Р Е Ш Е Н И Е
Номер 117 27.10. 2020 година град Търговище
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На шестнадесети октомври
2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 217 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на АПК във вр. чл.107, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
Образувано е по жалба на Ш. Н. М. ***, против
Заповед №РД-14-2080/14.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ (РД „АА“) Русе, с която е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1 б“а“ и ал.2, т.1, във вр. с чл.106а, ал.7 ЗАвП- временно
спиране от движение на МПС Фолксваген Каравел от категория М1 с рег…,
собственост на жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, на за не повече
от дванадесет месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 брой табела с рег.№ …и отнемане на свидетелство за регистрация,
изд. на 23.12.2019 г. и по чл.106а,
ал.1, т.4, б „б“ и ал.2 , т.З ЗАвП-временно
отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № ********* на
жалбоподателя, издадено на 11.09.2017 г. от МВР –Търговище до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата и по
същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена
при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Твърди се, че не са били налице посочените в нея фактически
констатации, поради което се явява необоснована и постановена в противоречие
със закона и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да я
отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по
делото е депозирал писмено становище, в което сочи, че оспорената заповед е
издадена в съответствие със закона и преследваната от него цел, поради което
моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявената жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази
с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и
правни съображения:
Събраните по делото доказателства сочат,
че на 12.09.2020 г. е извършена проверка от служители на РД „Автомобилна
администрация” – Русе на лек автомобил от категория М1, модел „Фолксваген Каравел“ с рег. с рег.№ …
собственост на жалбоподателя и управляван от него. При нея е
установено, че той извършва превоз на пътници по маршрут
от Република България до Кралство Белгия срещу заплащане. От направената
справка в информационната система на отдел „Лицензи“ на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ е констатирано, че за това МПС няма издадено
заверено копие към лиценза на Общността. При тези данни проверяващите са
приели, че се извършва неправомерен обществен превоз на осем пътници в нарушение на чл.6, ал.1 от
ЗАвтП и срещу водача е съставен АУАН №278911/12.09.2020г. Видно от разписката,
този АУАН е предявен на нарушителя и подписан от него без възражения. Към
преписката са приложени писмени обяснения от пътуващите лица, които сочат, че превозът се извършва срещу
заплащане. При тези данни е издадена оспорената Заповед №РД-14-2080/14.09.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) Русе, с
която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1,
т.1 б“а“ и ал.2, т.1, във вр. с чл.106а, ал.7 ЗАвП- временно спиране от движение на МПС Фолксваген
Каравел от
категория М1 с рег.№ Т0979 КК, собственост на жалбоподателя, до отстраняване на
нарушението, на за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег.№ Т0979
КК и отнемане на свидетелство за регистрация, изд. на 23.12.2019 г. и по чл.106а, ал.1, т.4, б „б“ и ал.2 , т.З ЗАвП-временно
отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № ********* на
жалбоподателя, издадено на 11.09.2017 г. от МВР –Търговище до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
Тази заповед е предмет на съдебен контрол
в настоящето производство.
Съдът намира,
че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно
правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл.107, ал.1, предл.2 от ЗАвП и
приложената Заповед №РД-01-43/23.01.2020г., с която изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е упълномощил
директорите на РД „АА“ да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл.106 и
чл.106а от ЗАвП.
Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, като в нея са изложени
фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи
ПАМ. В хода на административното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и норми.
Съгласно чл.6, ал.1 ЗАвП обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
С оспорения акт е приложена принудителна административна мярка
(ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1 б“а“ и ал.2, т.1, във вр.
с чл.106а, ал.7 ЗАвП- временно
спиране от движение на МПС Фолксваген Каравел от категория М1 с рег.№ Т0979 КК, собственост
на жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, на за не повече от дванадесет
месеца, чрез сваляне и отнемане на 1
брой табела с рег.№ Т0979 КК и отнемане на свидетелство за регистрация, изд. на
23.12.2019 г.
Съгласно чл. 106а, ал.(1) За преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:
т.1. временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца:
б „а“ с което се извършва превоз на пътници или
товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или няма заверено копие към лиценза на Общността;
Съгласно ал.2 налагането
на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по
контрол чрез:
т.1. сваляне на предната
табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви
"б" и "в";
Разпоредбата на ал. (7)
( предвижда, че табелите с регистрационните номера и документите,
удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство, иззети по реда на
ал. 3, се връщат след отстраняването на нарушението или изтичането на срока по
ал. 1, т. 1 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
Законодателно
са предвидени две възможности като
първата изисква действие от страна на нарушителя, а именно да отстрани
нарушението, а втората с изтичането на срока по ал.1 и заплащането на съответната глоба, което налага извод, че не
е необходима каквато и да е допълнителна конкретизация на този срок чрез посочване
от страна на административния орган.
С оспорения акт е предвидено на осн.
чл.106а, ал.1, т.4, б „б“ и ал.2 , т.З ЗАвП-временно отнемане на свидетелство за правоуправление
на МПС № ********* на жалбоподателя, издадено на 11.09.2017 г. от МВР –Търговище
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Съгласно чл. 106а,ал (1) За преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:т.4. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който:
по б „б“ извършва
обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;
Видно от ал.2 налагането
на принудителните административни мерки по ал. 1 т.3 се осъществява от органите
по контрол чрез: отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство и контролния талон към него - в случаите по ал. 1, т. 4 и 5
от закона.
Закона е регламентирал налагането на мярката да е до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Не е необходима
каквато и да е допълнителна конкретизация на този срок чрез посочване от страна
на административния орган.
Въз основа на изложеното материалният закон е приложен
правилно.
В случая се касае за автомобилен превоз на
пътници, което е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е
наложило законодателят да установи специални изисквания, гарантиращи определено
ниво на професионална компетентност и благонадеждност на водачите, техническа
изправност и пригодност на моторното превозно средство. Значимостта на
ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила
подробна регламентация на национално и на европейско ниво. В тази връзка
законодателят в чл.6, ал.1 от ЗАвтП императивно е посочил, че тези превози
могат да се извършват само от превозвачи, които притежават лиценз или
удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на
регламентираната и контролирана дейност от ЗАвтП без надлежно разрешение,
лиценз или регистрация е въздигнато в административно нарушение съгласно
нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП. За съставомерността на това деяние съгласно новата редакция на
текста е достатъчно да се установи, че водачът на моторното превозно средство
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции Тези факти са достатъчни за да обусловят и налагането на ПАМ .
Легалното определение на понятията „обществен превоз“ и „обществен превоз
на пътници“ се съдържа в ДР §1 т.1 и т.2 ЗАвП: "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство и т.2 "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. Събраните в хода на производството доказателства установяват, че с процесното МПС е извършван неправомерен обществен превоз на
пътници, тъй като за тази дейност няма издадено заверено копие от лиценз на
Общността. Тези обстоятелства се установяват от снетите писмени обяснения на
пътниците и водача на лекия автомобил и съставения АУАН. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че водачът е извършвал превоз на пътници
срещу заплащане. Дадените пред
административния орган писмени обяснения са годно доказателствено
средство предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК.
Принудителните административни мерки каквато по дефиниция е
приложената мярка са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно
правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече
извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо
административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от
него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е
преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на
обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи.
Оспорващият не е ангажирал доказателства, които да ги опровергаят. С
оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания,
възприети и обосновали административния орган за да постанови своя
акт. В тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради
което при надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
В хода на развилото се производство е бил
назначен преводач. Следва да се отбележи, че с оглед преустановителния
характер на мярката и принципа на бързина, който е водещ в производството по
прилагане на мерки от вида на процесната, специалният
закон не изисква осигуряване на преводач в административното производство. Аргументи
за такова императивно изискване не могат да се изведат и от Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В чл. 1,
т. 3 от Директива 2010/64/ЕС е регламентирано, че когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни
въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред
такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд. В случая жалбоподателят не е бил препятстван да
упражни правото си на оспорване пред съд. За разлика от административното
производство, националният законодател е предвидил изрично назначаването на
преводач в съдебното производство по обжалване на административни актове – чл.
14 АПК. Предвид обаче липсата на изразено желание от жалбоподателя да участва лично
в съдебното производство и неявяването му в проведеното открито съдебно
заседание, то не е било налице основание за назначаването на преводач в
съдебното производство. Правото на защита в административното производство, не
е било нарушено.
Спазена е и преследваната от закона цел.
ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда.
Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се
предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес,
е наложена и процесната ПАМ, която има
ограничено по време действие, само в рамките на нормативноопределения срок.
Въз основа на така изложените съображения
съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. Н. М. с
ЕГН ********** ***, против Заповед №РД-14-2080/14.09.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) Русе, с
която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1,
т.1 б“а“ и ал.2, т.1, във вр. с чл.106а, ал.7 ЗАвП- временно спиране от движение на МПС Фолксваген
Каравел от
категория М1 с рег.№…, собственост на М.,
до отстраняване на нарушението, на за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег.№ …
и отнемане на свидетелство за регистрация, изд. на 23.12.2019 г. и по чл.106а, ал.1, т.4, б „б“ и ал.2 , т.З ЗАвП-временно
отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № ********* на М. , издадено
на 11.09.2017 г. от МВР –Търговище до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: