Р
Е Ш Е
Н И Е
№263
16.06.2022 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Ива А.
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 681 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с
чл.166, ал. 2 от ДОПК /Данъчно – осигурителен процесуален кодекс/.
Образувано
е по жалба на Д.И.Й., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адвокат Д.К. ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021 г., издаден от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София /ДФЗ/, с който
на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а,
ал. 6 и ал. 5 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП във връзка с чл. 27, ал. 3, 5
и 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 27, §1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) №908/2014 на Комисията от 06.08.2014 г., на жалбоподателката е
определено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в
размер на 56 321.95 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за
обвързано подпомагане на зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан/
по заявление за подпомагане, за кампания 2020 г. с УИН 24/140520/17315.
В
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по изложени съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон, както и при несъобразяване с целта на закона. Отделно от
това, се поддържа и становище за липсата на изложени в достатъчна степен на юридическа
обоснованост мотиви към оспорения административен акт, доколкото същите са
послужили на административния орган за формиране на крайния му извод, досежно
наличието на предпоставки за установяването на публично държавно вземане по
отношение жалбоподателката. В тази връзка се твърди, че от изложените в АУПДВ
правни и фактически съображения не се достига до обоснован извод за наличието
на несъответствие на кандидата и на заявените за подпомагане от него земеделски
площи с критериите за допустимост, доколкото в случая изцяло са покрити
изискванията, съдържащи се в чл. 30 от Наредба №3 от 17.02.2015 г. за условията
и реда за прилагане на схемите за директни плащания, като разбираеми и относими
за противното аргументи липсват. Така, според Й. остава неизяснено
предписанието на кои материалноправни норми в крайна сметка тя не изпълнила и
за кое точно нарушение се явява недопустим по заявената схема за подпомагане
кандидат. В жалбата се излагат подробни съображения, с които де факто се
оборват констатациите от извършената на място проверка от гл. т. състоянието и
развитието на засятата зеленчукова култура, необходимостта от изграждането на
поливна система и достигането на необходимия добив от зеленчуци. Акцентира се
също и върху факта, че след извършената проверка на място, съответно след
уведомяването от страна на ДФЗ за недопустимостта на заявените за подпомагане
площи и респективно след депозирано срещу тези констатации възражение от страна
на жалбоподателката, й е била изплатена търсената сега сума от 56 321.95
лв., което действие Й. възприела като благоприятен за нея ефект, произтичащ от
именно от направените възражения. В тази връзка жалбоподателката се явявала
добросъвестен получател на сумите, още повече, че задължението на земеделския
производител за връщане на извършено недължимо плащане не се прилагало, ако
плащането е извършено по погрешка от компетентните органи и ако тази грешка не
е мога да бъде установена по разумен път от бенефициера, какъвто според
изложеното от Й. е и конкретния случай, предвид описаната фактология по случая.
Отделно от това, жалбоподателката заявява, че остава неизяснено в какво се
състои „допълнителният контрол на извършената проверка на място за допустимост
на площите“, довел и до повторно преразглеждане на заявлението й за
подпомагане. От съда се иска отмяна на №02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021 г., издаден от заместник
изпълнителния директор на ДФЗ. Претендират се сторените по делото разноски.
В
представени, от страна на пълномощника на жалбоподателката, писмени бележки, се
съдържат подробни аргументи в подкрепа на изложената в жалбата основна защитна
теза. В допълнение се посочва, че не е налице и надлежно произнасяне по
заявлението за подпомагане, което по аргумент от разпоредбата на чл. 10б, ал. 1
от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания, представлява уведомление за извършените
оторизации и плащания по съответното кандидатстване, което уведомление, освен
че подлежи на самостоятелен съдебен контрол е и необходимата предпоставка за
предприемане на действия за събиране на установени вече /чрез уведомителното
писмо/ недължимо платени или надплатени суми.
Ответникът
по жалбата – Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”,
редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител в
последното проведено по делото заседание. В представена по-рано молба по делото
се оспорва основателността на депозираната жалба, като се поддържа становище за
законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност по отношение размера на поисканото адвокатско
възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Оспорващата Д.И.Й., регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/
693756 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, е подала
общо заявление за подпомагане за кампания 2020 с вх. №19228395 от 14.04.2020
г., като на заявлението е определен Уникален идентификационен номер /УИН/
24/140520/17315. Към заявлението са приложени таблица за използваните парцели
през 2019 г. Със заявление за подпомагане от 30.04.2020 г. /л. 86 – гръб и сл./
е заявеното подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; по Схемата
за преразпределително плащане /СПП/; по Схемата за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания /ЗДП/; по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати,
краставици, корнишони и патладжан/ - СЗ-ДККП; по схемата за обвързано
подпомагане за протеинови култури /СПК/; по Схемата за преходна национална
помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/ и за компенсационни плащания в
планински райони /Подмярка 13.1/НР1/. Към заявлението са приложени таблици за
използваните през 2020 г. земеделски площи и таблици на заявените площи по
схеми и мерки 2020. Общата декларирана площ за подпомагане по СЗ-ДККП е в
размер на 27.75 ха, като съответно част от включените в тази площ парцели се
заявени за подпомагане и по другите посочени от кандидата мерки и схеми. Към
заявлението са представени изискуемите приложения за кандидатстване по
отделните мерки. Извършени са автоматични проверки в рамките на които са
установени грешки и несъответствия.
Подадено е и заявление за подпомагане
2020 - редакция на схеми/мерки от
18.05.2020 г. /л. 106 и сл./, с която се заявява подпомагане и по схема за
млади земеделски стопани /МЗС/. Към заявлението са приложени таблици на
заявените площи за 2020 г., както и изискуемите приложения за кандидатстване по
отделните мерки. Извършени са автоматични проверки в рамките на които са
установени грешки и несъответствия.
Със
Заповед №400121 от 18.06.2020 г. /л. 46 –гръб/ на началник на Отдел
"Регионален технически инспекторат" при ДФЗ – Областна дирекция – гр.
Хасково е разпоредено извършване на проверка на място на част от земеделските
парцели, в периода от 18.06.2020 г. до 26.06.2020 г., по отношение на кандидата
с УРН 693756, във връзка с подадено заявление УИН 24/140520/17315. Определен е
краен срок за предаване на контролния лист от проверката- 29.06.2020 г., а за
проверяващ е определен П. Т. Г.. Като доказателство по делото е приет Доклад за
проверка на площи /л. 47 и сл./, изготвен и подписан от определения проверяващ
експерт. По делото липсват доказателства за връчване на контролния лист на жалбоподателката,
като видно от забележка в доклада /л. 47-гръб/ тя е запозната с констатациите
от проверката, поканена е да подпише контролния лист в ОД – Хасково, но поради
лични причини е била възпрепятствана.
По делото е налична декларация от Д.И.Й., съставена на 29.06.2020 г., с
която се заявява, че поради обективни причини /лоши метеорологични условия/ и
поради факта, че културата е засята от семки, затревяването на парцели с
архивни номера 47724608, 47721509, 47724609 и 47721507 е в по-висока степен и
не може да се определи гъстотата на посева, т. е. невъзможно е извършването на
обективна проверка /л. 54 – гръб/. В тази връзка и с оглед необходимостта за установяване на
реално производство и прилагане за в бъдеще на съответните агротехнически
мероприятия от кандидата /същият заявява, че ще са му нужни 30 дни/ с докладна
записка изх. №05-2-262-116 от 30.06.2020 г. на началник на Отдел
"Регионален технически инспекторат" при ДФЗ – Областна дирекция – гр.
Хасково до директора на дирекция „Технически инспекторат“ на ДФЗ /л. 55/ е
отправено искане за удължаване срока на проверката до 29.07.2020 г. По делото
липсва становище по така съставената докладна записка, както и разпореждане за
удължаване срока на проверката /нарочна заповед/.
Видно от данните, съдържащи се в доклада, проверката на място е
извършена в периода от 19.06.2020 г. до
10.07.2020 г., като на нея е присъствал кандидата. Предмет на проверката са
част от заявените за подпомагане през 2020 г. земеделски парцели. Видно от
отбелязаните забележки на експерта при проверка на земеделски парцели с архивни
номера – 47720235, 47721507, 47723997, 47724606, 47720875, 47722170, 47720871,
47724609, 47724608 и 47721509 /всичките заявени за подпомагане по ЗДП, Мярка
13/НР, ПНДП, СЕПП и СЗ-ДККП/ е
установено, че на същите е налична заявената култура, но в начален етап на
растеж, тъй като културата е засадена от семка. Площите били затревени и не
можело да се установи гъстотата на посева по категоричен начин. Нямало
изградена поливна система. Кандидатът бил декларирал, че към този етап на
вегетация не можело да се пръска с хербицид, тъй като тревата е от широколистен
вид и наличните препарати унищожават и културата. Към момента на извършване на
проверката нямало категорични данни, че ще се достигне изискуемия минимум от
добив според изискванията на мярката. За изброените парцели е отбелязано, че не
са допустими по заявената схема за обвързано подпомагане за зеленчуци - СЗ-ДККП.
Видно от изложените обобщени резултати, декларираната площ на парцели с общ
размер от 27.75 ха. не следва да бъде подпомагана по СЗ-ДККП, Същевременно
площите с размер от 27.75 ха. се приемат
за допустими по СЕПП, ЗДП и мярка 13.1/НР. В рамките на проверката са изготвени
множество фотографски заснемания на проверяваните парцели, които са приети като
записи върху оптичен диск /CD-R/,
приложен по делото.
Като приложение към
Уведомително писмо с изх. №01-262-6500/168 от 13.07.2020 г. /л. 57/ на началник
на Отдел "Регионален технически инспекторат" при ДФЗ – Областна дирекция – гр.
Хасково, визираният доклад е изпратен на
жалбоподателката, като и е предоставена възможност в 14-дневен срок от
получаване на писмото да направи забележки и възражения в писмен вид. В
уведомителното писмо не се съдържат конкретни съображения във връзка с
установяванията при извършената проверка на място, а единствено е посочено, че
в случая е приложима Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост
на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Изложени
са общи положения и изисквания към схемите и мерките за подпомагане, както и е
посочено, че с подаването на заявление за подпомагане, кандидатите декларирали,
че площите отговарят на условията за допустимост по смисъла на Наредба №2 от
26.03.2018 г. и се задължавали да ги поддържат в такова състояние до края на
годината. В тази връзка не са налице мотиви в подкрепа на установената
недопустимост за конкретните земеделски парцели по схемата за обвързано
подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан/. Уведомителното писмо е получено от жалбоподателката на
14.07.2020 г., видно от приложената по делото обратна разписка – л. 58.
Д.Й. е подала възражение с
вх. №01-262-6500/168 от 30.07.2020 г. /л. 28-30/, с което оспорва констатациите
от извършената проверка на място, като се излагат съображения за допустимост на
парцелите и аргументи по отношение забавения растеж на засятата култура и
затревеността на площите. Към възражението е приложена фактура за закупуване на
семена за домати /л. 60/.
В отговор на това възражение
до Д.Й. е изпратено Уведомително писмо с изх. №01-262-6500/168#2 от
27.08.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л. 62/, в което се
сочи, че е извършен допълнителен административен анализ, касаещ проверка на
място по схема/мярка „ДПП-2020-обвързано подпомагане“, при която е разгледан
приложения снимков материал, който потвърждава констатациите на експерта,
извършил проверката на място.
На 02.12.2020 г. в ДФЗ е постъпила декларация от жалбоподателката
/л. 120/, съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба
№3/17.02.2015 г., във връзка със заявеното участие по схемите за обвързано с
производството подпомагане за плодове и зеленчуци. В Таблица №1 от декларацията са посочени документи,
доказващи минимален добив, а в Таблица №2 са описани заявените и използваните
за производство на плодове и зеленчуци парцели. Приложени са 5 бр. фактури за
изкупена продукция –полски домати от 3, 10, 17 и 24 август 2020 г. и от 8
септември 2020 г. на обща стойност от 32 150.00 лв. за общо 643 т.
продукция, както и касови бележки и приемо-предавателни протоколи – л. 123-130.
От страна на ответника по делото е
представено платежно нареждане от 02.03.2021 г. /л. 150/, от което е видно, че
на Д.Й. е изплатена сумата от 56.321.95 лв. по
схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и
патладжан/ за кампания 2020 г.
С уведомително писмо изх.
№02-240-6500/6446 от 21.05.2021 г. на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ
/л. 63/ жалбоподателката е уведомена за открито производство за установяване на
публично държавно вземане, поради констатирани несъответствия в хода на
извършена административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП, а именно: след извършените проверки на резултатите от
направените проверки на място е установено, че данни, отнасящи се до площите,
заявени по схемите за обвързана подкрепа не са отразени при определяне на
полагащата се парична субсидия. Поради това е изплатена и недължима сума в
размер на 56 321.95 лв., която съответно следва да бъде възстановена от Й..
Отбелязано е, че за резултатите от извършената проверка на място, съответно за
недопустимостта на част от проверените площи кандидатът е уведомен с
уведомително писмо на дирекция
„Технически инспекторат“ на ДФЗ На
жалбоподателката е указано че ако не приеме направените констатации, в 7-дневен
срок от получаването на писмото може да направи възражение и да представи
относими към констатациите доказателства. Уведомителното писмо е връчено лично
на Д.Й. на 02.06.2021 г., видно от оставената
върху него писмена следа.
В указания срок Й. е подала възражение до
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, заведено с вх. №02-240-6500/6446#2 от 10.06.2021 г. /л. 64/, с оплаквания
за неправилно прилагане на материалния закон от гл. т. изпълняването на всички
изисквания за добив от засятата култура. Към възражението са приложени
документите, свързани с доказване реализацията на продукцията.
С оспорения в настоящото съдебно
производство Акт за установяване на публично държавно вземане №02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021 г., издаден на основание
чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, както
и чл. 27, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/ 2014 на Комисията от 6 август
2014г., по отношение на Д.Й. е определено, като подлежащо на възстановяване,
публично държавно вземане в размер на 56 321.95 лв., представляващо
недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане на зеленчуци /домати,
краставици, корнишони и патладжан/, по заявление за подпомагане, за кампания
2020 г. с УИН 24/140520/17315. Посочено е, че държавното вземане подлежи на
доброволно плащане в 50-дневен срок от деня, следващ връчването на акта, както
и че АУПДВ представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от
Наредбата за определяне на процедурите по администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС.
В обстоятелствената част на издадения
АУПДВ е посочено, „че след извършената проверка на място, парцелите, описани в
Таблица №1 към АУПДВ са определени за допустими за подпомагане по останалите
схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка същите се
явявали недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП. При извършване на калкулациите
по СЗ-ДККП, вследствие на технически пропуск /както се твърди в самия АУПДВ,
без съответно да се представят доказателства за това/, недопустимостта на
парцелите, описани в Табл. 1, определена от извършената проверка на място, не е
взета предвид и на бенефициера е изплатена сума в размер на 56 321.95 лв. по
схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния
контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните
парцели по СЗ-ДККП при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа
причина, е наложило повторното преразглеждане на подаденото от Д.Й. заявление.
След приключване на повторните проверки, за които, както се посочи по-горе,
жалбоподателката не е била уведомена, е установено, че парцелите, описани в
Табл. 1, са изначално недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП. За недопустимостта
на парцелите кандидатът е бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ,
чрез писмото, с което му е връчен докладът от извършената проверка на място.
След извършената прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по
СЗ-ДККП възлизала на 0.00 лв. Разликата между изплатената
и полагаемата се финансова помощ по СЗ-ДККП в
размер на 56 321.95 лв. представлявала според
административния орган недължимо изплатена сума.“ Изложена е част от
проведената с жалбоподателката кореспонденция. Лаконично са обсъдени
направените възражения срещу уведомителното писмо от 21.05.2021 г., с което е
открито производството по издаване на АУПДВ. В тази връзка е посочено
единствено, че „след разглеждане на допълнително представената информация и
извършени допълнителни проверки“, за провеждането на които обаче не се съдържат
доказателства в представената по делото преписка, „ДФЗ-РА не приема направените
възражения за съотносими към откритото производство, поради което не намира
основание да прекрати административното производство по издаване на АУПДВ“.
АУПДВ №02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021 г. е връчен лично на
жалбоподателката на 04.11.2021 г., видно от направеното върху него отбелязване,
а жалбата до съда е заведена на 18.11.2021 г.
По делото са приети като
доказателства документите, съдържащи се административната преписка по
издаването на АУПДВ №02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021 г., както и допълнително
представените от жалбоподателката доказателства, свързани с реалното
производство на продукцията, нейното транспортиране /товарителници и пътни
листи/ и продажба /фактури, касови бележки и приемо-предавателни протоколи/, формирането
на доходи от подпомаганата дейност и тяхното отчитане за целите на данъчното
облагане /ГДД/. От страна на ответника е представен снимков материал, съдържащ
се на оптичен носител /CD-R/, отразяващ
заснемането на земеделските парцели по време на извършената от контролните
органи проверка на място, както и справка от Националния институт по
метеорология и хидрология.
По делото са разпитани като свидетели Г.
Д. Й. и Н. Н. Д. – работници при земеделския производител Д.Й..
Свидетелите заявяват, че
работят от няколко години при жалбоподателката, която се занимавала със
земеделие и животновъдство. Й. отговарял за работниците, а Д. изпълнявал
функциите на шофьор-тракторист. Двамата непротиворечиво заявяват, че през 2020
г. жалбоподателката е отглеждала домати в землищата на с. Остра могила и с.
Казанка, общо от около 270 дка. Засаждането станало в края на месец април 2020 г.
от семена, чрез използването на сеялка. В парцелите нямало изградена поливна
система, но годината била дъждовна и реално нямало нужда от допълнително
поливане, като според Димитров все пак имало на разположение цистерна. Според
свидетелят Й. било извършвано механично окопаване веднъж, през юни-юли.
Прибирането на реколтата се извършило на няколко пъти през август месец, като
ставало на ръка. За целта били наемани работници от близките села. Св. Д.
заявява, че товаренето се е извършвало на ръка в ремаркето на трактора, а после
продукцията се откарвала в базата в с. Остра могила. Когато се натрупвало
по-голямо количество продукция, тя се товарела на ТИР, който свидетелят Д.
управлявал, и се извозвала до пункт за изкупуване в гр. Стара Загора. Тирът
събирал около 24-26 тона, като на ден се извършвали по 5-6 курса – това за 5-6
дни през август месец на 2020 г.
По искане на процесуалния представител
на ответника по делото са допуснати, назначени и
изпълнени съдебно-агротехническа и съдебно-икономическа експертизи /САЕ и СИЕ/,
заключенията от които съдът кредитира изцяло, като компетентни и
обосновани.
Съгласно
заключението от САЕ, към момента на извършване на проверката на място,
земеделските парцели са били обработени /преди засяване/, като на тях са били
засети безколови полски домати от сорта „Трапезица“, който сорт бил характерен
с висок добив, същевременно устойчив на заболявания. Сеитбата била извършена
по-рано, поради което растенията били в доста ранен етап от развитието си, но
на това влияели и специфичните за региона климат и почва. В тази връзка не било
възможно пръскането с хербицид, тъй като това би било пагубно за културата на
този етап от развитието й. Вещото лице подробно описва всички агротехнически
мероприятия за отглеждане на доматите, времето и сроковете за тяхното
извършване, които съвпадали в случая с отразеното в представения по делото
дневник за агротехнически мероприятия. Според експерта, засетият сорт домати не
изисквал много поливане, като при достатъчно валежна година, каквато всъщност
била 2020, не се налага допълнително напояване. Вещото лице твърди, че ЗП Д.Й.
ползва техника и селскостопанска база, стопанисвана от нейно дружество в с.
Остра могила, като де факто разполагала с три трактора и две ремаркета.
Продукцията се събирала от полето и се извозвала до селскостопанската база, от
където в последствие се товарела на големи камиони /24 и повече тона/ и се
транспортирала до депото за изкупуване в гр. Стара Загора.
Съгласно
заключението от СИЕ за производството на продукцията през стопанската 2019-2020
г. Й. е извършвала разходи, съответни на производствения и агротехнически
процес, детайлно описани от вещото лице и конкретно свързани със закупуването
на семена, извозването и транспортирането на продукцията, за което по делото
били налични писмени доказателства. Установяват се и разходи за наети работници
- единствено за свидетеля Г. Д.Й., нает по граждански договор. Експертът
посочва, че с оглед качеството й на земеделски производител за жалбоподателката
от една страна не възниква задължение за водене на счетоводна отчетност, а от
друга не възниква законово задължение за определянето на размера на реално
направените разходи в стойностно изражение, като в случая е водещо точното
определяне на сумата на облагаемия доход, служеща като база за изчисляването на
дължимия ДДФЛ. Същевременно и съобразно разпоредбата на чл. 29 от ЗДДФЛ
облагаемият й доход се определял след намалението му с нормативно признатите
разходи в размер на 60%, т. е. в случая 19 290.00 лв. при декларирани
доходи от продажба на полски домати в размер на 32 150.00 лв. Вещото лице
заявява, че през стопанската 2019-2020 г. Й. е продала общо 643 т. домати на
стойност от 32 150.00 лв., съгласно представените 5 бр. фактури и
приемо-предавателни протоколи, детайлно анализирани в експертизата. Въпреки, че
документите не са осчетоводени /съставени счетоводни статии, заведени
счетоводни сметки/, е налице изготвена справка за облагаемия доход на
жалбоподателката към ГДД за 2020 г., като приходите от продажба на
селскостопанската продукция и в частност полските домати е декларирана и
съответства на счетоводните документи.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания
Акт за установяване на публично държавно вземане №02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021 г., в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. В нормата на §1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция /РА/ е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11
и чл. 11а от ЗПЗП,
ДФЗ е акредитиран за единствена РА за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3
и ал. 5 от ЗПЗП
е регламентирано, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от
органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая е ЗПЗП. В чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ, който е и
Изпълнителен директор на РА издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на
същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията
на Изпълнителния директор на ДФЗ – РА е издаването на АУПДВ по всички схеми и
мерки на Общата селскостопанска политика, вкл. по мерките по, които правомощия
може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена заповед
№03-РД/2891#2 от
16.06.2021 г. /л. 43-44/, издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която
/т. 3 и т. 4/ на основание чл. 20а, ал. 6 от
ЗПЗП правомощията по чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП за издаване и подписване на писма за откриване на производство
по издаване на актовете за установяване на публични държавни вземания и за
издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания
по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на
заявления за подпомагане е бил уреден в Наредба №5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
/какъвто безспорно е процесния случай/, са делегирани на заместник
изпълнителния директор П. Д. С.. В случая, оспореният пред съда АУПДВ, е
подписан от П. Д. С., като от фактическа страна по делото не е спорно, че към
датата на издаване на АУПДВ лицето е заемало длъжността заместник изпълнителен
директор на ДФЗ. Следователно обжалваният акт е издаден от материално
компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със
заповед №03-РД/2891#2 от
16.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ – РА правомощия за издаване на
АУПДВ.
Акт за
установяване на публично държавно вземане №02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021 г. е постановен в предвидената
от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените
изисквания за съдържание на акта. Процесният
административен акт формално покрива
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото все пак са изложени
съображения за упражненото административно правомощие. При внимателен прочит на
същите обаче и съответно извършен анализ на доказателствата, събрани в хода на
проведеното административно производство, се установява, че изложените мотиви
са лишени от достатъчна по степен юридическа и фактическа обосновка, обуславяща
законосъобразността и правилността на формираните правни изводи, а от там и
следващите се правни последици от действието на акта. Напълно неясни са в
случая посочените в АУПДВ съображения, свързани с допусната техническата грешка
при извършване на калкулациите за подлежащата на изплащане финансова субсидия
на жалбоподателката. Липсват фактически констатации, а също така и
доказателства, установяващи по какъв начин и кога са извършени първоначалните
изчисления, и с какъв статут в действителност са отразени декларираните
земеделски парцели. Не става ясно кога и как е установен твърденият пропуск,
както и по какъв процесуален ред и съответно с какъв акт е било „възобновено“
производството по разглеждане на подаденото от Й. заявление за подпомагане.
Вътрешно противоречиви и неразбираеми са и съображенията в частта им, в която
се сочи, че след първоначално извършената проверка на място, декларираните
парцели са определени за допустими по останалите схеми, но след извършена
допълнителна проверка на осъществената проверка на място /доказателства в тази
насока отново липсват по делото/, същите се явяват недопустими за подпомагане
по СЗ-ДККП. В крайна сметка основният извод на органа се свежда, и то твърде
пестеливо, до това, че поради изначална недопустимост на площите, взета предвид
на един по-късен етап и независимо от първоначално извършената калкулация,
изчислената полагаема се финансова помощ възлизала на 0.00 лв. В тази връзка
всъщност с АУПДВ не се установява недопустимост, а се установява размер на
неоснователно изплатени субсидии, като както за жалбоподателката, така и за
съда остава неразбираемо, кое в крайна сметка в случая е ангажираното правно
основание за издаване на процесния АУПДВ, щом наличието на недопустимост не е
водещо, макар именно това обстоятелство да се коментира основно в мотивната
част на обжалвания акт. Релевантни мотиви не се съдържат и в уведомителното
писмо, с което Й. е запозната за инициираното производство по установяване на
публично държавно вземане, чието съдържание като цяло е обхванато от АУПДВ.
Дори и
да се възприеме, че мотиви за недопустимостта на заявените за подпомагане
земеделски площи се съдържат в доклада за извършената проверка на място, то
същите отново не внасят яснота за конкретно ангажираното правно основание,
довело до формирането на извода на проверяващите, съответно на издателят на АУПДВ. Отделно от това следва
да се отбележи, че независимо от установената необоснованост на извода за
недопустимост, поради „възможността за недостигане на изискуемия от мярката
минимален добив“, то с оглед събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства в т. ч. и
заключенията от изпълнените САЕ и СИЕ е видно, че земеделският производител е
провел като цяло необходимите агротехнически дейности, в резултат на което е
получил количествен обем на продукция, отговарящ на изискванията на заявената
мярка за подпомагане съгласно Приложение №5 към чл. 29,
29а, 30, 30а, 30б, 30в, 31 и 32 от Наредба
№ 3 от 17.02.2015 г., която продукция в последствие е реализирал и приходите от
която надлежно е отчел. В крайна сметка констатациите на проверяващите, към момента
на извършване на проверката, съдържат известна доза хипотетичност, която не
може да обоснове и затвърди правилен и законосъобразен извод, още повече, че
явно са били налице обективни и субективни фактори, които не са взети предвид
от административния орган. Така твърденията за недопустимост на площите се
явяват недоказани в хода на проведеното административно производство, а в хода
на проведеното съдебното такова - категорично опровергани.
Във
връзка с горното е необходимо да се отбележи, че мотивите на административния
акт трябва да съдържат обстоен, пълен и аргументиран анализ на събраните и
проверени в хода на административното производство доказателства, и
установените въз основа на тях факти, като неточността и вътрешната
противоречивост на същите, както е и в конкретния случай, води до невъзможност
да се разбере фактическото основание за неговото издаване. Надлежното мотивиране на административния акт е от
съществено значение и за осъществяването на съдебен контрол за
законосъобразност, като липсата на мотиви възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт
на основание чл. 146, т. 2 от
АПК.
При издаването на АУПДВ са допуснати и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи
отмяната му и на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Безспорно е, че в случая административното
производство по реализиране на схемите за директни плащания, визирани в чл. 1
от Наредба
№3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания започва с подаването на заявление за подпомагане от заинтересования
кандидат, формата, редът, в т. ч. и сроковете за подаване и съдържанието на
което, са уредени посредством правилата, съдържащи се в Наредба №5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, като РА извършва административни проверки и проверки на
място във връзка с подадените заявления. Съгласно чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на
подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя
данните от заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се
извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в
административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП
по заявленията за подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 2 от
ЗПЗП РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни
плащания съгласно чл. 37 от същия закон. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от
Наредба №5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА, уведомява кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по
чл. 1, по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от
подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане,
като съгласно разпоредбата на чл. 32а от Наредба №3 от 17.02.2015 г., когато
след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени
и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП.
От изложеното се налага изводът, че административното
производство, образувано по заявление за подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, в т. ч. и по СЗ-ДККП,
следва задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо,
което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума,
съответно размера на наложените намаления и/или санкции. Принципно положение е,
че преди приключване на всички административни проверки по подадените заявления
за подпомагане, за които проверки не е определен срок за извършването им,
изричен акт не може да бъде постановен, защото той е обусловен от приключването
на автоматични проверки, извършвани чрез интегрираната информационна система и
проверките на място.
В процесния случай по подаденото от Д.Й.
заявление за подпомагане с УИН 24/140520/17315
за кампания 2020 г., не е издаден нарочен акт по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от
Наредба №5 от 27.02.2009 г. Именно с този акт –
уведомително писмо, се одобрява, намалява или отказва изплащането на
годишна финансова помощ след извършването на горепосочените административни
проверки и проверките на място за изпълнението на изискванията на подпомаганите
дейности. Констатациите, съдържащи се в този краен административен акт, могат
да бъдат предмет на опровергаване от страна на заявителя на помощта, като в
тази връзка същият подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност.
Според настоящия съдебен състав до влизането в сила на акта
по чл.10б, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., който същевременно да съдържа и
конкретни съображения по отношение наличието на недопустимост, каквато в случая
се твърди едва чрез АУПДВ, компетентният административен орган не може да
упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от
ЗПЗП. Т.е. издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен,
самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на
публичното държавно вземане и съотв. обуславя откриването на производство по
издаване на АУПДВ. Ето защо липса на издадено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б,
ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. по отношение извършените оторизации и
плащания по подаденото заявление за подпомагане от жалбоподателката по СЗ-ДККП,
съответно издаването на АУПДВ при отсъствието на подобен акт, представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото същото се отразило не само
върху съдържанието и разпоредителната част на обжалвания акт, а и въобще върху решението
за неговото издаване. Неосъществяването на визираната задължителна фаза от
административното производство е довела до съществено ограничаване възможността
на заявителя да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите
органи, което респективно го е лишило от упражняването на ефективна защита на
засегнатите му права и интереси. В тази връзка се явяват неоснователни доводите
на ответника, че заявителят е бил запознат с
констатациите от проверката на място, чрез връчване на доклада от същата,
съответно чрез получаване на уведомителното писмо от 13.07.2020 г. Тези
действия не могат на законово основание да дерогират задължението за
постановяване на отделен акт, съдържащ данните за оторизация и извършени
плащания, още по-малко да заместят коментираната по-горе задължителна фаза,
предхождаща евентуалното издаване на АУПДВ.
Така допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване
на процесния акт в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно са
приложени разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки за издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл. 32а от
Наредба №3 от 17.02.2015 г. във връзка с чл. 20а, ал.
5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.
Отделно от последното и както бе споменато
по-горе по делото не са ангажирани конкретни доказателства по отношение
надлежното удължаване на срока за извършване на проверката на място, доколкото
първоначалният краен срок е бил определен на 26.06.2020 г., а същата е
приключила на 10.07.2020 г. Това като цяло поставя под съмнение
законосъобразността на действията на проверяващите органи и дискредитира
валидността на събраните доказателства, относими към значимите за случая факти
и обстоятелства. Същевременно за съда е безспорна и липсата на надлежно
връчване на контролния лист от извършената проверка, което се явява процесуално
нарушение, независимо, че докладът от проверката е станал достояние на
жалбоподателката.
В допълнение на изложените съображения следва
да се отбележи, че съгласно спецификата на конкретния случай е необходимо да се
вземе предвид и разпоредбата на чл.7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за
определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС)
№1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на
селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно § 1 от посочената норма, в случай на извършване на неправомерно
плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена
съгласно § 2, когато е приложимо. По силата на чл. 7, § 3 от
същия регламент, задължението за възстановяване, посочено в § 1, не
се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или
друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В случая, с оглед
липсата на издадено и връчено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1
от Наредба №5 от 27.02.2009 г., не може да се приеме,
че жалбоподателката е запозната с основанията за недопустимост на заявените
площи и съотв. да се наложи извод, че за нея е била очевидна грешката в изплатения
й размер на подпомагането. От друга страна в АУПДВ изобщо не е изяснено в
какво се състои „техническата грешка“ по изплащане на посочената сума, като
такива основания не се съдържат и в представените по делото уведомителни писма,
изпращани до земеделския производител. Разминаването в констатациите за
допустимост на заявените площи се дължи изцяло на действията на
административния орган, за които жалбоподателката не може да бъде държана
отговорна. Поради това не може да се приеме, че допуснатото от органа грешно
плащане на помощта е било очевидно или е могло да бъде установено по разумен
път от Й., тъй като няма данни тя да е информирана и да е участвала при
извършване на допълнителните проверки, въз основа на които е извършена
повторната калкулация на финансовото подпомагане. Й. не е била уведомена
надлежно в какво се състои т. нар. „техническа грешка“, въз основа на която
всъщност й е била изплатена сочената за недължима сума. С оглед последното
АУПДВ се явява издаден и в нарушение на чл. 7, § 3 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014.
По изложените мотиви съдът приема, че процесният
АУПДВ, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие и при неправилно на материалния закон, и при неспазване
на установената форма, се явява незаконосъобразен, поради което се следва
неговата отмяна.
С оглед този изход на спора и на основание
чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените по делото разноски за заплатена държавна такса по делото в размер
на 10 лв. и 2300.00 лв. договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор
за правна защита и съдействие №974 от 16.11.2021 г. /л. 12-гръб/. По отношение направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че същият с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, не се явява необосновано завишен, още повече,
че по делото са проведени няколко съдебни заседания, разпитани са свидетели и
са изслушвани две съдебни експертизи, поради което платеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
2-ро от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на Д.И. ***, Акт за установяване на публично държавно вземане №02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021 г., издаден от Заместник - изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с който на жалбоподателката
е определено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в
размер на 56 321.95 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за
обвързано подпомагане на зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан/
по заявление за подпомагане, за кампания 2020 г. с 24/140520/17315.
ОСЪЖДА
Държавен
фонд „Земеделие“ – гр. София, да заплати на Д.И.Й., ЕГН ********** ***, сумата
в размер на 2310.00 лв. /две хиляди триста и десет лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: