Р Е Ш Е Н И
Е
№ 16/
13.01.2020 год.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 19.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. МАРКОВА
М. ХРИСТОВА
при секретаря Д.
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 570 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
С
решение № 434/21.05.2019год. по т.д. № 1407/2018год.по описа на ОС-Варна, съдът е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Лозенец,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Т.З.З.-С.,
ЕГН ********** ***, С.Й.Г.,
ЕГН: **********, Д.С.Г., ЕГН: ********** И Я.С.Г., ЕГН: **********– последните трима с адрес ***, като правоприемници на
починалата на 17.12.2018 год. наследница по закон на ищеца С. - Ж. Н. С.-Г., и Н.Н.С., гражданин на Австрия, в качеството им на правоприемници поради настъпила след предявяване на исковата молба
смърт на Н. Л. С., ЕГН: **********, поч.
на 27.09.2018 год., представлявани от общ пълномощник адв. А., сумата 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – представляващи
болки и страдания вследствие на претърпяно на 03.12.2016 год., в гр.Варна, в
района на кръстовището на ул.“Ал.Дякович“ и ул.“Русе“ ПТП, причинено от водача
на лек автомобил „Нисан Джук“, с рег.№ В ХХХХ Н, управляван от Е. Ц. Борисова и
сумата от 1 601.95 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в платени парични средства за лекарства и
инпланти, съгласно фактури № № 11844/10.01.2017 год., 11788/24.12.2016 год.,
27653/28.12.2016 год. и 27577/19.12.2016 год., на основание чл.432 КЗ,
които суми са платими по банкова сметка ***.А., открита в „Първа инвестиционна
банка“ АД, IBAN: ***, BIC:
***не
на неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до предявения размер от 35 000
лв.:
Осъдил е ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ищците,
както и сумата от 2 951 лева, представляваща
сторени разноски, съразмерно на уважената част от иска: Осъдил
е Т.З.З.-С., С.Й.Г., Д.С.Г. И Я.С.Г. и Н.Н.С.,***“ АД, сумата от 164 лева, представляваща
сторени пред настоящата инстанция разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска: Осъдил е ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 864 лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете и сумата от 200 лева, представляваща
изплатени възнаграждения от бюджета на съда, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Отхвърлил е исковите претенции в останалата им част.
Производството
е образувано по въззивна жалба от ЗАД БУЛ ИНС чрез процесуален
представител–ответник по делото, срещу осъдителните части на решението относно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като го обжалва за присъдените
суми над 7 500лв. . Счита решението за
неправилно- поради противоречие с
материалния закон и необосновано, по изложени съображения. Оспорва определения
размер на обезщетение на неимуществените вреди, като счита, че същият е прекомерен и несъобразен с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като обосновава становището със констатациите на
СМЕ. Счита, че справедлив размер на същите е сума в размер на 15 000лв.
Твърди също, че безспорно се е доказало наличието на съпричиняване, което
според въззивника е в размер на 50%, поради което счита, че дължимият размер на
вредите следва да се определи на сумата от 7 500лв.
С жалбата се иска решението да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени над посочения в жалбата размер.
Претендира разноски.
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С писмен отговор на процесуален
представител на въззиваемите страни,
жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено
становище, съответно оспорва чрез процесуален представител на въззииваемите
страни.
Контролиращата страна Дирекция „Социално
подпомагане“-Варна не е изразила становище по жалбата.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. Л. С., заместен на основание чл.227 ГПК поради
настъпила след предявяване на исковата молба смърт от правоприемниците си по
закон Т.З.З.-С. , ЕГН **********, Ж. Н. С.-Г., поч. в
хода на производството и заместена от правоприемници по закон с равни права С.Й.Г., ЕГН: **********, Д.С.Г., ЕГН:
********** И Я.С.Г., ЕГН: ********** и Н.Н.С., гражданин на Австрия, представлявани от общ пълномощник, против
ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр.София, за заплащане на сумата от 35 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на претърпяно на 03.12.2016 год., в
гр.Варна, в района на кръстовището на ул.“Ал.Дякович“ и ул.“Русе“ ПТП,
причинено от водача на лек автомобил „Нисан Джук“, с рег.№ В ХХХХ Н, управляван
от Е. Ц. Борисова и сумата от 1 601.95 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платени парични средства
за лекарства и инпланти, на основание чл.432 КЗ.
Съдът, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от
решението:
Не се спори, че на 03.12.2016 год., при управление на лек автомобил „Нисан Джук“, с рег.№ В ХХХХ НВ в
гр.Варна, в района на кръстовището на ул. „Ал.Дякович“ и ул.Русе, Е. Ц. Борисова
нарушила правилата за движение по ЗДвП /чл.20, ал.2/ и блъснала преминаващия
пешеходец Н. Л. С., при което по непредпазливост му причинила средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица, което
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник и контузия на
целия гръден кош.
Между страните не е спорно и наличието на валидно сключен между собственика Е.
Борисова и ответното дружество за лек автомобил „Нисан Джук“, с рег.№ В ХХХХ НВ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в
полица BG0200576872.
Съобразно изслушаната и неоспорена
от страните СМЕ, в резултат от ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош и
счупване на големия пищял на лявата подбедрица. Счупването на големия пищял на
лявата подбедрица е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период не по-малък от 3-3,5 месеца. Според медицинската документация
и СМЕ, във връзка с лечението се е наложило под спинална анестезия да се
извърши открито наместване с вътрешна фиксация-на тибия и фибула със заключваща
плака и винтове. Предписана е антитромботична профилактика до 45-я
следоперативен ден: също така пострадалия да се придвижва с патерици, без да се
натоварва крайника: гипсът да бъде свален след 30-я ден, да се проведе
рехабилитация. Травматичното увреждане –контузия на гръдния кош е обусловило
временно разстройство на здравето неопасно за живота, което отзвучава без
дефицит, за период от около 2-3 седмици, а
За установяване на понесените от ищеца
болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Стефка Манолчева. Същата
излага, че в резултат от ПТП-е и оперативната намеса пострадалият Н. е бил
около девет месеца на легло, през което време е бил обслужван от съпругата си и
от свидетелката. Сочи също, че станалото го е сломило въпреки, че е бил с висок
дух, като до последно е изпитвал силни болки, бил е много зле. След изтичане на
периода от девет месеца е започнала рехабилитация и е започнало да се подобрява
неговото състояние.
От материалите по АНД №755/2018г. по описа на
Районен съд Варна, което е приобщено към настоящото дело, се установява, че с
влязло в законна сила на 25.01.2018г., Решение №604/05.04.2018г., Е. Борисова е призната за виновна за това, че
на 03.12.2016 год., в гр.Варна, при управление на лек автомобил „Нисан Джук“, с рег.№ В ХХХХ НВ,
нарушила правилата за движение по ЗДвП /чл.20, ал.2/ и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на Н. Л. С., изразяваща се в счупване на
големия пищял на лявата подбедрица, което обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период не по-малък от 3-3,5 месеца.
Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените
констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че на 03.12.2016год. Е. Борисова при
управление на МПС, поради нарушаване правилата за движение по пътищата е
причинила ПТП, при което поради
непредпазливост причинила средна телесна повреда на ищеца Н. Л. С., изразяваща се
в счупване на големия пищял на
лявата подбедрица, което обусловило трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за период не по-малък от 3-3,5 месеца, а
от писмените доказателства и от СМЕ се установява, че същият е получил и лека
телесна повреда-контузия на гръдния кош, която е отзвучала в период от 2-3
седмици. Следователно, установява се причинно-следствената връзка между
извършеното от Е. Ц. Борисова ПТП и настъпилия вредоносен резултат-причинените
средна и лека телесни повреди на ищеца Н. Л. С..
С оглед на изложеното, следва да
направят следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, и чл. 45от ЗЗД.
Постановяването
на съдебен акт, чрез който Е. Ц. Борисова е призната за винован в извършеното деяние, е основание за ангажиране
на отговорността й, а съобразно чл.45 от
ЗЗД същата следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Предвид
изложеното и на основание чл.432 КЗ отговорността за обезвреда на настъпилите
увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество. Следва да
се посочи, че този извод се подкрепя и от следното: Понеже ответникът частично
обжалва постановения съдебен акт, което
означава, че същият не оспорва неговото основание, а както се посочи, жалбата е
единствено срещу определения размер на неимуществените вреди.
При
определяне на размера на паричния еквивалент на настъпилите неимуществени вреди,
съдът съобрази следното:
Безспорно,
в резултат на извършеното ПТП и характерът на получените увреждания, ищеца е
претърпял твърдяните неимуществени вреди-болки, страдания и негативни
психически изживявания, поради което следва да се приеме, че са доказани
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие получените средна и лека
телесни повреди.
Относно
претенцията за неимуществени вреди: Съдът е приел че паричният еквивалент на
претърпените неимуществени вреди е сумата от 40 000лв., като след като е
приел, че е налице 50% съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, е
присъдил сумата от 20 000лв. Съдът не е сезиран с жалба от страна на
ищците относно определения процент на съпричиняване.
Както
се посочи, становището на въззивника е, че паричният еквивалент на претърпените
неимуществени вреди е в размер на 15 000лв., за това и обжалва присъденото
обезщетение за присъдения размер над 7 500лв.
Съдът
намира, че справедлив еквивалент на неимуществените вреди по см. на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на от 40 000
лв. При определяне на посочения размер, съдът взе в предвид характера на получените
средна и лека телесни повреди, както и интензитета и продължитеността на
възстановителния процес: а именно:
Средна телесна повреда- фрактура- изразяваща се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица, което обусловило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 9
месеца, и контузия на гръдния кош която е с период на
възстановвяване от около 3 седмици. Счупването е причинило трайно затрудняване движението
на левия крайник за един сравнително продължителен период, като
възстановяването и към момента на предявяване на иска все още не е приключило в пълен обем. Съдът взе в предвид също и че към посочения
момент оздравителния процес още не е бил завършил, поради
необходимостта от сваляне на остеосинтезния материал на втори етап по
оперативен начин, след зарастване на фрактурата на коста и провеждане на
рехабилитация. За това към момента на предявяване на иска все още не е било
ясно в каква степен ще се възстанови функционалната активност на ляв долен
крайник, понеже за това би следвало да се премахне остеосинтезния материал на
лявата подбедрица.
При
определяне на размера на неимуществените
вреди, съдът взе в предвид и установените в процеса негативни психически
промени, настъпили у ищеца, вследствие на претърпяното ПТП.
За
това, съдът намира че паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в размер на 40 000лв., като предвид приетия и
неоспорен размер на съпричиняване в размер на 50%, следва че искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 20 000лв.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде
потвърдено.
Разноски: С оглед на неоснователността на жалбата,
въззивното дружество дължи на въззиваемите страни сторените пред въззивната
инстанция разноски, които се претендират
и са представени доказателства в размер на 1480лв., представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №434/21.05.2019 год., постановено по т.д.№ 1407/2018 год. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Т.З.З.-С., ЕГН ********** ***, С.Й.Г., ЕГН: **********, Д.С.Г.,
ЕГН: ********** И Я.С.Г., ЕГН: **********– последните трима с адрес ***, като правоприемници на починалата на
17.12.2018 год. наследница по закон на ищеца С. - Ж. Н. С.-Г., и Н.Н.С., гражданин на Австрия, в качеството им на правоприемници поради настъпила след предявяване на исковата молба
смърт на Н. Л. С., ЕГН: **********, поч.
на 27.09.2018 год., представлявани от общ пълномощник адв. Ю.Г. сумата от 1 480 лева, представляваща сторени пред
настоящата инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.