РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Пловдив, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000537 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 160/11.05.2023 г., постановено по т.д. №
1370/2021 г. на ОС-С.З., в частта му, с която е осъдено Застрахователно
акционерно дружество „О.-З.“АД-гр.С. да заплати на М. Д. М. сумата над
25 000 лв. до 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие на причинените увреждания от ПТП на
23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта му за разноските, с която
Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“АД-гр.С. е осъдено да заплати
на адвокат Р. Ж.а адвокатско възнаграждение в размер на 1 880 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ, а в полза на държавата по бюджета
на съдебната власт сумата 1 800 лв. за ДТ и сумата 872,35 лв. за
възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“АД-
гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната
1
негова част, с които на ищцата е присъдено обезщетение в размер над 25 000
лв. до 45 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна
лихва от 17.05.2021 г. и ведно с разноски, по съображения, изложени във
въззивната жалба от 14.06.2023 г. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответницата по тази жалба М. Д. М. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 29.08.2023 г.
Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
4.10.2021 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“АД-гр.С. да й заплати сумата
45 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за
понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на
уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП на 23.11.2020 г. по вина на
водача Н.М.П. при управлението от него на товарен автомобил „Мерцедес
Вито“ с рег. №**********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение
се претендира пряко от застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от
17.05.2021 г. – датата на завеждане на претенцията пред застрахователя.
Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 23.11.2020 г. е настъпило ПТП с
участието на товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. №**********,
управляван от Н.М.П., при което е пострадала ищцата М. М.. Не се спори
между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил П. е имало
сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на действията на водача П.. Безспорно е, че от ищцата
2
на 17.05.2021 г. е било отправено до ответното застрахователно дружество
искане за изплащане на обезщетение за понесени от нея неимуществени
вреди. Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата
на подаването на исковата молба 4.10.2021 г. не е било изплатено
обезщетение. С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания и доводи
спори се понастоящем между страните относно справедливия съгласно чл. 52
от ЗЗД размер на обезщетението.
Твърдението на ищцата, заявено с исковата молба, е, че при ПТП на
23.11.2020 г. са й били причинени средни и леки телесни повреди, изразяващи
се в счупване на дясната лъчева кост, фрактура на 11-то ребро вляво,контузия
на лява колянна става, контузия на лява тазобедрена става, кръвонасядания на
дясното бедро и лявата седалищна област, довели до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за повече от 30 дни и разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Твърди, че след ПТП е откарана по
спешност в болница със силни болки в областта на ребрата, гърдите и дясната
ръка, не е могла да се придвижва сама, била е в силен емоционален стрес, в
шоково състояние. Твърди, че при прегледа в болницата са установени
счупване на дясната лъчева кост, контузия на лява колянна става, контузия на
лява тазобедрена става, кръвонасядания на дясното бедро и лявата седалищна
област, била е направена гипсова имобилизация с лонгета на дясната гривнена
става, изписана й е терапия с лекарства. Твърди, че няколко дни след
катастрофата е направено ново рентгеново изследване, което констатира и
фрактура на 11-то ребро вляво. Твърди, че поради усложнената епидемична
обстановка й е предписано домашно лечение, дадена е препоръка за
обездвижване на тялото предвид счупеното ребро. Твърди, че след
изписването й от болницата е имала много силни болки, била е на легло и
напълно обездвижена, не е могла да се обслужва сама, грижи за нея са
полагали двете й дъщери, не е излизала от къщи за продължителен период,
състоянието й е било наблюдавано от лекари чрез домашни посещения,
постепенно започнала да става от леглото, изпитвала големи трудности при
извършване на каквито и да било движения, били силно оточни и болезнени
дясната китка, длан и пръсти, изпитвала силни болки и под мишницата, в
рамото и по цялата дясна ръка, с която движенията били много ограничени и
почти невъзможни месеци наред, били ограничени и много болезнени и
движенията на двете колянни стави, тя чувствала слабост и нестабилност,
3
имала болки при дишане в резултат на счупеното ребро. Твърди, че е провела
физиотерапевтични процедури в началото на 2021 г. и в края на месец юни на
2021 г. Твърди, че продължава да усеща болки и има ограничени движения в
областта на наранените крайници, оточност на дясната китка и дланта на
ръката, чувства изтръпване и слабост на пръстите на дясната ръка,
невъзможно й е да слиза по стълби и да ги изкачва. Твърди, че след ПТП
страда от безсъние, чувства напрежение, безпокойство, несигурност,
преживява силен емоционален стрес и психически дискомфорт, затваря се в
себе си, изпитва огромен страх при пресичане на улица. Затова претендира за
присъждане на обезщетение за претърпените болки, страдания и неудобства в
размер на 45 000 лв. Твърди, че е заявила претенцията си пред застрахователя
на 17.05.2021 г., но той е отказал да изплати обезщетение, поради което
претендира сумата да бъде присъдена ведно със законната лихва от тази дата.
С подадения на 16.12.2021 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по основание и размер, съответно, оспорва и иска за
присъждане на лихви. Счита, че размерът на обезщетението е силно завишен
и че ищцата не доказва да е търпяла неимуществени вреди, които да
обосновават предявения размер на обезщетението. Заявява, че ищцата е имала
съпътстващи заболявания, които не са в резултат на процесното ПТП и са
причина за търпените болки и страдания. Оспорва твърдението, че за ищцата
са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди,
както и твърденията за тяхната продължителност.
С допълнителната искова молба от 25.03.2022 г. ищцата поддържа
заявените с исковата молба твърдения.
С отговора на допълнителната искова молба от 27.04.2022 г. ответното
дружество поддържа заявените от него възражения.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът приема
за установено, че от ПТП на ищцата са причинени пропукване на дисталния
край на дясната лъчева кост, пропукване на 11-то ребро в лява гръдна
половина, контузия на ЛКС, контузия на ЛТБС, контузия на дясно бедро с
кръвонасядане, контузия на лява седалищна област с кръвонасядане, както и
че впоследствие е настъпила Зудекова атрофия, която представлява средна
4
телесна повреда. Съдът приема, че пострадалата е била обездвижена за
период от 20 дни, след което също й е била необходима помощ при
обслужване за продължителен период от 3 месеца. Съдът приема и че
претърпеният от ищцата емоционален стрес и психически дискомфорт е в
пряка причинна връзка от инцидента при ПТП и от последвалото лечение,
което й е причинило болки и страдания близо 1 година, като към момента на
изследването негативните емоционални изживявания са намалили своята
острота и интензивност без да са отзвучали напълно. Съдът приема, че
възстановителният период е продължил над 6 месеца, през което време
движението на ищцата е било силно ограничено и тя е изпитвала интензивни
болки. Съдът е отчел и че ищцата е във възраст, в която оздравителните
процеси при фрактури протичат по-бавно. Затова съдът преценява, че
справедливият размер на обезщетението е 45 000 лв. и присъжда на ищцата
тази сума ведно със законната лихва от датата, на която тя е направила пред
застрахователя искането за изплащане на обезщетение 17.05.2021 г.
С въззивната жалба от 14.06.2023 г. дружеството-жалбоподател моли
решението да бъде отменено в неговите части, с които искът за присъжданена
обезщетението за неимуществени вреди е уважен за размера над 25 000 лв. до
45 000 лв., ведно с лихвата върху тази разлика, като претенциите бъдат
отхвърлени, поради необоснована прекомерност на присъденото
обезщетение. Твърди, че съдът неправилно при определянето на
обезщетението е възприел уврежданията, възстановителния процес и
действително доказаните вреди за ищцата, която не е доказала всички
претърпени от нея увреждания, болки и страдания да са следствие на ПТП.
Твърди, че не са установени продължителни болки и страдания, както и
такива с особен интензитет, тъй като съгласно КСМПЕ възстановяването на
ищцата от травматичните увреждания е протекло с по-интензивни болки в
първите 24 часа, като при правилно протичащо на оздравителния процес
възстановителният период за счупването на дясна лъчева кост е около 2-3
месеца, а за останалите травматични увреждания е около 15-20 дн. Твърди, че
вещото лице увеличава този възстановителен период на 3-4 месеца поради
възрастта на ищцата, но експертизата не е убедителна и не дава категорично
мнение дали поради откритата при ищцата атрофия би се наложило
допълнително още един месец към цитирания срок, като добавянето на този
месец се прави на база предположение, а не на обективни данни, поради което
5
не следва да се има предвид при определяне на обезщетението. Счита, че
затова окръжният съд неправилно приема възстановителен период от над 6
месеца за уврежданията единствено на основание показанията на
свидетелката М., която като дъщеря на ищцата е заинтересована от изхода на
делото и показанията й следва да се ценят съобразно чл. 172 от ГПК. Заявява,
че твърденият от свидетелката възстановителен период не кореспондира с
нормално необходимия срок за възстановяване (2-3 месеца), нито с
увеличения такъв с оглед възрастта на ищцата (3-4 месеца). Твърди, че от
доказателствата по делото е видно, че се касае за счупване на ръката (гипсова
имобилизация в областта на китката), с оглед на което твърдението, че
ищцата не е можела да се движи и самообслужва сама е несъстоятелно, тъй
като счупването е възможно да е затруднявало ищцата, но то не е с характер
да препятства придвижването й в пространството и самообслужването й, след
като е увредена ръката, а не кракът на ищцата. Заявява, че комплексната
експертиза не следва да бъде кредитирана в частта, в която приема наличие на
фрактура на 11-то ребро, защото в самата експертиза е налице противоречие.
Твърди, че съгласно заключението изводът за счупване не следва от
обективни данни, като самото вещо лице е отбелязало, че при подробно
проучване на медицинската документация се установява, че няма абсолютни
клинични и рентгенографски данни за счупване/пропукване на долния край
на дясната лъчева кост и на 11-то ребро вляво, както и че съмнения за
фрактура на реброто са възникнали единствено при рентгенографията от
4.12.2020 г., но се касае за съмнения, поради което и те са отразени като
„суспектни данни“. Заявява, че същото становище – че се касае за съмнение и
по-скоро счупване липсва – вещото лице С. е заявило и при разпита в
съдебното заседание, като според експертът в медицинските документи не са
установени в областта на гръдния кош и белите дробове на ищцата и не са
били налице белези, синини, охлузвания и снимки, които да показват
фрактура на реброто, каквато фрактура и той самостоятелно не е установил
след разглеждане на образните изследвания и след консултация с двама
рентгенолози. Твърди, че голяма част от твърдените от ищцата увреждания се
дължат на наличните при нея денегеративни и съпътстващи заболявания,
както и на напредналата й възраст, като в съдебното заседание вещото лице е
заявило, че е нормално да се предположи остеопороза при ищцата. Твърди, че
намаленият обем движения и болки в коленните стави не са следствие на
6
ПТП, а се дължат изцяло на наличните при ищцата силно изразени артрозни и
дегенеративни изменения в тази област. Заявява, че в медицинската
документация има данни за травма единствено на лявото коляно на ищцата,
поради което ако намаленият обем на флексия (120 градуса и при двете
колена съгласно КСМПЕ) е вследствие на травма от ПТП, то следва именно
левият крак на ищцата е по-увреден и с по-намален обем движения, а
обстоятелството, че намаляването е съразмерно и при двете стави доказва, че
се дължи на артрозните и възрастови изменения при ищцата и не е свързано с
ПТП, което се потвърждава и от КСМПЕ, според която дегенеративните
изменения на коленните стави са нормални възрастови изменения. Твърди
още, че неправилно окръжният съд приема наличие на продължаващо година-
година и половина посттравматично стресово разстройство, каквото при нея
не е налице, като тя не е търсила специализирана помощ и не е предприела
каквото и да е лечение по повод на психо-емоционалното й състояние. Твърди
и че липсата на консултация със специалист и предприемане на лечение е
причина за евентуално по-продължително негативно психично състояние.
Твърди, че при ищцата е налице пълно възстановяване, като намаленият обем
на движенията на коленните стави се дължи на наличните при нея артрозни и
дегенеративни изменения, а посттравматично стресово разстройство при нея
не е налице. Твърди, че размерът на обезщетението е прекомерно завишен и
не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и
съдебната практика при дела със сходен предмет, като се позовава на
конкретни съдебни актове на ВКС. Твърди, че окръжният съд не е взел
предвид всички обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение
за определяне на справедлив размер на обезщетението, в това число възрастта
на пострадалата, социално-икономическата ситуация в страната и размера на
минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на
уврежданията и така е определил един завишен размер на обезщетение.
С отговора от 29.08.2023 г. на жалбата ответницата по нея М. М.
възразява, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя относно
неправилно възприемане от окръжния съд на уврежданията на ищцата и
продължителността на възстановителния й период, както и относно
неправилно прилагане на критериите за справедливост съгласно нормата на
чл. 52 от ЗЗД.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно нормата на чл. 52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищцата М. М. е лицето,
пострадало при ПТП на 23.11.2020 г., което е причинено от водача Н. П. при
управлението на товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. №**********.
Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача П. за причинени
вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен
застрахователен договор именно с ответното дружество. Безспорно е, че П. на
23.11.2020 г. при управлението на този товарен автомобил е нарушил
правилата за движение, вследствие на което по непредпазливост е причинил
на М. телесни увреждания. Видно от представения от ищцата в копие с
исковата молба протокол от открито съдебно заседание на 16.06.2021 г. по
НОХД № 1528/2021 г. на РС-С.З., в наказателното производство е одобрено
споразумение, с което е признат обвиняемият Н.М.П. за виновен в това, че на
23.11.2020 г. при управление на посоченото МПС е нарушил правилата за
движение по чл.116, чл.119,ал.1 и чл.120,ал.1,т.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице –
на М. Д. М. причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясна лъчева кост, довело до трайно затруднение на движението на десния
горен крайник за повече от 30 дни (както и на лицето И.Р.М.). Видно от
заключението на САТЕ от 14.11.2022 г., изготвено от вещото лице инж. Т.П.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 24.11.2022 г., пешеходците
М. М. и И.М. са предприели пресичане на булевард на зелен сигнал на
светофара на обозначена пешеходна пътека, от техническа гледна точка
навлизането на ищцата на платното за движение на зелен сигнал на светофара
на пешеходната пътека в този момент е било безопасно, пешеходката се е
движила по платното за движение и е изминала около 1,25 м. по пешеходната
пътека от изходното си положение, когато водачът на товарният автомобил
„Мерцедес“ е възприел опасността и е предприел аварийно спиране, в
8
конкретната ситуация пешеходката не е имала възможност да предотврати
възникването на процесното ПТП. Безспорно е, че преди завеждането на
делото ответното дружество не е изплатило на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди. Безспорно е наличието на виновно противоправно
деяние, в причинно-следствена връзка с което на ищцата е причинена
неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с
ответното застрахователно дружество. Спори се понастоящем между
страните какъв е справедливият размер на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата М. М. болки, страдания и
неудобства. Видно от заключението от 30.01.2023 г. на комплексната съдебно
медицинска и психологическа експертиза, изготвено от вещите лица д-р М. С.
(ортопед-травматолог) и В.Б. (клиничен психолог), прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 9.02.2023 г., след прегледа на ищцата в
болница в С.З. (без тя да е приемана и лекувана там) веднага след ПТП при
направените изследвания е установено, че М. М. е получила счупване на
дясната лъчева кост, фрактура на 11-то ребро вляво, контузия на лява колянна
става, контузия на лява тазобедрена става, кръвонасядания на дясното бедро и
лявата седалищна област, като според експерта при подробното проучване на
медицинската документация се установява, че няма абсолютни клинични и
рентгенографски данни за счупване/пропукване на долния край на дясната
лъчева кост и на 11-то ребро вляво, но предвид бързо нарасналия оток след
травматичния момент, установен в ЦСМП при УМБАЛ, най-вероятно е да се
касае за действителна лезия на лъчевата кост в долния й край – зоната на
китката, а по отношение на лезията на 11-то ребро в ляво няма друга
информация освен от рентгенография на 4.12.2020 г. –суспектни данни, и
заключението е, че при ПТП на 23.11.2020 г. ищцата е получила следните
травматични увреждания: пропукване на дисталния край на дясната лъчева
кост, пропукване на 11-то ребро в лява гръдна половина, контузия на лява
колянна става, контузия на лява тазобедрена става, контузия на дясно бедро с
кръвонасядане и контузия на лява седалищна област с кръвонасядане. Видно
от същото заключение, при последният контролен преглед на ищцата при
ортопед на 25.02.2021 г. (три месеца след ПТП) тя е имала все още
палпаторна болка в областта на китката и дланта на дясната ръка, активните
9
движения на дясната ръка са били болезнени и ограничени, от което следва,
че оздравителният период при ищцата от травмата на ръката е около 3-4
месеца, като с оглед възрастта на ищцата (към момента на ПТП на 70 години)
и при констатираната при няколко прегледа Зудекова атрофия
костносрастващия процес се забавя чувствително, налагат се повече
физиопроцедури, АБ-терапия, медикаменти, подпомагащи калциево-
фосфорната обмяна, поради което оздравителният процес би се продължил с
още 1 месец. Видно от същото заключение, травмата, изразяваща се в
пропукване на долния край на дясната лъчева кост, се изявява с болка,
нарастващ оток, последващо ограничаване на движенията, след налагане на
имобилизационната лонгета болката бързо отслабва и след четвъртия ден е
едва доловима, лонгетата спомага и за намаляване на травматичния оток,
гипсовата лонгета е носена 19 дни и е снета на 10.12.2020 г., при започване на
раздвижването отново болковият синдром се усилва, отокът е започнал да се
увеличава, на по-късен етап е диагностицирана Зудекова атрофия, което
означава, че в зоната на травмата се е засилила остеопорозата и се е забавила
костната консолидация и в меките тъкани се развива възпалителен процес,
което е наложило включване на калциев медикамент. Видно от същото
заключение, при извършения от вещото лице д-р С. на 28.01.2023 г. преглед
на ищцата е установено, че движенията в дясната китка са почти напълно
възстановени, мускулната сила на дясната ръка е намалена, захвата е пълен,
но с намалена мощност, движенията на дясната лакътна става са в пълен
обем, движенията в двете коленни стави са леко ограничени, движението в
лявата тазобедрена става е в норма, ограниченията в движенията са
предизвикани от възрастта, но в травмираните стави ограничението е малко
по-голямо, което се свързва с травмата при процесното ПТП, принцип в
травматологията е, че ставите с дегенеративни изменения при подлагането им
на травма стават по-болезнени и болката е по-продължителна, лечението на
травмирани дегенеративни стави е по-продължително за постигане на ефект
намаляване на болката, дегенеративните изменения по коленните стави са
нормални възрастови изменения, при осъществения преглед на ищцата на
28.01.2023 г. са били установени дегенеративни изменения в двете коленни и
в двете тазобедрени стави, при така извършения клиничен преглед на ищцата
е установено, че движенията в дясната китка, двете коленни стави и двете
тазобедрени стави са с леко намален обем, понастоящем ищцата може да се
10
обслужва самостоятелно, периодът, когато е била нужна чужда помощ в
ежедневието, е през първите 7-8 месеца след произшествието. Видно от
същото заключение, психологично изследване на ищцата е проведено на
11.12.2022 г., експертната оценка се основава на анамнезните данни,
оценъчното интервю, психологичното изследване и данните от съдебното
дело, ПТП на 23.11.2020 г. е предизвикало у ищцата психически шок или т.н.
остра стресова реакция, която е нормален психологичен отговор на
преживяното стресогенно събитие, може да трае от минута до няколко дни,
нейната сила и интензивност зависи от общото физическо състояние и
получените травми, към момента на освидетелстването негативните
емоционални изживявания са намалили своята острота и интензивност, те не
водят до цялостна дезорганизация на поведението, но нарушават качеството
на живот на ищцата. Видно от обясненията на вещото лице д-р С. в съдебното
заседание на окръжния съд на 9.02.2023 г., около три и половина-четири
месеца след травмата при ищцата са забелязани белези на Зудекова атрофия,
което е много проблемно състояние при фрактурите, протича с твърд оток,
зачервяване и повишена температура, иска включване на антибиотици и на
физиотерапия, налице е фрактура, която е средна телесна, Зудековата атрофия
като усложнение също е средна телесна повреда, от нея е дошло и
последващото ограничаване на движенията, налице е ограничение в
амплитудата на движение на ставата на крайника, което на тази възраст ще
остане независимо от процедурите. Видно от същите обяснения, при
разглеждането на снимките за 11-то ребро е имало съмнения, за фрактура на
11-то ребро е посочено само в един документ като суспектни данни, т.е.
съмнителни данни, некатегорични данни, по отношение на гръдния кош и
белия дроб вещото лице не е установило по документацията белези, синини,
охлузвания и снимки, които да показват фрактура. Видно от обясненията на
вещото лице В.Б. в съдебното заседание на окръжния съд на 9.02.2023 г.,
острата стресова реакция настъпва непосредствено след травматичното
събитие и може да трае от няколко минути до няколко часа, впоследствие е
настъпило разстройство в адаптацията, то е временно състояние, чиято
продължителност може да бъде от 5-6 месеца до 1-2 години, постепенно с
подобряване на физическото състояние се подобрява и адаптацията, в случая
не се констатира трайна личностна промяна, временното разстройство в
адаптацията е влошило качеството на живот и някои рутинни действия, но не
11
е довело в трайно разстройство на адаптацията, не може да се каже с точност
колко е продължило това състояние при ищцата, по анамнезни данни е било
необходимо около година-година и нещо за да започне да се възстановява и
да възстанови обичайните си дейности, като в момента на освидетелстването
не е достигнала до пълно възстановяване, в случая не е бил необходим
медикамент за лечение на разстройството в адаптацията, психиатрично
лечение не е било необходимо. Видно от показанията на свидетелката К.И.
М., дъщеря на ищцата, разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на
24.11.2022 г., майка й е била в болница за няколко часа след ПТП, имала
счупване на китката в областта на лъчевата кост с много охлузвания и синьо-
черни кръвонасядания по крака, не е останала в болницата, гипсирали й
ръката и я оставили за домашно лечение на болкоуспокояващи, свидетелката
и сестра й се грижили за ищцата по цял ден, тя не можела да се обслужва, не
можела да се обръща в леглото, три месеца не можела да става, установено
било счупване на 11-то ребро от лявата страна, раздвижването било около три
месеца, до момента ръката й не е възстановена, не може да си служи
пълноценно с дясната ръка и я ползва само като помощна, не като основна,
дясната ръка няма никаква сила, след шестия месец започнали да водят
ищцата на рехабилитация в местната болница, имало отражение на психиката
на ищцата, преди произшествието тя била много енергична и работела на две
места, в момента стои в къщи, страхува се да излиза навън и да пътува в кола,
до шестия месец имало непрекъснато човек при ищцата, след това тръгнала
на рехабилитация, след това била на санаториум в Х., на следващата година в
рехабилитационен център в С., не е посещавала психиатър или психолог
предвид пандемичната обстановка, ищцата била на легло, защото изправянето
й било трудно заради това, че като трябвало да се изправи не можела да си
поеме дъх и я боляло. Видно от показанията на свидетелката Р.И. М., дъщеря
на ищцата, разпитана също в съдебното заседание на окръжния съд на
24.11.2022 г., веднага след ПТП в болницата установили счупване на ръката
на майка й, гипсирали я, след това се прибрали в къщи, три месеца била на
легло, двете със сестра й се грижили за нея непрекъснато 3 месеца, тя не може
да се обслужва, не можела да става от леглото, след третия месец започнали
да я поизправят, след шестия месец започнала рехабилитация в местната
болница, в момента пострадалата ръка не е пълноценна, не може да я
използва като преди катастрофата, психически я е страх, страхува се да е на
12
улицата сама и да пътува в кола, вече в къщи сама се справя, но действа с
лявата ръка, дясната е като помощна, ищцата имала счупено ребро от лявата
страна и удари по краката – големи синини и отоци, имала гипс на ръката, не
са водили ищцата на психолог или психиатър, защото тогава била обявена
Ковид-епидемията, проблемът с изправянето бил поради счупеното ребро и
множеството наранявания, били й предписани болкоуспокояващи и компреси.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищцата М. М.
(родена на 6.05.1950 г.) към момента на ПТП на 23.11.2020 г. е била на 70
години и 6 месеца, получените травматични увреждания са пропукване на
дисталния край на дясната лъчева кост, пропукване на 11-то ребро в лява
гръдна половина, контузия на лява колянна става, контузия на лява
тазобедрена става, контузия на дясно бедро с кръвонасядане и контузия на
лява седалищна област с кръвонасядане, не е лекувана в болница, не е била
оперирана, направена й е в болницата след ПТП гипсова лонгета, която
ищцата е носила 19 дни, изпитвала е силна болка, ищцата се е възстановявала
в домашни условия, болката е преминала през следващите четири дни,
оздравителният период при ищцата от травмата на ръката е бил 4 месеца,
настъпила е като усложнение Зудекова атрофия, която сама по себе си също е
средна телесна повреда, установена около три и половина-четири месеца след
травмата, в този период ищцата не е могла да се обслужва сама, нуждаела се
от чужда помощ за ежедневните си нужди, след това е започнала
провеждането на рехабилитация, при започване на раздвижването болката се
е усилила, след лечението и рехабилитациите движенията в дясната китка са
почти напълно възстановени, но мускулната сила на дясната ръка е намалена,
захватът е пълен, но с намалена мощност, налице са дегенеративни изменения
в двете коленни и в двете тазобедрени стави, движенията в дясната китка,
двете коленни стави и двете тазобедрени стави са с леко намален обем,
понастоящем ищцата може да се обслужва самостоятелно, налице е
ограничение в амплитудата на движение на ставата на крайника, което на тази
възраст ще остане независимо от процедурите, ПТП на 23.11.2020 г. е
предизвикало у ищцата психически шок или т.н. остра стресова реакция
веднага след произшествието, впоследствие е настъпило разстройство в
адаптацията, към месец декември на 2022 г. (две години след ПТП)
негативните емоционални изживявания са намалили своята острота и
интензивност, те не водят до цялостна дезорганизация на поведението, но
13
нарушават качеството на живот на ищцата, не е настъпила при ищцата трайна
личностна промяна, временното разстройство в адаптацията е влошило
качеството на живот и някои рутинни действия, към месец декември на 2022
г. (2 години след ПТП) ищцата не е достигнала до пълно възстановяване.
Уврежданията са в пряка причинна връзка с травмата от ПТП и са изисквали
сравнително кратко възстановяване за физическите увреждания (около 4
месеца ), но по-продължително за психическата травма (повече от 2 години),
от травмата на китката на дясната ръка ищцата е изпитвала болки и страдания
с различна интензивност, болките са били силни в първите около 4 дни, а
също така и при започването на рехабилитацията, нуждаела се е от чужда
помощ при обслужването в рамките на 4 месеца, трябвало е да положи усилия
при рехабилитацията, за да се възстанови движението на дясната ръка,
понастоящем физически не е възстановена напълно, мускулната сила на
дясната ръка не е възстановена, захватът е с намалена мощност,
ограничението в амплитудата на движение на ставата на крайника е трайно и
няма да бъде преодоляно с процедурите. Ищцата не е била подложена на
оперативна интервенция, съответно, не е търпяла болки от такава. През
периода за възстановяване на увредената кост на дясната й ръка от 4 месеца, в
който е имала нужда от нужда от помощ, за да се обслужва при домашното й
лечение, й е причинен дискомфорт в ежедневието и е било влошено
качеството й на живот. Ищцата е на значителна възраст, при която
физическите увреждания и житейските неудобства се преодоляват физически
и психологически по-трудно. Взимайки предвид характера на деянието и
степента на вината (нарушение от застрахования водач по непредпазливост на
изискване на ЗДвП, при което нарушение на правилата за движение на
правомерно пресичащата ищца като пешеходка на пешеходна пътека при
зелен светофар са причинени физически увреждания със сравнително кратък
период на възстановяване и психическа травма със сравнително дълъг период
на възстановяване) на водача П. и при отчитане на вида и степента на
увреждането (причинени силни, но непродължителни физически болки и
страдания, не е провеждано оперативо лечение, затруднения в обслужването
за период от около 4 месеца, настъпило възстановяване на движението на
дясната ръка, но трайно намален захват на тази ръка, психологически
последици за сравнително дълъг период), на високата възраст на пострадалата
М. (към момента на ПТП на 70 години и 6 месеца), последиците от деянието
14
(силни болки, физически дискомфорт, психологичен дискомфорт, значително
влошаване за период от 4 месеца на начина и на качеството на живот на
ищцата), апелативният съд сега също, както окръжният съд, приема, че
размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи
на сумата 45 000 лв., която сума е съобразена и със социално-икономическата
обстановка към 23.11.2020 г., когато минималната работна заплата в страната
е била 610 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите,
като и с оглед на икономическата конюнктура в страната няма основания да
се приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че в случая не са установени продължителни
болки и страдания за ищцата, както и болки и страдания с особен интензитет.
Възстановителният период при ищцата от физическите увреждания е
определен от вещото лице д-р С. на 4 месеца не само с оглед възрастта на
ищцата, но и конкретно (а не въз основа на предположение) при отчитане и с
оглед и на установеното настъпило впоследствие усложнение Зудекова
атрофия. Следва още да се отчете, което не е направено от жалбоподателя, че
след тези 4 месеца на зарастване на костта на ръката е било необходимо
ищцата да проведе и рехабилитация, която също е част от възстановителния
процес, поради което правилно окръжният съд е приел, че възстановителният
период е продължил над 6 месеца. Неоснователно е затова становището на
жалбоподателя, че окръжният съд е определил възстановителният период на
над 6 месеца за уврежданията единствено на основание показанията на
свидетелката М., дъщеря на ищцата. Неоснователно е разбирането на
жалбоподателя, че поради увреждането на дясната ръка на ищцата то не е
възпрепятствало самообслужването й. Несъмнено е, че при такова счупване и
тъй като се касае за дясната ръка както за периода на гипсовата имобилизация
в областта на китката от 19 дни, така и впоследствие до заздравяването на
костта от 4 месеца самообслужването на ищцата е било затруднено, като тя е
имала и нужда от чужда помощ в ежедневието си. Несъмнено е също така, че
счупването на ръката не препятства възможността на ищцата да се движи в
пространството, както би било при счупване на крак, но в случая от
показанията на свидетелките М., двете дъщери на ищцата, се установява, че
15
тя не е могла да става не заради травмата на дясната ръка, а защото й е било
трудно да се изправи, тъй като не можела да си поеме дъх и я боляло, тя
имала счупено ребро от лявата страна и удари по краката – големи синини и
отоци. Относно наличието на фрактура на 11-то ребро на ищцата вляво
вещото лице д-р С. действително е посочил, че данните са установени при
съмнение, но като краен извод това увреждане (пропукване на 11-то ребро в
лява гръдна половина) е прието за получено при ПТП наред с останалите,
посочени в заключението, травматични увреждания. Освен това следва да се
отчете, че при наличието на такива данни от изследването, включително и
при налично съмнение, ищцата логично е следвало да съобрази поведението
си и да предприеме съответните действия за предпазване и лечение и от
такава травма. Също така следва да се отчете, че при ищцата са били налице
контузия на дясно бедро с кръвонасядане и контузия на лява седалищна
област с кръвонасядане, които увреждания също водят до затруднения в
придвижването и необходимост от почивка на легло. Още следва да се
съобрази и обстоятелството, че след ПТП е било обременено за дълъг период
(повече от 2 години) и психологичното състояние на ищцата, при което и с
оглед напредналата й възраст почивката на легло е била необходима част от
лечението. Твърдението на жалбоподателя, че уврежданията, сочени от
ищцата, се дължат на наличните при нея дегенеративни и съпътстващи
заболявания, както и на напредналата й възраст, не е съобразено с
експертното заключение на вещото лице д-р С., който изрично посочва, че не
е установил хронични заболявания или стари травми, които да са с давност
преди процесното ПТП и да са създали условия за по-бавен възстановителен
процес, а дегенеративните изменения по коленните стави са нормални
възрастови изменения. В случая неправилно жалбоподателят поддържа, че
намаленият обем движения и болки в коленните стави не са следствие на
ПТП, а се дължат изцяло на наличните при ищцата силно изразени артрозни и
дегенеративни изменения в тази област. От една страна, вещото лице д-р С.
не е установило наличие на такива силно изразени изменения преди ПТП, а,
от друга страна, изрично е посочило, че в травмираните стави ограничението
на движенията е малко по-голямо, което се свързва с травмата при
процесното ПТП, както лечението на травмираните дегенеративни стави е по-
продължително за постигане на ефекта намаляване на болката. Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя и относно приемане наличие на
16
продължаващо година-година и половина посттравматично стресово
разстройство. Вещото лице В.Б. изрично е обяснило, че в случая острата
стресова реакция е настъпила непосредствено след травматичното събитие и
тя е кратковременна (може да трае от няколко минути до няколко часа),
съответно, преминала е непосредствено след увреждането, но впоследствие е
настъпило разстройство в адаптацията, което също е временно състояние, но
със значителна продължителност (може да бъде от 5-6 месеца до 1-2 години),
постепенно с подобряване на физическото състояние се подобрява и
адаптацията, като преценката на вещото лице е, че към датата на
освидетелстването (11.12.2022 г., две години след увреждането) ищцата не е
достигнала до пълно възстановяване, който извод е направен не заради
обясненията на ищцата, а въз основа на компетентната преценка на
специалиста след извършения преглед, според който експерт в случая
психиатрично лечение не е било необходимо. Размерът на обезщетението от
45 000 лв. няма основание да се приеме да не е съобразен с установените по
делото и посочени по-горе съществуващи обстоятелства, включително
възрастта на ищцата, социално-икономическата ситуация в страната и
размера на минималната и средната работна заплата към момента на
настъпване на уврежданията. По начало неоснователно е позоваване в
жалбата на съдебна практика по други дела, тъй като съдът следва да
определя обезщетението винаги конкретно и с оглед специфичните за всеки
казус обстоятелства. Следва затова само да се отбележи, че посочената в
жалбата съдебна практика касае случаи, които не са идентични на
разглеждания (настъпило ПТП през 2018 г., период на възстановяване от 2
месеца, наличие на остеопороза при ищцата, липса на данни за влошаване на
психологичното състояние; настъпило ПТП през 2018 г., възстановителен
период от 3 месеца, включващ рехабилитация, млада възраст на пострадалата,
липса на данни за психологични последици извън обичайните, прието
съпричиняване в размер на 20%; настъпил деликт през 2019 г., невъзможност
да ползва ръката за време от 2 месеца, без данни за отражение относно
психологичното състояние, без данни за възрастта на пострадалия; настъпило
ПТП през 2015 г., без данни за възрастта на пострадалия и за отражение върху
психологичното му състояние извън обичайното; настъпил деликт през 2017
г., без данни за възрастта на пострадалата и относно психологичното й
състояние). Неоснователно е следователно заявеното оплакване във
17
въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за определяне от
окръжния съд на завишен размер на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, съответно, неоснователно е заявеното в
жалбата искане този размер да бъде намален до 25 000 лв., ведно със
съответната законна лихва. Няма следователно основания да се приеме, че
размерът 45 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен
с изискването на чл. 52 от ЗЗД това обезщетение да се определя по
справедливост и да възмездява конкретно претърпените от пострадалата М.
М. болки, страдания и неудобства.
Установява се, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на окръжния съд
следва да бъде потвърдено в обжалваните негови части относно присъдените
главница и лихва, включително относно разноските.
С оглед резултата от въззивното обжалване дружеството-жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата по спора, сега ответник по
жалбата, разноските за нейната защита. В случая с отговора на въззивната
жалба и в съдебното заседание на апелативния съд от пълномощник на М. се
претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, дължимо съгласно
чл. 38,ал.2 от ЗА. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, сключен на 28.08.2023 г. между ищцата М. М. и адвокат Е. Ж.,
договорено е осъществяване на процесуално представителство от адвоката
пред въззивната инстанция безплатно по реда на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Затова
в случая на адвокат Ж. следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение съгласно чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2200 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/11.05.2023 г., постановено по т.д. №
1370/2021 г. на ОС-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдено Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“АД-гр.С. да заплати
на М. Д. М. сумата над 25 000 лв. до 45 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на причинените
18
увреждания от ПТП на 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 17.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдено
Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“АД-гр.С. да заплати на адвокат
Р. Ж.а адвокатско възнаграждение в размер на 1 880 лв. за осъществена
безплатна адвокатска помощ, а в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт сумата 1 800 лв. за ДТ и сумата 872,35 лв. за възнаграждения на вещи
лица, платена от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“АД-гр.С.,
ул.“С.С.."*, ет.*, ЕИК ********** да заплати на адвокат Е. И. Ж. от АК-С.З.
със служебен адрес гр. С.З., ул.“Х.Д.А."**, ет.**, офис * сумата 2 200 лв. –
дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА за
осъществената от него защита на ищцата М. Д. М. по подадената от
дружеството въззивна жалба във второинстанционното производство по
спора пред АС-Пловдив.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19