Решение по дело №3613/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 186
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 20 януари 2020 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20197180703613
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                РЕШЕНИЕ

 

№ 186/20.1.2020г.                                гр.Пловдив                               20.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3613 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.В.Б., ЕГН ********** ***, чрез адв. Г., против принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0049493 от 11.11.2019 г., издаден от С.Д. А. – водач на блокиращ автомобил към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при община Пловдив и от Х.Т.М. - оператор в ОП „ПР“ при община Пловдив, в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/, е извършено принудително блокиране със скоба № 67 на автомобил Хюндай с рег. №  ***.

 Жалбоподателката моли за обявяване на нищожността на оспорената мярка, евентуално и за отмяната й като незаконосъобразн, неправилна и противоречаща на целта на закона. Твърди,че не е извършила нарушение,а обстоятелствата около паркирането и прилагането на мярката са такива,че не е даден допустим толеранс от времето между паркиране на автомобила и заплащането. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответниците С.Д. А. и Х.Т.М., оспорват жалбата и молят да се отхвърли като неоснователна.

 Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната ПАМ, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото писмени доказателства се установява и това не се оспорва от страните, че на 11.11.2019г. в 10,29 часа в гр. Пловдив по отношение на МПС, марка „Хюндай“ с рег. № ***, е приложена мярка „принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство, по отношение на която е съставен Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0049493.

Представени са към административната преписка три броя снимки, Приложение № 1 списък на булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона) към Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г., последно изм. и доп. с Решение № 415, взето с Протокол № 19 от 12.11.2018 г., заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е определено ОП „ПР“ за звено на Община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ на територията на Община Пловдив; заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г. на заместник кмета на Община Пловдив по заместване на кмета съгласно заповед № 19ОА-1568 от 04.07.2019г., с която са определени поименно длъжностни лица от ОП“Паркиране и репатриране“,  на които е възложена дейност по принудително задържане и блокиране на МПС с техническо средство тип „скоба“, сред които и ответниците.

Представени са и трудов договор и длъжностна характеристика на двамата ответници.

От страна на жалбоподателката, в подкрепа на тезата й,че съвсем за малко е пропуснала срокът да изпрати съответен SMS, е представено извлечение от SMS, както и е разпитан свидетелят М.К., който в показанията си потвърждава твърдението,че М.Б. е бързала за първото заседание на Общинския съвет и пропуснала да изпрати съответен SMS, като само пет минути след влизане в залата се сетила,но получила съобщение, че колата й е отбелязана за поставяне на скоба. Тоест, видно от твърденията на самата жалбоподателка и според събраните по нейно искане гласни доказателствени средства,същата е осъществила паркиране на управляваното от нея МПС на ул.“Висла“,гр.Пловдив, без заплатена такса за това. Паркиране, защото такова е налице винаги, освен в случаите на спиране на автомобила за престой,за да слязат пътници от него или при моментно спиране, за избягване на инцидент по пътя. Очевидно жалбоподателката е паркирала автомобилът си,без значение в броя на минутите за това.

Общият извод от така изброените доказателства е,че оспорваната ПАМ е законосъобразна.

Съгласно чл. 27 от НРСППППСТГП, принудителното задържане на МПС чрез използване на техническо средство тип „скоба“ се извършва само от звеното на общината, определено със Заповед на кмета на общината на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.

Според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП (в приложимата  редакция – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

В чл. 26, ал. 1 от НРСППППСТГП е определено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Правилата за т.нар. „Синя зона“ са определени в Раздел втори на Глава Втора „Зони за платено и безплатно паркиране“ от НРСППППСТГП. В чл. 11, ал. 1 от НРСППППСТГП са определени правилата относно заплащането за паркиране в „Синя зона“. А съгласно чл. 13 от НРСППППСТГП, дейностите по продажба на билетите, талоните за паркиране, предоставянето на SMS-услугата и паркинг автомати, както и всички други дейности по обслужване на зоната, заедно или поотделно, могат да се извършват от общинската администрация чрез нейно звено или чрез възлагане на външен изпълнител.

Със Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. на Кмета на община Пловдив, е определено ОП „Паркиране и репатриране“ да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“, по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Според пункт II от заповедта, определените от Директора на предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за принудително задържане тип „скоба“, на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.

Със заповедта е определено звено на Община Пловдив по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, което е и служба за контрол според чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Независимо от заповедта, в Раздел III на Глава Трета – „Контролни органи“, и по-конкретно в чл. 35, ал. 2 от НРСППППСТГП са посочени осъществяващите контрол по наредбата органи, които по т. 3 /редакция от 18.06.2015 г./ използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, като в чл. 35, ал. 1, т. 1 от НРСППППСТГП е конкретизирано, че контролът по наредбата се осъществява от Кмета на Община Пловдив или чрез определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.

Звеното е определено със заповедта по чл. 27 от НРСППППСТГП. Със заповедта от 09.07.2019г. изрично и в изпълнение разпоредбите на наредбата кметът е определил и предоставил правомощия на конкретни длъжностни лица, като така се е осъществил изцяло установеният фактически състав за предоставяне на правомощие за осъщественото от ответниците принудително задържане.

Според НРСППППСТГП е необходимо не само определяне на звено от кмета на общината със заповед, което може да извършва поставяне на „скоба“ по смисъла на чл. 27, но и определяне на конкретни длъжностни лица отново от кмета на общината (аргумент от чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от НРСППППСТГП). Изискването на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП също е спазено. В заповедта по чл. 27 от НРСППППСТГП са персонализирани конкретни длъжностни лица, които да използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 е еднозначна – контролът по наредбата се осъществява или от Кмета на Община Пловдив или от определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица. Така фактическият състав за предоставяне на правомощия за контрол по наредбата и в частност по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 3 – за използване на техническо средство за принудително задържане на ППС е довършен. Налице е и изрична длъжностна характеристика за съответните длъжности, вкл. издадена заповед за възлагане дейност по принудително задържане и блокиране на МПС с техническо средство тип „скоба“ от Кмета на Община Пловдив, Налага се извод за наличие на  компетентност на длъжностните лица, приложили оспорената ПАМ и за неоснователност на възражението на жалбоподателката за нищожност.

По законосъобразността на приложената ПАМ, каза се, жалбоподателката сама твърди да е паркирала управлявания от нея автомобил и да не е изпратила своевременно SMS.

 Видно от представения списък-Приложение 1 е,че улицата,на която е констатирано неправилното паркиране попада в обхвата на „Синя зона“, като тук възражението,че не е посочен номер,пред който е извършено паркирането, не води до относими изводи за законосъобразността на мярката.

Не се установява наличието на основание, на което да не се дължи заплащане на такса. Фактът на управление на лекия автомобил от жалбоподателката също не се оспорва.   

Предвид изложеното, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НРСППППСТГП, както и на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, обуславяща прилагането на процесната ПАМ, тъй като жалбоподателката не е заплатил дължимата такса за направеното паркиране в обхвата на "синята зона".

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата,установяване на заплащането и контрола на действителното времетраене на паркирането в "Синя зона” става с билет от инкасатор, с предварително закупен от водача талон, чрез изпращане на кратко съобщение на мобилен оператор (SMS), чрез таксуване от паркинг-автомат, с представен пропуск за домуващи, с разрешително за предплатена услуга, с карта издадена при условията на чл. 17 от настоящата наредба или по друг начин, определен със Заповед на Кмет на община Пловдив. Видно от съдържанието на разпоредбата, заплащането на паркирането следва да бъде предварително осъществено от водача, което не е сторено в настоящия случай. Фактът, че такова плащане е направено по-късно,след прилагане на мярката, не обуславя извод за липса на нарушение.

Така, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената ПАМ на всички основания, посочени в чл.146 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за законосъобразна.

Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.В.Б., ЕГН ********** ***, чрез адв. Г., против принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0049493 от 11.11.2019 г., издаден от С.Д. А. – водач на блокиращ автомобил към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при община Пловдив и от Х.Т.М. - оператор в ОП „ПР“ при община Пловдив, в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/, е извършено принудително блокиране със скоба № 67 на автомобил Хюндай, с рег. №  ***.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: