Решение по дело №407/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. М. чрез адв. А. Ч. срещу решение № 1455 от 10.12.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110203797 /2024 г., по описа на ВРС, 37 състав, с което е потвърден Електронен фиш серия "К" № 9504644 издаден от ОД МВР - ВАРНА, с който на Р. В. М., за нарушение на чл. 21. ал. 1 от ЗДвП е наложена "ГЛОБА" в размер на 600.00 /шестстотин/лв. на основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182. ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР – Варна.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че от представената снимка изготвена с АТСС, въз основа на която е издаден ЕФ, не се установява да е заснет процесният автомобил. Сочи, че не е посочен вида на АТСС №120сс8е, допълва, че снимката е неясна. Навежда доводи, че липсва яснота кой е издател на електронния фиш и на коя дата е издаден. Твърди, че съгласно Ръководството на потребителя за работа с АТСС АRH CCAM S1, от представената снимка към ЕФ не се установява наличие на 4-те маркера, както и зоните от изображението. Сочи, че посочената в ЕФ локация не е вярна и не следва да бъде кредитирана. Навежда доводи за липса на доказателства за ограничение на скоростта в процесния участък. Липсват данни за надлежно връчване на ЕФ. Сочи, че в ЕФ не е отчетено допустимото отклонение при измерване на скоростта от АТСС. Навежда доводи, че не е била изпратена декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и потвърдения с него ЕФ. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. За с.з. касаторът редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява.

Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред районния съд по АНД № 20243110203797г. на РС – Варна е образувано по жалба на Р. В. М. срещу Електронен фиш Серия К № 9504644, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1 т. 5 от ЗДвП, на М. е наложена глоба в размер на 600 лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че Електронният фиш, е съставен от ОД на МВР- Варна, против Р. В. М., в качеството и на собственик, затова че на 03.08.2024 г. в [населено място], преди „Аспарухов мост“ на ЮПВ в посока [улица], е извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег.№ [рег. номер], установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №120сс8е, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 93 км./ч., като превишението е 43 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. На 06.08.2024г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, било установено извършеното нарушение. Като собственик на превозното средство била установена Р. В. М., като на същата била наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП. ЕФ бил връчен на М. на 10.09.2024 г.

За да потвърди електронния фиш, първостепенният съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН, ЕФ съдържа реквизитите на чл.57 от ЗАНН. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която въвежда специален ред за издаване на ЕФ, въззивният съд е отхвърлил възраженията за допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и за липсата на задължителни реквизити в съдържанието му.

Съдът е приел, че по категоричен начин се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като разрешената скорост е била 50км., а водачът се е движел с превишение от 43 км. /час (след приспадане на допустимия толеранс). Нарушението е било установено и заснето с годно автоматизирано техническо средство, при спазване на изискванията предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. С подробни мотиви, ВРС приел, че разпоредбите на законодателството са спазени от наказващия орган и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Прието е, че електронния фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. За неоснователни са приети възраженията, че не е посочено в ЕФ пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, предвид че тези реквизити са от значение за допустимостта на оспорването му, а не за законосъобразността му. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М.. Описани са всички съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото му обвинение. По изложените съображения съдът е потвърдил електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изводите на районния съд се основават на подробно, последователно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените доказателства. Въззивният съд е извел правилно фактите и ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност по основание и размер на наказанието.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на електронния фиш.

Електронният фиш съдържа надлежно описание на нарушението в съответствие със законоустановените изисквания. Нормативно, в чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, е определено съдържанието на електронния фиш за налагане на глоба, при установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система нарушение на този закон. Посочени са всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и за наличието на административно нарушение, като са описани конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност, правната квалификация, вида и размера на приложимата санкция.

Юридическите факти, обуславящи ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора са безспорно установени, субсумирани са под съответните материално-правни норми, а при издаване на ЕФ не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, поради което изводите на съда за законосъобразност на издадения електронен фиш са правилни.

Неоснователни са твърденията на касатора, че снимката изготвена от АТСС е неясна /черна/, поради което не е годно доказателство за установяване на нарушението и издаване на ЕФ. Видно от приложената с административната преписка снимка от АТСС много ясно се вижда регистрационният номер на автомобила на касатора, като се разпознават буквите и цифрите, с което се опровергават твърденията.

Несъстоятелни са доводите на касатора, че ЕФ е издаден за нарушение заснето с АТСС, но не е посочен вида на автоматизираното техническо средство/система. Видно от приложения в преписката снимков материал и отразените данни на гърба на снимката ясно се установява мястото на нарушението и средството с което е установено същото.

Твърдението, че съгласно ръководство на потребителя за работа с АТСС, всяко регистрирано нарушение е съпроводено с 5 последователни снимки на камерата ARH CAM S1, като в ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, е вярно. Видно от приложената с административната преписка снимка от АТСС съдържа цитираните в Ръководство на потребителя за работа с АТСС реквизити. Спазени са условията и реда за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по пътищата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

В жалбата веднъж се твърди, че посочената локация в снимката от АТСС не е вярна, а след това се твърди, че GPS координатите не отговарят на посочения участък от пътя. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е заснето в [населено място] преди Аспарухов мост на ЮПВ в посока [улица], посоченото местоположение кореспондира и с отразените GPS кординати.

Твърденията, че липсват доказателства за съставен протокол по реда на чл.10, ал.1 от Наредба 8121з-432/12.05.2015 г. на МВР по утвърден образец, доколкото приложения по делото от 05.06.2026 г., а не от 03.06.2024 г., са неоснователни. По делото е представен Протокол рег. №442р-23141/05.08.2024 г., в който е отразена необходимата информация, включително че заснемането е извършено в населено място и няма пътен знак за ограничение, а е налице общо ограничена на скоростта от 50 км./ч. Измерената скорост на движение на автомобила е 96 км./ч., като е взета предвид допустимата грешка, като в ЕФ е отразена скорост от 93 км./ч.

Като е стигнал до същите правни изводи, ВРС е приложил правилно материалния закон и е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, предвид липсата на отправено искане в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, вр. чл.63в ЗАНН, Варненският административен съд, трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1455/10.12.2024 г. по АНД № 20243110203797 по описа на РС – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!