Р Е
Ш Е Н И Е № 3751
гр. Пловдив, 07.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11174 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е предявило срещу
В.Т.К. *** обективно кумулативно съединени установително искове с правна
квалификация чл.422, ал. 1 ПГК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 197,81 лв., представляваща стойността на
консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в гр. *******на ответника
с ИТН *******, за периода от 27.08.2014 г. до 26.11.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.11.2017 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 59,88 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 28.10.2014 г. до 08.11.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК № 10873/10.11.2017 г. по ч.гр.д. № 17861 по описа за 2017 г.
на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав.
Ищцовото дружество
твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/
10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г. Общите условия били публикувани
на сайта на дружеството, като за влизането им в сила не било необходимо
изричното им приемане от потребителите. Посочва, че по силата на чл.7, т.1 от
Общите условия ищецът поел задължението да снабдява с електрическа енергия
обекта на ответника с ИТН *******, находящ се в гр. *******. Поддържа, че
ответникът имал насрещното задължение да заплаща потребената електрическа
енергия, като при неплащане в срок, дължал и обезщетение за забава. Твърди, че
в изпълнение на поетите задължения за периода от 27.08.2014 г. до 26.11.2014 г.
е доставил в обекта на ответника електроенергия на стойност 197,81 лв., която
не била заплатена от потребителя. Последното довело до начисляване на
обезщетение за забавено плащане в размер на 59,88 лв. за периода от 28.10.2014
г. до 09.11.2017 г. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна В.Т.К.. Същият не се явява
в откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са
в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадения от съда указания
по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на
заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество в откритото съдебно заседания, проведено на 05.11.2018 г.
прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно
призован за датата на първото съдебно заседание на основание чл.46, ал.1 ГПК –
призовката е връчена на лице от домашните, което се е съгласило да я приеме със
задължение да предаде – л.23 от делото. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна при отказ на основание чл.46, ал.1 ГПК – призовката
е връчена на лице от домашните, което се е съгласило да я приеме със задължение
да предаде – л.18 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
общи условия, препис-извлечение от сметка, три броя фактури, се прави извода за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на
заповед в съда – 09.11.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 75
лв., 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че В.Т.К., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, следните суми: сумата от 197,81 лв. (сто деветдесет и седем лева
и осемдесет и една стотинки), представляваща стойността на консумирана
електрическа енергия в обект, находящ се в гр. *******на ответника с ИТН *******,
за периода от 27.08.2014 г. до 26.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в
съда – 09.11.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 59,88 лв. (петдесет и девет лева
и осемдесет и осем стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 28.10.2014 г. до 08.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 10873/10.11.2017 г. по
ч.гр.д. № 17861 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав.
ОСЪЖДА В.Т.К., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева) – разноски пред първата
инстанция, както и сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 17861 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.