№ 8340
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110163294 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
Производството е образувано по молба на Р. ЗДР. ЕН. срещу Н. МЛ. ГР.. Подадена е
молба за защита от домашното насилие.
С определение № 508 от 19.07.2021 г. Районен съд – Костинброд е прекратил
производството по делото и е изпратил същото за разглеждане по подсъдност на Софийски
районен съд (СРС). Същият се е мотивирал, че подсъдността се определя според чл. 7 ЗЗДН,
като е констатирал, че пострадалото лице е от гр. София.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС - Костинброд. Това е така, тъй
като:
Производството по ЗЗДН е двустранно, като липсата на възражение от страна на
ответника по подсъдността въобще изключва служебното прекратяване на делото и
изпращането по подсъдност на друг съд, доколкото не е налице нито една от хипотезите на
чл. 119, ал. 3 от ГПК (в този смисъл Определение № 100 от 5.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 604/2015 г., IV г. о). Всъщност нормата на чл. 7 ЗЗДН предвижда подсъдност по
постоянния и настоящ адрес на пострадалото лице, различна от общата подсъдност по чл.
105 ГПК, с оглед възможността пострадалото лице да потърси защита веднага, като в случая,
лицето е избрало да сезира с молбата си за защита Районен съд – Костинброд. Да се приеме,
че в тази хипотеза надлежно сезираният съд може да изпраща делото по подсъдност на друг
съд, означава, че изборът се извършва не от молителя, в чийто интерес е установено
правилото по чл. 7 ЗЗДН, а от сезирания съд, на който такова право на избор обаче не е
предоставено. Р.Е. е упражнила правото си на избор, сезирайки надлежния съд, подавайки
молба в РУ на МВР Костинброд, което изключва възможността делото да бъде изпратено по
подсъдност на друг съд, различен от сезирания.
Съдът следва да проверява само родовата подсъдност и местната подсъдност по чл.
1
119, ал. 2 ГПК служебно. За наличие на останалите хипотези на местната подсъдност съдът
не следи служебно и тя се проверява по отвод на ответника, направен най-късно в срока за
отговор на исковата молба. Горното се отнася, включително и в производства, когато се
засягат права и интереси на дете (така Определение № 382 от 20.07.2011 г. по ч.гр.д.№
366/2011 г., III г.о. на ВКС).
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че не е в правомощията на
съда служебно да прекрати производството поради неподсъдност на делото. В Определение
№ 100 от 5.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 604/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 52 от
1.01.2019 г. на САС по в. гр. д. № 21/2019 г. се приема, че „според разпоредбите на чл. 7
ЗЗДН компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или
настоящия адрес на пострадалото лице…като съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК във всички други
случаи, извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се направи
само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба“. Специалната изборна
местна подсъдност по чл. 7 ЗЗДН е предвидена заради интереса на молителя. Пострадалото
лице е оправомощено да избере, дали да подаде молбата за защита в районния съд по
постоянен или настоящ адрес. Също, с оглед обстоятелствата и интереса си, може да сезира
и друг районен съд, което е допустимо и с оглед правото на молителя да не разкрива своя
постоянен или настоящ адрес в молбата, а да посочи друг адрес (арг. чл.9, ал. 1, т. 1 ЗЗДН).
Съдът не следи служебно за спазване на подсъдността по чл. 7 ЗЗДН, щом тя е създадена в
интерес на пострадалото лице и негова е преценката, дали да се възползва от нея или не.
След като законът допуска с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗДН хипотеза, при която
адресът на пострадалото лице да остане неустановен по делото, то следва да се приеме, че
подсъдността по чл. 7 ЗЗДН не е процесуална предпоставка за допустимост на
производството и за нея съдът не следи служебно. Освен това, съобразно § 1 от ЗР на ЗЗДН -
за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК. По
правилата на чл. 119, ал. 1-3 ГПК, съдът може да повдига служебно въпроса за родовата
подсъдност и за местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот, респ. в
хипотезите на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК. Настоящият спор не попада в нито
една от горните хипотези на местна подсъдност, за които се следи служебно от съда.
Следователно по правилото на чл. 119, ал. 4 ГПК в настоящата хипотеза районният съд
може да се произнесе по въпроса за местната подсъдност само по възражение на ответника –
в срок, с оглед спецификите на производството - първото по делото заседание. Както в
ЗЗДН, така и в ГПК, не е предвидено правомощие на съда служебно да следи за тази
подсъдност, за разлика например от предвиденото в чл. 119, ал. 2 и 3 ГПК. Доколкото в
случая все още на ответника книжа не са връчени и последният не е взел становище по
местната подсъдност, РС-Костинброд преждевременно и извън рамките на своите
правомощия се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на спора (в този смисъл е и
съдебната практика на съдилищата в страната: Определение № 30 от 14.01.2019 г.,
постановено по гр. дело № 24/2019 г. по описа на ОС-Добрич; Определение от 29.06.2020 г.
, постановено по гр. дело № 1429 /2020 г. по описа на ОС-Варна; Определение № 1942 от
30.06.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1429/2020 г.; Определение № 241 от 06.11.2015
2
г. , постановено по гр. дело № 565 /2015 г. по описа на ОС-Шумен; Решение № 260116 от
24.02.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2613/2020 г.; Определение от 04.09.2019,
постановено по гр. дело № 7511/2019 г. по описа на РС-Бургас; Решение № 260285 от
2.11.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 518/2020 г.; Определение № 639 от 3.08.2021 г. на
ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1922/2021 г.; Определение № 474 от 6.07.2021 г. на ОС -
Пловдив по в. ч. гр. д. № 1622/2021 г.; Определение от 04.09.2019, постановено по гр. дело
№ 7511/2019 г. по описа на РС-Бургас).
Вън от горното, следва да се има предвид, че дори в охранителните производства,
установената в чл. 531, ал. 2 ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на
молителя. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не
следи служебно, по арг. от чл.119, ал.1 и 2 от ГПК и чл.533 от ГПК (Определение № 187 от
16.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 197/2009 г., III г.о. на ВКС).
Не на последно място настоящият съдебен състав счита, че с производството по ЗЗДН
се цели да се даде на пострадалите лица незабавна и непосредствена защита в случаи, при
които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
По горните съображения, производството следва да бъде прекратено, а делото да
бъде изпратено на Софийски градски съд на основание чл. 122 ГПК, който да определи
дали заведеното дело е подсъдно на Районен съд – Костинброд или Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност на делото между Софийски районен съд и
Районен съд – Костинброд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 63294/2021 г. по описа на Софийския
-ти
районен съд, Трето гражданско отделение, 84 състав.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3