Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                   гр.  София 31.01.2019 г.

 

 

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                           СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

      

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 5546 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

       Подадена е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу решението на СРС, ІІ Г.О., 72 състав, постановено на 10.01.2018 г. по гр. дело № 21255/2016 г., в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Н.Д. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД. СРС е присъдил дължимите суми за реално потребено количество топлинна енергия и лихвите за забавата им, като по отношение на иска за главница е приел, че същият е погасен по давност за периода м. декември 2012 г. – м. февруари 2013 г., вкл.

       Жалбоподателят твърди, че дължимите суми за доставена от него на ответника топлинна енергия за периода м. декември 2012 г. – м. февруари 2013 г. не са погасени по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е било входирано в първоинстанционния съд на 23.06.2015 г. и е прекъснало давността. Излага, че е доказал по делото претенциите си.

       Насрещната страна счита жалбата за неоснователна.

       Третото лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД, не взема становище пред въззивния съд.

       Пред СГС не са събрани нови писмени доказателства.

       След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

       Обжалваното решение е валидно и допустимо.

       Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във въззивната жалба въпроси.

       Единственият спорен въпрос, поставен от жалбоподателя, е относно изводите на СРС за това за кои вземания за топлинна енергия е изтекъл 3-годишният давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

       Въззивният съд счита жалбата за неоснователна. Това е така, защото в случая производството не се развива по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, за да се приеме, че с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се прекъсва течението на давностния срок. Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на топлофикационното дружество, с която са предявени осъдителни искове срещу ответника. Ето защо погасени по давност са всички вземания срещу ответника, чийто падеж е настъпил повече от 3 години преди предявяването на исковете на 18.04.2016 г., а именно – претенциите за периода от м. декември 2012 г. до м. февруари 2013 г., вкл.

       Изложеното обуславя потвърждаване на решението в обжалваната му част.

       Водим от горното, съдът

 

 

                                                                    Р  Е  Ш  И:  

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, ІІ Г.О., 72 състав, постановено на 10.01.2018 г. по гр. дело № 21255/2016 г., в частта, в която исковете са отхвърлени.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД - трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.