№ 129
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20211100901197 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът „МТК Г.“ ООД е предявил обективно
съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу С.О., за неплатен
остатък от възнаграждение за извършен обществен превоз на пътници по
основни градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А,
25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119, дължимо на основание договор № СОА16-
ДГ56-1196/02.12.2016 г. за август и септември 2018 г. в общ размер на
169827,22 лв. с ДДС, от които 84582,24 лв. за първия месец и 85244,98 лв. за
втория, както и искове за обезщетение за забавеното плащане на тези
възнаграждения в в общ размер на 47360,17 лв. за периода 15.09.2018 г. -
29.06.2021 г. Претендират се законната лихва от датата на исковата молба
29.06.2021 г. и разноски по чл. 78 ГПК, включително за възнаграждение за
един адвокат.
С исковата молба ищецът „МТК Г.“ ООД твърди, че на 02.12.2016 г. е
сключило договор за обществен превоз на пътници за срок от 8 години, като в
договора е уговорено възнаграждение от 3 лв. на километър без ДДС,
платимо на две вноски – 30 % авансово в срок до 15-о число на текущия
месец, а остатъка в срок до 14 –о число на следващия месец въз основа на
1
действително извършения пробег. Същевременно страните уговорили в чл.5,
ал.4 от договора промяна на цената, съгласно която при промяна на цената на
ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на Националния статистически
институт към датата на подписване на договора, в който случай страните се
задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна
във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 %
спрямо първоначално уговорената цена, а при непостигане на съгласие при
преговорите се съгласяват, че възнаграждението на километър пробег се
променя с 2,5 %. Твърди, че превозът е осъществяван с нови автобуси,
използващи за гориво природен газ / метан/, а данните на НСИ относно
цените на природния газ за крайни небитови потребители, които се събират за
шестмесечие, сочат при съпоставката за последното шестмесечие на 2016 г.,
когато е сключен договора и за последното шестмесечие на 2018 г., в което
попадат месеците, за които се търси възнаграждение, че към август 2018 г.
цените на природния газ са се повишили с повече от 40 %. Ищецът е
предложил на ответника да проведат преговори относно промяна на цената,
но ответникът не реагирал, поради което ищецът счита, че следва да се
приложи клаузата относно увеличение н възнаграждението по чл.5, ал.4, т.2,
изр.последно, която тълкува в смисъл, че всяко увеличение с 20 % на
разходите за гориво води до увеличение на възнаграждението с 2,5 %,
съответно увеличението с повече от 40 % на тези разходи обуславя
увеличение на възнаграждението с 5 % до 3,15 лв. без ДДС, съответно 3,78 лв.
с ДДС. Макар и да не е издавал фактури с увеличения размер на
възнаграждението, счита, че то му се дължи според уговорката относно
начина на плащане, съответно ответникът е изпаднал в забава на плащането
на 15.09.2018 г. за остатъка от възнаграждението за август и на 15.10.2018 г.
по отношение възнаграждението за септември.
Ответникът оспорва исковете, като не оспорва сключването на договора
за обществен превоз на пътници с твърдяното от ищеца съдържание,
включително относно клаузата на чл.5, но счита, че уговорката следва да се
тълкува в различен смисъл, а именно, че относим към сравнението за
увеличение на цените на ГСМ е на първо място не моментът на сключване на
договора, а моментът на влизането му в сила /представяне на доказателства за
прекратяване на съдебен спор между страните пред АССГ/, на следващо
място не е предвидено автоматично увеличение на цените, а същото е
2
предпоставено две кумулативни предпоставки, а именно провеждане на
преговори и непостигане на съгласие за промяна, преговори не са
провеждани, като за периода, за който се претендира възнаграждението по
делото дори не е отправяно и предложение за такива. Поддържа, че
тълкуване на клаузата на чл.5 в смисъла, предложен от ищеца, обуславя
нейната нищожност, тъй като съдържа несъществуващ критерий относно
промяна на цената, а именно статистически данни на НСИ относно цените на
ГСМ, а НСИ не поддържа статистика за цени на смазочни материали, а само
относно цената на природния газ и то за шестмесечен период, който е
неадекватен на договора между страните. Евентуално оспорва да е налице
посоченото от ищеца увеличение на цените, тъй като ищецът прави
съпоставка между цени за вторите тримесечия на двете години, в които
попадат и датата на сключване на договора и месеците, за които се
претендира възнаграждение преди тези периоди да са изтекли. Оспорва да е
налице основание за увеличение на възнаграждението с 2,5 % при всяка 20 %
промяна на цените на горивото.Счита, че въпросът относно наличието на
основание за повишаване на цените вече е уреден с подписани между
страните споразумения. Оспорва исковете за забава, тъй като ищецът не е
издал фактури за увеличеното възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
По исковете за заплащане на неплатена цена по договора, обезщетение
за забавено плащане в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на
правоотношение по договори за превоз с твърдяното съдържание, както и
изпълнение на собствените си задължения за осъществяване на обществен
превоз по всяка от двете автобусни линии с определен пробег, твърденията
си за промяна в цените.
При установяване на горното, ответникът С.О. следва да докаже
погасяването на задължението си чрез плащане в уговорените срокове.
Не са спорни, съответно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК не се
нуждаят от доказване обстоятелствата, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения въз договора за обществен превоз на пътници,
че използваните от ищеца автобуси използват за гориво метан, както и
осъществените от тези автобуси по договорените линии километри пробег да
3
са съответни на посочените от ищеца в издадените от него фактури за
месеците август 2018г. и септември 2018 г.
С договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. С.О. е възложила на
ответника МТК Г. ООД извършването на обществен превоз на пътниците по
основни градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А,
25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119 за срок от 8 години, считано от датата на
въвеждане в експлоатация на първата линия, като договорът влиза в сила от
датата на представяне на оригинал на определението за прекратяване на
адм.д.№ 11168/2021г. на АССГ, което определение е представено по делото в
заверен препис, от който се установява да е постановено на 05.10.2016 г. и да
е влязло в сила на 25.10.2016 г., т.е. преди сключване на договора между
страните.
Съгласно чл.5, ал.1 от Договора С.О. заплаща на МТК Г. ООД за
извършения обществен превод цена в размер на 3 лв. на километър без ДДС
на база действително изминат пробег, като възнаграждението е платимо на
две вноски – 30 % авансово в срок до 15-о число на текущия месец, а остатъка
в срок до 14 –о число на следващия месец въз основа на действително
извършения пробег.
В чл.5,ал. 4 страните уговорили, че цената на километър маршрутен
пробег, която е определена при сключването на договора се променя, когато
от датата на сключване на договора се е натрупала инфлация, респективно
дефлация в размер на повече от 5 %, съгласно данните на НСИ, спрямо
месеца на подписване на договора /чл.5, т.1/, когато настъпи промяна в
„цената на ГСМ“ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената
към датата на подписване на настоящия договор /чл.5,т.2/. В чл.5,т.2 относно
основанието за изменение на цената поради повишаване на цените на ГМС е
посочено, че при настъпване на това условие страните се задължават да
проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на
възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 %
спрямо уговорената в цена по договора, като при непостигане на съгласие при
преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението се
променя с 2,5 %. В т.3 на чл.5 е предвидено, че при настъпване на което и да
е от условията, описани в предходните две точки/т.1 и 2 на чл.5, а.4/, всяка от
страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за
4
преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване
на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от
датата, на която са започнали, като при непостигане на съгласие в
преговорите се прилагат последиците в т.1 и т.2.
Спорът между страните е относно действителността на клаузите по чл.5,
ал.4, както и относно тяхното тълкуване.
Въз основа на съдържанието на клаузите, при буквалното им и
логическо тълкуване и в частност въз основа на изричния текст в чл.5, ал.4,
т.3 – „при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните
две точки“ съдът намира, че чл.5, ал.4 съдържа в т.1 и 2 две отделни хипотези,
всяка от които, по съгласие на страните, постигнато още при сключването на
договора, обуславя отделно основание за промяна на уговорената цена за
километър пробег, поради което и доводите на ответника, че основанията се
изключват и че постигнати между страните споразумения през 2021 г.
изменят уговорката относно цената на превоза и уреждат отношенията им по
повод твърдяното от ищеца увеличение на цената на горивата са
неоснователни. Фактическият състав по двете основания за промяна на
уговорената цена се различава съществено, като по т.1 възможността за
промяна включва както увеличение при инфлация, така и намаление при
дефлация, които понятия обхващат общо изменение на цените на всички
стоки и услуги, за разлика от хипотезата на т.2, която е уговорена само в
полза на превозвача и се основава на промяна в съществените за изпълнение
на превоза ресурси. Представените в съдебно заседание споразумения от
20.01.2021 г. и 05.10.2021 г. уреждат промяна на цената по договора само във
връзка с натрупана инфлация, която е основание за изменението й по чл.5,
ал.4, т.1 от Договора, а претенциите на ищеца по делото са за наличие и на
второто основание за увеличението й, а именно това по чл.5, ал.4, т.2 от
Договора – поради повишение на цената на ГМС с повече от 20 %.
Неоснователни са доводите на ответника за неяснота на клаузата по
чл.5, ал.4, т.2 до степен на нищожност поради липсата на статистически
данни, които да могат да се подведат и да изпълнят съдържанието й. И двете
страни твърдят, а се установява и от представените от тях справки от
електронната страница на Националния статистически институт, че този
орган поддържа статистически данни за цените на природния газ за небитови
5
потребители, какъвто е ищецът, който използва като гориво за превозните
средства, с които извършва възложения му обществен превоз именно
природен газ / метан/, като от публично достъпните данни се установява
статистиката да се обобщава за шестмесечен период. Действително
статистически данни относно цените на „смазочни материали“ НСИ не е
обявило, а се установява и от представеното от ищеца писмо изх.№ УЛ-
1210/02.04.2021 г. на НСИ, че не изследва, но това по никакъв начин не
означава, че клаузата на чл.5, ал.1, т.4 от договора между страните е лишена
от съдържание, след като данни се събират и обобщават по отношение на
компонента „гориво“, чиито цени и самостоятелно могат да повишат цените
на сборното понятие. Що се отнася до възраженията, че статистическите
данни не са месечни, то клаузата изобщо не изисква и не предполага да са
такива.
Съдът намира, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от Договора предвижда като
основание за промяна на уговорената в договора цена от 3 лв. на километър
пробег без ДДС установени от НСИ статистически данни, без значение на
отчетния период, за повишение на цената на горивото и смазочните
материали с повече от 20 % спрямо цената им към датата на сключване на
договора, а именно 02.12.2016 г. Клаузата е ясна и еднозначна, като приема за
релевантна към началните стойности при сравнението на цените именно
датата на подписване на договора, както е изрично посочено в нея, като
доводите на ответника относно влизане в действие на договора, въвеждане в
експлоатация на първата линия са относими към други уговорки, но не и към
тази за промяната в цената на горивата. Този извод следва както от
буквалното тълкуване, така и от правилата на логиката – страните имат
съгласие относно цената при сключването на договора и сравнение към
относимите за определянето й фактори е логично именно спрямо момента, в
който те са съобразени.
Неоснователни са обаче и доводите на ищеца, че клаузата предвижда
възможност за друго, освен еднократна промяна на цената и в частност
доводите, че след всяко увеличение с 20 % процента при липсата на
постигнато споразумение цената се увеличава с 2,5 %. Никъде в клаузата или
на друго място в договора не се съдържат думи или изрази, които да
обосновават подобно тълкуване, а тъкмо обратното – редакцията „промяна на
цената на ГСМ с повече от 20 %“ и то съпоставена с първоначалната цена,
6
а не с увеличена такава, означава достигнато повишение на цената на ГМС,
надвишаващо 20 %, като на размера на превишението не е придадено
значение. Следователно се касае за еднократна възможност за промяна на
цената на превоза, а не за уговорка за промяна при „всяко“ или „поредно“
повишение с 20 % на цената на горивата. Този извод следва и от второто
изречение на същата втора точка, предвиждащо задължение страните да
проведат преговори за промяната, в които преговори обаче те са ограничени
до възможност да уговорят промяна във възнаграждението със стойност „ до
5 %“, като очевидно е, че при липсата на съгласие няма как да се постигне по-
голямо увеличение, в случая 5 %, както претендира ищеца.
По тези съображения съдът приема, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2
предвижда самостоятелно основание, независимо от наличието на това по т.1,
за еднократна промяна на уговореното в договора възнаграждение за
превоз при установено въз основа на статистически данни НСИ увеличение
на цената на горивата, надвишаващо цената им към сключване на договора с
повече от 20 %.
Наред с посоченото увеличение на цените на горивата договорът
предвижда увеличението да настъпи или по силата на съгласие между
страните за изменение на цената, или при липса на такова – в уговорения в т.2
размер от 2,5 %, като и двете хипотези изискват инициатива на едната от
страните чрез писмено предложение за преговори, респективно не е
предвидено автоматично увеличение на цената при самото публикуване на
статистическите данни за промяна. Неоснователни са обаче доводите на
ответника, че самото провеждане на преговори е задължителна предпоставка
и в двата случая. Действително договорът предвижда задължение за страните
за „добросъвестно“ повеждане на преговори, но в нито една от двете хипотези
преговорите са задължителен елемент за настъпване на увеличението. В
хипотезата на съгласие между страните е без значение дали отправеното
предложение за преговори за промяна е прието със или без преговори, а
„непостигане на съгласие в преговорите“ следва да се тълкува като
безрезултатност при подписването на споразумение в определения в чл.5,
ал.4, т.3 срок, било след провеждане на преговори, било при пасивно
поведение на страната, която е получила предложение за такива.
По тези съображения въз основа на клаузата на чл.5, ал.4, т.3 от
7
Договора съдът приема, че фактическият състав по промяна на уговорената в
договора цена в посока на увеличение е завършен, когато едновременно са
обявени статистически данни за увеличение на цената на горивата с повече от
20 % в сравнение с цените към датата на сключване на договора, отправено и
получено от другата страна предложение за промяна чрез преговори и
изтичане на сроковете за започване и финализиране на преговори по чл.5,
ал.4, т.3 от Договора – 37 дни от датата на получаване на поканата. При тези
положителни предпоставки уговорената цена се увеличава с 2,5 %, т.е. с
0,075 лв. до 3,075 лв. без ДДС или 3,69 ДДС.
Представените от ответника справки установяват, че сравнението на
цените за второто шестмесечие на 2016г., в който период е сключен договора,
още с първия следващ го шестмесечен период /този за първите шест месеца
на 2017 г./ сочи, че цените на природния газ за небитови потребители,
независимо от групата, в която попадат с оглед потреблението, са се
повишили с повече от 20 % за всички групи небитови потребители.
Следователно още през втората половина на 2017 г. е било налице повишение
на цените на горивата, попадащо в хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от Договора и
представляващо основание за повишаване на уговорената цена. Съответно се
установява, че ищецът, още на 28.09.2017 г. е депозирал при ответника с вх.№
8504/СОА-КЦ01-23361/28.09.2017 г. предложение за актуализиране на цената
за превоз, като от датата на получаване на предложението от ответника до
05.11.2017 г. е изтекъл и посочения в чл.5, ал.4, т.3 срок за започване и
приключване на преговорите, като страните не спорят, че такива не са били
проведени и не е постигнато съгласие за увеличение на цената. Следователно
считано от 05.11.2017 г. цената следва да се счита увеличена на основание
чл.5, ал.4, т.2, вр.т.3 от Договора до 3,69 лв. с ДДС.
Няма спор между страните, че за процесните месеци август и септември
2018 г. ответникът е заплатил на ищеца чрез третото лице Център за градска
мобилност ЕАД възнаграждение за извършения обществен превоз на пътници
по първоначално уговорената цена от 3,60 лв. с ДДС и следователно е останал
задължен за разликата до увеличената цена от 3,69 лв. с ДДС на километър
пробег. Съответно за м.август 2018 г. при отчетени и неоспорени да са
изминати 469901,325 км непогасената част от възнаграждението е в размер на
42291,12 лв. /469901,325 км х 0,09 лв./, а за м. септември 2018 г. при
изминатите 473583,227 км неплатената част от възнаграждението е 42622,50
8
лв. / 473583,227 км х 0,09 лв./, до които размери основателни се явяват
предявените искове за възнаграждение.
Ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане, като за всеки от
месеците е изпаднал в забава, считано от 15-о число на месеца, следващ този,
през който е извършен превоза, като обезщетението за забавеното плащане на
остатъка от възнаграждението за м.август 2018 г. е в размер на 11971,69 лв., а
за забавеното плащане на възнаграждението за м.септември 2018 г.
обезщетението е в размер на 11710,28 лв. или общо 23681,97 лв. За разликите
над тези суми акцесорните искове са неоснователни.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които
са ги претендирали, като на ищеца, съобразно уважената част от иска, следва
да се присъдят разноски в размер на 7246,54 лв. от общо разноски в размер на
14487,50 лв. за държавна такса, като възражението на ответника за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като уговореният и заплатен размер е по-нисък от минималния от 5873,75 лв.
На ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение от 49,98 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, гр.София, ул.******* да заплати
на МТК Г. ООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.******* на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД остатък от
възнаграждение за извършен обществен превоз на пътници по основни
градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А,
25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119, дължимо на основание договор № СОА16-
ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месеците август и септември 2018 г. в общ
размер на 84913,62 лв. с ДДС, от които за август 2018 г. -42291,12 лв. и за
септември 2018 г.- 42622,50 лв., ведно със законната лихва върху
дължимите възнаграждения считано от 29.06.2021 г. до окончателното им
заплащане, обезщетение за забавеното плащане неплатените
възнаграждения в общ размер на 23681,97 лв. за периода на забава
15.09.2018 г. – 28.08.2021 г., от които 11971,69 лв. за забавеното плащане на
възнаграждението за м.август 2018г. за период на забава 15.09.2018 г. –
9
28.06.2021г. и 11710,28 лв. за забавеното плащане на възнаграждението за м.
септември 2018 г. за период на забава 15.10.2018 г. – 28.06.2021г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 7246,54 лв., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за възнаграждение за м. август и септември 2018г. за разликите над
42291,12 лв. и 42622,50 лв. до претендираните размери от 84682,24 лв. и
85244,98 лв., а исковете за обезщетения за забавено плащане за разликите над
11971,69 лв. и 11710,29 лв. до претендираните размери от 23941,48 лв. и
23418,69 лв.
ОСЪЖДА МТК Г. ООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.******* да заплати на С.О., БУЛСТАТ *******,
гр.София, ул.******* на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 49,98 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10