към митническото учреждение
именно за целите на изследване и анализ на иззети от митнически служители стоки,
предвид на което е налице нужната компетентност. Нормите на Наредба № 3 от
18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху
акцизните стоки също регламентират, че взетите проби от акцизните стоки се изпращат
5
за изследване в ЦМЛ – гр. София. Следователно анализите, които извършва тази
лаборатория са за нуждите на митническия контрол, поради което НП, основано на
експертиза, извършена от нея, не може да се определи като незаконосъобразно само на
това основание.
Доколкото обаче ЦМЛ е част от системата на митническите органи, относно
нейното заключение следва да възникне съмнение за обективност, компетентност и
правилност, поради което констатациите й следва да се вземат предвид с оглед целия
доказателствен материал по делото.
От заключението на изготвената експертиза по делото е видно, че материала
може да се пуши. Експертите сочат, че е налице заместител на тютюна, същевременно
във всяка от пробите липсва никотин и не става ясен начинът, по който е проведено
изследването за пушене, доколкото никъде това обстоятелство не е отразено. Съгласно
обяснителните бележки към Комбинирана номенклатура на ЕС, Приложение А към
глава 24 на КН, изпитването на тютюн за пушене (от позиция 2403 и 2401 по КН), към
когото се приравняват съгласно чл.12, ал.2 от ЗАДС и взетите проби, се извършва с
машина за пушене (съгласно ISO 3308), но в случая не става ясно изпитването как е
извършено – с машина или по друг начин. Същевременно, по делото липсват
приложени протоколи за изпитване на взетите проби (т. нар. протоколи за резултати), а
същите следва да са неразделна част от заключението. Не се установява също дали
пробите са кондиционирани (в определена температура и влажност) в продължение на
най - малко 48 часа преди изпитването, което е задължително съгласно приложимия
метод. От посоченото се установява, че процедурата по тестване на стоката не е
протекло по изричен законоворегламентиран ред, което води до опорочаване на
експертното заключение.
Следва да се отбележи, че е налице и нарушаване на процедурата при вземане на
пробите. Доколкото според въззиваемата страна стоката е акцизна, приложима се явява
Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от тази наредба,
пробата следва да бъде сборна. Видно от представените писмени доказателства, по-
конкретно от Протокол за извършена митническа проверка № 4286 от 15.09.2020г.
(лист 34 по делото), в настоящия случай това не е било спазено, доколкото не са взети
проби от цялата стока, а от части от нея. Не се установи да е формирана „сборна
проба“ – чрез обединяване в общ съд на части от партидата. Без значение в тази връзка
се явява обстоятелството, че при вземането е присъствал представител на
проверяваното лице (видно от записаните имена и подпис в протокола), който не е
възразил срещу начина, доколкото това не освобождава съответния орган от спазване
на всички нормативни изисквания относно реда и начина за събиране на доказателства
в административния процес. Допуснатото нарушение на процедурата по вземане на
6
пробата компроментира представителността й.
В контекста на изложеното съдът намира, че не може да се направи категоричен
извод относно това, че процесната стока реално представлява „тютюн за пушене“ по
смисъла на чл.12, ал.2 от ЗАДС, т. е., че не следва да търпи допълнителна
индустриална обработка, респективно не се доказа извода на актосъставителя и
административнонаказващия орган, че стоката следва да се класира под друг код, което
от своя страна да направи връзка с твърдяното нарушение.
С оглед гореизложеното, съдът намира обвинението за недоказано, поради което
са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7/26.04.2021 г., издадено от директора
на ТД Югозападна на Агенция „Митници“, с което на „СЖС България“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д. М., със седалище и адрес на управление в
гр. ................., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 205 175,85 лв. (двеста и пет хиляди сто седемдесет и пет лева и осемдесет и
пет стотинки), на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците,
представляваща 150% от размера на избегнатите публични държавни вземания на
стоката, предмет на нарушение по постановлението, и с което стоката е отнета в полза
на държавата на основание чл.234, ал.4, във връзка с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Кюстендил в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7