Р Е Ш Е
Н И Е
№
25.06.2021 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети юни
две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско
дело № 749 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищец по делото е «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление в ***, със законен
представител Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с
М.С. – член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц.,
вписан в САК, със съдебен адрес:***, а
ответник – Х.М.И., ЕГН **********,***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 345/2020 г. на РС-Айтос. Поддържа
се, че вземането произтича от договори за мобилни услуги и договори за лизинг
към тях - Договор за мобилни услуги № *** и Договор за
лизинг от 27.07.2018 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 03.09.2018 г., Договор за мобилни услуги № *********/03.09.2018 г. и
Договор за лизинг № *********/03.09.2018 г. Въз основа на тях са издадени
фактури с № **********/05.09.2018 г., № **********/05.10.2018 г., №
**********/05.11.2018 г. и № **********/05.01.2019 г., като вземанията на
дружеството възлизат на 1438, 47 лева. Не е извършено плащане, поради което въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК сумата е претендирана по
ч.гр.д. № 639/2020 г. на РС-Айтос. С оглед указанията
по ч.гр.д. № 345/2020 г. на РС-Айтос се предявява настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване
на вземането по издадената заповед.
В срока за отговор е постъпил такъв от адв. П.К. в качеството на особен представител, назначен по ре дана
чл.47, ал.6 от ГПК, на ответника Х.М.И., кота исковата претенция се оспорва като неоснователна.
Оспорват се подписа на ответника по договорите. Оспорват се всички писмени документи представени с исковата молба, като се твърди, че не установяват нито предоставянето на услугите, нито размерите им. Оспорва се предсрочната изискуемост. Оспорват се като нищожни
клаузите на договорите и ОУ, като
се твърди, че същите се неравноправни, нарушаващи правата на потребителя и противоречащи
на добрите нрави. Оспорват се като нищожни и клаузите за неустойка, като претендираната неустойка се явява
и прекомерна. Оспорва клаузите във връзка
с предсрочната изискуемост
на лизинговите вноски като неравноправни и противоречащи на
26 от ЗЗД. На основание
чл.193 от ГПК оспорва се автентичността
на представените договори, като
се иска тяхното представяне
в оригинал.
По делото са събрани писмени
доказателства, вкл. са изслушани заключенията на вещите лица по СЧЕ и СПЕ.
Като съобрази твърденията и възраженията на страните
въз основа на доказателствата по делото от фактическа и правна страна съдът
намира следното:
Исковата претенция е допустима,
тъй като е предявена в законоустановения едномесечен
срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д.
№ 345/2020 г. на
РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.
С исковата молба са
представени копия от процесните договори - договор за
мобилни услуги № *** от 27.07.2018 г. и договор за лизинг от 27.07.2018 г. с
предмет мобилно устройство SAMSUNG
GALAXY J3 2017 GOLD,
договор за мобилни услуги № ********* от 03.09.2018 г. и договор за лизинг от
03.09.2018 г. с предмет мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 DUAL BLACK - IMEI ***,
договор за мобилни услуги № ********* от 03.09.2018 г. и договор за мобилни
услуги от 03.09.2018 г. с предмет мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 DUAL BLACK - IMEI ***.
Представени с исковата
молба са издадените по договорите фактури за процесния
период - фактура № ********** от
05.08.2018 г. фактура № ********** от 05.09.2018 г., фактура №
********** от 05.10.2018 г., фактура № ********** от 05.11.2018 г. и фактура №
********** от 05.12.2018 г.
От заключението на
вещото лице по СПЕ се установява, че подписите по процесните
договори са поставени от лицето, посочено като техен автор Х.М.И..
От заключението на
вещото лице по ССЕ се установява, че фактурите са осчетоводени в ищцовото дружество. По тях общо дължимата сума възлиза на
1 438, 47 лева, в които се включват следните суми: 327, 28 лева потребени далекосъобщителни услуги, ведно с месечните
такси; неизплатени лизингови вноски – общо 326, 81 лева, от които 119, 80 лева
за
HUAWEI Y5 2018 DUAL BLACK - IMEI ***, 119, 80 лева за HUAWEI Y5 2018 DUAL BLACK - IMEI ***, 87,
21 лева за SAMSUNG GALAXY J3 2017 GOLD и
неустойки в общ размер на 784, 38 лева.
Заключенията на вещите
лица не са оспорени от страните, изготвени са обективно и в обхвата на
компетентност на вещите лица, поради което и доколкото кореспондират с
останалите писмени доказателства, то съдът няма основание да не им даде вяра и
да не основе изводите си въз основа на тях.
С оглед събраните
доказателства следва да се приеме, че представените договори установяват
наличието на твърдените в исковата молба договорни отношения между страните и
от фактурите се виждат показанията на ползваните услуги и дължимите месечни
такси за тях, като показанията са последователни, следващи се и от тях се
установява реално ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Във
фактурите са начислени и месечните лизингови вноски по сключените между
страните договори за лизинг с предмет описаните по-горе мобилни устройства. Тези
писмени доказателства кореспондират като данни със заключенията на вещите лица
по ССЕ и СПЕ. Ето защо въз основа на събраните писмени доказателства се
установява по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства:
доставянето на ползваните услуги, за който са сключени договори от името на
ответника през процесния период и стойността на
ползваните услуги, ведно с дължимите месечни такси за тях. Ответната страна не твърди
и не представя доказателства за плащане, поради което вземанията по
представените фактури за потребени далекосъобщителни
услуги /ведно с месечните такси/ и неизплатените лизингови вноски следва да се
присъдят в размерите, посочени от вещото лице по ССЕ – 327, 28 лева потребени далекосъобщителни услуги, ведно с месечните
такси; неизплатени лизингови вноски – общо 326, 81 лева, от които 119, 80 лева
за
HUAWEI Y5 2018 DUAL BLACK - IMEI ***, 119, 80 лева за HUAWEI Y5 2018 DUAL BLACK - IMEI ***, 87,
21 лева за SAMSUNG GALAXY J3 2017 GOLD.
Следователно общо дължима от ответника е сумата от 654, 09 лева за потребени далекосъобщителни услуги /ведно с месечните
такси/ и неизплатените лизингови вноски.
Относно предсрочно изискуемият остатък от лизинговите
вноски в размер на 326, 81 лева следва да се отбележи също, че няма представени
доказателства, от които да се установява настъпване на твърдяната предсрочна
изискуемост преди датата на изтичане на срока на договорите за лизинг, сключени
за срок от 23 месеца, считано от датата на сключването им. От друга страна
обстоятелство, което съдът следва да съобрази е, че срокът на договорите за лизинг
понастоящем е изтекъл, съответно няма доказателства дължимите лизингови вноски
да са изплатени от ответника в срока на действие на договорите и/или след
тяхното изтичане до настоящия момент, поради което тази сума се явява дължима
от ответника. Ето защо исковата претенция в тази част следва да бъде уважена.
Неоснователно е възражението на особения представител
за нищожност на договорите поради това, че подписът за ответника не е поставен
от него. Заключението не вещото лице по СПЕ категорично установява авторството
на подписите по договорите в лицето на ответника, а твърдението, че имената на
ответника по договора не са изписани от него, при липса на други доказателства
не обосновава извод за нищожност на договорите.
Неустойката, начислена по договорите, в общ размер от 784,
38 лева не е дължима, тъй като няма никакви доказателства относно предсрочното
прекратяване на договорите от една страна и от друга страна съдът констатира
нищожност на клаузите за неустойка. Поради това в тази част исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна, като
съображенията на съда са следните:
Относно липсата на доказателства за предсрочно прекратяване на договора: Ищцовото
дружество, комуто се следва доказателствената тежест
да установи основанието за претендиране на неустойка и нейния размер, не
ангажира доказателства по делото за предприети от страна на оператора действия
за разваляне /прекратяване на договорната обвързаност/, обусловили възникването
на претендираната неустойка, като обезщетение за
неизпълнението на задължението заплащане на дължимите суми. Надлежното прекратяване на процесната
договорна връзка е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е
достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Това
прекратяване се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД за срок
и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора, е основание за развалянето му според
разписаното в чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно доколкото процесните договори са сключени в
писмена форма, изявлението за прекратяването също следва да е в
такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за
изпълнение. По делото не се установява отправено до абоната писмено
предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължимите по договора суми за главница.
Следва да се отбележи, че дори не се твърди в исковата молба, че тази
предпоставка е изпълнена. Въпреки това и без такова предизвестие неустойките са
били начислени в издадените фактури без основание. Исковата молба е подадена
след изтичане на срока на договорите, за да бъде ценена като изявление за
тяхното разваляне. С оглед всичко изложено претенцията за неустойка е
неоснователна - липсата на надлежно прекратяване на договора препятства
пораждането на вземането за неустойка поради прекратяване на договорите преди
изтичане на уговорения срок. В същия смисъл - влязлото в сила Решение № I-2 от 28.01.2021 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №
2638/2020 г.
Относно
нищожност на клаузите за неустойка: В
допълнение на гореизложеното, съдът констатира
нищожност на клаузите за неустойка като неравноправни и
противоречащи на добрите нрави. Неустойка е в размер надвишаващ вземането за
главницата, видно от заключението на вещото лице по СЧЕ. Неустойката за предсрочно прекратяване на
договорите следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед
наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Абонатът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“
в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения
и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя -
съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. Процесните
договори са сключени при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите договори и
приложенията към него, че същите са бланкови и не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузите за неустойка да
са били индивидуално договорени, а и липсват такива твърдения и доказателства
от ищцовата страна. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и
в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, която е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП.
В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извода, че
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в случая
не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи
отговорността на страните и дължимата неустойка. Следва да се отбележи, че
клаузите за неустойката не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на
същата с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки
случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на посочената в
договорите неустойка, което не кореспондира с изискването за добросъвестност на
търговеца.
Съдът следи служебно, дори при липсата на
възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави
и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес /в този смисъл ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение
№ 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №
229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на ВКС, II т.о. и др./.
Разноските възлизат на 388, 77 лева в заповедното
производство, от които 360 лева адвокатско възнаграждение и 28, 77 лева
държавна такса и в исковото производство - 396,83 лева адвокатско
възнаграждение и 28, 77 лева държавна такса, както и 330 лева за възнаграждение
за особен представител и 300 лева възнаграждение за вещо лице по СЧЕ. С оглед
направеното искане по чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
съдебно деловодни разноски общо в размер на 656, 77 лева в заповедното и
исковото производство съобразно уважената част от исковата претенция.
Възнаграждението за вещо лице по СПЕ в размер на 370,
50 лева е платено от бюджета на съда, тъй като експертизата е поискана от
особения представител на ответната страна, поради което и с оглед крайния
резултат същото следва да се разпредели между страните, както следва:
Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Айтос
сумата от 168, 47 лева възнаграждение за вещо лице по СПЕ съобразно на
уважената част от исковите претенции, което възнаграждение е изплатено от
бюджета на съда, доколкото експертизата е била поискана от особения
представител.
Ищцовото дружество следва да заплати по сметка на РС-Айтос
сумата от 202, 03 лева възнаграждение за вещо лице по СПЕ съобразно на
отхвърлената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника адв. З.Ц. от САК със съдебен адрес ***, и Х.М.И.,
ЕГН **********,***, че Х.М.И., ЕГН **********,***,
дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата в общ размер от 654, 09 лева, от
които 327, 28 лева за потребени далекосъобщителни
услуги /ведно с месечните такси/ и 326, 81 лева за неизплатените лизингови
вноски, по следните договори: договор за мобилни услуги № *** от 27.07.2018 г.
и договор за лизинг от 27.07.2018 г. с предмет мобилно устройство SAMSUNG GALAXY J3
2017 GOLD, договор за мобилни услуги № ********* от 03.09.2018
г. и договор за лизинг от 03.09.2018 г. с предмет мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 DUAL
BLACK - IMEI ***, договор за мобилни услуги № ********* от
03.09.2018 г. и договор за мобилни услуги от 03.09.2018 г. с предмет мобилно
устройство HUAWEI Y5 2018 DUAL BLACK - IMEI ***, ведно със законната лихва, считано
от 02.06.2020 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед № 160 от
05.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
345/2020 г. на РС-Айтос.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част - за сумата над уважените 654, 09
лева до претендираните
1 438, 47 лева, представляващи 784, 38 неустойка
вследствие предсрочното прекратяване на договорите.
ОСЪЖДА Х.М.И., ЕГН **********,***, да заплати
на „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 656,77
лева, представляващи сторени в заповедното и исковото производство съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА Х.М.И., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС-Айтос 168, 47 лева възнаграждение за вещо лице по СПЕ съобразно уважената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на
РС-Айтос сумата от 202, 03 лева възнаграждение за вещо лице по СПЕ съобразно на
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението
може да се
обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: