№ 1270
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110205126 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.
А. А. (чрез процесуален представител) срещу НП № 23-4332-001983 от 14.02.2023 г.,
издадено от ГВБ., началник група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателя се иска
отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни аргументи
за това, че въззивникът е бил правоспособен водач на МПС на територията на Република
България. Административно-наказващият орган на практика не излага становище.
По фактите:
От писмените доказателствени материали (ангажирането и на гласни по арг. от чл. 14, ал. 2
от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито в случая е необходимо за разкриване на
обективната истина) - освен оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН
по ЗДвП, респективно оправомощаването на конкретния наказващ орган за издаване на НП
по ЗДвП, с писмена заповед на министъра на вътрешните работи (подписана от въпросния
министър), към датите на съставяне/издаване съответно на процесните АУАН и НП – по
несъмнен начин се установява описаното в НП (като препратка към АУАН) управление на
МПС, което е осъществено от страна на въззивника (чужденец с предоставен в и от
Република България хуманитарен статут съгласно издадена на 25.10.2021 г. карта), без
жалбоподателят да е имал издадено българско СУМПС, притежавайки приложеното по
делото сирийско такова с превод с нотариална заверка на подписа на преводача, като
жалбоподателят нямал издаден по реда на Закона за българските лични документи документ
1
(разрешение) от българските власти за дългосрочно пребиваване. При това положение
законът е приложен правилно, включително имайки предвид това, че е наложено наказание
в минимален размер. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 161 от ЗДвП, включително
доколкото приложеното по делото сирийско СУМПС не отговаря нито на Приложение № 6,
нито на Приложение № 7 от Конвенцията за движението по пътищата (очевидно е, че
липсват конкретните изискуеми по тези приложения съдържания съответно на френски и
английски език, независимо от наличието на някои записи на латиница), нито пък е
придружено от легализиран (именно легализиран) превод (съобрази уредбата по
Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа!). Не е
налице и хипотеза на текущ едногодишен срок по чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, доколкото
жалбоподателят не се е явявал дългосрочно пребиваващ в Република България чужденец,
независимо от предоставения му хуманитарен статут (съобрази чл. 24д и чл. 24г, ал. 4 от
Закона за чужденците в Република България вр. чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и
бежанците!; липсва разрешаване за пребиваване в Република България за повече от три
месеца, което разрешаване да е осъществено именно при условията и по реда на Закона за
чужденците в Република България, съгласно чл. 55, ал. 3 от Закона за българските лични
документи; съобрази изобщо уредбата по последния посочен закон касателно издаваните
документи на чужденци!).
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
не се установиха основания за отмяна или за изменение на обжалваното постановление,
което поради това съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
следва да бъде потвърдено, при който изход от делото правно основание за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя липсва.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-001983 от 14.02.2023 г., издадено от ГВБ., началник група
към ОПП – СДВР.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2