№ 6397
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Я М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от М.Я М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110143768 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът М. К. Д., ЕГН **********, чрез законен
представител К.П. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. В. З. В. – САК, гр.
София, ул. Г.С. Раковски № 149, вх. Б, ап.24 и ответниците 1/. К. В. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Свобода, бл.25, вх. Г, ет. 3, ап. 61 и 2/ В. П. П., ЕГН: **********, гр.
София, ул. Велчо Атанасов №20,ет.3, ап.5, чрез адв. Т..
Предявен е осъдителен иск по чл.50 ЗЗД солидарно за сумите:
- 3500лв.– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на непозволеното увреждане – 12.2.20022г., до плащането;
- 200лв. - имуществени вреди – такса за изготвяне на психологическо консултиране,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.8.2022г. до плащането, които
вреди били причинени от нападение на куче, порода „Белгийска овчарка“, собственост на
ответника К. Д., по време на обучение от В. П., на 12.2.2022г. в гр. София, в Южен парк.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на
собственика и лицето, под чийто надзор се е намирало кучето, вследствие на което е
осъществено нападение от страна на кучето по отношение на ищеца; вреди в причинна
връзка с противоправното поведение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът К. Д. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Прави възражение за съпричиняване.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В. П. е подал отговор на исковата молба, в която
отрича да е обучавал кучето. Твърди, че за пръв път е видял първия ответник и кучето на
12.2.2022г., като предния ден уговорили среща за бъдещо обучение на кучето, но такова не
било проведено.Отрича да е упражнявал надзор върху животното, както и да е възникнало
правоотношение между него и първия ответник по договор за обучение на кучето.
По делото не се спори, че ответникът К. Д. е собственик на куче, порода „Белгийска
овчарка“, което на 12.2.2022г. се е намирало в гр. София, в Южен парк.
Спорно по делото е: механизмът на увреждането; осъществено ли е нападение от
страна на кучето по отношение на ищеца; кучето под чий надзор е било, причинно-
следствената връзка между нападението и вредите (ответникът твърди, че вредите са
1
настъпили по друг начин); размерът на вредите, има ли съпричиняване от страна на ищеца.
Страните претендират разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключение към СМЕ, от
които се установява, че на 12.2.2022г. в гр. София, в Южния парк ответникът Д. и дъщеря му
св. Д.а били с кучето си, порода „Белгийска овчарка“, което не било с намордник, но било
вързано с каишка на повод. Срещнали се по предварителна уговорка с ответника В. П., за да
се уговорят с него да обучава кучето. Приближили се до място, където деца играели с топка,
тъй като ответникът П. искал да види как се държи кучето. Кучето започнало да лае. Докато
разговаряли, каишката на кучето се скъсала и то избягало, взело топката на децата, спукало
я, бутнало едно момченце и продължило да тича. Настанала суматоха, хората започнали да
викат и да гонят кучето, то било много уплашено и напълно неконтролируемо. В същото
време в парка имало много семейства с малки деца, включително ищцата, майка й св. *** и
св. Борисова с нейното и още две деца. Те се намирали на поляна в парка, близо до
фонтаните до входа откъм бул. Витоша. Дочули, че хората около тях коментират, че е
изпуснато агресивно куче и св. *** извикала М., тя тръгнала към нея, но в този момент
кучето дотичало до детето и го ухапало по задните части, ухапало и още 3 деца.
Впоследствие кучето било заловено с помощта на събралите се хора и успокоено от
стопаните си, дошли служители на МВР и линейка. Децата били откарани в УМБАЛСМ
„Пирогов“ АД, раната на М. била обработена и й била поставена ваксина срещу Тетанус.
Бил издаден фиш за спешна медицинска помощ, в който е посочено, че детето е ухапано от
куче и е отразена работна диагноза охлузване в седалищна област, рани от ухапване от куче.
Инцидентът бил записан в регистъра на дежурните служители на МВР от 12.2.2022г. На
14.2.2022г. е изготвена СМЕ от съдебен лекар, който след преглед на детето е посочил,че се
установява охлузване и кръвонасядане в дясна седалищна област, като в областта на горната
вътрешна четвърт на дясната седалищна област има неправилно овално по форма охлузване,
покрито с червеникаво-кафеникава коричка над нивото на околната кожа и с размери около
0,7/0,3см. Същото е централно разположено спрямо околната му бледо мораво кафеникаво
кръвонаседнала област, която е с площ с диаметър около 4см. След инцидента детето било
уплашено и тревожно, нарушили се сънят му, храненето и учебния процес, плашело се от
кучета, било му трудно да се концентрира. Детето било консултирано от психолог на две
сесии, за което е изготвено и психологическо становище и е издадена фактура от 29.3.2022г.
за 200лв.
Съгласно заключението към СМЕ описаното травматично увреждане води до болки и
страдания с постепенно отслабващ интензитет за период 7-10 дни след инцидента. Няма
функционални увреждания на пострадалото дете. Описанието на регистрираното нараняване
не позволява еднозначен извод, че то се дължи единствено и само на ухапване от куче. В
о.с.з. вещото лице пояснява, че е възможно раната да е причинена от ухапване или от нокти
на куче, като не дава категоричен извод, че се дължи именно на ухапване, тъй като липсва
2
описано увреждане от срещуположна на раната страна на седалището.
Видно от представената справка от регистъра на дежурните служители на МВР от
12.2.2022г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ АД около 16ч. Спешна медицинска помощ докарала 4
деца, пострадали от ухапване от домашно куче в Южен парк, децата били придружени от
родителите си. Относно ищцата е отбелязано, че има ухапване от куче на задните
седалищни части в дясно.
От свидетелските показания се установява механизмът на увреждането, настъпилите
вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между увреждането и вредите.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Борисова /Св. Борисова: „Видях как
кучето скочи в гръб и я захапа отзад “/ относно спорния между страните въпрос дали детето
е ухапано от кучето. Тези свидетелски показания се подкрепят от писмените доказателства –
фиш за спешна медицинска помощ, заключение от съдебен лекар, изготвено два дни след
инцидента, отразяването именно на ухапване от куче за ищцата в регистъра на дежурните
служители на МВР от 12.2.2022г. Следва да се посочи, че св. *** е видял само срещата
между ответниците и как кучето е избягало, но инцидентът с ищцата всъщност е настъпил
няколко минути по-късно, след като кучето е избягало. Съдът не кредитира показанията на
св. Д.а, в частта в която сочи, че кучето само е бутнало едно момченце, но не е захапало
нито едно дете, тъй като не кореспондират с останалите доказателства и като отчита
близката родствена връзка с ответника Д..
Съдът не кредитира и заключението към СМЕ в частта, в която е посочено, че не се
установява категорично, че раната е причинена от ухапване от куче.
Следва да се посочи и че след като се установява горната фактическа обстановка –
нападението от страна на кучето и причинно-следствената връзка с вредите,
обстоятелството дали кучето е ухапало или одраскало детето е без съществено значение.
Относно оспорването на имуществените вреди – видно от показанията на св. ***,
представената фактура и изготвеното психологическо изследване, детето е посещавало
психолог 2 пъти. Съдът цени писмената психологична консултация като писмено
доказателство, а не като заключение на вещо лице. От нея и от представената фактура се
установява причинно-следствената връзка между инцидента и необходимостта от
психологически консултации, както и стойността на предоставените услуги - 200лв.
От показанията на св. *** се установява, че в период три месеца детето е било
уплашено от инцидента и това е наложило психологични консултации /Св. ***: „тя плачеше,
трепереше......Оттам настъпи големият кошмар за нас, защото ми се наложи три месеца да
спя с нея, да я успокоявам. Тя бълнуваше всяка вечер, включително имаме обаждане от
класния ръководител, че детето е нервно и неспокойно, става непрекъснато и поглежда
назад. Трудно й пеше да ходи на училище пеша, непрекъснато се обръщаше назад, за да
види дали нещо няма да се случи, наложи се да посещаваме психолог няколко пъти. Тя
отказваше да излиза първоначално и да посещава Южния парк...не се отлепяше от
нас....отказваше много-много да играе с деца, не знаеше дали няма нещо да се случи“....“все
3
още подскача от по-големи кучета и седи близо до нас, държи ни за ръка“/.
От тези показания, както и от заключението към СМЕ, се установява, че ищцата е
преживяла неимуществени вреди – болки и страдания.
От показанията на св. *** се установява, че ответникът П. „развежда“ кучета.
Свидетелят познавал ответника от парка, тъй като тренирали заедно на успоредките, познава
го като „кучкар“. За процесния инцидент св. *** сочи: „В. беше с мъж и жена и кучето.
Господинът държеше кучето, просто говореха. Когато поглеждах, господинът държеше
кучето, В. не е държал кучето. ..Говореха 10-15мин. Кучето по някакъв начин се откачи и
тръгна да гони, хората се разтичаха и се разпищяха, не знам кой го държеше, когато се
откачи....Не знам как обучава кучетата.... Не съм виждал обучение. “
Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква
животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност /отговорност се носи и когато то не е/. Отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със
задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение
и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата й. Собственикът има задължение
да упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, поради което се ангажира
отговорността му за причинените от тях вреди. Възможно е вещта, при причиняване на
деликта, да е била под надзора на друго лице – упражняван непосредствено или чрез трети
правен субект, в който случай, както изрично е предвидено в чл. 50 ЗЗД, то, заедно със
собственика, отговаря солидарно към пострадалия (така – Решение № 309 от 04.06.2014 г. по
гр. д. № 1354/2012 г. на ВКС, ІV г. о.).
С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено обстоятелството, че
ответникът Д. е собственик на кучето.
Относно отговорността на ответника П.: За да се приеме, че едно животно е под
надзор на физическо лице, различно от собственика, следва да се установи, че на това лице е
възложено наблюдение, грижа, отговорност за животното. В случая от доказателствения
материал се установява, че по време на инцидента собственикът на кучето и ответника П. са
се срещнали за първи път, за се уговорят последният да обучава кучето. Разговорът е
продължил не повече от 10-15 минути, съгласно показанията на св. *** и св. Д.а. През това
време кучето изцяло е било под контрола на собственика си. То се е освободило преди
ответника П. да поеме надзор върху него. Обстоятелството, че П. е искал „да провери как
реагира кучето“ и затова са се приближили до играещите с топка деца в случая не води до
извод, че същият е поел отговорност за животното. При описания начин, при който кучето
се е освободило от контрола на собственица, а именно – скъсал се е поводът, кучето е
побягнало, уплашило се е и е продължило да бяга, инцидентът с ищцата би настъпил
независимо дали ответникът П. е казвал на собственика да се приближи или да се отдалечи
от децата с топката. Не се установява нито ответникът П. да е поел надзора върху животното
4
от собственика /това евентуално е щяло да стане, ако собственикът му е възложил
обучението на животното и му е предал контрола върху него/, нито причинно-следствена
връзка между поведението на П. и инцидента с ищцата. Следва да се посочи, че
последващото поведение на страните няма значение за възникването на отговорността по
чл.50 ЗЗД
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е установил поставените в негова
доказателствена тежест факти: виновно противоправно деяние от страна на ответника Д. –
нарушение на чл.5, ал.1,т.1 от НАРЕДБА за придобиване, притежаване и отглеждане на
домашни животни на територията на Столична община, а именно: „При присъствие на
животно домашен любимец на обществено място собственикът е длъжен: да не оставя
животното домашен любимец без надзор и да осигурява постоянен и непосредствен контрол
върху поведението му. Установени са настъпили имуществени и неимуществени вреди от
деянието и причинна връзка между деянието и вредите.
Не се установява съпричиняване от страна на ищцата или майка й.
Не се установя фактическия състав по отношение на ответника П..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, за което се извършва преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства - тежестта на уврежданията, продължителността на
възстановителния процес, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца.
В случая относно размера на обезщетението следва да се съобрази, че ищцата е
малко дете, което силно се е уплашило от неочакваното нападение от кучето, търпяла е
физически болки в период от 7-10 дни; наложили са се консултации с психолог; нарушен е
бил ритъмът й на живот, тъй като уплахата е довела до нарушения в съня, храненето и
нормалното общуване с деца на нейната възраст; следва да се вземе предвид и стресът и
уплахата, които такова негативно преживяване безспорно причинява у всеки човек, както и
данните, че ищцата продължава да се страхува и към момента от по-големи кучета.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с
тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на
обезщетение от 3500лв. Следва да се присъди и сумата 200лв. за обезщетение на
претърпените имуществени вреди.
Ищецът е претендирал разноски в размер на 948лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Ответникът П. претендира разноски в размер на 700лв., които също следва му бъдат
присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. Свобода, бл.25, вх. Г,
ет. 3, ап. 61 да плати на М. К. Д., ЕГН **********, чрез законен представител К. П. Д., ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв. В. З. В. – САК, гр. София, ул. Г.С. Раковски № 149,
вх. Б, ап.24 сумите:
-3500лв.– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на непозволеното увреждане – 12.2.20022г., до плащането;
- 200лв. - имуществени вреди – такси за психологически консултации и за изготвяне
на писмено психологическо консултиране, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 12.8.2022г. до плащането, които вреди са причинени от нападение на куче, порода
„Белгийска овчарка“, собственост на ответника К. Д. на 12.2.2022г. в гр. София, в Южен
парк, гр. София.
ОТХВЪРЛЯ предявения солидарно иск от М. К. Д., ЕГН **********, чрез законен
представител К. П. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. В. З. В. – САК, гр.
София, ул. Г.С. Раковски № 149, вх. Б, ап.24 срещу ответника В. П. П., ЕГН: **********, гр.
София, ул. Велчо Атанасов №20,ет.3, ап.5, чрез адв. Т., за сумите:
- 3500лв.– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на непозволеното увреждане – 12.2.20022г., до плащането;
- 200лв. - имуществени вреди – такса за изготвяне на психологическо консултиране,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.8.2022г. до плащането, които
вреди били причинени от нападение на куче, порода „Белгийска овчарка“, собственост на
ответника К. Д., на 12.2.2022г. в гр. София, в Южен парк.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. Свобода, бл.25, вх. Г,
ет. 3, ап. 61 да плати на М. К. Д., ЕГН **********, чрез законен представител К. П. Д., ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв. В. З. В. – САК, гр. София, ул. Г.С. Раковски № 149,
вх. Б, ап.24 сумата 948 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, като законен представител на М. К. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. Г.С. Раковски № 149, вх. Б, ап.24 адв. В. З. В.
– САК, да плати на В. П. П., ЕГН: **********, гр. София, ул. Велчо Атанасов №20,ет.3,
ап.5, чрез адв. Т., сумата 700лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6